РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Перник, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е. В.**,
и с участието на прокурор Б.К.** от ОП – Перник,
като разгледа докладваното от съдията КАНД № 55 / 2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: **“ - гр. Б.**2360, ЕИК **,
ЧРЕЗ адв. В.Х.Л. от САК
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. ***,
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 4 / 08.01.2023 г., постановено по
АНД № 1689 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
Жалбоподателя, обжалва постановеното решение в ЧАСТТА в която е потвърдено Наказателно постановление № 33-00- 477/25.03.2022 г., издадено от А.П.А.** - Министър на културата (НП), , а именно: В ЧАСТТА В КОЯТО **” - гр. Б.**, БИК по БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, обл. П.**, нощ. код 2360, представляван от К.С.С.**- управляващ и председател на Църковното настоятелство, за долупосочените две административни нарушения е санкциониран със съответна имуществена санкция както следва:
1. на основание чл.200, ал.1, пр.1-во от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева) за неспазване на изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от същия закон;
2. на основание чл. 221а, ал.1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. (шест хиляди лева) за административно нарушение на чл. 161, ал.1, изр. 1-во от същия закон.
Жалбоподателя счита, че районният съд неправилно бил потвърдил обжалваното наказателно постановление, тъй като нямало никакво основание да се приема, че с акта за определянето й като единичен архитектурно - художествен паметник на културата, не е определен териториалния обхват на Църквата „**“. Точно обратното, в цитирания списък Министърът на културата ясно бил очертан териториалния обхват на процесния единичен архитектурно - художествен паметник на културата - самата църква, т.е. сградата. В проведеното на 14.12.2022 г. съдебно заседание, жалбоподателят представил множество и не оспорени писмени доказателства относно съществуването и териториалния обхват на сградата - църква „**“. Сред тях боло и актуално извлечение - извадка от електронната страница на АГКК по КККР на гр. Б.**за ПИ № **за сгради с идентификатори № **. и № **.
Видно от всички тези документи, в това число и цитираната извадка, сградата, съставляваща Църква ..**“ винаги била имала териториален обхват. Съгласно последната нанесена информация в КККР на гр. Брезник, към днешна дата, тази сграда била с отделен идентификатор и със застроена площ от 190 кв.м.
Въпросът с териториалния обхват на църквата изобщо не бил спорен между страните, което ясно сочело, че бил пределно ясен.
Сочи, че нямало никакво основание съдът да пренебрегва териториалния обхват на процесния паметник на културата, даден от компетентния административен орган - Министъра на културата още през 1992 г. В ДВ бр. 41/1992 г. били обнародвани още два списъка: Списък на обявени паметници на градинското и парково изкуство в Пловдив, както и Списък на обявени единични паметници на градинското и парковото изкуство. Видно от които, Министърът на културата ясно описал конкретния териториален обхват на всеки от тях. За разлика от паметниците на културата, описани в цитираните два списъка, в този, включващ и процесната сграда, няма посочен такъв териториален обхват. В случая не можело да се говори за пропуск. Точно обратното - териториалният обхват на всеки от обектите, сключен в Списък на обявените единични архитектурно - художествени паметници, съдържа изреждане на конкретни сгради. Всички те били църкви и техният териториален обхват съвпада с този на сградите. Тук няма място за тълкуване или неясноти. Ето защо, съдът неправилно бил разширил териториалния обхват на защитената територия, която в случая обхващала единствено и само сградата - Църква „**“.
От изложеното било видно, че не било извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, б. „б“ от ЗКН и такова не е констатирано в хода на цялото административнонаказателно, нито в проведеното съдебно производство.
Твърди, че Църквата „**“ не е археологически обект и това изключвало налагането на санкцията по чл. 221а, ал. 1, пр. 1 от ЗКН. Към вече изложеното добавя и факта, че по делото е установено съгласуване на инвестиционния проект за реконструкция, ремонт и възстановяване на църква „**“, УПИ I, кв. 91, ПИ с идентификатор **по КККР на гр. Б.**- първи етап: Църква, камбанария и ОКОЛНО пространство“, с Министерство на културата, видно от приложеното по делото писмо, изх. № 33-НН- 788/25.03.2019 г. на МК. В това писмо подробно бил описан статута на изследваните обекти. И тук като археологичен обект бил посочена единствено сградата, а бил изследван целият ПИ *** по КККР на гр. Брезник. Съгласуването било извършено лично от Министъра на културата, но той не бил установил наличието на археологически обекти, които да налагат извършването на спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, каквото е изискването на чл. 161, ал. 1 от ЗКН. Съответно - не били дадени и препоръки за изпълнението на такива проучвания. Липсата им не била констатирана и от държавната приемателна комисия, която въвела в експлоатация реализирания проект, а сред нейните членове бил актосъставителят. Абсурдно било да се приеме, че Министърът на културата нямало да установи нуждата от такива проучвания, а след това да санкционира инвеститорът, чийто проект изцяло е съгласувал, че не ги е провел.
Ответникът по жалбата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозирал отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован изпраща процесуален представител, който подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Сочи че върху самата църква нямало реализиран инвестиционен проект. Счита, че е налице съгласуване, като нито АНО нито съдът били посочил коя от хипотезите на чл. 83, ал.1, т.1 от ЗКН е следва да бъде приложена в настоящия случай. Районният съд бил посочил, че реализирането на инвестиционният проект било станало в охранителната закона, като нарушенията били свързани с реализирането на инвестиционният проект били по чл. 83, т. 2 , а не по т.1 от ЗКН Счита, че районния съд неправилно бил определил териториалния обхват на недвижимия имот по силата на чл. 2 а от ЗКН, като за регулационен статут били представени доказателства, че поземления имот има статут на частна собственост.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на делото.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила, като бъде оставена без уважение депозираната касационна жалба.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.24 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:
Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със съдебно решение № 4 от 08.01.2023 година, постановено по а.н.дело № 20221720201689 по описа на Районен съд Перник, в обжалваната му част е потвърдено Наказателно постановление № 33-00-477 от 25.03.2022г, издадено от министъра на културата, В ЧАСТТА в която **”-гр. Б., БИК по БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. П. нощ. код 2** представляван от К.С.С.**- управляващ и председател на Църковното настоятелство, е санкциониран със имуществена санкция както следва:
1. на основание чл.200, ал.1, пр.1-во от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 16000 лв. (шестнадесет хиляди лева) за неспазване на изискванията на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от същия закон;
2. на основание чл. 221а, ал.1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. (шест хиляди лева) за административно нарушение на чл. 161, ал.1, изр. 1-во от същия закон.
Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК е установил фактическата страна на спора. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че при словесното описание на посочените в АУАН и НП нарушения, са посочени ясно и пълно обстоятелствата, относими към елементите от неговия състав. Приел за неоснователни възраженията за нарушение на материалния закон, тъй като описаното нарушение било извършено и правилно АНО бил ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съгласно чл. 200, ал.1, пр.1-во от ЗКН, тъй като съгласно чл. 79, ал.4 от ЗКН, когато единичната културна ценност нямали определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятали границите на имота, за охранителна зона-територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. В обнародвания в ДВ бр.41 от 19.05.1992г. списък на министъра на културата не бил определен териториалния обхват на църквата „**а”- гр. Б.**(притежаваща статут на единична архитектурно-строителна, художествена и археологическа недвижима културна ценност, с категория „национално значение”, съгласно §10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН), поради което и за имота в който била разположена важала презумпция на чл. 79, ал.4 от ЗКН, с която жалбоподателят следвало да съобрази своето поведение преди да пристъпи към реализиране на инвестиционния проект. Още повече, че на него му бил известен установения режим, тъй като в представеното именно от неговия пълномощник копие на скица № 463/05.11.2012г. било записано, че издаването на виза за обществена тоалетна в имота на храма подлежи на съгласуване с МК. Приел и че жалбоподателят, като собственик на процесния поземлен имот, съгласно констативен нотариален акт, издаден по документи, том 2, номер 150 от 01.06.2016г., вписан в Служба по вписванията-гр. Б.**бил длъжен по силата на чл. 161, ал.1 от ЗКН преди извършване на строителните работи по изграждането на едноетажната постройка да осигури теренни археологически проучвания, които да бъдат извършени от компетентните държавни органи. Върху жалбоподателят лежала отговорността да докаже, че е осигурил извършването на теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, който релевантен факт останал недоказан. Ето защо и нарушаването на установения режим за опазване на археологическата ценност, предвид извършването на строително- монтажните работи категорично налагал извода за доказано административно нарушение. Неоснователно било и възражението на жалбоподателя, че не му е известно съдържанието на посочения в АУАН и в НП протокол от 03.02.1971г. на Съвета за опазване на паметниците на културата, одобрен от министъра на културата, с който църквата „**”- гр. Б.**е обявена/ като „Средновековна църква „**а”-археологически паметник на културата с категория „национално значение”. Тъй като Не следва да се поставя под каквото и да е съмнение достоверността на информацията относно придобития на 03.02.1971г. статут на храма „**”-гр. Брезник, като археологически паметник на културата, тъй като същото било съставено въз основа на съхраняваните в НИНКН данни за недвижимите културни ценности по общини, със съответния обем от информация, сред които и данни за класификацията им.
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.
Съобразно чл. 24 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като направените от районни съд правни изводи са правилни относно прилагането на разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.1, б. „б” от ЗКН и чл. 161, ал.1, изр. 1-во от ЗКН. Възражението, че не е изяснена фактическата обстановка се явява неоснователно, тъй като статута на недвижима културна ценност /паметник на културата/ от категория “национално значение” на територията на област П.** е ноторно известен факти, съгласно данни от Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 и Публичния регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/, а именно Църква „**” гр. Брезник, с вид/според научната и културната област, към която се отнасят, съгласно чл. 47 от ЗКН - архитектурно – художествен е обнародван в ДВ бр. 41/ 1992 г., който регистър е публичен и е интернет адрес:
https://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244&z=939
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на въззивният съд за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Неоснователни са възраженията в подадената касационна жалба, че районният съд в противоречие с материални закон е пренебрегнал териториалния обхват на процесния паметник на културата, даден от компетентния административен орган - министъра на културата още през 1992г., тъй като по делото няма спор, че Църква „**” гр. Б.**е със статут на недвижими културни ценности /паметници на културата/ с категория “национално значение”, тъй като законният представител на наказаното дружество е инициирал съгласувателни процедури относно „скица - виза и ИТП за ремонт, реконструкция и възстановяване на Църква „**” гр. Б.**и „ проект за провеждане на реставрационни дейности по стенописите в храм Църква „**” гр. Брезник, както и относно „въвеждане в експлоатация, реконструкция и ремонт на Църква „**” гр. Б., УПИ **, кв. **, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б.**: първи етап, : Църква, камбанария и околно пространство по смсъила на чл. 83 и сл. от ЗКН по които са дадени становища с Их. № 33-НН-788/03.10.2016г./л.66/; № 33-НН-788/17.08.2018г./ л.65/;№ 33-НН-788/25.03.2019г. Спора относно териториалния обхват на имота със статут от национално значение е инспириран от възраженията на наказаното дружество, въведени за първи път с жалбата, подадени срещу наказателното постановление. Тези възражения са оборени от самия наказан субект, чрез неговия законен представител в инициираните много преди издаване на процесното наказателно постановление съгласувателни производства по смисъла на чл. 83 и сл. от ЗКН. За това настоящият съдебен състав счита, че всички възражения на дружеството относно факта на териториалния обхват на имота и принадлежността към въпросната недвижима културна ценност, са необосновани и представляват защитна теза, която е в противоречие със събраните доказателства.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът на касационната жалба, същият не претендира присъждане на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 08.01.2023 година, постановено по а.н.дело № 20221720201689 година по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/