О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260114
град Шумен, 05.11.2020 г.
Шуменския окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:
1. Теодора Димитрова
2. Соня
Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 388 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
в предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Й.А.Й.,
действащ чрез пълномощника си адв. Св. С., против определение № 2025/04.08.2020
г. по гр.д.№ 2790/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството
образувано по предявения от Й.А.Й. с ЕГН ********** чрез адв. С.С. *** иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
представлявана от инж. Г.Т., подаден
чрез Областно пътно управление с адрес гр. Шумен, пл.“...“ № 2 за заплащане на
сума от 97 лв., представляваща недължимо платена винетна такса и са изпратени
материалите по делото като преписка на ТД на НАП – Шумен по отношение на искането за възстановяване на
сумата от 97 лв., представляваща платена без основание на 03.01.2019г., като
искане по чл.129, ал.1 от ДОПК. Жалбоподателят счита определението за
неправилно. Районният съд не съобразил разпоредбите на чл.10, ал.10, чл.21,
ал.3, т.20 , чл.21, ал.2 и ал.4 и чл.44б от Закона за пътищата. Счита, че недължимо
внесените суми следва се възстановят от учреждението, в чийто бюджет те са
постъпили. Правомощията на държавата за събиране на винетни такси се
осъществява от АПИ, приходите от тях постъпват в бюджета на АПИ, поради което
не НАП, а АПИ следва да възстанови недължимо внесените суми. Предвид изложеното
моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, намира частната жалба за основателна, поради
следното:
Гр.д.№ 2790/2020 г. на ШРС е
образувано по искова молба от Й.А.Й. с ЕГН ********** чрез адв. С.С.
*** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от чрез инж. Г.Т., чрез Областно пътно управление с адрес
гр.Шумен, пл.“...“ № 2. Ищецът твърди, че на 03.01.2019г. закупил чрез домашния
си компютър годишна електронна винетка за лек автомобил рег. № ...за периода от
01.02.2019г. – 31.01.2019г. на стойност 97 лв. През месец март при проверка
контролните органи му обърнали внимание, че на разписката бил посочен различен
номер на МПС – ... Предвид, че такъв номер на автомобил не съществувал, а и за
управляваното от него МПС липсвало такава винетка се наложило закупуването
повторно от него на електронна винетка. Това и сторил на 11.03.2019г. за
периода от 15.03.2019г. до 14.03.2019г.
Ищецът твърди, че системата генерирала погрешен номер на МПС, затова и
на 18.07.2019г. изпратил покана на ОПУ – Шумен да му възстанови сумата от 97 лв., с която неоснователно се
обогатило. В отговор ОПУ мотивирало отказа си да възстанови сумата цитирайки
разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни
категории ППС на база време и изминато разстояние. Ищецът счита, че Наредбата
има предвид неправилно декларирани данни, като в случая не данните са
декларирани погрешно, а самата система ги е възприела така. Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 97
лв., представляваща недължимо платената такса за електронна годишна винетка,
както и сума от 1.94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.07.2019г. до датата на предявяване на иска – 18.09.2019г.
С атакуваното определение №
2025/04.08.2020 г. по гр.д.№ 2790/2019 г.,
ШРС прекратил производството по делото по иска с правно основание чл.59
от ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от инж. Г.Т., подаден чрез Областно пътно
управление с адрес гр. Шумен, пл.“...“ № 2 за заплащане на сума от 97 лв.,
представляваща недължимо платена винетна такса и са изпратени материалите по
делото като преписка на ТД на НАП – Шумен
по отношение на искането за възстановяване на сумата от 97 лв.,
представляваща платена без основание на 03.01.2019г., като искане по чл.129,
ал.1 от ДОПК. Първоинстанционният
съд е приел, че спорът за
вземането за недължимо заплатена винетна такса, квалифицирано по чл.59 ЗЗД не е
подведомствен на гражданския съд. Според съда, следва да се приеме, че е налице искане по смисъла на чл.129,
ал.1 ДОПК, като следва да се изпрати за осъществяване на съответната процедура
на Националната агенция за приходите.
Настоящата инстанция намира този
подход на първоинстанционният съд за неправилен. Ищецът поддържа в исковата
молба, че два пъти е закупил електронна винетка за един и същ автомобил,
поискал е връщане на повторно платената сума от Агенция „Пътна инфраструктура“,
но е получил отказ за възстановяване, с мотива, че на основание чл.5, ал.3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние, отговорността за погрешно въведени данни е на
собственика /ползвателя на ППС.
От фактическите обстоятелства,
наведени в исковата молба и формулирания петитум, се установява, че ищецът
предявява претенция за връщането на една неоснователно осъществена престация.
Обстоятелството дали може да се иска връщане на повторно платената сума от
Агенция „Пътна инфраструктура“, действаща в качеството й на лице – правен
субект, който "събира такси" съгласно чл. 17, ал. 2 от приложимата
Наредба, приета на осн. чл.10, ал.7 ЗП е въпрос, който следва да бъде обсъден
от компетентния граждански съд при разглеждане на спора, доколкото се касае за
правоотношение между равнопоставени субекти. Искът е за връщане на даденото без
основание – чл.55, ал.1 от ЗЗД, който по своята същност представлява
гражданскоправен спор и следва да се разгледа по общия исков ред от гражданския
съд, в случая Шуменският районен съд.
В този смисъл съдебната практика: Опр.
№ 14/2020 г. по адм.д.№ 12/2020 г. и
опр. № 38/2020 г. по адм.д. № 35/2020 г., постановени от смесен 5-членен състав
на ВАС и ВКС Р. България, по повод повдигнати спорове за подведомственост
относно родово компетентния съд да разгледа искова молба за осъждане на Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ да заплати на ищците сума в размер на 97 лв. представляваща
недължимо платени винетни такси.
Предвид
гореизложеното, обжалваното определение
на Шуменския районен съд за прекратяване на производството по делото е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2025/04.08.2020 г. по
гр.д.№ 2790/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството по предявения
от Й.А.Й. с ЕГН ********** чрез адв. С.С. ***, срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ представлявана от инж. Г.Т.,
подаден чрез Областно пътно управление с адрес гр. Шумен, пл.“...“ № 2 иск, за
заплащане на сума от 97 лв., представляваща недължимо платена винетна такса и
са изпратени материалите по делото като преписка на ТД на НАП – Шумен, като
искане по чл.129, ал.1 от ДОПК.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.