В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Административно наказателно дело |
Производството по делото е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, във връзка с Раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. К. Й., с ЕГН * срещу Наказателно постановление № 194/01.08.2011 г. на Н. на Р. У. „П.” – гр. З.. Жалбоподателят бланкетно навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните и материално - правните норми, изразяващи се в липса на компетентност на административно - наказващия орган. Сочи, че вечерта преди проверката е изпил 100 – 150 гр. ракия и на следващия ден – 10 ч. след употребата на алкохол пробата с техническо средство и кръвната проба са били положителни, т. е. няма умисъл за извършване на твърдяното административно нарушение. На следващо място е отразено, че жалбоподателят е безработен, семеен и има три деца, поради което с наложеното лишаване да управлява МПС се ограничава възможността му за придвижване и търсене на работа. Направено е искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Въззиваемият – Р. У. „П.” – гр. З. оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Р. П. – гр. З. не ангажира становище по жалбата и не изпраща предс‗авител в съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателнос. ЗРС, като взе предвид изложеното в жалбата и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: В Акт № 194/06.07.2011 г. за установяване на административно нарушение е отразено, че на същата дата в 09.25 ч. в гр. З., на бул. „Б.” жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил * с рег. №* след употреба на алкохол над 0.5 промила, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 № 0245, тариран до м. септември 2011 г., като показанията на техническото средство са 0.67 промила, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен за запознаване и подписване. Видно от представената по делото Експертна справка № 168/15.07.2011 г. на вещото лице в НТЛ при ОД МВР – гр. С., концентрацията на алкохол в кръвната проба на К. К. Й. е 0.71 на хиляда. Жалбоподателят не е осъждан, което се установява от приложената справка за съдимос. За периода от 09.12.2003 г. до 17.03.2010 г. на същия са били наложени 14 административни наказания, като с НП № 1772/17.09.2009 г., издадено от Н. на РУМВР – гр. С. е санкциониран за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС под въздействието на алкохол /0.51 промила/, не е носил свидетелство за У. на МПС от съответната категория и се е движил с технически неизправно ППС. От показанията на разпитаните по делото свидетели З. М. и К. К. се установява, че същите на 06.07.2011 г. в 09.25 ч. в гр. З., на бул. „Б.” са констатирали, че лицето К. К. Й. при извършената проверка на неговите документи и тези на автомобила е лъхал на алкохол и след изпробването с техническо средство, същото е отчело 0.67 промила, за което му е съставен акт и му е издаден талон за медицинско изследване. Свидетелите обясняват, че първият от тях му е съставил процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствието на втория от тях и на нарушителя, който акт е предявен на последния за запознаване и подписване. С Наказателно постановление № 194/01.08.2011 г. на Н. на Р. У. „П.” – гр. З. на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН на К. К. Й. е наложена глоба в размер на 1 000 лв., лишаване от право за У. на МПС за срок от 12 месеца и са отнети 13 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно: на 06.07.2011 г. в 09.25 ч. вгр. З., на бул. „Б.” е управлявал лек автомобил с рег. № * , лична собственост, след употреба на алкохол над 0.5 промила, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 № 0245, тариран до м. септември 2011 г., като показанията на техническото средство са 0.67 промила, а резултата от кръвната проба е 0.71 промила. Това наказателно постановление е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. От представената Заповед № Із-168702.07.2010 г. на Министъра на вътрешните работи е видно, че началниците на районни управления – ОДМВР и началниците на сектори/групи “Охранителна полиция”/”Пътна полиция” в районни управления – ОДМВР са лица, определени да издават наказателни постановления. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на депозираната жалба: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган /чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № Із-168702.07.2010 г. на Министъра на вътрешните работи/ и в предписаната от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, което обосновава извод за неговата законосъобразнос. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво се установява извършеното от К. К. Й. нарушение – на 06.07.2011 г. в 09.25 ч. в гр. З., на бул. „Б.” същият е управлявал личния си лек автомобил с рег. № Х 43 91 ВН след употреба на алкохол над 0.5 промила, което е констатирано с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 № 0245, тариран до м. септември 2011 г. и анализ на кръвната проба, показанията от които са съответно 0.67 промила и 0.71 промила. Посоченият нарушител е бил задължено лице, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която вменява на водачът на моторно превозно средство забрана да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Освен това, нарушението е повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ЗДвП, тъй като е извършено в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – с НП № 1772/17.09.2009 г. на Н. на РУМВР – гр. С. жалбоподателят в настоящото производство е санкциониран за няколко нарушения, включително и на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за това, че е управлявал ППС под въздействието на алкохол /0.51 промила/. От 17.09.2009 г. /датата на издаване на първото НП/ до 01.08.2011 г. /датата на издаване на оспореното НП/ не е изтекъл предвиденият за повторност двегодишен срок. Този срок не е изтекъл и считано от влизане в сила на първото НП, независимо, че липсват данни за това обстоятелство, тъй като НП не може да влезе в сила преди издаването му и изтичане на срока за обжалване, респективно влизане в сила на съдебния акт, в случай на оспорване. В атакуваното НП е отразено, че с осъщественото от К. К. Й. изпълнително деяние е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, като е индивидуализиран и акта, с който е извършено за пръв път същото нарушение, следователно жалбоподателят не е бил лишен от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно - наказателната му отговорност, което да се отрази върху възможността му да да организира и осъществи правото си на защита, не е допуснато и нарушение на материалния закон. Налице е също така и вина на жалбоподателя – неговото субективно отношение към нарушението е обусловено от обективирано във процесния АУАН посочване, че няма възражения срещу съставения акт. Наведените от К. Й. аргументи, че липсва умисъл за извършване на твърдяното административно нарушение, тъй като същият е изпил 100 – 150 гр. ракия предходната вечер - 10 ч. преди проверката се явяват неоснователни. Нарушителят съзнателно е употребил алкохол известно време преди да шофира и въпреки, че е бил длъжен, не е преценил дали изминалото време до началото на шофирането е било достатъчно за разграждането на поетото количество алкохол. Размерът на санкцията е определен от административно - наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, а именно: наложената по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП глоба е в минимален размер, както и лишаването от право за У. на МПС – за минимален срок. Следователно аргументите на жалбоподателят, че е безработен, семеен и има три деца, поради което с наложеното лишаване да управлява МПС се ограничава възможността му за придвижване и търсене на работа, се явяват неоснователни досежно преценката на настоящата инстанция за размера на наложеното наказание. В този смисъл липсват условия за изменение на постановеното наказание. Във фазата на съдебното производстно АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Освен това, от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи извършеното административно нарушение, авторството и вината на нарушителя. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното пред настоящата инстанция наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ЗРС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 194/01.08.2011 г. на Н. на Р.У. „П.” – гр. З.. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:В.Б. |