№ 729
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201437 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от Д.К.К. от гр. П., ЕГН **********
против Наказателно постановление № 13-002898/ 31.08.2021г на директор на
Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1
вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се навеждат доводи за процесуално-правна и материално-
правна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и искането в нея за обосноваване на което
ангажира и допълнително доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата ДИТ П., чрез законовия си представител, е депозирала
становище по същество и е изразила претенции за разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства Съдът установи:
На 10.06.21г., около 10.15ч., инспекторите от ДИТ св. М. и колегата й св.
А. посетили стопанисвана от земеделския производител и жалбоподател по
1
делото Д. К. нива, засята с картофи. Още с приближаването си към обекта
двамата възприели две жени които вадели от картофите от земята и ги слагали
в специални съдове и чували. Лицата предоставили личните си данни си на св.
М., която ги отразила в съставен на място от нея списък ( л. 23). Двете жени,
едното от които св. П.Н., отрекли да имат сключени писмени трудови
договори и признали, че за труда им е обещано дневно трудово
възнаграждение 30 лева.
Изискани били от земеделския производител данни дали с лицата има
сключен трудов договор или друг вид договор и при какви условия.
На следващия ден-11.06.2021г. той представил в ДИТ трудов договор, с
Н. на основание чл. 114 А от КТ , който се установило, че бил сключен на
10.06.2021г. в 16,20ч. , т.е. след проверката.
Съставен бил протокол от проверката – л. 19 и сл. , в който били отразени
констатациите от нея и дадени предписания. КП е връчен лично на
жалбоподателя на 28.06.21 ,видно от разписка на л.21 .
На същата дата 28.06.21г. е съставен и процесния акт за нарушение,
осъществено чрез бездействие по отношение на задължението на работодателя
„да уреди като трудови отношенията си с посоченото лице при предоставяне
на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма“ -
нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, надлежно му е
предявен срещу подпис и му е предоставен препис от него .
Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството
за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена глоба в размер на
1500 лв.
Още с жалбата са развити възражения за процесуална неизправност
на акта и НП ,заявени общо като съответствие между съдържимото във всеки
от тях описание на нарушението и квалификацията му и от друга страна
съответствие между акта и НП.
Актът и НП не страдат от неяснота или дефицит на изложените
обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно са посочени дата и място
на извършване на нарушението. Достатъчни като яснота и обем факти описват
и вмененото бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като
2
трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с констатациите , че
лицето св . П.Н. с ЕГН: ***** „предоставя работната си сила“. При това
описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и
проявеното бездействие от страна на дружеството, в чиято полза е престиран
труда) е възприета и съответната нему правна квалификация – по чл. 62,
ал.1вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Неоснователно се възразява с жалбата и становището по същество на
процесуалния представител на жалбоподателя, че неяснота будело
отразяването в акта и НП, че „нарушението било установено на 11.06. , било
извършено на 10.06“. Съвсем ясно е посочено ( а и се доказа в рамките на
съдебното следствие), че нарушението е извършено на 10.06.21г., но е било
установено при преглед на представените от дружеството документи, сред
които еднодневен трудов договор, сключен с лицето на 10.06.21г., но след
проверката.
Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са
поставени са идентични в акта и издаденото въз основа на него НП, така че
възражението за несъответствието в този смисъл е напълно голословно.
Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи , предвид делегацията със заповедта на л. 30 .
Няма изрично отразяване на доказателства, които установяват
нарушението, но тази липса не е съществен дефицит. Още повече, че в случая
има опис на писмените доказателства, които са взети предвид и които наред с
непосредствените впечатления от фактическата проверка са формирали
фактическите и правни изводи в двата административни акта
Последните се укоряват и в липсата на мотиви относно възприетото
нарушение, наложената санкция и постъпилото възражение. Такива са
налични и в двата акта – данните от фактическата проверка за полагане на
труд от посоченото лице и липсата на договор, вкл. по чл. 114 а от КТ , който
да е бил сключен към момента на проверката. Впрочем, възражението
неуместно се позовава на ТР 4/04 на ВАС , от което на отсъствие на мотиви в
3
конкретни ( от гледна точка на техния издател) административни актове е
посветена т.2, но пък тя касае актове по отдавна отменени вече нормативни
актове – по чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, и
ал. 2, т. 3 от ЗАП, които са и индивидуални административни, а не
наказателни постановления, чието издаване като процедура, съдържание и
органи , както и обжалването е по специалния ЗАНН (АУАН не
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на закона, тъй
като в него липсва властническо волеизявление, което да подлежи на
обжалване. Актът има констативен характер. С него не се създават права и
задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси , а се
описват констатирани обстоятелства и факти. Дори АУАН да се квалифицира
като удостоверителен административен акт – официален документ,
материализиращ изявление на овластен от закона орган относно
съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни
материалноправни последици изключва възможността на отделното му
оспорване – по арг. на чл.159, т.4, вр. с чл.21 АПК; а издаденият въз основа на
АУАН санкционен акт – НП има специален за обжалване – по ЗАНН) .
Правилно в АУАН и НП са посочени и санкционните норми: чл. 416, ал.5
от КТ създава компетентност за постановяване на санкционни актове от
процесния вид , а чл. 414, ал.3 от КТ предвижда конкретна по вид и размер
административно-наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 62,
ал.1 от КТ.
Въобще, в рамките на цялостната проверка за процесуална
законосъобразност Съдът не откри пороци, които да са самостоятелно
основание за отмяна на НП.
По същество нарушението се оспорва с твърденията, че Н. не полагала
труд при пристигане на проверяващите, а с другата жена само чакали
жалбоподателя да подвади с трактора картофите у, за да може да ги събират.
Това твърдение подкрепя с показанията си самата Н., но Съдът не го възприема
за достоверно. То е опровергано от показанията , убедителни,
взаимнодопълващи се и съответни, на свидетелите М. и А.. Те и двамата сочат
еднозначно, че към момента на приближаването си към обекта възприели
действия на двете жени по изваждане/събиране на картофите, които поставяли
в съдове или чували тип гаци, като св. А. дори видял, че били изцапани, което
4
доказва , че са извършвали възприетите фактически действия.
Защитната стратегия е развита и в направление, при което дори и фактът
на полагане на труд в полза на жалбоподателя да е доказан, това се определя
като оправдано, предвид обективната за земеделския производител
необходимост от събиране на продукцията. Доказано с предоставените от К.
ООД –С.: договор на л. 63, справка на л. 65 и заявка, изпратена по ел. път ( л.
72 и 84) е, че земеделският производител – жалбоподател по делото е в
договорни отношения с това дружество от началото на 2018г. и от тогава всяка
година доставя по заявка отглежданата от него продукция – картофи, като за
2021г- в 17.14ч. на 09.06.21 г. е изпратена заявка за доставка, която следвало да
бъде предоставена на следващия ден 10.06.21 г. – денят на проверката. Това
предпоставило невъзможността майката на жалбоподателя, която традиционно
го подпомагала за снабдяване с бланките за еднодневните трудови договори да
се снабди с такива ( още повече , че в сутрешните часове на 10.06 тя била
извън града – виж показанията на св. К.а – л. 54) . Затова тя в ранния след обед
успяла да заплати дължимите по тях вноски за държавно обществено
осигуряване , да получи бланките и в следобеда договори с двете, заварени на
обекта по време на проверката лица били сключени ( л. 26 и 27).
Лансирата на база на тези данни теза е обективна за жалбоподателя
невъзможност да изпълни задължението си по сключване на трудови договори
с лицата, престирали на 10.06.21г. в негова полза. Невъзможността била
действително обективна, предвид дадената в късния час предния ден заявка за
доставка, която била първата за тази година, неочаквана за жалбоподателя и
той не бил подготвен с бланките за договорите.
Дори и да се приемат за доказани фактите, на които се основава тази
претенция, тя не може да се уважи, поради наличието на други факти, които
съвсем не сочат, че жалбоподателят е бил поставен в условията на
инцидентност. Първо – договорните отношения с дружеството са от 2018г.
Второ – за предходните две години първите в съответната календарна година
доставки за дружеството са : за 2019 г. – 29.05.19г;31.05.19; 25 и 26.02.21г. (
л.65)и за 2020г. – на 22.05.20г. ; 26.05.20г. ; 28.05.20г.; 04.06.20г. ( б. 67) и
Трето- получените след съответното заплащане на дължимите вноски
еднодневни трудови договори за предходните три години са ( л. 77) : за 2018г.
– 10 бр. на 03.05.20г., за 2019г.- 10 бр. на 30.05.19г. , за 2020г- 15 роя – на
5
04.06.20г.
Всички тези дати и цифри сочат , че към датата на първата от
дружеството заявка за 2021г. земеделският производител, предвид ситуацията
от предходните две стопански години, е следвало вече да разполага с бланки за
еднодневни трудови договори , които, както сочат предоставените от самия
жалбоподател на л.26 и 27 важат от месеца и годината на закупуване, тоест той
е могъл да ги ползва през целия период на събиране на продукцията си . И ,
всъщност, за 2021г. ( л. 77) той е закупил не както предходните три години 10
или 15 броя за цялата година, а 30 договора – до ноември 2021г. , което
,несъмнено, е следствие на процесната проверка и доказва превантивния ефект
на реализирана основателно спрямо жалбоподател административно-
наказателната отговорност за процесното нарушение.
То е несъмнено доказано. Положеният в полза на земеделския
производител труд е бил при параметри, характери за трудови
правоотношения- работно време, работодател, място на работа, трудово
възнаграждение, което е задължителен елемент от трудовите правоотношения,
доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден. С показанията на самата Н., в която част те не
са опроверган, а потвърди от тези на М., се изяснява, че възнаграждение е било
заплащано за ден – по 30 лева ( както и на другото лице) .
При тези данни по делото, правилно е прието, че са налице елементи от
трудово-правни отношения между завареното лице и жалбоподателя, които
обаче формално не са били уредени като такива поради липсата на сключен
трудов договор, чиято форма за валидност е писмена.
Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от
КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран
работодателя в лицето на жалбоподателя.
Наложената санкция е в установения от закона минимум, въпреки, че от
данните по делото става ясно, че има наложени няколко санкции за нарушения
от същия вид.
Не са налице предпоставките по чл. 415в, ал.1 от КТ за възприемане
маловажност на случая, а и приложението на тази норма е изключено със
законодателното решение по чл. 415в, ал.2 от КТ.
6
На основание чл. 36, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 и чл. 144 от АПК и
чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се присъди в полза на ДИТ П. и тежест на
дружеството- жалбоподател юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен предвид проведените две съдебни заседание, обема на
доказателствения материал – писмени доказателства и показанията на петима
свидетели.
Като намери по изложените горе съображения обжалваното НП за
законосъобразно и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002898/
31.08.2021г на директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., с което на
Д.К.К. от гр. П., ЕГН ********** на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3
от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2 от КТ е наложена глоба в
размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Д.К.К. от гр. П., ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр. П. сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7