Решение по дело №12/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260045
Дата: 24 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20201420200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Враца, 24.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 12 по описа за 2020г. за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  С.Е.С. *** срещу Наказателно постановление №19-0967-001092 от 27.08.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00лв. и за нарушение на  чл.6, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лв. и на осн. Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 14 контролни точки.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалноправи норми. Поддържа се, че същото е издадено от некомпетентно лице. Твърди, че не е извършил съответните нарушения, за които е ангажирана отговорността му.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

       На 16.08.2019 г. около 15,15 ч.полицейските служители Я.Й. и Т.Т. *** от автогарата към бул.“Втори юни“, като спрели на червен светофар на кръстовището. След като светофарът дал зелена светлина, полицейската кола потеглила и от дясната им страна от посока площад „Хр. Ботев“ към МБАЛ „Хр.Ботен“ преминал лек автомобил МАЗДА „ПРЕМАЦИ“ с per № ВР7269СВ на червен светофар. Полицейските служители настигнали автомобила пред сградата на пожарната служба, спрели го за проверка, обяснили  причината за спиране на водача, като при проверката се установило, че последният е и без обезопасителен колан.

   За констатираните нарушения полицейските служители издали АУАН27517 от 16.08.2019 г.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00лв. и за нарушение на  чл.6, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 100.00лв., както и на осн. Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 14 контролни точки.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН27517 от 16.08.2019 г., съставен от Я.Й.–мл. автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, Наказателно постановление №19-0967-001092 от 27.08.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, показанията на полицейските служители  Я.Й. /мл. автоконтрольор към  ОД към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Враца-съставител на АУАН/, Т.Т. /свидетели на АУАН/ и свидетеля Т.Т..

  Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

   НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

  Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

   Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

   Правилно са  квалифицирани деянията, с оглед текстовото им  описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена са санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения.

 Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

По отношение на нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установява, че на 16.08.2019г. около 15.15 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил Мазда „Премаци“ с регистрационен номер BP 7269СВ, преминавайки през кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“ на червен сигнал на работеща светофарна уредба в нормален режим. Т.е. същият, като участник в движението, управлявайки процесното моторното превозно средство, не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали, тъй като е навлязъл и преминал през кръстовище на червен сигнал на светофара, при нормално работеща светофарна уредба.  Тези обстоятелства се потвърдиха от събрания по делото доказателствен материал, в това число и показанията свидетелите Я.Й. и Т.Т., които съдът кредитира като достоверни, последователни и безпротиворечиви. Това обстоятелство е забелязано и от независимият свидетел – Т.Т., който в този момент се е движил с автомобила си  по посока бул. „Екзарх Йосиф“ от ЦПЗ Враца. Последният посочен свидетел установява, че на кръстовището с бул.“Втори юни“ подал десен мигач за завой на дясно като в същото време от лявата му страна, по бул.“Втори юни“ се движел лек автомобил и при подаден зелен сигнал на светофара свидетелят се опитал да потегли, но в този момент минал жалбоподателя на червен сигнал на светофара.

            С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от  100.00 лева.

В чл. 6, ал.1, т.8 от Наредба № Із-2539 / 17.12.2012 г. на МВР изрично е предвидено отнемане на 8 точки за посоченото нарушение.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28  от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.  

По отношение на нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение по  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата.

 Видно е, че на същата дата 16.08.2019 г. в 15:15ч. когато са спрели за проверка водача, поради факта, че са го забелязали да минава на червен светофар през кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“, полицейските служители са забелязали че жалбоподателят е без обезопасителен колан.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността му не е от категорията на маловажните, тъй като обществената му опасност по никакъв начин не е по–ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен колан в процеса на управление на МПС.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДП допуска изключения, като в нея е предвидено че могат да не използват обезопасителни колани бременните жени, лицата, чието физическо състояние не позволява използването на колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват МПС, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструктурите при управление на автомобила с учебна цел. По делото обаче не са представени доказателства и не се твърди, че жалбоподателят е попадал сред категорията на лицата, които могат да не използват обезопасителни колани.

Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лв.

 В чл. 6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 / 17.12.2012 г. на МВР изрично е предвидено отнемане на 6 точки за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан, каквото имаме в настоящия случай.

          Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №19-0967-001092 от 27.08.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което на С.Е.С. *** за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00лв. и за нарушение на  чл.6, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложен административно наказание „глоба“ в размер 100.00лв. и на осн. Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 14 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                   

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: