Решение по дело №394/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260074
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20203001000394
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   № 260074/гр. Варна, 03.11.2020 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 394/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и „Р-студио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пазарджик, като съдружници в ДЗЗД „БУЛ“, със седалище гр.София, срещу решение №25/28.05.2020 г. по т.д.N 29/2019 г. по описа на ОС – Разград, с което въззивниците са осъдени да заплатят на ОБЩИНА РАЗГРАД, със седалище гр.Разград, представлявана от кмет Д. Б., сумата 26 000 лв., като частичен иск от сумата 180 212,04 лв., представляваща неустойка за забава на изпълнението за периода от 03.05.2018 г. до 25.09.2018 г., на осн. чл. 22 по Договор № 76/17.03.2017 г., сключен между Община Разград и ДЗЗД „БУЛ“, с предмет „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на пакет от многофамилни жилищни сгради във връзка с реализирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Разград по 6 обособени позиции: за обособена позиция № 6 „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Разград, ул. „Бели Лом“ бл.62, сграда с идентификатор 61710.502.6340.13; РЗП 5116 кв.м.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещната страна ОБЩИНА РАЗГРАД, със седалище гр.Разград, представлявана от кмет Д. Б., е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Насрещният иск е предявен като частичен за заплащане на сумата 26 000 лв., претендирана като неустойка за забавено изпълнение, за периода от 03.05.2018 г. до 25.09.2018 г., уговорена в чл.22 от сключения между страните на 17.03.2017 г., договор за проектиране и изпълнение на СМР на пакет от многофамилни жилищни сгради. Твърденията на възложителя, въз основа на  които обосновава претенцията си са, че изпълнителят не е завършил възложените СМР в договорения срок, които се оспорват изцяло от изпълнителя.

По делото е безспорно установено наличието на валидно възникнало между страните правоотношение въз основа на договор за изработка, по силата на който Община Разград е възложила на „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, със седалище гр.София и „Р-студио“ ЕООД, със седалище гр.Пазарджик, като съдружници в ДЗЗД „БУЛ“, със седалище гр.София, извършването на конкретни СМР, представляващи саниране на многофамилна жилищна сграда ЕПЖБ 1 в парцел IV – ЖК, имот № 6340, кв. 2, номер по КК 61710.502.6340.13 по плана на гр. Разград“ с местонахождение: ПИ с идентификатор 61710.502.634 по КК на гр. Разград, с административен адрес гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 62. Не се спори и за това, че срокът на действие на договора (респ. на изпълнение на възложените СМР) е бил до 02.05.2018 г. Всички протоколи и актове за отделните етапи от дейностите били подписани. Въпреки отправените през месец май 2018 г. и последващите месеци покани от страна на изпълнителя към възложителя да бъде подписан акт 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредбата), Община Разград и в частност кмета не предприел никакви действия по приемане на обекта, респ. по подписването на акт обр. 15, с чието издаване страните са се договорили, че приключва и срокът за изпълнение на договорената работа. В т.ч. и предаването на обекта на възложителя се удостоверява с подписването на Протокол образец № 15 от Наредбата (Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредбата). На 03.07.2019г. по инициатива на кмета на Община Разград, неприемайки предоставения му от изпълнителя акт обр. 15, е подписан такъв, но без полагането на подпис от страна на изпълнителя.

Спорният въпрос, на който въззивната инстанция следва да даде разрешение, е дали изпълнителят е допуснал виновна забава в изпълнението на уговорените СМР.

Предявената насрещна претенция произтича от сключен договор за изработка. При договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Следователно в тежест на изпълнителя е да установи фактическото изпълнение на възложената работа в договорения срок.

Последователно в практиката си ВКС поддържа разбирането, че основното правило при неизпълнение на договорите е това на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, според което изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.

В процесния договор страните са предвидили различни хипотези, в които възложителят може да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение. Според уговореното в чл.22 от договора, на която възложителят основава претенцията си, при виновно неспазване на срока от страна на изпълнителя същият дължи на възложителя неустойка в уговорения в клаузата размер. За да се ползва от така предвидената в договора неустойка, възложителят следва да докаже формата на неизпълнение от страна на ответника, за която неустойката е била уговорена.

Настоящият състав на съда намира, че в настоящия случай не е налице виновно неизпълнение на възложените работи в договорения срок от страна на изпълнителя, като съображенията за това са следните:

От събраните по делото доказателства се установи, че всички СМР извършени след изтичане на договорения срок – 02.05.2018 г., представляват само поправка на вече изпълнени в срок работи, т.е. касае се за отремонтиране на установени скрити недостатъци и некачествено извършени работи. В тази връзка, от съдържанието на подписания между страните протокол от 13.09.2018 г. се установява, че при извършена проверка на строежа е констатирано некачествено изпълнени СМР, поради което е определен срок за поправянето им. Същите СМР са реално поправени на 25.09.2018 г., видно от протокола от същата дата, като страните са приели, че изпълнителят е отстранил констатираните недостатъци. По делото не са ангажирани други доказателства за извършване на СМР след 02.05.2018 г., освен горепосочените поправки, респективно че част от възложената на изпълнителя работа по договора е извършена от трето лице.

На следващо място, изготвяните в процеса на извършване на СМР съответни актове по образци от Наредбата са били предоставяни за подписване на компетентните лица (органи) чрез предаване „на ръка“, за което свидетелстват и събраните по делото гласни доказателства. При това всички протоколи и актове в изпълнение разпоредбите на Наредбата са подписани от всички участници в строителния процес, без поставени забележки от което и да било от лицата, което също свидетелства, че работата, за която са изготвяни, е била приета без възражение, респ. същата е изпълнена. От своя страна, с оглед изричната процедура по чл.5 от Наредбата, изпълнителят сам е инициирал съставянето на Акт образец 15 още през месец май 2018 г. и е предоставил същия за подпис на съответните лица (отново чрез предаване книжата „на ръка“). Съставеният през м.май 2018 г. акт образец 15 е бил предоставен за подпис в т.ч. и на кмета, но до подписване от негова страна не се е стигнало, като не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на причини, обосноваващи отказа.

Целта на акт 15 е да установи състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в експлоатация. След завършване на строежа възложителят, проектантите по всички части, строителят и лицата, упражняващи строителен надзор, съставят акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, нормативните изисквания към строежите и условията на сключения договор. С този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя, както и е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор.

Независимо от горното, няма пречка след подписването на същия и предаването на обекта в последствие да се извършат допълнителни СМР, които да отстранят констатираните недостатъци от проверката.

В случая, изготвения през май 2018 г. акт 15 е подписан от всички участници в строителството, включително и от строителния надзор, но е останал неподписан от възложителя, въпреки че му е бил предаден.

Неподписването от страна - поканена, но неявила се, не прави предоставеният за подпис акт по образец на Наредбата недействителен. В този смисъл в чл.5, ал.1 - 5 от същата изрично е предвидена, както процедурата по документиране приемането на СМР със съответните актове и протоколи, така и възможността неявилата се за подписване на съответния протокол страна по сключения договор за строителство да бъде заместена от органа, издал разрешението за строеж, както и същият да се смята за съставен на датата на проверката, независимо от неявяване на поканена страна или липсата на подпис на заинтересована страна.

Не на последно място, дори и в случай, че при подписването на Акт образец 15, възложителят не направи конкретни възражения по неправилното изпълнение на работата, това не освобождава строителят от поетата от него гаранционна отговорност, изразяваща се в задължение за отстраняване на недостатъци и възниква независимо дали строителят е виновен или не за тяхното възникване, тъй като той носи риска от тяхната поява по силата на договора с възложителя. Независимо от съставянето на Акт обр. 15, възложителят запазва правото си да иска поправянето на некачествено изпълнени СМР именно на основание гаранционната отговорност, която изпълнителят е поел с подписването на договора, дори и договорът за изработка да не предвижда неустойка за лошо изпълнение, какъвто е настоящият случай. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства констатираните некачествено изпълнение СМР са изцяло поправени от изпълнителя.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Община Разград с бездействието си е довела до необоснована забава подписването на предявения ѝ от изпълнителя още през месец май 2018 г. акт образец 15, без да е налице основателна причина за това, с което е довела до забава и предаването на обекта. От момента на подписване на акт обр. 15 се счита, че е приключил срокът за изпълнение на възложените СМР.

В тази връзка следва да бъде отчетена инициативата на изпълнителя за предприетите действия по съставянето на посочения акт в съответствие с разпоредбата на чл.5 от Наредбата през месец май 2018 г., както и фактът, че дружеството по строителен надзор и контрол на извършваните СМР е подписала предоставения от изпълнителя акт образец 15 от месец май 2018г. без забележки. Възложителят е следвало да извърши необходимите действия по приемането на СМР в 5-дневен срок и съответно да посочи какви са неизпълнените СМР. Като не е сторила това, Община Разград е изпаднала в неоправдано бездействие от своя страна по извършване необходимото действие по приемане на работата, респ. по подписване на акт обр. 15 от съответните компетентни за това лица. Обстоятелството, че самият възложител е изпаднал в забава, освобождава изпълнителят от заплащане на неустойка като форма на договорна отговорност поради забава в изпълнението или неизпълнение в срок. Ето защо и същата е недължима в разглеждания случай.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и уговорената в чл. 24 от договора неустойка, която не се претендира, също не би била основателна. Съгласно уговореното в чл.24 от договора, независимо от правото на неустойка по чл.22 и 23 от договора, възложителят има право на неустойка в размер на 20 % от договореното възнаграждение, когато извършените работи са обременени с недостатъци, които обаче изпълнителят не може да отстрани. Основателността на неустойката по чл.24 от договора е обусловена от невъзможността изпълнителят да отстрани недостатъците, за което липсват доказателства по делото, дори напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че констатираните недостатъци са отстранени от изпълнителя, непосредствено след като е бил поканен.

Това налага и извода за липса на твърдяното виновно забавено изпълнение от страна на изпълнителя, в резултат на което за него да възникне задължение за заплащане на претендираната по чл.22 от договора неустойка, поради което насрещния иск се явява неоснователен.

Ето защо решението в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което предявеният насрещен иск бъде отхвърлен. Решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на ОБЩИНА РАЗГРАД, са присъдени разноски по насрещния иск.

С оглед направеното искане и представените доказателства, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 2 020 лв., от които 520 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1 500 лв. разноски за адвокат за въззивното производство.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №25/28.05.2020 г. по т.д.N 29/2019 г. по описа на ОС – Разград, с което „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и „Р-студио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пазарджик, като съдружници в ДЗЗД „БУЛ“, със седалище гр.София, са осъдени да заплатят на ОБЩИНА РАЗГРАД, със седалище гр.Разград, представлявана от кмет Д. Б., сумата 26 000 лв., като частичен иск от сумата 180 212.04 лв., представляваща неустойка за забава на изпълнението за периода от 03.05.2018 г. до 25.09.2018 г., на осн. чл. 22 по Договор № 76/17.03.2017 г., сключен между Община Разград и ДЗЗД „БУЛ“, с предмет „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на пакет от многофамилни жилищни сгради във връзка с реализирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Разград по 6 обособени позиции: за обособена позиция № 6 „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Разград, ул. „Бели Лом“ бл. 62, сграда с идентификатор 61710.502.6340.13; РЗП 5116 кв.м., както и в частта с която „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и „Р-студио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пазарджик, като съдружници в ДЗЗД „БУЛ“ гр.София, са осъдени да заплатят на ОБЩИНА РАЗГРАД,  сумата 1190 лева разноски по делото и 1310 лева юрисконсултско възнаграждение, като вмето това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ОБЩИНА РАЗГРАД, със седалище гр.Разград, представлявана от кмет Д. Б., насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и „Р-студио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пазарджик, като съдружници в ДЗЗД „БУЛ“, със седалище гр.София да заплатят на ОБЩИНА РАЗГРАД, сумата 26 000 лв., като частичен иск от сумата 180 212,04 лв., претендирана като неустойка за забава на изпълнението за периода от 03.05.2018 г. до 25.09.2018 г., на осн. чл. 22 по Договор № 76/17.03.2017 г., сключен между Община Разград и ДЗЗД „БУЛ“, с предмет „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на пакет от многофамилни жилищни сгради във връзка с реализирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Разград по 6 обособени позиции: за обособена позиция № 6 „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Разград, ул. „Бели Лом“ бл. 62, сграда с идентификатор 61710.502.6340.13; РЗП 5116 кв.м., като неоснователен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД, със седалище гр.Разград, представлявана от кмет Д. Б., да заплати на „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, ЕИК ********* гр. София, ул. Жорж Дантон“ № 52 и „Р-студио“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Пазарджик,ул. „Ал. Стамболийски“ № 29, направените във въззивното производство разноски в общ размер от 2 020 (две хиляди и двадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :