№ 133
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Л. К. против Наказателно постановление №
20-1030-014632, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на С. Л. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП- оспорва се приетата за
установена фактическа обстановка и се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за отмяна на
НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 08.12.2020г. г. около 10:20 часа , в гр. Пловдив, на бул. Цар Борис Трети
Обединител № 62, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил с
рег. № ********* като не се движи на достатъчно разстояние /дистанция/
от спиращия пред него товарен автомобил рег. № ********, блъска го
отзад, като той отскача и удря спрелия пред него лек автомобил с рег.№
*******.
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с
фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по
делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС
2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично
оспорена както с писменото допълнение към жалбата, така и в съдебно
заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена
стойност.
Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се
потвърждават от разпита на актосъставителя, но и се опровергават от него.
Разпитан непосредствено от съда, актосъставителят изрично заяви, че не
поддържа отразеното в АУАН . Нещо повече, той подробно разясни как се е
достигнало до неправилно установената фактическа обстановка- а именно
АУАН бил съставен без да е чул становището на всички участници в
ПТП. Едва впоследствие, когато снел обясненията на всички водачи,
включително и на жалбоподателя, актосъставителят разбрал, че отразеното
в АУАН не отразявало действителността , но понеже АУАН бил вече
попълнен и подписан от него, той нямало как да го промени.
Показанията на актосъставителя са подробни, логични, добросъвестно
2
дадени (индикация за което е признанието за допусната грешка при съставяне
на АУАН), поради което съдът изцяло ги кредитира.
Опровергаването на фактическата обстановка, приета за установена
в АУАН и НП е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Нещо повече, липсата на фактическа установеност, че водачът е
нарушил правилата за дистанция, води до извод, че неправилно е
приложен и материалния закон, доколкото като нарушена е вменена
нормата на чл. 23, ал.1 ЗДвП.
Изрично следва да се почертае, че за съда не съществува възможност за
първи път на съдебна фаза въз основа на ново установените факти от
актосъставителя сам да издири и да накаже дееца по различна правна
квалификация, по която не му е надлежно повдигнато административно
обвинение.
Това е така, доколкото съгласно задължителната тълкувателна практика
на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап
съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е
предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна
същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част
на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
3
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са както съставомерните фактически
положения, за които се наказва, така и надлежната правна
квалификация едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП , поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Не на последно място следва да се отбележи, че ако се допусне
тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които
до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
ПО ПОРОЦИТЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА НП
Пак във връзка с неправилното приложение на материалния закон
следва да се отбележи, че на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 179,
ал.2 ЗДвП, изискваща при нарушение на правилата за движение да е
причинено ПТП.
Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От гореизложеното в видно, че за да се приеме, че е налице ПТП следва
4
в условията на алтернативност да се констатират причинени:
- конкретни увреждания на хора или
- конкретни материални щети по МПС, товар, пътя, пътно съоръжение и
други.
Реализирането на отговорността на дееца по чл. 179, ал.2 ЗДвП
предполага поне едно от тези две алтернативни условия да се установяват по
несъмнен начин от доказателствата по делото, а правото му на защита, налага
тези конкретни обстоятелства да бъдат надлежно очертани в АУАН и
НП.
В процесния случай при самото описание на нарушението от
фактическа страна в НП изобщо липсват каквото и да било твърдения за
причинени увреждания на хора или материални щети.
От друга страна е безспорно в теорията и практиката, че наказателното
постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. В
този смисъл за него намират приложение задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
В обратния случай (като процесния), ако в НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав, които позволяват наказване по дадена
правна квалификация, НП следва безусловно да се отмени.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че чл. 53, ал.2
ЗАНН позволява с НП да се поправят пороци при издаване на АУАН, но
липсва възможност за саниране на порока, когато той касае самия
санкционен акт.
5
ПО ДОПУСНАТИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ
ИЗДАВАНЕ НА АУАН.
Видно от текста на АУАН, същият е съставен в присъствието на само
един свидетел, който обаче не е очевидец на извършване на нарушението, а е
присъствал само при съставяне на акта. Както правилно е посочил
жалбоподателя в допълнителните си мотиви, съгласно трайната съдебна
практика само по себе си неспазването на изискването за брой на
свидетелите в АУАН не е съществено нарушение и е санируемо по реда на
чл. 53, ал.2 ЗАНН.
В случая обаче допуснатия порок се отразява на законосъобразността на
НП по друго направление. От текста на АУАН е видно, че единствения
свидетел по него реално не е положил подпис. Това се потвърди и от
показанията на актосъставителя, който изясни, че вероятно от смущението,
че е съставил АУАН, който не отразява правилно фактическата
обстановка, е пропуснал да го предяви за подпис на единствения
свидетел по него.
Ако в АУАН бяха посочени двама свидетели, липсата на подпис на един
от тях би могло да се поддържа, че не е съществено нарушение. Липсата на
подпис на единствения свидетел обаче, накърнява до такава степен
процедурата по издаване на АУАН, че напрактика изцяло го дисквалифицира
като акт, който да е годен да постави началото на административно-
наказателния процес. В този смисъл, като постановено по един процес, който
е изначално опорочен, НП следва да се отмени и на това самостоятелно
основание.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
6
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
200 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и
участие в открито заседание, следва да се присъди минималния размер
съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор
пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014632, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С.
Л. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на С. Л. К., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
7
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8