№ 828
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20213100103011 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ИВ. Б. П. срещу ИВ. ИВ. ИЛ., при участието на
третото лице ЗК "Олимпик Лимитид" АД - чрез ЗК Олимпик - клон България,
за заплащане на сумата 39 800 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и
страдания вследствие средна телесна повреда: счупване на лявата лъчева кост,
което е обусловило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник
за период от около 3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
от ответника, признат за виновен със споразумение по НОХД № 3941/2019 г.
на РС - Варна, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането (19.02.2018 г.) до окончателното изплащане.
Ответникът и третото лице оспорват иска.
По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По деянието, противоправността и вината:
От представения от ищцата заверен препис (л. 10) се установява, че с
определение, постановено на 12.09.2019 г. е одобрено споразумение по НОХД
№ 3941/2019 г. на Районен съд - Варна, по което ответникът е признал, че на
19.02.2018 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил, нарушил
правилата за движение по пътищата, извършващ маневра ляв завой и с това
причинил по непредпазливост на ищцата описаната в исковата молба телесна
повреда.
Споразумението следва да бъде зачетено, поради което съдът приема за
установено, че ответникът противоправно и по непредпазливост е причинил
1
телесната повреда на ищцата (чл. 300 ГПК).
По твърдяните болки и страдания:
В заключението си (л. 57) вещото лице по медицинската експертиза д-р
Д. излага, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на лъчевата
кост на дясната ръка на типично място /в областта на гривнената става/;
кръвонасядане в областта на лакътя на лявата ръка диаметър 6-8 см;
кръвонасядане в областта на десния хълбок 16-17/4 см; кръвонасядане с
централно разположено ожулване размери 8/2 см по дясното бедро с диаметър
10-12 см; кръвонасядане по странична повърхност на лявото бедро диам. 8 см
и кръвонасядане по предна повърхност на коляното на ляв крак с диам. 10 см.
Сочи, че счупванията на лъчева кост на лявата ръка са довели до трайно
затруднение движението на ръката в конкретния случай за период от 3-4
месеца, както и че по време на възстановяването обичайно има болки, оток и
нарушение движението на пръстите на ръката.
Излага още, че по настоящем е възстановена двигателната и хватателна
функция на ръката, но по данни от ищцата, въпреки физиотерапевтичните
процедури, има по-слаба сила на захват с лява ръка, болки при претоварване
на ръката и при промяна на времето.
В показанията си свидетелят П.Х. (съпруг на ищцата) сочи, че когато я
видял в деня на произшествието била много уплашена, изпитвала болки
навсякъде, не можела да спи и да се движи. След месец вече можела да се
обслужва, но чак след 6 месеца болките заглъхнали и започнала работа.
Излага, че когато минават заедно на светофар, ищцата иска той да я чака или
стиска ръката му, докато пресичат (л. 63).
В показанията си свидетелят И.Х. (син на ищцата) излага, че когато я
видял, ищцата страдала не толкова от болката, колкото от уплахата. Сочи, че
в периода, в който изпитвала болки, казвала, че е добре да доведе внуците й
по-късно или друг ден, което никога не била правила преди. От това
свидетелят съди, че ищцата не се е чувствала добре. И този свидетел сочи, че
когато пресичат заедно, ищцата стиска ръката му.
В заключението си (л. 75) вещото лице по психиатричната експертиза д-
р В. излага, че ищцата е развила Разстройство в адаптацията, посетила е
психиатър и в резултат от лечението симптомите са отшумели за няколко
месеца. Понастоящем вече няма последици от инцидента върху психиката на
ищцата.
Съдът приема за установени гореописаните болки и страдания.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и
други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
2
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Характер на увреждането:
Физическите увреждания са били обичайните, а психическите – малко
по-тежки от обичайните.
Характерът на увреждането е аргумент за присъждане на обезщетение в
среден или малко по-висок от средния размер.
По начина на причиняването:
Деянието е извършено на пешеходна пътека.
Начинът на извършване на деянието е аргумент за присъждане на
обезщетение в размер, малко по-висок от средния.
Степен на възстановяване:
Възстановяването е почти пълно, макар че и в бъдеще ищцата ще
изпитва известни неудобства, което обуславя присъждане на обезщетение в
среден размер.
Съдебна практика:
Съдът приема, че следните обезщетения не са ориентир за размера, тъй
като макар и да е претърпяна същата контузия хипотезите не са сходни с
процесната:
- макар и през 2015 г. – 27 000 лв. (определение № 366 от 20.06.2022 г.
на ВКС по т. д. № 2152/2021 г., I т. о., ТК), през 2016 г. – 40 000 лв.
(определение № 238 от 9.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1332/2021 г., I т. о., ТК),
през 2017 г. – 50 000 лв. (решение № 60137 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
1920/2020 г., II т. о., ТК) и през 2018 г. – 30 000 лв. (решение № 60180 от
24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2020 г., I т. о., ТК, в този случай има и
други травми), тъй като последиците не са били напълно преодоляни и през
2018 г. – 22 500 лв. (определение № 300 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
1593/2021 г., I т. о., ТК), тъй като се преодоляват трудно; през 2012 г. – 15 000
лв. (решение № 53 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 881/2019 г., II т. о., ТК),
тъй като икономическите условия и възрастта на пострадалата са различни.
Съдът приема, че следните обезщетения не са ориентир за размера, тъй
като макар и да е претърпяна същата контузия, размерите са твърде ниски в
сравнение със средния:
- през 2018 г. – 10 000 лв. (определение № 327 от 6.06.2022 г. на ВКС по
т. д. № 2002/2021 г., I т. о., ТК); 5 000 лв. (определение № 206 от 16.05.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 3265/2021 г., I г. о., ГК)
Съдът приема, че обезщетението в размер на 20 000 лева, определяно за
същите контузия и възстановяване представлява ориентир за справедливия
размер на обезщетението в процесния случай: (определение № 279 от
19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1452/2021 г., I т. о., ТК, определение № 175 от
29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1102/2021 г., II т. о., ТК, макар и през 2015 г.,
но с по-дълъг период на възстановяване – решение № 69 от 26.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2556/2018 г., I т. о., ТК).
3
Съдът приема, че следните обезщетения, определяни в случаи на сходна
контузия, но с по-бързо възстановяване също са ориентир за справедливия
размер на обезщетението в процесния случай: през 2016 г. – 12 000 лв.
(определение № 84 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1053/2020 г., I т. о., ТК),
през 2017 г. – 11 000 лв. (определение № 60419 от 12.07.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2010/2020 г., II т. о., ТК) и през 2018 г. – 15 000 лв. (определение № 359
от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 357/2020 г., II т. о., ТК).
В обобщение съдът приема, че справедливият размер на обезщетение е
20 000 лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен за тази сума.
Искът за горницата е неоснователен.
Минималното възнаграждение е в размер 1724 лв. Възнагражденията не
са прекомерни.
Ответникът следва да заплати на ищцата и разноски в размер 603.02 лв.,
съразмерно уважената част от иска. Ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер 845.73 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИЛ., ЕГН **********, адрес: ***** да заплати на
ИВ. Б. П. ЕГН **********, адрес: гр. Варна ***** чрез адв. А.Х. Д. от ВАК
адрес: гр. Варна бул. "Мария Луиза" № 26, ет. 2, при участието на третото
лице ЗК "Олимпик Лимитид" АД - чрез Застрахователна компания Олимпик -
клон България, гр. София, п. к. 1618 р-н Витоша, бул. "България" № 102,
бизнес център Белисимо, ет. 2, ап. 22, ЕИК *********, сумата 20 000
(двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания вследствие
средна телесна повреда: счупване на лявата лъчева кост, което е обусловило
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период от около 3
месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, от ответника,
признат за виновен със споразумение по НОХД № 3941/2019 г. на Районен
съд - Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането (19.02.2018 г.) до окончателното изплащане, както и сумата
603.02 лв. (шестстотин и три лева и 02 ст.) платено възнаграждение на
адвокат, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. Б. П. срещу ИВ. ИВ. ИЛ. с. ЕГН, с.
а., при участието на третото лице ЗК "Олимпик Лимитид" АД - чрез
Застрахователна компания Олимпик - клон България, с. ЕИК, с. а. за
заплащане горницата над присъдената сума 20 000 лв. до претендираната
сума 39 800 (тридесет и девет хиляди и осемстотин) лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болки и страдания вследствие средна телесна повреда: счупване на лявата
лъчева кост, което е обусловило трайно затруднение на движението на ляв
горен крайник за период от около 3 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, от ответника, признат за виновен със споразумение по
НОХД № 3941/2019 г. на Районен съд - Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на увреждането (19.02.2018 г.) до
4
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. Б. П. да заплати на ИВ. ИВ. ИЛ., при участието на
третото лице ЗК "Олимпик Лимитид" АД - чрез Застрахователна компания
Олимпик - клон България С.Т.Б. с. ЕГН, с. а. сумата 845.73 лв. (осемстотин и
четиридесет и пет лева и 73 ст.) платено възнаграждение на адвокат,
съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИЛ. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на ВОС сумата
1200 (хиляда и двеста) лв.: 800 лв. държавна такса по уважената част от иска и
400 лв. платени възнаграждения на вещи лица, от които ищцата е била
освободена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5