№ 187
гр. София , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503921 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 521, ал. 3 вр. чл. 436 ГПК и по чл. 248 ГПК.
Образувано е както следва:
По жалба вх. № 77197/30.07.2020 г., подадена от „Арон“ ООД, гр. Съединение, ул.
„Пищиговско шосе“ № 4, с ЕИК:********* чрез адвокат И. Й. от САК срещу решение №
4124/09.07.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 10724/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
с което е отменено постановление от 19.07.2019 г. по изпълнително дело № 20188410403519, с
което е определена равностойност на неоткрито имущество по изпълнителното дело, като вместо
това е определена парична равностойност на 24.983 тона прилинг карамбид и 627 тона гранулиран
карамбид, както следва: 12 198.20 лв. за прилинг карбамид и 342 874.95 лв. за гранулиран
карбамид; като и е отхвърлена жалбата на „Арон“ ООД в частта, с която се обжалва постановление
от 29.07.2019 г. относно отказа на съдебния изпълнител да определи равностойност на движимите
вещи чрез начисляване на ДДС.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага
съображения в подкрепа на възраженията си, че съдът необосновано и в нарушение на
материалния закон определил равностойност на липсващите вещи, възприемайки за меродавен
само метода на пазарните аналози и включване на митни сборове за тях, както и дължимия данък
добавена стойност (ДДС) в размер на 20 %. Поради това, моли апелативния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него да постанови друго като определи равностойност на
неоткритите движими вещи, съобразявайки и доклада от 29.11.2018 г. за извършена оценка на
1
торове по изпълнителното дело и съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Н., средните
стойности и по двата използвани от вещите лица методи на оценка, при което включи митните
сборове и начисли ДДС.
Насрещната страна „Търговска банка Д“ АД, гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“ № 8, с
ЕИК:********* чрез адвокат Д. Б. от САК е подала отговор на жалбата, с който навежда доводи за
нейната неоснователност и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По жалба с вх. № 275319/19.10.2020 г., подадена от „Търговска банка Д“ АД чрез адвокат Д.
Б. от САК срещу определение № 260405/18.09.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 10724/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на банката за
изменение на постановеното по делото решение от 09.07.2020 г. в частта му за разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно като излага
съображения в подкрепа на възраженията си, че изводите на съда били противоречиви, а освен
това и не били съобразени с обстоятелството, че не само „Търговска банка Д“ АД била подала
жалба, но и „Арон“ ООД, поради което моли апелативния съд да отмени определението и вместо
него да постанови друго, с което да уважи искането на банката за изменение на постановеното по
делото решение от 09.07.2020 г. в частта му за разноските, като й присъди сторените от нея такива
в общ размер от 825 лв. – платени държавна такса и депозити за вещо лице.
Насрещната страна „Арон“ ООД чрез адвокат И. Й. от САК е подала отговор на жалбата, с
който навежда доводи за нейната неоснователност и моли апелативния съд да я остави без
уважение и потвърди обжалваното определение.
Софийският апелативен съд намира всяка една от жалбите за редовна и процесуално
допустима – депозирана е в законния срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество, намира
следното от фактическа и правна страна:
По жалбата на „Арон“ ООД с вх. № 77197/30.07.2020 г.:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалби на длъжника „Търговска
банка Д“ АД и на взискателя „Арон“ ООД по изпълнително дело № 20188410403519 срещу
постановление от 19.07.2019 г. за определяне на равностойност на подлежащите на предаване
движими вещи, които не са намерени у длъжника, и срещу постановление от 29.07.2019 г. в
частта, с която съдебният изпълнител е отказал да увеличи приетата равностойност чрез
начисляване на данък добавена стойност (ДДС).
Длъжникът „Търговска банка Д“ АД счита определената от съдебния изпълнител пазарна
стойност на неоткритите минерални торове за завишена, тъй като вещото лице не било изследвало
характеристиките (в частност - процентното съдържание на азот), количеството, състоянието
(насипно), мястото и специфичния режим на съхранение и достъп на оценяваните стоки.
От своя страна, взискателят „Арон“ ООД счита определената стойност за занижена, като
твърди, че в нея следвало да се включи ДДС, за да може липсващите вещи да бъдат заместени с
2
други от същия вид. Освен това, процесните стоки не били индивидуализирани в изпълнителния
лист чрез специфични особености, поради което следвало да се оценят по начина, по който те се
предлагали на пазара, а именно - в пакетирано състояние.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител изразява становище за
допустимост на жалбите, а по същество – за тяхната неоснователност, тъй като равностойността на
вещите към момента, в който задължението за предаването им се трансформирало в парично, била
определена правилно съгласно изготвеното по делото заключение от вещо лице.
От фактическа страна се установява следното:
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че производството по изпълнително
дело № 20188000400851 по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС е
образувано по молба на „Арон“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2018 г. за осъждане
на „Търговска Банка Д“ АД да предаде владението на 24.983 тона прилинг карамбид и 627 тона
гранулиран карамбид, намиращи се в склад № 12 в Свободна безмитна зона – Бургас АД.
Изпълнителният лист е издаден на основание уважен ревандикационен иск, с който взискателят е
признат за собственик на вещите, държани от ответника, на основание договор за покупко-
продажба, сключен с трето лице.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен да предаде
описаните в изпълнителния лист вещи. С молба от 10.09.2018 г. длъжникът е заявил, че не
упражнява фактическа власт върху тях, а с протокол за принудително отнемане и предаване на
движими вещи от 12.09.2018 г. е констатирано, че те не са налични в склад № 12. Поради това,
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към събиране на паричната
равностойност на неоткритите вещи. Страните са поканени да представят становища относно
действителната стойност на вещите и начина на определянето й, като след постъпването им е
съставен протокол за изслушване на страните, с който съдебният изпълнител е разпоредил да бъде
изготвена оценителна експертиза за определяне равностойността на процесните вещи към
12.09.2018 г.
В изпълнителното производство е изготвена съдебно-оценителна експертиза, съгласно която
средната пазарна стойност на 24.983 т. прилинг карбамид е 13 799.70 лв., а на 627 т. гранулиран
карбамид - 380 965.20 лв. без ДДС и франко склад в безмитната зона.
С обжалваното постановление от 19.07.2019 г. съдебният изпълнител е възприел оценката на
вещото лице и определил равностойността на неоткритото у длъжника имущество на сума в общ
размер от 394 765 лева, а по молба на взискателя с друго обжалвано постановление от 29.07.2019 г.
съдебният изпълнител е допълнил постановлението от 19.07.2019 г., като е определил за събиране
и законна лихва върху равностойността от 12.09.2018 г. до окончателното й изплащане, но е
отказал увеличаване на така определената стойност чрез начисляване върху нея на ДДС.
В производството пред градския съд са изслушани основно и повторно заключение на
съдебно-оценителна експертиза, изготвени съответно от вещите лица Д. Н. и инж. И. Г.
Съгласно заключението на Н., процесният тор е оценен по метода на пазарните аналози и по
разходния метод. В първия вариант определената цена е 558.33 лв./т. за прилинг карбамид и 653.48
3
лв./т. за гранулиран карбамид. При разходния метод вещото лице е изходило от стойността на тора
съгласно договора за продажба, с който взискателят е придобил собствеността, като към нея е
прибавил 6.5 % митнически сборове, 4.62 лв./т. наем на митнически склад, и е отразил стойност,
която би се заплатила за покупка на вещите като освободени от митническия склад. Наред с това е
добавил доставно-складови и транспортни разходи в размер на 5 %, а също и 8 % печалба („все
едно карбамидът се продава вместо да се ползва за собствени нужди“). Въз основа на тези
изчисления по разходния метод стойността възлиза на 600.80 лв./т. за прилинг карбамид и 670.66
лв. за гранулиран карбамид. В заключение определената от вещото лице стойност е средно-
аритметична от стойностите, получени по двата метода, с 1 % корекция за неточност. При тези
съображения вещото лице е определило пазарна стойност на прилинг карбамид в размер на 14 334
лв., а на карбамид-гранули - 410 967.15 лв.
В експертизата на вещото лице инж. Г. също са използвани два метода: разходен, при който
за база се приема договорената в процесния договор цена и към нея се добавят разходи за
освобождаване на вещите от безмитната зона (митнически сборове, наем на склад, товаро-
разтоварни дейности, печалба), както и пазарен метод (на пазарните аналози), който включва
използване на актуална пазарна информация на оферти за продажби за вещи със сходни
характеристики, без ДДС, с добавени митнически сборове в размер на 6.5 % (тъй като офертите са
за продажба във вътрешен склад) и печалба (7 %). Така е получена стойност на гранулирания
карбамид в размер на 624.80 лв./т. и на прилинг карбамид - 557.86 лв./т. При изслушването му в
съдебно заседание на 12.06.2020 г. вещото лице уточнява, че при пазарния метод не е отчетен
наемът на склада. В крайната оценка вещото лице е дало стойност, средноаритметична на
стойностите, получени по двата метода, или общо 402 659.50 лв.
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира изводите
от правна страна на градския съд за правилни и обосновани, поради което и на основание чл. 272
ГПК изцяло препраща към тях, а с оглед изложените в жалбата на „Арон“ ООД възражения,
приема и следното:
Предмет на процесното изпълнително производство е изпълнение на непарични вземания, в
частност предаване на движими вещи по реда на чл. 521 ГПК, като в случая е налице хипотезата по
ал. 2 от разпоредбата – въпросните вещи не се намират у длъжника и следва да бъде събрана
равностойността им, която не е посочена в изпълнителния лист и поради това тя се определя от
съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на
свидетели и вещо лице.
По основният спорен въпрос между страните по делото, релевиран и в жалбата на „Арон“
ООД, изразяващ се в това дали при определяне паричната равностойност на процесните вещи
съобразно средна пазарна цена следва да се включва и стойността на ДДС (20 %) и митни сборове
(6.5 %), настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори отрицателно.
Видно от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството пред ЧСИ
Н. М., местонахождението на процесните движими вещи, предмет на предаване, е в склад № 12 в
свободна безмитна зона – Бургас АД, т. е. в случай, че те действително се намираха там, то
принудителното изпълнение върху тях щеше да се осъществи чрез отнемането им съобразно чл.
521, ал. 1 ГПК и предаването им на взискателя в тяхното местонахождение, което означава, че
4
всички разходи по изнасяне на вещите от мястото на принудително отнемане биха били за сметка
на взискателя (в случая – ДДС и митни сборове). Такава всъщност е и уговорката между страните
по договора за покупко-продажба на процесните вещи – съгласно клаузата по чл. 3, ал. 5 тези
разходи са за сметка на купувача („Арон“ ООД). Да се приеме обратното, означава една от
страните по договора да получи нещо, което не й се следва, тъй като не е уговорено между
страните, а е недопустимо да се променя смисъла и параметрите на тяхното съглашение. Отделно
от това стои въпросът за анагажиране отговорността на неизправната страна по договора
(заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи), което обаче не може да се
изразява в определяне на по-висока парична равностойност от действителната на движимите вещи,
предмет на принудителното предаване по реда на чл. 521 ГПК.
По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По жалбата на „Търговска банка Д“ АД с вх. № 275319/19.10.2020 г.:
Настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно обжалваното
определение, тъй като искането на банката за присъждане в нейна полза на разноски по делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Настоящото производство, което е по реда на чл. 521, ал. 3 вр. чл. 436 ГПК, макар и да е
възникнало по повод на изпълнителния процес, не е продължение на същия, нито негова съставна
част, а по естеството си е спорно правораздавателно, имащо за предмет съдебен контрол относно
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в
т. ч. разходи за обжалването им пред съда), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за
присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
С оглед гореизложеното, жалбата на „Търговска банка Д“ АД се явява неоснователна и
обжалваното с нея определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 4124/09.07.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 10724/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Потвърждава определение № 260405/18.09.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 10724/2019
г. по описа на Софийски градски съд
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6