Присъда по дело №162/2025 на Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 7 от 16.05.2025 г., постановена по НОХД №
162/2025 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Д. Д.
Д. от с.**** ****, обл.*****, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква
„В” вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на **.**.**** г., в гр. ****, около 12:00 часа, на
път III-7008, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил ,,*** ***"
с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, в резултат
на което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на А. С. А. от с.****, обл. *****.
Наследникът на пострадалия А. С. А. – С. А. С. /негов ***/, по реда на чл.76 и
сл. от НПК се конституира в качеството на частен обвинител в наказателното
производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права.
Производството по делото е разгледано и решено при условията на глава 27 от
НПК, по реда на чл.371, т.1 от НПК при дадено съгласие от страните да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица по делото, а при постановяване на присъдата да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство. Съдът с определение по чл.372, ал.3 от НПК одобри
изразеното от страните съгласие да не се разпитват свидетелите С. А. С., М. Р. Р., Х. И.
М. и С. Д. А., както и да не се провежда разпит на вещите лица М. Г. М., д-р В. Л. Б.,
д-р М. В. А. и д-р А. Е. А., тъй като съответните действия по разследването, свързани
с техния разпит и заключения, намери за извършени при условията и по реда,
предвидени в този кодекс. На основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК се прочетоха
протоколите за разпит на тези свидетели и експертните заключения на посочените
вещи лица от досъдебното производство.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и
от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Държавният обвинител предлага на
основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен и от право да управлява МПС за
срок, съответен на обществената опасност на извършеното и на личността на
извършителя.
Частният обвинител С. А. С., редовно призован за съдебното заседание, не се
явява. Чрез своя повереник - адвокат от АК-София поддържа обвинението, предявено
от ОП-Ямбол срещу подс.Д. Д. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на
представителя на държавното обвинение по отношение доказаността на обвинението.
Касателно наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, повереникът
счита, че с оглед тежкия съставомерен резултат, а именно смъртта на А., следва да се
определи наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона.
Счита също, че на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС. Претендира присъждане на направените от частния
обвинител разноски по делото.
Подсъдимият Д. Д. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен
защитник - адвокат от АК-Ямбол, чрез който пледира, че не оспорва установената по
делото фактическа обстановка. По отношение определянето на наказанието лишаване
1

от свобода се прави искане същото да бъде определено при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто
съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на
обективната истина, неговата възраст, добрите характеристични данни, които са
налице за личността му, това, че е семеен, наличните множество негови здравословни
проблеми, за които е представена по делото съответната медицинска документация,
както и наличното изключително тежко здравословно състояние на съпругата му,
която е с телково решение и за която подсъдимия полага непрестанни грижи,
изискващи почти ежедневно транспортирането й до най-близкия медицински център.
На това основание се иска на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца и същото да бъде отложено за изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение кумулативното наказание по чл.343г НК се
иска същото да бъде определено за минимален срок, предвид наличните по делото
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В лична защита и при дадената му от съда последна дума подсъдимият Д.
изразява искрено съжаление за случилото се и споделя, че сам се „тормози“ за
станалото.
Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Д. Д. е правоспособен водач на МПС категории В, DЕ, М, С,
D, АМ, ТКТ, ВЕ и СЕ. Притежава свидетелство за правоуправление от 19** г. За
целият период от 19** г. до **.**.**** г. има издадени само три електронни фиша за
допуснати нарушения по ЗДвП, като за релевантния по делото четиригодишен период
преди деянието, т.е. за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. има издадени два
електронни фиша, с които са му наложени две административни наказания глоба в
размер на по 20 лева, за допуснати две административни нарушения - за неправилно
паркиране или престой. Няма отнети контролни точки.
На **.**.**** г., към 12.00 часа по път III-7008, в района на населено място -
град ****, подсъдимият Д. управлявал лек автомобил „*** ***" с рег. № * **** **,
собственост на ***а му - С. Д. Д.. Участъкът от пътя, по който се движел, бил
равнинен, праволинеен, без ограничения във видимостта. Движението се
осъществявало при дневни условия, мокра асфалтова настилка, с наличие на
хоризонтална пътна маркировка, разделяща платното на две ленти за движение - по
една за всяка посока. Подсъдимият управлявал автомобила в дясната лента за
движение по посока на движението си от с.**** към центъра на гр.****, като скоростта
на движение била около 51,1 км/ч.
По същото време, в същата лента за движение, по платното за движение, в
обратна посока - от центъра на гр.**** към с.****, се придвижвал като пешеходец
пострадалия А. С. А., ЕГН ********** от с. ****, обл. *****. Пострадалият А. бил
разположен на около 0,5-0,7 метра в ляво от десния край на платното за движение по
посоката на движение на подс.Д. и в лентата за движение на автомобила.
Пострадалият бил видим за участниците в движението, включително и за подсъдимия
от най-малко 100 метра. Въпреки това, подс.Д. не реагирал своевременно, като не
намалил скоростта и не спрял управлявания от него автомобил предвид възникналата
за него опасност – пешеходеца А.. Едва когато приближил към пострадалия, подс.Д.
задействал спирачната система на автомобила, но в резултат на късната реакция,
подсъдимият не успял да намали в достатъчна степен скоростта на автомобила и да
спре същия, при което последвал удар между автомобила, управляван от подсъдимия и
2

пострадалия А..
Настъпилият удар за автомобила бил челен, обособен в крайните му десни
състави, а за пострадалия А. удара бил фронтален. Към момента на удара,
автомобилът, управляван от подсъдимия се движел със скорост от около 47,7 км/ч.
След удара, автомобилът повдигнал тялото на пострадалия нагоре и то било
изхвърлено напред и надясно, паднало и се претъркулило в затревените площи покрай
платното. След настъпилия удар, подс.Д. намалил още скоростта и спрял автомобила.
За инцидента били уведомени органите на МВР и Спешна медицинска помощ.
Пострадалият бил откаран за лечение в МБАЛ „******“ АД Ямбол. Там бил тестван за
употреба на алкохол, като не се установило такъв да е употребил. Подсъдимият Д. Д.
също бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, като тестовете били
отрицателни. Впоследствие пострадалият А. А. бил откаран за лечение в медицинско
заведение в гр.София, където в резултат на получените травми и въпреки
провежданото лечение и рехабилитация, починал на **.**.**** г.
Видно от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза на трупа на А. С. А., при аутопсията на трупа му било установено:
макроскопски данни за двустранно възпаление на белите дробове и бронхите
(двустранна гнойна бронхопневмония); състояние след закрита черепно-мозъчна
травма - хирургически обработени разкъсно-контузни рани с давност в челната и
дясна слепоочна области на главата; субдурален кръвоизлив в процес на резорбция;
хеморагична контузия на мозъка с давност в левия челен дял; хеморагични лезии с
перифокален оток в двете глямомозъчни хемисфери; хигром вляво; травматичен шок;
състояние след оперативни интервенции с поставени метални стабилизации на лява
бедрена кост и лява тибия; счупване на дясна тибия с давност с набелязано
калусообразуване; мекотъканни травми на долните крайници; малък плеврален излив
вдясно; туморни образувания на белите дробове; исхемична болест на сърцето -
коронаросклероза; миокардиофиброза; хипертонична болест - хипертрофия на стената
на лявата камера, хипертензивна нефропатия; генерализирана атеросклероза,
обхващаща аортата и големите и клонове; пролежни рани на седалището и десния
долен крайник; морфологични белези на начално трупно разложение. Вещото лице е
категорично, че непосредствената причина за смъртта на А. С. А. била двустранна
гнойна бронхопневмония, развила се като усложнение и на фона на установените
предходно получени травматични увреждания, с водеща тежест на черепно-мозъчната
травма, както и на фона на налични предходно болестни изменения във вътрешните
органи. Експертът констатира, че установените и описани травматични увреждания са
получени от ударни и тангенциални въздействия на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети с голяма кинетична енергия. По своята локализация, морфология и тежест
описаните травматични увреждания отговаряли да са получени в условията на
конкретното пътно-транспортно произшествие. Според вещото лице, смъртта на А. С.
А. е в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания, тъй като
непосредствената болестна причина за смъртта се е развила като усложнения на
предходно получените травми и свързаното с това залежаване на пострадалия.
Смъртта е настъпила, въпреки адекватната, навременна и в пълен обем оказана
медицинска помощ.
Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза,
подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез
своевременна реакция в момента, в който пешеходецът е станал видим за него, за
намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него автомобил. Вещото лице е
3

категорично, че превишаването на скоростта над 50 км/ч, с около 1,1 км/ч в населено
място, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертът заключава, че
пешеходецът А. А. също е имал техническата възможност да предотврати
произшествието чрез осъществяване на движението си по затревената площ/банкета,
вляво от платното за движение /спрямо посоката му на движение/.
От приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС при РС-
Елхово се установява, че подс.Д. е с чисто съдебно минало.
Видно от представените от защитата писмени доказателства - преписи от
удостоверение за граждански брак № ***** от **.**.****г., експертно решение №
*****/**.**.****г., трудов договор № **/**.**.****г., епикриза по ИЗ № *****/****г.
от **.**.****г., епикриза по ИЗ № ** от **.**.****г., катетеризационен протокол №
**/**** по ИЗ № **, ЕКГ, епикриза по ИЗ № *****, експертно решение №
*****/**.**.****г., епикриза по ИЗ № *****/****, епикриза по ИЗ № ****,
подсъдимият Д. Д. страда от сърдечно заболяване - „нестабилна стенокардия“, заради
която през 2024 година многократно е постъпвал в болница за лечение. По силата на
Експертно решение от **.**.**** г. на ТЕЛК при МБАЛ „******“АД Ямбол, подс.Д. е
с 50% пожизнена нетрудоспособност и с придобито право на пенсия за ОСВ. С Трудов
договор №**/**.**.**** г. между Община **** и Д. Д., последният е назначен да
изпълнява длъжността „личен асистент“ на съпругата си Д. К. Д., която по силата на
Експертно решение от **.**.**** г. на ТЕЛК при МБАЛ „******“АД Ямбол е с 80%
пожизнена нетрудоспособност поради заболяване „органично разстройство на
личността“.
Видно от представените от защитата 2 броя характеристики на Д. Д. – едната
от Г. Б. Д. – съселянин на подсъдимия и втората от К. Х. Х. – кмет на с.**** ****,
обл.*****, подсъдимият е с добри характеристични данни. Отличава се като добър,
неконфликтен, отговорен и съвестен човек. Уважаван член на обществото в селото.
Грижовен към семейството си и своите близки. Въпреки здравословните проблеми,
които имат той и съпругата му, винаги бил усмихнат, позитивен и отзивчив към
хората, които са се обърнали към него за съвет.
Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите С. А. С., М. Р. Р., Х. И. М. и С. Д. А., дадени от тях в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК; от дадените в хода на ДП
заключения по назначените по делото съдебно-медицинска, първоначална и
допълнителна автотехническа експертизи, приобщени към доказателствения материал
по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК; от
приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез
прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. с приложен фотоалбум към него; справка
съдимост, справки ОДМВР-ЯМБОЛ сектор КАТ - л.26-30, препис Акт за смърт и
удостоверение за наследници - л.36-37, справка от АПИ и писмо от Община Елхово,
схема и скица - л.84-87, препис Акт смърт и удостоверение наследници - л.88-90,
протокол за тест за употреба на наркотици -л.92, всички от том 1 от ДП, както и
медицинска документация, приложена в т.2 от ДП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Р. Р., Х. И. М. и С. Д. А.,
дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични,
последователни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът
4

кредитира и показанията на наследника на пострадалия А. А. – свидетелят С. А. С.,
т.к. неговите показания са обективни и логични, не стоят изолирано от останалия
събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на
обективната истина.
Съдът кредитира заключенията по назначените по делото съдебно-
медицинска, първоначална и допълнителна автотехническа експертизи, като
обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и на проведеното съкратено съдебно следствие, т.к. същите
са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и
кредитиран от съда доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установява, че подсъдимият Д. Д. Д. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”В” вр.чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на **.**.**** г., в гр. ****, около 12:00 часа, на път III-7008, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*** ***" с peг. № * ****
**, нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,
в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на А. С. А. от с. ****, обл. *****, настъпила на
**.**.****г.,
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно
от всички кредитирани от съда и посочени по-горе доказателства, анализирани и
преценени в тяхното единство и взаимовръзка.
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е
безспорно установено по съображенията изложени по-горе, че на инкриминираната
дата е управлявал лек автомобил „*** ***“, нарушил е посочената по-горе разпоредба
по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с пешеходеца А.
С. А.. В следствие на този сблъсък, пешеходецът А. е получил травми, несъвместими с
живота и е починал на **.**.**** г.
Нарушението на правилото за движение по пътищата от подсъдимия, визирано
в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта
на пострадалия, тъй като същият в качеството си на водач на МПС е бил длъжен и му
е било обективно възможно своевременно да предприеме мерки за намаляване на
скоростта и спиране на автомобила при поява на опасност на пътното платно, каквато
се явявал пешеходецът - пострадал.
Съдът намира за безспорно това, че пострадалият пешеходец е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в чл.108, ал.1 от ЗДвП, което също е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно посочената разпоредба,
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като
в конкретния случай не е било налице изключението от това правило, визирано в т.1 на
ал.2 на чл.108 от ЗДвП, т.к. банкет на пътното платно е бил наличен и е било възможно
той да бъде ползван от пострадалия. Като не се е съобразил с посоченото правило за
движение по пътищата и се е движил по пътното платно вместо по банкета,
пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправния резултат - настъпилото
5

ПТП и своята смърт.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Съдът призна подс.Д. Д. за невиновен в това да е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така
повдигнатото му обвинение, т.к. посоченото нарушение е неотносимо към настъпилото
произшествие.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което същият
следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът
взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е с със сравнително висока степен на
обществена опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта
същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия; оказаното
от Д. съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина; това, че осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на
само едно правило за движение по пътищата; наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на противоправния резултат; влошеното здравословно
състояние на подсъдимия и това на съпругата му, за която полага постоянни грижи.
Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното отношение на подсъдимия към
престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот
човек. Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и това, че
за дългият си стаж като правоспособен водач на МПС / от 19** г./ подс.Д. има
наложени с фиш само две наказания за извършени от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, които не влияят негативно върху оценката му както в личен
план, така и като водач на МПС, тъй като те не са нито многобройни, нито са за
драстични нарушения на правилата по ЗДвП, не сочат и на системност в нарушаване
на правопорядъка, поради което не характеризират подсъдимия като недисциплиниран
водач на МПС. Затова, в съответствие с ТП № 1/**.**.**** г. на ОСНК на ВКС и ОСС
на II-ра колегия на ВАС, съдът извежда, че това предходно санкциониране на
подсъдимия по административен ред няма относителна тежест и решаващо значение и
не е основание за отчитането му като отегчаващо отговорността. От изложеното съдът
счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези
съображения съдът прави извод, че са налице основания за определяне на наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като изложените смекчаващи вината
обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко с извършеното. В резултат, съдът определи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Предвид установената ниска степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане в
пълна степен на целите на наказанието по отношение на подс.Д. не е наложително
същия да изтърпи наказанието ефективно. Налице са и формалните предпоставки на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подс.Д. не е осъждан и
6

наложеното му наказание лишаване от свобода е такова в размер на шест месеца. При
формиране на вътрешното си убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на
решението да приложи чл.66 от НК съдът отчете обстоятелството, че воденото
наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало да оказва
върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните
положителни промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитанието му към
спазването на законите не изискват отделянето му от настоящата социална среда и
изолирането му от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на целите на
чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила, който
срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието. При
определянето на това наказание съдът отчете изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 3
182,12 лева, които следва да заплати в приход на Републиканския бюджет по сметка на
ОД на МВР – Ямбол, както и направените от частния обвинител С. А. С. разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева.
Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основно правило за
движение по пътищата от подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

7

Номер на акта:	7
Дата:	16 май 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20252300200162
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2025 г.

Присъда по дело №162/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите