Решение по дело №232/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 80

гр.Поморие, 19.04.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 05 декември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 232 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба М.А.М. ***  чрез пълномощника адв.И. със съдебен адрес *** против „ДЗИ-Общо застраховане ” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София.В молбата се сочи , че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско” обективиран в полица №440116021010349 /23.03.2016 г. , със срок на действие до 23.03.2017 г.,за лек автомобил марка „Лексус РХ300 ” с рег. №... за сумата 10000 лв.Твърди се , че на 28.10.2016 г. ищецът установил ,че застрахованият автомобил е бил откраднат в гр.София , което е застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка и за същото ищецът уведомил ответника .Твърди се ,че от края на м.май 2016 г. до датата на установяване на кражбата -28.10.2016 г.  ищецът е отсъствал от гр.София . Твърди се ,че ответникът отказал да изпълни задължението да изплати на ищеца застрахователно обезщетение съгласно сключения между тях договор . Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца 8000 лв. , представляващи застрахователно обезщетение дължимо по договор за застраховка  №440116021010349 /23.03.2016 г.  , за настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „Лексус РХ300 ” с рег. №... , сключен между страните  ,ведно с обезщетение за забава в размер на 837,23 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 16.04.2018 г.  ,както и законната лихва върху главницата от  17.04.2018 г. –датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане . Претендират се и направените по делото разноски. Представя  доказателства.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, е  подал отговор на исковата молба . В отговора се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните по делото ,като се твърди ,че ищецът не е собственик на  застрахования автомобил ,.и липсва застрахователен интерес при сключване на договора за застраховка ,поради което същият бил нищожен , като се оспорва и процесуалната легитимация на ищеца .Твърди се ,че е налице основание по чл.363,ал.4 от КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение .Твърди се неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищеца   , а при условията на евентуалност се въвежда възражение за неизпълнение на задължението на ищеца за уведомяване в срок за настъпилото застрахователно събитие . Оспорва се иска и по размер като се твърди ,че претендираното обезщетение надвишава действителната стойност на автомобила към деня на настъпване на застрахователното събитие .Оспорва се претенцията за заплащане на законната лихва от 06.04.2017 г.  ,като се твърди ,че към тази дата задължението на ответника още не е било изискуемо . Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани . Представя доказателства .

Предявените обективно съединени  искове са с правно основание по   чл. 405,ал.1 от КЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от  ЗЗД.

Ответникът в  срока за отговор по чл.131 от ГПК ,чрез процесуалния си представител-адвокат е представил отговор на иска ,в който оспорва исковете по основание и размер . В отговора се оспорва фактическите твърдения на ищеца относно наличието на застрахователно правоотношение между страните по делото ,като се твърди ,че ищецът не е собственик на  застрахования автомобил и липсва застрахователен интерес при сключване на договора за застраховка ,поради което същият бил нищожен , като се оспорва и процесуалната легитимация на ищеца .Твърди се ,че е налице основание по чл.363,ал.4 от КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение .Твърди се неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищеца   , а при условията на евентуалност се въвежда възражение за неизпълнение на задължението на ищеца за уведомяване в срок за настъпилото застрахователно събитие . Оспорва се иска и по размер като се твърди ,че претендираното обезщетение надвишава действителната стойност на автомобила към деня на настъпване на застрахователното събитие .Оспорва се претенцията за заплащане на законната лихва от 06.04.2017 г.  ,като се твърди ,че към тази дата задължението на ответника още не е било изискуемо .Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани . Представя доказателства . За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не се спори относно сключването на договор за застраховка при общи условия под формата на представената по делото застрахователна полица № 440116021010349 от 23.03.2016 г.  за застраховка „Каско + ” на лек автомобил марка „Лексус ” модел „RX 300 ” с рег.№..., рама №... между  ответното дружество в качеството на застраховател и ищеца , в качеството на застрахован .Съгласно условията на договора застрахователят е поел задължението да заплати на застрахования щетите свързани с пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС до размера на посочената в договора застрахователна стойност от 10 000 лв. , срещу застрахователна премия в размер на 740 лв., за която не се спори, че е заплатена от застрахования . Договорът е сключен за срок от една година считано от 24.03.2016  г. до  23.03.2017 г. Застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет от владението на ищеца в периода между 18.10.2016 г.28.10.2016 г.  ,като по повод отнемането на автомобила е образувано досъдебно производство №3382ЗМК-2604/2016 г. по описа на 07РУ- СДВР, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346,ал.1 от НК , което е било спряно с постановление от 20.12.2016 г. на СРП, като в хода на разследването не е бил разкрит извършителя на престъплението, както и не е намерен автомобила предмет на престъплението. За отнемането на автомобила , ищецът е уведомил ответното дружество с представеното уведомление за щета №44012131626353  от 31.10.2016 г. .Във връзка със заявената щета, ищецът е представил на застрахователя изисканите от последния документи съгласно представеното приложение 2 на датите посочени в същото приложение сред които и оспорените понастоящем от ответника свидетелство за регистрация част І и договор за покупко продажба на автомобила. С представеното по делото писмо изх.№92-2715/04.04.2017г. ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение съгласно сключения между страните договор , като е посочил, че причина за отказа е това ,че обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не съответстват с установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. По делото е извършена съдебна-автотехническа експертиза, видно от заключението на която, стойността на застрахования автомобил „RX 300 ” с рег.№..., рама №..., към 28.10.2016 г. ,е била 8300 лв. , като от тази стойност вещото лице е приспаднало сумата 830 лв. поради това, че автомобилът бил с неоригинален двигател, както и сумата 498,57 лв. невъзстановени щети при  сключване на застраховката и така е формирало крайна стойност на автомобила от 6971 лв. Това заключение на вещото лице не е прието от съда като необосновано, поради  това, че вещото лице мотивира това си заключение с предположението, че след като не е посочен типа на двигателя в свидетелството за регистрация, а само номер на двигателя,  същият не е оригиналния и следва оценката да се намали с 10%  . Поради това е назначена повторна съдебно автотехническа експертиза. От заключението на повторната съдебна авто-техническа експертиза се установява , че стойността на процесния автомобил към 28.10.2016 г. , е била 8300 лв. , от която вещото лице приспада стойността на невъзстановените щети към сключване на застраховката -498,57 лв. невъзстановени щети при  сключване на застраховката и така е формирало крайна стойност на автомобила, а именно 7802 лв., като по отношение номера на двигателя, вещото лице сочи, че след справка в оторизиран сервиз на Тойота е установил, че номерът на двигателя съответства точно на процесния автомобил. В качеството на свидетел по делото е разпитан Слав Давидков Демиревски без роднински връзки с ищеца.Св.Демиревски сочи , че след освобождаването на ищеца от ареста му е давал ток за да задейства двигателя на автомобила си, който бил паркиран на паркинг пред блок 61 , в който живеел ищеца  в гр.София, като свидетелят не може да конкретизира времето когато е станало това .

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.343,ал.1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Съгласно  чл. 405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в случая съгласно чл.108,ал.1 от КЗ с оглед вида на застраховката това е срок от 15 работни дни от представяне на изискуемите документи по чл.106 от КЗ .Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ , обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претъпените вреди  към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.403,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да съобщи за настъпването на застрахователното събитие в сроковете посочени в същата разпоредба или предвидени с договора за застраховка . Съгласно чл.395,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при неизпълнение на тези му задължения,застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие .Съгласни  чл. 408,ал.1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в хода на производството , по иск с такава квалификация по чл. 405,ал.1 от КЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД , от ищеца следва да бъде установено, от една страна , наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответника, както и да докаже изпълнение на собствените си задължения по договора свързани със заплащане на дължимата застрахователната премия , както и задълженията свързани със своевременното уведомяване на  застрахователя съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ , а така също и настъпването на застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка. Ответникът следва съобразно твърденията си  в конкретния случай следва да докаже наличието на основание за отказ от изплащане на  обезщетение.     В случая между страните не е спорно сключването на представения договор за застраховка сключен при общи условия под формата на застрахователна полица „Каско + „ . Договорът е сключен в предвидената в чл.344,ал.1 от КЗ писмена форма, същият е със съдържанието по чл.345 от КЗ поради което и валидно е породил предвидените в закона и целени от страните правни последици. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че договорът е недействителен поради това, че застрахованият нямал застрахователен интерес от сключването му, тъй като не бил собственик на процесното МПС и съответно нямал правото да сключи договора и да получи застрахователното обезщетение. В случая по делото ищецът е представил доказателства, че е собственик на поцесния автомобил, което се установява от  договор за покупко продажба с нотариална заверка на подписите на страните по него, с който ищецът е придобил собствеността върху автомобила  както и препис от свидетелство за регистрация част І и ІІ за  същия автомобил. Предвид предприетото от ответника оспорване на така представените документи, с които ищецът се легитимира като собственик на процесния автомобил, доказателствената тежест за доказване неистинността на тези документи е на ответника предвид това, че свидетелството за регистрация е официален документ, както  и договорът за покупко продажба, в частта му отнасяща се до извършеното нотариалното удостоверяване подписите на страните посочените в същия също представлява официален документ. Ответникът не е провел успешно производството по оспорване на посочените документи за собственост на автомобила и по никакъв начин не е доказал неистинността им, поради което и следва да бъде зачетена тяхната доказателствена сила. Следва да се отбележи и това, че поначало за действителността на процесния договор с оглед изпълнението на задълженията на застрахователя, е без значение обстоятелството дали ищецът е собственик на процесния автомобил доколкото при условията на  чл.402 от КЗ законът изрично  допуска и сключване на договор за застраховане на имущество от лице, което не е негов собственик. След като от доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на процесния автомобил, същият без съмнение е имал застрахователен интерес по смисъла на чл.349,ал.1 от  КЗ от сключването на договора, поради което и не е налице предвидената в чл.349, ал.2 от  КЗ хипотеза на недействителност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес. Неоснователни са и възраженията на застрахователя за неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищеца изключващо отговорността на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не се събраха доказателства, че застрахователното събитие е в резултат от груба небрежност на застрахования и в тази насока са само твърденията на ответника, чиято е доказателствената тежест от установяване на това обстоятелство. По делото действително се установява,че автомобилът е бил паркиран на обществен неохраняем паркинг пред жилищен блок, където е живеел  ищеца в гр.София, като ищецът не е ползвал автомобила в един продължителен период от м.май 2016 г. до 28.10.2016 г. когато е установил липсата му. В договора липсва предвидено задължение за ищеца да паркира автомобила на платен паркинг или друго точно уговорено място , както и да го ползва в определено време, поради което и оставянето на автомобила на обществено място- паркинг пред жилищен блок, както и неползването му за определен период от време, не може да се разглежда като нарушение на договора, а още по-малко може да се квалифицира като груба небрежност, която се дефинира в съдебната практика като засилена форма  на небрежност изразяваща се в неполагане дори на грижата, която би положил и най-небрежния човек в конкретните обстоятелства. Дори самия факт, че ищецът е сключил договор за застраховка на процесния автомобил сочи, че е положил дължимата грижа на добър стопанин, който се грижи за запазване на имуществото си. Не се доказа и твърдяното от ответника неизпълнение на чл.9.1; 9.2 и 9.3 от общите условия на договора като не се и сочат конкретни действия на ищеца, които изпълват хипотезата на посочените клаузи от общите условия. Неоснователно и възражението на ответинка, че ищецът не е изпълнил задължението си да го уведоми за настъпилото застрахователно събитие в срока предвиден в чл.11.5.3 от договора -5 работни дни от узнаването, респ. в срока предвиден в чл.403,ал.1 от КЗ- 7 работни дни от узнаването. От представените доказателства се установява, че ищецът е установил липсата на автомобила на 28.10.2016 г. когато е заявил за липсата на автомобила си  в РПУ 07 СДВР, а е уведомил застрахователя с представеното уведомление за щета от 31.10.2018 г., с което е спазил предвидения срок за уведомяване на ответника . Установява се безспорно от доказателствата по делото и факта на противозаконното отнемане на автомобила, което е застрахователно събитие по  договора в периода между 18.10.2016г. и 28.10.2016 г. . При настъпването на застрахователно събитие, за ответника- застраховател е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение . По делото не се установява ответникът да е изпълнил това си задължение, а се установява изричен отказ на същия да го изпълни, поради което и съдът прие, че искът е доказан по своето основание. Що се отнася до размера на обезщетението, за който следва да се уважи иска, съдът прие следното: Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ , обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието ,като в случая този размер е стойността на автомобила към 28.10.2016 г. -датата на узнаване на събитието. По делото е извършена първоначално съдебна-автотехническа експертиза, видно от заключението на която, стойността на застрахования автомобил „RX 300 ” с рег.№..., рама №..., към 28.10.2016 г. ,е била 8300 лв. , като от тази стойност вещото лице е приспаднало сумата 830 лв. поради това, че автомобилът бил с неоригинален двигател, както и сумата 498,57 лв. невъзстановени щети при  сключване на застраховката и така е формирало крайна стойност на автомобила от 6971 лв. Това заключение на вещото лице не е прието от съда поради това, че вещото лице мотивира това си заключение с предположението, че след като не е посочен типа на двигателя в свидетелството за регистрация, а е посочен само номер на двигателя,  същият не е оригиналния и следва оценката да се намали с 10% което е 830 лв. . Така представеното заключение съдът намира, че не следва да се кредитира, доколкото същото е основано на предположение, поради което и възниква съмнение за неговата правилност. От заключението на повторната съдебна авто-техническа експертиза се установява , че стойността на процесния автомобил към 28.10.2016 г. , е била 8300 лв. , от която вещото лице приспада стойността на невъзстановените щети към сключване на застраховката -498,57 лв. невъзстановени щети при  сключване на застраховката и така е формирало крайна стойност на автомобила, а именно 7802 лв. , като по отношение номера на двигателя, вещото лице сочи, че след справка в оторизиран сервиз на Тойота е установил, че номерът на двигателя съответства точно на процесния автомобил. Заключението на повторната експертиза съдът кредитира като обосновано и правилно що се отнася до определената стойност на процесния автомобил от 8300 лв.. Съдът намира, че не следва да се приема заключението на вещото лице в частта му,  с която стойността на автомобила е намалена със сумата 498,57 лв. невъзстановени щети, доколкото същите не са установени по повод сключването на процесния договор с полица № 440116021010349 от 23.03.2016 г.  , а са описани в регистрационен картон по полица №440115220003488/23.03.2015 г., която е неотносима към настоящото дело. По делото не са представени доказателства относно наличието на тези щети към момента на сключване на процесния договор, поради което и не е налице основание за намаляване на застрахователната стойност на автомобила със стойността им. Поради това искът за заплащане на застрахователно обезщетение следва да се уважи за сумата 8000 лв. така както е предявен.  

По предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът прие следното: Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ обезщетението следва да се заплати в срок 15 работни дни от представяне на всички изискани от застрахователя документи. В случая се установява, че ищецът е представил последните изискани документи посочени в т.9 до т.11 в приложение 2 (л.11) на 15.03.2017 г. , като 15 дневния срок за изплащане на обезщетението е изтекъл на 05.04.2017 г. и ответникът съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД се счита изпаднал в забава от следващия ден – 06.04.2017 г. Поради това следва да бъде уважен иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на иска за периода от 06.04.2017 г. до 16.04.2018 г. , за сумата 837,23 лв.. Предвид уважаването на иска, следва да се уважи и акцесорната претенция с правно основание за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на иска от 17.04.2018 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По исканията на страните за присъждане на разноски и направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът прие следното: Съобразно представените списъци на разноските страните претендират разноски както следва-Ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер на 1820 лв., от които 1300 адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за изготвяне на експертиза и 320 лв. д.т.; ответникът претендира разноски в общ размер на 850 лв., от които 730 лв. адвокатско възнаграждение, 100 лв. депозит за експертиза и 20 лв. за съдебни удостоверения. По повод направените възражения от страните за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от всяка от тях съдът съобрази, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния  интерес е 772,65 лв. към която сума следва да се прибави и сумата 100 лв., предвид това ,че делото е приключило в три заседания, като така размерът на минималното адвокатското възнаграждение става 872,65 лв. В случая с оглед фактическата и правна сложност на делото, която е обичайната за подобен вид дела, съдът намира, че няма основание на процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение в претендирания размер от 1300 лв. и същото е прекомерно, поради което и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е основателно и следва да се уважи, като на основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението следва да се намали до  872,65 лв., която сума да се присъди на ищеца. Възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като  неоснователно , тъй като заплатената сума от 730 лв. е дори по-ниска от минималния предвиден в цитираната наредба размер на адвокатското възнаграждение. Предвид уважаването на предявените искове , на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва  ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 1392,65 лв. разноски по делото съобразно уважената част от иска и при съобразяване на намаленото поради прекомерност адвокатско възнаграждение, а искането на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.           

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ответника  „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София ,ул....,ЕИК... да заплати на ищеца М.А.М. , ЕГН********** , с адрес ***, със съдебен адрес ***, сумата 8000 лв. , представляващи  неизплатено застрахователно обезщетение,дължимо по договор за застраховка сключен под формата на застрахователна полица № 440116021010349 от 23.03.2016 г.  за застраховка „Каско + ” на лек автомобил марка „Лексус ” модел „RX 300 ” с рег.№..., рама №..., за обезщетяване на вредите настъпили вследствие противозаконното отнемане на застрахования по договора автомобил , ведно със сумата за сумата 837,23 лв. , представляваща  законната лихва върху уважения размер на иска за периода от 06.04.2017 г. до 16.04.2018 г. , както и  обезщетение за забава в размер на  законната лихва върху присъдената сума , считано от 17.04.2018 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД  със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на М.А.М., 1392,65  лв. разноски по делото .

 

ОТХВЪРЛЯ  искането на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД  със седалище и адрес на управление в гр.София  за осъждане на М.А.М.  да заплати 850 лв. разноски по делото  .

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен  срок от съобщението.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :