Решение по дело №20/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение № 64/ 14.11.2024 г., постановено по а.н.д. № 139/2024 г. на Районен съд – Момчилград. Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излагат се съображения, че в АУАН и НП, а също така и в оспореното съдебно решение, неправилно е приетo за дата на извършване на нарушението, датата на която инвестиционния проект е бил внесен за съгласуване в община Джебел – 27.09.2023 г. Становището на касатора е, че дата на извършване на процесното деяние би могла да е най-рано датата на издаване, съответно на влизане в сила на разрешението за строеж, издадено въз основа на инвестиционния проект, но не и датата, на която същия е депозиран за съгласуване и одобряване.

Твърди се, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ЗАНН, в АУАН и НП не било посочено и мястото, където е извършено нарушението. Посочено е къде е бил внесен проекта за съгласуване, но не и къде същият е бил съставен и подписан от проектанта, което било единствено меродавно за правилното определяне на мястото на извършване. В случая, от приложения Техническият проект - част „Пожарна безопасност“, се установявало, че същият е бил подписан от наказаното лице в [населено място], следователно мястото на извършване на твърдяното нарушение би могло да бъде единствено в [населено място]. В тази връзка се сочи, че с непосочването на мястото на извършване на нарушението в НП не може да се направи извод и за териториалната компетентност на административнонаказващия орган, а от там и на компетентния съд за разглеждане на спора.

Посочва се, че касатора не е извършил проектирането на „Пожароизвестяване“ в част ПБ, тъй като не разполага с компетентност, а именно не разполага със специалност „***“. Същият е компетентен по специалност „***“ и поради това в обяснителната записка на стр. 5 било посочено, че пожароизвестителната система ще бъде проектирана в част „Електрическа“.

Твърди се, че не е съобразено и обстоятелството, че съгласно техническото задание, с което жалбоподателят е бил обвързан, не е било предвидено изобщо проектиране на пожароизвестителна система. Нямало как да се проектира нещо, което не е било надлежно възложено от възложителя – община Джебел. В практиката било прието фирмата, която изпълнява сигнално-охранителна дейност да извършва проектирането и монтажа на СОТ и пожароизвестителна инсталация (ПИ). Точно поради тези причини проектанта е посочил в записката си на стр. 5, че ПИ ще се изработи по част електроинсталации, т.е. предвидил е проектирането на ПИ, в която ще бъдат дадени и съответните показатели за ПИ, с което е спазил изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

В касационна жалба се посочва, че наказаното лице не е трябвало и не е било длъжно да извършва проектирането на пожароизвестителна инсталация, тъй като в заповедната книга на строежа се намирала Заповед № 2/15.07.2024 г. на [длъжност] в РДПБЗН [населено място], за изработване на пожароизвестителна инсталация, за което обаче е определено друго лице, а не жалбоподателя.

Изразява се становище, че от събраните писмени доказателства безспорно се установявало, че процесното проектиране било извършено съобразно законовите изисквания и действащите нормативни разпоредби. За посочения проект имало издадено Разрешение за строеж с № [номер]/[дата] от главния архитект на oбщина Джебел, влязло в сила на 13.10.2023 г., което не е било обжалвано от оправомощените съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ лица, както и заверена заповедна книга № 1/22.05.2024 г. Предвид това е направен извод, че възложителят - oбщина Джебел, като компетентен орган за съгласуването на проекта включително и по част „Пожарна безопасност“, е установил неговата законосъобразност. Също така, несъответствие на проекта с нормативната уредба не била установена от РДНСК - Кърджали.

Друго обстоятелство, водещо до заключение, че проектантът е изпълнил всички свои задължения съгласно чл.169, ал.1, т. 2 от ЗУТ, както и че е спазил нормативното изискване на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г., била оценката на инвестиционния проект за съответствие с основните изисквания към строежите, извършена с комплексен доклад от „***” ЕООД. По част „Пожарна безопасност“ консултантът инж. М. Г. С. нямал забележки и е съгласувал проекта, така както е бил представен от проектанта.

Въз основа на горните доводи се прави извод, че предложения проект е законосъобразен, съотв. не е налице твърдяното нарушение и като приел обратното РС – Момчилград е постановил неправилен съдебен акт. Искането е да се отмени оспореното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което се отмени изцяло наказателното постановление на директора на РДПБЗН – Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът лично и чрез пълномощника си, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита в подкрепа на доводите за основателност на касационната жалба.

Ответникът – Директор на РДПБЗН – Кърджали, чрез пълномощник, в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователността й и правилност на обжалваното решение. Отговорът се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 139/2024 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил наказателно постановление № НП-ПБЗН-КЖ0-6/26.08.2024 год. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Кърджали, с което на Р. А. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица], [адрес], в качеството му на проектант, на основание чл. 232, ал. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и т.2.3 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от същата наредба.

РС – Момчилград е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. В решението е посочено, че в случая наказаното лице е изготвило част „Пожарна безопасност“ от инвестиционен проект, в която не е предвидило пожароизвестителна система, в нарушение на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ. Доводите, че не е посочена дата на извършване на деянието, както и че проекта е изготвен през [година] в [населено място], съдът намерил за неоснователни. Изложил е мотиви, че [дата] е датата на входиране на изготвения проект от проектанта, а самото му техническо изготвяне е процес, при който няма как административен орган да проверява и да констатира нередности. С датата на входиране на заявлението за съгласуване и одобряване на проекта същият получава своя юридически живот, който подлежи на проверка и отстраняване на евентуални нередности. Правилно е определено и наказанието, наложено на нарушителя, което е към законоустановения минималния размер. Със същото решение районния съд е осъдил Р. А. Р. да заплати в полза на РДПБЗН – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен и обоснован извод за доказаност на извършеното нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както и за липса на установени съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, отнасящи се до незаконосъобразността на наказателното постановление, които са били посочени в жалбата пред РС – Момчилград, а именно неяснота по отношение на датата и мястото на извършване на нарушението, имащо за последица ограничаване правото на защита на наказаното лице и/или възпрепятстване на съдебния контрол. Правилно са определени и датата, и мястото на нарушението – [дата], [община], като същите са изрично посочени както в АУАН, така и в НП. На посочената дата инвестиционния проект е внесен в съответната община за одобряване, респ. преди внасянето му същия не поражда правни последици и съдържанието му не може да породи отговорност на проектанта, изготвил проекта в част ПБ. Следователно, обратно на твърденията на касатора, не са налице допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това, в касационната жалба от една страна за място на извършване на нарушението се претендира [населено място], където инвестиционния проект по част „Пожарна безопасност“ бил подписан от проектанта, като видно от същия това е станало през месец 11.2022 г., а от друга страна се излагат съображения, че датата на извършване на нарушението следва да е датата на издаване / влизане в сила на разрешението за строеж, съответно 28.09.2023 г. / 13.10.2023 г.

По горните съображения, настоящия касационен състав намира за неоснователни и възраженията на касатора за липса на териториалната компетентност на издателя на наказателното постановление, като по арг. от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против процесното НП е именно РС - Момчилград.

Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че след като касатора притежава професионална квалификация „***“, но не и „***“, същия не разполага с компетентност да проектира „Пожароизвестяване“ при изработването на част „Пожарна безопасност“ от инвестиционния проект. В кориците на а.н.д. № 139/2024 г. на РС – Момчилград е приложено удостоверение с рег. № [номер] на Камарата на архитектите в България, видно от което *** Р. А. Р. е проектант с пълна проектантска правоспособност. По силата на чл. 7, ал. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), придобилите пълна проектантска правоспособност проектанти, вписани в регистъра на съответната камара, могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничения по вид и размер, да договарят участие в инженеринг на строежи и да упражняват контрол по изпълнението на проектите им. Следователно, действащата нормативна уредба не въвежда конкретни ограничения по отношение на специалността на съответните проектанти, които изработва част „Пожарна безопасност“.

Съгласно чл. 169, ал. 1, т.2 от ЗУТ, Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност в случай на пожар.

В обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за строежите, за които се изискват такива, на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, се включва и част пожарна безопасност, чийто обхват и съдържание са определени съгласно Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Според чл. 4 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. инвестиционният проект на строежа съдържа част „Пожарна безопасност“ с минимален обхват и съдържание съгласно приложение № 3 към наредбата, като съгласно ал. 2 в тази част се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа. От своя страна Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., част „Пожарна безопасност“ на инвестиционния проект включва обяснителна записка на фаза технически и работен проект (т.3), която съдържа пасивни мерки за пожарна безопасност (т.3.1.) и активни мерки за пожарна безопасност (т.3.2.).

В случая, в обяснителна записка по част „Пожарна безопасност“, изготвена от касатора, по отношение на активните мерки за пожарна безопасност е записано единствено, че се предвижда изграждането на пожароизвестителна система, но в част „Електрическа“ на проекта. В изработената от касатора част „Пожарна безопасност“ липсва информация за обемно-планировъчни и функционални показатели за пожароизвестителни системи и системи за звукова сигнализация в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. вид на системата, площи, които подлежат на защита с пожароизвестителна система и система за звукова сигнализация, местоположение на централата (устройството за управление и индикация), блокировки и др. (т. 3.2.2.2. от Приложение № 3). Същевременно, в част „Електрическа“ на инвестиционния проект липсва разработена пожароизвестителна система. Тези обстоятелства не са спорни по делото, поради което настоящия касационен състав, отнасяйки същите към относимата нормативната уредба приема, че в разглеждания случай действително от касатора е извършено твърдяното нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., до какъвто извод е достигнал и РС – Момчилград.

Обстоятелството, че е извършена оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, съдържаща се в комплексен доклад, изготвен от „***“ ЕООД, както и че въз основа на така изготвения и внесен инвестиционен проект е било издадено разрешение за строеж, не отменя правомощията на органите на ПБЗН по Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол, съответно осъществяването на контрол по спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране на строежите, като при констатиране на нарушения на тези правила съставят АУАН по ред на ЗУТ. Това следва и от разпоредбата на чл.158, ал.2 от ЗУТ.

От изложеното следва, че РС – Момчилград правилно е установил фактическата обстановка и е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 64/12.12.2024 г., постановено по а.н.д. № 139/2024 г. на Районен съд – Момчилград.

Осъжда Р. А. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица], [адрес], [община], да заплати в полза на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.