Решение по дело №56/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 570

 

ПЛОВДИВ 15.12.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти състав, в откритото заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА – ГИЧЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 56 по о писа за 2016 година и констатира следното:

 

Предявен е иск от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, София, пл.”Св. неделя” 7, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Д. против Й.Я.П., ЕГН ********** и В.В.П., ЕГН ********** *** с правна квалификация чл.422 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 19.03.2008 г. е сключен договор, по силата на който „Уникредит Булбанк” АД предоставя на ответниците – на Й.П. - като кредитополучател и на В.П. - като солидарен длъжник, ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. Съгласно договора кредитът се усвоява чрез превод на сумата по посочена в договора сметка. На 28.03.2008 г. кредитът е усвоен от кредитополучателите. По силата на договора кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да погасяват задължението си на месечни вноски, дължими на 19-то число от всеки месец, като крайният срок за погасяване на задължението е 19.03.2033 г. С Анекс от 15.07.2009 г. страните са променили част от условията, като се запазва крайният срок за погасяване на задължението. С Анекс от 31.03.2010 г. страните променят датата на месечната погасителна вноска – от деветнадесето число на месеца на двадесет и седмо число на месеца. С Анекс от 22.10.2010 г. страните се съгласяват, считано от момента на сключването на анекса,  отношенията между тях, възникнали във връзка с Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г., да се уреждат от този анекс – от 22.10.2010 г., като редовният дълг, формиран от редовна главница по т.2.4 от анекса, неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по т.2.5 от анекса, начислена, но неизискуема лихва по т.2.6 от анекса и начислена просрочена и изискуема лихва по т.2.7 от анекса да е в размер на 61 877.90 лв, като падежът на последната вноска е 19.03.2033 г., а за обезпечаване на вземането вече е сключен договор за ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.****, представляващо самостоятелно жилище с площ от 58.68 кв.м. Ответниците са погасявали задължението нередовно, като са извършвали вноски не на падежа и не в необходимия размер. От 27.10.2014 г. са изпаднали в забава, като не са изпълнили задължението си за погасяване на месечните вноски. Поради това ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземането си и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред Районен съд – Пловдив. Със Заповед 5152/31.07.2015 г. Съдът е разпоредил Й.П. и В.П. солидарно да заплатя на „Уникредит Булбанк” АД сумата 58 067.18 лв главница, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 1972.70 лв, лихви по Договор за кредит за периода 27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., както и разноските по делото в размер на 1200.80 лв заплатена държавна такса и 1716.72 лв дължимо адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответниците са подали възражение, получено от ищеца на 06.01.2016 г. Ето защо е предявен искът за установяване на вземането на „Уникредит Булбанк” АД по отношение на В.П. и Й.П., произтичащо от Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г. и анексите към него, както следва: сумата 58 067.18 лв, главница, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 1972.70 лв, лихви по Договор за кредит за периода 27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., както и разноските по делото в размер на 1200.80 лв заплатена държавна такса и 1716.72 лв дължимо адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с която се заявява следното:

- прави се възражение за нередовност на представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги.

-  дава се становище за неоснователност на иска, като се твърди, че за да е предсрочно изискуемо вземането, ищецът е необходимо да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до знанието на длъжника. Ищецът не е представил доказателства към заявлението си за издаване на заповед за изпълнение, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Законните представители на ищеца са упълномощили К.И. да сключва договори с адвокатски дружества, имащи за предмет събиране на вземания, като предметът на договора е извършването на правни и фактически действия. От своя страна  И. е преупълномощил адвокатско дружество да изготвя, изпраща и подписва уведомления за предсрочна изискуемост до длъжниците, но такива права не са му предоставени от ищеца. Това е така, защото със Заповед № 0911-44-002548 от 22.04.2014 г. законните представители на Банката изрично са определили лицата, които имат право да подписват покани за доброволно изпълнение и уведомления. Представеното със заявлението уведомление за предсрочна изискуемост не е подписано от тези лица, а от адв.Д., на когото не са му предоставени такива правомощия.

-прави се възражение за унищожаемост на сключените анекси към договора за банков кредит поради грешка и измама, която обосновават с обстоятелството, че Банката е предоставила неверни данни за размера на лихвата и главницата към момента на сключване на всеки един от Анексите. Невярното предоставяне на информацията произтича от неправилното отнасяне на направените плащания към съответните елементи на задължението. Твърди се също, че основанията за грешка на ответниците при сключване на съответните Анекси са им станали известни след издаване на Заповедта за изпълнение.

-прави се възражение за нищожност на Анекс № 2 и Анекс № 3, тъй като към момента на сключване на Анекс № 2 е в сила ЗЗП ДВ 18/05.03.2010 г., а към момента на сключване на Анекс № 3 е в сила ЗЗП ДВ 58/30.07.2010 г.  Посочените  анекси са сключени в нарушение на чл.5 и чл.6 от Закона за потребителския кредит, тъй като на ответниците не е предоставена по подходящ начин преддоговорната информация за потребителския кредит – не им е разяснено доколко предлаганите нови условия по договора за кредит съответстват на техните потребности и финансово състояние, както и последиците в случай на просрочено плащане. Информацията по чл.5 ЗПК е следвало да бъде предоставена под формата на стандартен европейски формуляр, подписан от ответниците. С оглед на това се прави искане да се отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се дава следното становище: посочва се, че длъжникът е изпаднал в забава от 27.10.2014 г. Подробно са описани вноските, в това число дължимата главница и лихви. Изложени са и твърдения във връзка с неизпълнението на договорните задължения на ответниците по договора за кредит. Твърди се, че поради забава на кредитополучателя и солидарния длъжник за плащане на повече от шест последователни месеца, на основание чл.15 т.4 от Анекс № 3, целият кредит е станал предсрочно изискуем на 29.04.2015 г., като вземането се счита за изискуемо в пълен размер преди настъпването на падежа. Ответниците са уведомени за упражненото от кредитора право да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, като съобщенията са им връчени на 26.06.2015 г. – преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като им е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. Ответниците са обжалвали разпореждането, с което се постановяване незабавно изпълнение, но това обжалване не засяга заповедта за изпълнение на парично задължение.

Оспорва се възражението на ответниците, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита с аргумента, че кредиторът не е оспорил действията на лицето, изпратило уведомлението до длъжниците, а напротив впоследствие е подало заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Също така на адвокатското дружество е заплатено и адвокатско възнаграждение за действията по заповедното производство. Именно на ищеца принадлежи правото да оспори или да потвърди извършените действия без представителна власт. Доколкото това не е сторено от кредитора, възражението на ответниците се явява неоснователно.

В срока по чл.373 ГПК от ответниците  е постъпил допълнителен отговор, с който се правят следните възражения:

-твърди се, че договорът за банков кредит е нищожен на основание чл.146 във връзка с чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като са налице неравноправни клаузи в договора, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузите по т.11.2 от общите условия са неравноправни.

- прави се възражение за нищожност на клаузите за неустойка като противоречаща на добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на неустойката е значителен и несправедлив. Размерът на неустойката е прекомерно висок в сравнение с претърпените от неизпълнението вреди. Неправилно се уговаря при забава неустойката да се начислява не върху остатъка от задължението, а върху цялото задължение.

 

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

 

С Договор TR71328139/19.03.2008 г. „Уникредит Булбанк” АД предоставя на ответниците – на Й.П. като кредитополучател и на В.П. – като солидарен длъжник ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. Страните са се съгласили кредитополучателят и солидарният длъжник да погасяват задължението си на месечни вноски, дължими на 19-то число от всеки месец, като крайният срок за погасяване на задължението е 19.03.2033 г.; уговорени са с договора, чл.4.1а, чл.4.2 и чл.4.3, договорни лихва по редовен дълг в размер на 9,70 % годишен лихвен процент, надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на главница или лихва от 5 пункта и надбавка върху лихва за просрочена главница при просрочие на главница и/или лихва и главница от 2 пункта.

С Анекс от 15.07.2009 г. страните са променили лихвени и други условия, като се запазва крайният срок за погасяване на задължението; предоговорени са размерът на кредита, както и размерът на договорените лихви. Така, съгласно договореното, страните приемат, че размерът на кредита към датата на анекса възлиза на 60 333.87 лв, от които редовна главница в размер на 59 133.21 лв, начислена и неизискуема лихва в размер на 1 150.69 лв и неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 49.97 лв. Видно от приложения към анекса Погасителен план е договорен и гратисен едногодишен период (19.07.2009 г. – 19.07.2010 г.), през който длъжникът няма да погасява главница, а ще заплаща само възнаградителна лихва, договорена с анекса в намален размер (2,40 % годишно). Променени са и размерите на лихвите по кредита, съгласно чл.4.1а, чл.4.2 и чл.4.3 от анекса: възнаградителната лихва, след изтичането на гратисния период, е в размер на 11,210% годишен лихвен процент, лихвата върху просрочената главница е в размер на 13,210 % годишен лихвен процент, а наказателната лихва – която се начислява независимо от другите две, върху текущия дълг, при просрочие на главница и/ или лихва, за срока на просрочието, е в размер на 5 % годишно. По силата на §6 от Анекс № 1 се прилагат Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложени към анекса. Съгласно тези общи условия (т.9.8., т.9.9. и т.9.10) при неплащане в срок на главницата за срока на забавата просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие, определена в договора за кредит, а при неплащане в срок на главница и/ или лихва, за срока на забавата върху цялата неиздължена част от кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея) се начислява допълнителна лихва, определена в договора за кредит, като лихвите се начисляват върху дълга от главницата при база реален брой дни, разделено на 360. Лихвите за редовен дълг се издължават ежемесечно, лихвите за просрочие са незабавно изискуеми.

 

С Анекс №2/31.03.2010 г. страните променят датата на месечната погасителна вноска – от деветнадесето число на месеца на двадесет и седмо число на месеца.

С Анекс №3/22.10.2010 г. страните се съгласяват, считано от момента на сключването на анекса,  отношенията между тях, възникнали във връзка с Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г., да се уреждат от този анекс – от 22.10.2010 г.  Съгласно §2, §5 и §9 от анекса страните се договарят, че считано от дата на влизането му в сила, всички отношения между тях се преуреждат с настоящия анекс и клаузите на настоящия анекс заменят напълно и изцяло съдържанието на Договор за кредит TR71328139/ 19.03.2008 г. и анексите към него. С Анекс от 22.10.2010 г. са предоговорени дължимите по кредита лихви: възнаградителната лихва за периода 22.10.2010 г. – 27.10.2011г. е в размер на 3.10 % годишен лихвен процент, а за периода 27.10.2011 г. – 19.03.2033 г. в размер на 9.95 % годишен лихвен процент (чл.4.1а); лихвата върху просрочена главница е в размер на 11.95 % годишен лихвен процент (чл.4.2); лихвата върху текущия дълг, начислявана при просрочие на главница и/или лихва и  главница, за срока на просрочието е в размер на 5 % годишен лихвен процент (чл.4.3). С анекса е приет и актуализиран погасителен план. В чл.11 от анекса от 22.10.2010 г. са договорени условията, при които се заплащат лихвите от кредитополучателя за ползвания от него кредит: лихвата за редовен дълг, определена по размер съгласно чл.4.1а, се начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за срока на действието му. При неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска по кредита съгласно падежа по погасителния план целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължена просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за просрочие в размера, определен по чл.4.2.  При просрочие на лихва и/ или главница за срока на просрочието целият размер на кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея) освен с лихвата за редовна главница и лихвата за просрочена главница, се олихвява и с лихвата по чл.4.3 от анекса, т.е олихвява се с лихва в размер на 5 % годишен лихвен процент.  

Със Заповед 5152/31.07.2015 г. Съдът е разпоредил Й.П. и В.П. солидарно да заплатя на „Уникредит Булбанк” АД сумата 58 067.18 лв, главница, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 1972.70 лв, лихви по Договор за кредит за периода 27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., както и разноските по делото в размер на 1200.80 лв - заплатена държавна такса и 1716.72 лв дължимо адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответниците са подали възражение, получено от ищеца на 06.01.2016 г.

 

  За да е неравноправна клаузата в потребителския договор, е необходимо да не е индивидуално уговорена, т.е. да е съставената предварително без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието и (при типов договор, договор при общи условия), същата да е във вреда на потребителя и да не отговаря на изискването за добросъвестност, както и да води до неравноправие между правата и задълженията на договарящите се страни. Извън обхвата на проверката за неравноправния характер на клаузите са основния предмет и съответствието на цената/ възнаграждението и стоката/ услугата, когато тези клаузи са изразени ясно и разбираемо, така че потребителят да може да предвиди произтичащите за него икономически последици.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравносвесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната норма, измежду които: т.5 – задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Предвид разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребител, се преценява с оглед вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи.

С оглед представените по делото писмени доказателства – договор за кредит, анексите към него, молбите, с които Банката е сезирана от Й.П. за промяна в условията на предоставения кредит, Съдът намира, че начисляваната наказателна лихва – при просрочие, за всеки ден на просрочието в размер на 5 % ГЛП върху редовния дълг не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП по следните съображения:

Клаузата, регламентираща начисляването на наказателна лихва, е била предмет на индивидуално договаряне между страните, тя не е част от общите условия на търговеца за предоставяне на ипотечни кредити. Нейният размер е предмет както на сключения договор между страните от 19.03.2008 г., така и на сключените впоследствие два анекса - от 15.07.2009 г. и от 22.10.2010 г. – Анекс № 1 и Анекс № 3 /Анекс № 2 касае единствено промяна в датата на внасяне на погасителната месечна вноска/, с които анекса са предоговорени размерите на дължимите от кредитополучателя лихви за периода на ползване на кредита. Действително размерът на наказателната лихва е променен само с анекса от 15.07.2009 г., като при подписването на Анекс № 3/ 22.10.2010 г. неговият размер не е променян, за разлика от този на останалите две договорени лихви, което обаче обстоятелство не го изключва като предмет на индивидуална договорка, тъй като е включен в предмета на анекса, но остава с непроменен размер. Следва да се отбележи, че при предоговарянето на условията на кредита с Анекс № 1/15.07.2009 г., което се запазва и при следващото предоговаряне, размерът на наказателната лихва е уговорен в конкретен процент, а не като надбавка върху договорената лихва върху редовния дълг, която от своя страна се формира от базисен лихвен процент и надбавка, който базисен лихвен процент подлежи на евентуално изменение. Уговарянето на наказателната лихва като конкретен процент дава възможност на потребителя да предвиди точно произтичащите за него евентуално негативни последици, при начисляване на тази наказателна лихва. А същата се начислява, когато е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по погасяване в срок дължимите месечни анюитетни вноски.

Договореният размер на наказателната лихва от 5 % е годишен такъв, начислява се за времето на просрочие, т.е на ден просрочие, което се установява както от заключението на ССЕ, така и от представените от ищеца извлечения, като се начислява на база реален брой дни от месеца делено на 360. В тази връзка не може да се възприеме твърдението на ответниците, че размерът на наказателната лихва е прекомерен с оглед търпените от ищеца вреди, тъй като наказателната лихва се начислява на ден просрочие, а процентът е годишен, т.е реалният брой дни на просрочие се умножават по 5% от редовния дълг делено на 360. Така при редовен дълг от 58 067. 17 лв за всеки ден просрочие дължимата лихва е в размер на  8.06 лв. Конкретният размер на наказателната лихва при една просрочена вноска ще зависи от периода на просрочие, т.е от това колко дни кредитополучателят ще е в неизпълнение на задължението да внесе конкретната просрочена месечна вноска. От изложеното не може да се обоснове извод, че е налице необосновано високо обезщетение или неустойка, което да мотивира неравноправна клауза или да е в разрез с добрите нрави.

Договорът урежда предпоставките, при които се начислява наказателна лихва и как се изчислява размерът и в парична стойност. Установената формула – на база реални дни делено на 360 дни е част от общите условия, но сама по себе си не е такава клауза, която да е във вреда на потребителя и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Уговарянето на клауза, предвиждаща наказателна лихва при просрочие, само по себе си не води до значително неравновесие между страните, защото по този начин се обезпечават и гарантират правата на кредитора, че ще получава в срок вземането си (уговорената месечна вноска по заема), без да поставя в неравноправно положение потребителя, който, като страна по договора, е длъжен да изпълнява поетите от него задължения по връщане на предоставената в заем сума. Начисляването на наказателна лихва при просрочие за кредополучателя настъпват неблагоприятни последици, защото се увеличават разходите му, но това, от друга страна, е в резултат на неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да погасява кредита в срок.

Ответниците въвеждат възражение за нищожност на анексите към договора за кредит поради непредоставяне на информация по смисъла на чл.5 и 6 ЗПК във връзка с разпоредбата на чл.4, ал.1,т.2 ЗПК /ДВ 58/2010 г./.

На първо място следва да се посочи, че неспазването на процедурата по чл. 5 ЗПК е основание за налагане на санкции по съответните административно-наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но неизпълнението на разпоредбата на чл.5 и 6 ЗПК не обосновава недействителност на сключения договор, както по общите правила на ЗЗД, така и по специалните такива на Глава шеста от ЗПК. Отделно от това следва да се отбележи, че към момента на сключването на анексите между страните е сключен договор за кредит, за който би била относима преддоговорната информация по смисъла на чл.5 и 6 ЗПК; що се отнася до анексите по договора за кредит, то те внасят известни изменения в първоначално постигнатото съглашение между страните по отношение на датата на падежа, размера на дължимите лихви, но по отношение на тези елементи от договора страните вече са постигнали съгласие и с анексите изменят уговореното първоначално. Следва да се отбележи също, че при сключването на анексите Банката изготвя нов погасителен план, в който се посочва размерът на месечната вноска и датата на падежа, като длъжникът може да прецени предвид новоизготвения погасителен план възможностите за изпълнение на задължението за връщане с оглед своите доходи и финансов ресурс; освен това първоначално договорените условия търпят промяна по молба на кредитополучателите с оглед техни финансови затруднения, като към момента на сключване на Анекс № 1 и Анекс № 3 вече кредитополучателите имат забавяне в плащанията на погасителните вноски. Именно с оглед забавата им Банката начислява наказателна лихва, която се погасява с част от направените вноски. Ето защо Съдът не споделя възражението на ответниците за невярно предоставена информация от страна на Банката за главницата и лихвите, изразяваща се в неправилно отнасяне на направените от ответниците плащания към погасяване насъответните елементи на задължението.

С оглед изложеното Съдът намира направените от ответниците възражения за неоснователни, т.е. не се установява порок на договора за банков кредит и сключените към него анекси, който да рефлектира върху действителността им.

 

По основателността на иска:

С уведомления до Й.П. и В.П. „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв.Ж.Д. съобщава, че поради неплащане в договорените срокове задължението по Договор за банков кредит е предсрочно изискуем; уведомленията са получени от Й.П. и В.П. на 26.06.2015 г.

Възразява се от ответниците, че адв.Д. не притежава необходимите представителни права по отношение на ищеца да изпраща уведомления за настъпила предсрочна изискуемост. Липсата на представителна власт се обосновава със Заповед № 0911-44-002548 от 22.04.2014 г., с която законните представители на Банката изрично са определили лицата, които имат право да подписват покани за доброволно изпълнение и уведомления, а адв.Д. не е включен в обхвата на лицата, на които са възложени посочените правомощия.

Съдът приема възражението за неоснователно със следните аргументи:

От представения препис от Заповед № 0911-44-002548 от 22.04.2014 г. се установява, че законните представители на Банката Л.Х. – Главен изпълнителен директор и А.К. – Главен оперативен директор изрично са определили лицата, които имат право да подписват покани за доброволно изпълнение и уведомления, като от текста на заповедта става ясно, че адв.Д. не е сред лицата, на които са възложени такива права.

 

 

 

От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът възприема като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че „Уникредит Булбанк“ АД е превела по сметка на Й.П. сумата от 60 000 лв  на 27.03.2008 г.; от тях са направени преводи както следва: на 28.03.2008 г.  – 20600 лв в полза на „ОББ“ АД, на 16.04.2008 г. – 29950 – изтеглени на каса от Банката; на 14.05.2008 г. – 6 500 лв – изтеглени от каса на Банката и на 04.07.2008 г. – 600 лв – изтеглени от каса на Банката. Със сумата от 2 350 лв са погасени такси по кредита, лихви, застрахователни премии и част от главницата.

По кредита са направени следните вноски:

26 744.01 лв лихва по редовна главница, 4517.93 лв – редовна главница, 913.58 лв – погасяване на застрахователна премия, 537.51 лв – лихви по просрочени главници; 10 745.87 лв – начислени наказателни лихви и 421.85 лв – такси управление на кредита.

От м.07.2008 г. е налице забава в плащането на вноските по кредита, като към 29.04.2015 г. непогасените задължения са както следва:

главница 58 067.18 лв, от която неплатени главници за периода 27.10.2014 г. – 27.04.2015 г. вкл. и 57 111.53 лв остатъчна главница по договора; договорна лихва – 727.91 лв за периода 27.02.2015 г. – 29.04.2015 г.; лихва по просрочена главница – 785.09 лв за периода 27.10.2014 г. – 27.04.2015 г. и 772.06 лв – лихва върху просрочена главница за периода 29.04.2015 г. – 28.07.2015 г., наказателна лихва – 459.70 лв и законна лихва за периода 27.10.2014 г. – 28.07.2015 г.

За периода 19.03.2008 г. – 28.07.2015 г.  лихвеният процент е търпял промяна при промяна на базовия лихвен процент и при сключване на анексите към договора за кредит; при забавено плащане  лихвеният процент е завишаван с уговорените надбавки.

За периодите на забава в плащането на месечните вноски е начислявана лихва по т.4.2 – надбавка от 5 пункта върху лихвата за редовен дълг - и лихва по т.4.3 – надбавка от 2 % върху просрочената главница, като от изготвените таблици от вещото лице може да се констатира, че уговорените с договора за кредит лихви са начислявани единствено върху главницата.

Към 28.07.2015 г. размерът на неиздължената част от главницата по регистрите на Банката е 58 067.18 лв, 727.91 лв договорна лихва, 785.09 лв лихва върху просрочена главница, 459.70 лв – наказателна лихва, 2 537.45 лв – законна лихва, като общият размер на задължението е 62 577.33 лв.

Предвид изложеното и доколкото Съдът приема, че договорът за кредит и сключените анекси не страдат от пороци, които да рефлектират върху тяхната действителност, се установява, че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК /заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.07.2015 г./ ответниците не са изпълнили задължението си да заплащат в срок погасителните вноски по предоставения кредит / ответниците са в забава от м.юли 2008 г./ и ищецът е упражнил своето потестативно право по смисъла на т.29.3 от Общи условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, които Общи условия ответниците са се съгласили да са приложими при уреждане на отношенията между страните по договора за кредит - §3 от Анекс № 3/22.10.2010 г. и в съответствие с правилата на т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ВКС е  обявил кредита изцяло за предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени редовно на 26.06.2015 г.; предвид заключението на ССЕ ответниците дължат на „Уникредит Булбанк“ АД по Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г. следното: главница- 58 067.18 лв, лихви – 1972.70 лв, от които 727.91 лв - договорна лихва, 785.09 лв - лихва върху просрочена главница, 459.70 лв – наказателна лихва, начислени в периода 27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., като главницата следва да се присъди ведно с обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК – от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане.

 

По разноските:

В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 2917.52 лв, от които сумата 1200.80 лв - разноски за държавна такса и 1716.72 лв - разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски в общ размер на 2917.72 лв  са предмет и на издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по исковото производство. Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски, така както същите са определени и в заповедта за изпълнение.

 

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца направените в хода на настоящето производство разноски в размер на 4398.24 лв.

 

Ето защо Съдът

 

             Р       Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, София, пл.”Св. неделя” 7, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Д. по отношение на Й.Я.П., ЕГН ********** и В.В.П., ЕГН ********** ***, произтичащо от Договор TR71328139/19.03.2008 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 5152/31.07.2015 г. по ч.гр.д. 9504 по описа на Районен съд – Пловдив за 2015 година, в размер на :

-сумата  58 067.18 лв /петдесет и осем хиляди шестдесет и седем лева и 18 ст/ , представляваща главница, ведно  с обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК – от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане,

-сумата 1972.70 лв /хиляда деветстотин седемдесет и два лева и 70 ст/, представляващи лихви, начислени в периода 27.10.2014 г. – 27.07.2015 г.,  от които 727.91 лв - договорна лихва, 785.09 лв - лихва върху просрочена главница, 459.70 лв – наказателна лихва,

-сумата 2917.52 лв /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 52 ст/ разноски по делото

ОСЪЖДА Й.Я.П., ЕГН ********** и В.В.П., ЕГН ********** *** да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, София, пл.”Св. неделя” 7, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Д. сумата 4398.24 лв /четири хиляди триста деветдесет и осем лева и 24 ст/ разноски по делото

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

 

 

 

                             СЪДИЯ: