№ 221
гр. Плевен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430202000 по описа за 2024
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление№24-0938 - 001767 от
28.06.2024г. на Началник Група към ОД на МВР,с-р.Пътна полиция – гр.
Плевен, с което на Д. Т. Б. с ЕГН ********** е наложено
административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушаване на чл 140 ал1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се представлява от Адвокатско Дружества „В. и П.“-АК-
гр.София,което упълномощава самостоятелно адв.П.В.-АК-гр.София като
съдружник в регистрираното дружество да го представлява , моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
неправилно ,тъй като нарушението е не съставомерно,поради липса на
субективна страна.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, като адв.В. депозира писмено становище с което
поддържа жалбата и изложените в нея съображения ,моли да се отмени НП
като не законообразно.
Процесуалният представител Началника Група ОД МВР-гр.Плевен,
Сектор ПП -административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по
1
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: На 22.05.2024 в 20:55 в Община ПЛЕВЕН, в
С.КОИЛОВЦИ, УЛ.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ в село Коиловци улица Георги
Димитров до номер 50 с посока на движение към град Славяново като водач
на лек автомобил Пежо 306 с регистрационен *** (собственост на Н.К.В. от
град ***) извършва следното нарушение : 1.Управлява горепосоченото МПС
след справка с РСОД номер 729 и ОДЧ на 01 РУ Плевен се установи, че
автомобила не е прехвърлен в едномесечен срок от датата на закупуване
05.09.2023 година като на 07.11.2023 година е със служебно прекратена
регистрация във връзка с член 143 алинея 15 от ЗДвП.чл.Зб ал.2 ат ЗАНН, с
което виновно е нарушил чл.140 ап. 1 от ЗДвП.
АНП е прекратено като е образувана преписка ,която в последствие е
прекратена с Постановление на РП-гр.Плевене за отказ да се образува
досъдебно производство,тъй като Д.Б.,деянието което е извършил е
малозначително и в случая са налице предпоставките на чл 9 ал2 от
НК.Поведението му не е такова каквото законодателят е предвидил като
такова по чл. 345ал2 от НК.П оради което на осн. чл 24,ал1т1 от НК
наказателното производство се прекратява.
Поради това Началника сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, е издал
Наказателно постановление №24-0938 - 001767 от 28.06.2024г. на Началник
Група към ОД на МВР,с-рПътна полиция – гр. Плевен, с което на Д. Т. Б. с
ЕГН ********** е наложено административно наказания “глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушаване на чл
140 ал1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Б.М. и
свидетелят С. И. по АУАН , споделят че на посочената в АУАН дата и час при
обход на района спрели за проверка МПС. След справка с таблет за
отдалечен достъп, се установило, че лекия автомобил е със служебно
прекратена регистрация. Направили справка с дежурния на ОДМВР, Първо
РУ-Плевен, като той казал, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация, защото не е прехвърлена собствеността в законоустановения
срок. Установи се, че автомобилът и срока в които е спрян за проверка са
минали осем месеца. Собственикът не им показвал такъв документ за
прекратена регистрация,нито е предупреден с такъв документ изпратен от
органите на КАТ ,че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока са
2
и показанията на свидетелят на АУАН С. И..
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 1314402 от
22.05.2024 г., серия GА, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и
от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за
съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление 24-0938 - 001767 от 28.06.2024г. на Началник
Група към ОД на МВР,с-р.Пътна полиция – гр. Плевен е издадено то
компетентен орган.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 300 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
3
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че в гр.Плевен на 22.05.2024 в 20:55 в Община
Плевен,село Коиловци улица Георги Димитров до номер 50 с посока на
движение към град Славяново като водач на лек автомобил Пежо 306 с
регистрационен *** (собственост на Н.К.В. от град ***) ,като управлява
горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния, МПС е със
служебно прекратена регистрация от дата 02.07.2024 година, не прехвърлена
собственост на МПС в двумесечен срок във връзка с член 143 алинея 15 от
ЗДвП.
От страна на административно наказващият орган и от разпита на
актосъставителят и свидетелят по АУАН се установява, че собственик на
процесния автомобил не е жалбаподателят ,а както те са го посочили в АУАН
и НП като водач и в съдебно заседание също потвърждават, че той не е
собственик на автомобила и нарушението му е че той не си го е прехвърлил в
двумесечния срок.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са
налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация на осн.чл.143 ал15 ЗДВП. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха, даже не беше и упоменато от актосъставителя и свидетеля на акта
обстоятелството, че процесния автомобил не е собственост на
жалбоподателя,той е само ползвател , а е автомобилът е на друго лице.
Факт, който се установява в хода на съдебното следствие, и за който
жалбоподателят и неговия повереник също твърдят и които не беше отречен .
Жалбоподателят е управлявал МПС,което не е негова собственост и същото е
било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за
същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено
МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В настоящият
случай, липсва вина от страна на Д. Б.. На процесната дата 22.05.2024 г.
жалбоподателят е управлявал л.а. Пежо 306 с рег. №ОВ3824АХ (както и в
АУАН и НП е посочено) - е собственост на Н.К.В. от град ***. Видно от това,
същият не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация служебно на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Д. Б. е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС
регистрирано по надлежния ред.
4
В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с
необходимите два броя регистрационни табели, имало е валидна
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, знак за технически
преглед и свидетелство за регистрация, поради което Б. не е могъл да
предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. Поставените
регистрационни табели на автомобила са попречили на Б. да осъзнае
обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Логичен е извода, че щом липсва субективната страна за извършено
престъпление същото се отнася и за административното нарушение, съгласно
чл. 7 от ЗАНН.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При
умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на
деянието, предвижда настъпването на обществено- опасните последици и
иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в
съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до
започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради
незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то
тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на
обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се
формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за
резултат и насока към цел.
Ето защо, съдът намира , че деянието е не съставомерно.
Съдът намира,че НП е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено
само на това основание. Съгласно и съдебната практиката на Решение № 323
от 05.07.2021 г. по адм. н. д. № 825 / 2021 г. на Районен съд - Плевен, Решение
№ 488 от 08.07.2019 г. по адм. н. д. № 1203 / 2019 г. на V състав на Районен съд
- Плевен, Решение № 229 от 11.05.2023 г. по адм. н. д. № 513 / 2023 г. на
Районен съд - Плевен и други.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен
за това какъвто е конкретния случай.Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя
да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която
се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на
5
всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или
произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона
с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните
органи отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя не съставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като не съставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
(изм. ДВ бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което същото
следва да бъде уважено.
Видно от приложения договор за предоставяне на правни услуги от 05.11.24 г.
същите са заплатени напълно и в брой на Адвокатско Дружества „В. и П.“-
АК-гр.София и са в размера съответен на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка
с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се
претендират от защитата в съдебно заседание, поради което и съдът прие
претенцията за основателна.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
6
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.
В случая се касае за административно наказателно съдебно производство,
което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева.
Приложена е и Фактура от Адвокатско Дружества „В. и П.“-АК-гр.София от
която се вижда ,че освен договорената сума в размер на 500лв за адвокатско
възнаграждение е начислена и сумата от 20 % ДДС , а именно жалбоподателят
е платил сума от 600лв. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. В
конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Тази сума съдът счита за доказана и обоснована по размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление№24-
0938 - 001767 от 28.06.2024г. на Началник Група към ОД на МВР,с-р.Пътна
полиция – гр. Плевен, с което на Д. Т. Б. с ЕГН ********** е наложено
административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушаване на чл 140 ал1 от ЗДвП като
незаконосъобразно .
ОСЪЖДА ОД МВР-гр.Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
на жалбоподателят Д. Т. Б. ЕГН ********** ,от гр.***,жк „*** сумата от
600,00 лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7