Определение по дело №1750/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1720
Дата: 22 май 2020 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720101750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер 1720                                            27.05.2020 г.                                        Град П.

Пернишкият районен съд                                                                                       Х състав

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

                                                                                 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №  01750 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба  от “Водоснабдяване и канализация“- ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул."Средец"№11, представлявано от управителя - инж.  Борислав Иванов чрез пълномощника си - адв.  Златина Петрова- АК П. съдебен адрес:*** оф.№2 срещу Г.Н*., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 от ГПК с искане за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от главница /701.74 лв./ и лихва за забава /138.86 лв./  за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: в гр.П. ул."К."бл.**вх* ап*

С последната редакция на в чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113  ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на потребител на вода, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същото следва и от пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието битов клиент- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, настоящият и постояният адрес на ответника към момента на завеждане на делото, е гр. Б., общ. Б..

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба е в гр. С., то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд С. , тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая Районен съд  Б. в съдебния район, на който е настоящият адрес на ответника.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд С., на основание чл.119, ал.3 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №  1750 по описа на Районен съд гр. П. за 2020  г., поради липса на местна компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П., с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи препис от същото.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: