Решение по дело №2183/2018 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2018г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на трети октомври 2018г., в състав:

                    Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                

            при секретаря Христиана Тонева

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №2183 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 40 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вр. чл.145 от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Постъпила е жалба от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ чрез К.П.Б. срещу решение № 68464-61 от 20.07.2018гг. на Директора на ТД на НАП Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР -13/31.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се сочи, че не са представени на заявителя относимите документи от извършена данъчна проверка, с която е приключило производството по подаден от сдружението сигнал срещу бившия кмет на гр. Варна К. Й. и съпругата му. Жалбоподателят иска от съда да задължи Директора на ТД на НАП Варна да представи заключителните протоколи и ревизионни актове на посочените лица, поради надделяващ обществен интерес. В публично съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител поддържа жалбата и релевира довод, че не иска  информация представляваща документи и книжа, с които да се нарушава данъчна или осигурителна тайна, а само отговор на въпроса: Приключила ли е проверката?

 

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът намери за установено от фактическа страна от писмените и гласни доказателства следното:

До ТД на НАП Варна е постъпило Заявление от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ чрез К.П.Б., с което е изискана следната информация:1. Приключила ли е проверката и какъв резултат по сигнал с вх.№ ВхК -68464/17.10.2013г. на ТД?; 2.Имало ли е вмешателство и натиск върху ревизорите извършващи проверката от страна на Директора /Т. Я.– по това време/ с цел замитане на обстоятелства?; 3. Изпълнени ли са изискванията на чл.35 вр. с чл.34, ал.1 от ДОПК?

 

С Решение № 68464-61/20.07.2018г. Директорът на ТД на НАП Варна  е предоставил на сдружението информация по ЗДОИ, съгласно която: е възложено извършване на проверки на задължените лица. Проверките са възложени в съответния срок и съобразно действащата нормативна уредба.  В резултат на предприетите от органите по приходите действия е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на К. и Е. Й., приключили с Протоколи №№ 1417229/27.03.2014г. и 1406946/28.03.2014г.. Със заповед за възлагане на ревизия № 1401853/19.05.2014г. е възложена ревизия на К. Й., спряна със заповед № Р-03-1401853-023-01/20.10.2014г. и възобновена със заповед № Р-03-1401853-143-001/20.04.2015г.. Ревизионното производство е приключило с издаден ревизионен акт № Р -03-1401853-091-001/12.06.2015г. връчен на лицето на 12.06.2015г. Със заповед за възлагане на ревизия № 1401854/19.05.2014г. е възложена ревизия на Е. В. Й., спряна със заповед № Р-03-1401854-023-01/20.10.2014г. и възобновена със заповед № Р-03-1401854-143-001/03.04.2015г.. Ревизионното производство е приключило с издаден ревизионен акт № Р -03-1401854-091-001/12.06.2015г. връчен на лицето на 17.06.2015г. В конкретните ревизионни производства са изпълнени изискванията на чл.35 вр. чл.34, ал.1 от ДОПК. Спрямо органите по приходите, извършили ревизиите не е имало вмешателство или натиск. Органите по приходите са извършили посочените ревизии, съгласно разпоредбата на чл.4 от ДОПК.

С решението е отхвърлено искането за предоставяне на достъп до относимите документи от извършената данъчна проверка, с която е приключило производството.

 

 

Съдът намери за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановените форма и срок. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършване на преценка за основателност на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и дали ответникът е задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като съгласно ал.2, т.1 от с.з., законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1 на с.з., включително публичноправните организации.

Съдът като съобрази чл.3 от ЗДОИ намира, че Директорът на ТД на НАП Варна е орган по Закона за достъп до обществена информация.

Съгласно чл.2 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Иска се достъп до заключителните протоколи и ревизионни актове на посочените лица /К. и Е. Й./, поради надделяващ обществен интерес.

Между страните липсва спор относно фактите, поради което съдът ги възприема, както са установени в оспорения акт. Видно от становището на процесуалният представител на жалбоподателя в писмените бележки, той е искал само отговор на въпроса: приключила ли е проверката и с какъв резултат. Изчерпателен отговор на този въпрос има в оспореното решение на Директора на ТД на НАП, поради което жалбата при това посочване на предмет на спора е неоснователна.

Спорът, както е формулиран с жалбата, която не е оттеглена, въпреки доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в писмените му бележки е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ в контекста на дефинираните в ДОПК категории защитена информация – данъчна и осигурителна.

Разкриването на информация, което се иска от жалбоподателя е свързано с предоставянето на заключителните протоколи и ревизионни актове на физически лица.

За да е налице задължение за предоставяне на достъп до обществена информация е необходимо от една страна този, от когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект и от друга, исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, респ. да не е налице някоя от хипотезите, ограничаващи правото на достъп до нея съгласно чл. 7, ал. 1, предл. второ ЗДОИ, а именно: да не се касае за класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Именно по въпроса за характера на поисканата информация е налице спор между страните.

Следва да бъде посочено, че информацията, чието разкриване се иска от жалбоподателя е защитена като данъчна на основание чл. 72 от ДОПК и може да бъде предоставяна единствено по реда и при условията на чл. 74 и чл.75 от ДОПК, поради което реда по ЗДОИ е изключен. След като съдържащата се в документите, които се искат информация, съставлява данъчна и осигурителна информация по чл. 72 ДОПК е налице ограничението по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, тълкувано във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ.

Проявление на това законодателно решение е изрично регламентираното в  чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Именно на посоченото правно основание директорът на ТД на НАП Варна е отказал да предостави на заявителя поисканите от него протоколи от данъчни проверки и ревизионни актове и приложенията към тях. Отказът е законосъобразен при отчитане и на обстоятелството, че предоставянето на исканата информация на лица, извън определените от ДОПК длъжностни лица, би могло да доведе до нарушаване на принципа на сигурност по чл. 6, ал. 1,т.5 и т. 6 ЗДОИ.

Обратен извод не следва и от твърдението на жалбоподателя за евентуалното наличие на надделяващ обществен интерес. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. За да е налице въпросната хипотеза на първо място, поисканата информация следва да е обществена такава по смисъла на ЗДОИ, каквато процесната не е, по аргумент на регламентацията на процесните обществени отношения в специалните закони, съгласно мотивите на настоящото решение. Напротив, интересът е частен, доколкото жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел. Същият не е от кръга лица, имащи право при посочените в закона условия да получи информация, свързана с осъществяван от органите по приходите контрол за спазване на данъчното и осигурителното законодателство, поради което на посоченото в него правно основание и на основание  чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ отказът на директорът на ТД на НАП Варна за достъп до обществена информация, е постановен в съответствие с материалния закон. Този извод кореспондира с трайно установената съдебна практика, че правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 КЗПЧОС, така и в чл. 41, ал. 1 КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране на сигурността на обществото и държавата.

Допустимо е ограниченията във връзка с достъпа до информация, съставляваща данъчна и осигурителна информация да отпаднат, но само, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид, по начин да не могат да бъдат идентифицирани лични данни за лицата, за които се отнася. Такава информация е предоставена на жалбоподателя, като са посочени актовете издадени от органите по приходите в хода на извършените проверки и ревизии на лицата.  

Отделно от това, актовете от извършено установяване на данъчни задължения са определени за данъчна и осигурителна информация с разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 и т.5 от ДОПК. Поради това, че разкриването на данъчната и осигурителна информация засяга сериозно правата и интересите на субектите, то следва да отговаря на изброените в чл. 75 ДОПК изисквания, включително и да изхожда от някое от изброените в чл. 75, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК лица. Законодателният подход е с оглед специфичността на регулираните отношения, да се разписва строга процедура по предоставянето на достъп до данъчна или осигурителна информация.

Както вече бе отбелязано, с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, в съответствие с прокламираното с чл.41 КРБ право на достъп до обществена информация, е регламентирана законова възможност на всеки гражданин на Републиката да има достъп до обществена информация. Това право обаче не е абсолютно. В различни хипотези задължението на държавните органи за предоставяне на обществено значима информация не може да бъде отнесено до всяка информация. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решения № 3/25.09.2002 г. по конст. дело № 11/2002 г. и № 7/4.06.1996 г. по конст. дело № 1/96 г. на Конституционния съд. В мотивите към тези решения е възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ изрично са изброени конкуриращите с правото да се търси и получава информация интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали конкретна информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов ред достъп до нея. Ограничението при всички случаи изисква установяване по законодателен път на обстоятелства, които се отнасят до защита на конкуриращия интерес. В ЗДОИ има норми, които ограничават правото да се търси, получава и разпространява информация - аргумент: чл. 7, вр. с чл. 5 от закона. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ, в разпоредбата на чл. 5 ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът. Посредством разпоредбата на чл. 7 ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал ограниченията на правото на достъп до обществена информация - когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Следователно ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права, каквато е и хипотезата по настоящото дело.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. Общо формулираните доводи за наличие на корупционни практики и липсата на твърдения за такива съществуващи практики и решения и позоваването на надделяващ обществен интерес /без да са изложени конкретни съображения за такъв/ налагат извод, че в случая правото на достъп по ЗДОИ се търси в противоречие на чл.5 от ЗДОИ, съгласно който осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.

Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалният представител на ответника е основателно с оглед изхода на спора и на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователно с оглед изхода на спора. Съдът намира и, че представеният договор за правна помощ от адв. Ивайло Кънев И. не доказва извършено плащане от сдружението – жалбоподател на възнаграждението на адвоката.

 

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът:

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ чрез К.П.Б. срещу решение № 68464-61 от 20.07.2018гг. на Директора на ТД на НАП Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР -13/31.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП.

ОСЪЖДА СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ да заплати на Директора на ТД на НАП Варна 100лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: