Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, I
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети декември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав
Съдия:
Евгени Георгиев
и
секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 16 820 от 2019 г., докладвано от съдия
Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните исковете
на Т.Л.Т. и В.М.У. срещу М.Ц.У., П.Я.У. и Я.П.У.:
1. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2
от ГПК, че Т.Л.Т. и В.М.У. са собственици на недвижим имот. Този имот
представлява апартамент 19 от 62,91 кв.
метра, зимнично помещение, 1,660% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя. Апартаментът се намира на първия етаж в
жилищната сграда на бл. ***ж. к. „Хиподрума“ в София и се състои от две стаи,
кухня и сервизни помещения. Той е с идентификатор 68134.204.184.6.19;
2.
искането за прилагане на последиците по чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение на
нотариален акт на нотариус *********, том I, рег. No. 2862, дело 129 от 24.04.2019 г.;
3. иска по чл. 96, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за трансформирането в пари на задължението за издръжка и гледане на Т.Т.
и В.У. спрямо М.У. и П.У. по договор от 24.12.1993 г.
[2] ОСЪЖДА Т.Л.Т. и В.М.У. да
заплатят на М.Ц.У., П.Я.У. и Я.П.У. 10,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[4] Ако ищците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те следва
да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 512,00 лева държавна
такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищците
[5] Т.Т. и В.У. заявяват в
искова молба от 23.12.2019 г., че са наследници по закон на М.У. – първата
негова съпруга, а втората негова дъщеря. М.У. е починал на 13.06.2008 г.
[6] През януари 2019 г. Т.Т.
е разбрала, че към момента на смъртта си М.У. е бил собственик на апартамент,
който е придобил през 1993 г. от родителите си М. и П.У.чрез договор за
издръжка и гледане. През есента на 2019 г. Т.Т. е установила, че през същата
година М. и П.У.първо са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на апартамента по давностно владение, а след това са го дарили на
другия си син Я.У..
[7] Ищците твърдят, че М. и
П.У.не са придобили собствеността на апартамента чрез давностно владение,
защото:
-
те са имали запазено право на ползване и не
са владели за себе си;
-
евентуалното им владение е било скрито,
защото М. и П.У.не са уведомили Т.Т., че владеят за себе си;
-
давност не би могла да тече спрямо В.У.,
защото тя е била непълнолетна.
[8] След като М. и П.У.не
са придобили собствеността за имота, не я е придобил и Я.У.. Затова ищците
молят съда:
1.
да ги признае спрямо М. и П. У., и Я.У. за
собственици на апартамента;
2.
да отмени констативния нотариален акт за
собственост по давностно владение;
3.
да трансформира задължението за издръжка и
гледане към М. и П.У.в задължение за пожизнена ежемесечна издръжка (исковата
молба, л. 2-8).
2. По писмения
отговор на ответника
[9] М. и П. У., и Я.У. са
оспорили предявените искове. Те са заявили, че:
1. М. и П.У.са придобили
собствеността на имота чрез давностно владение, което не е било скрито, а явно
в продължение на 10 години след 13.06.2008 г.;
2. ищците са приели
наследството на М.У. през 2019 г., когато вече е бил изтекъл 10-годишният
давностен срок;
3. ищците не са се грижили
за М. и П. У., а това са правили Я.У. и неговият син. Затова ответниците молят
съда да отхвърли исковете (писмените отговори, л. 37-45).
3.
Насрещни твърдения на ищците
[10] Т.Т. и В.У. са
заявили, че са приели наследството на М.У. веднага след смъртта му. Това е
станало чрез запазването на семейните движими вещи, които Т.Т. е донесла от
Йоханесбург (стр. 3 от становището по писмените отговори, л. 48-52).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО
ДЕЛОТО
1.
Обстоятелства, които съдът установи
[11]
На 24.12.1993 г. П. и М.У.са прехвърлили на сина си М.У. собствеността на
недвижим имот срещу задължението М.У. да поеме гледането и издръжката им, като
им осигури спокоен и нормален живот. П. и М.У.са си запазили правото на
ползване за имота до смъртта и на двамата.
[12]
Недвижимият имот, предмет на договора, е бил апартамент 19 от 62,91 кв. метра,
зимнично помещение, 1,660% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху държавна земя. Апартаментът се е намирал на първия етаж в
жилищната сграда на бл. ***ж. к. „Хиподрума“ в София. Той се е състоял от две
стаи, кухня и сервизни помещения (нотариалния акт, л. 13).
[13] На 16.03.1998 г. П.У. е подал данъчна декларация за
недвижимия имот по чл. 26 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), като
пълномощник на М.У.. В нея П.У. е вписал, че собственик на недвижимия имот е
бил М.У., а негови ползватели са били П. и М.У.(декларацията, л. 91-98 и л.
132-151).
[14] На 09.11.2005 г. Т.Т. и М.У.
са сключили граждански брак в Южно африканската република (ЮАР). За това е бил
издаден акт за граждански брак в ЮАР (актът за граждански брак, л. 207-211 и л.
113; удостоверението за граждански брак л. 10).
[15] Т.Т. е забременяла и през
есента на 2006 г. се е завърнала в България. Със себе си тя е донесла
фотоапарат, камера и кана. След завръщането си в България, Т.Т. е живеела в
София в процесния апартамент заедно с П. и М.У.(показанията на свидетеляЛ., л.
218-220).
[16] На 11.03.2007 г. в София Т.Т.
е родила В.. Съобщението за нейното раждане е било изпратено до длъжностното
лице по гражданското състояние на район „Овча купел“ чрез II САГБАЛ „Шейново“. Първоначално в акта за
раждане В. е била с имената В. Т. Т., като в него е било вписано, че бащата е
бил неизвестен (акта за раждане, л. 198; удостоверението за раждане от *** г.,
л. 213).
[17] Около година и три месеца
по-късно, на 13.06.2008 г. М.У. е бил убит в ЮАР (удостоверението за
наследници, л. 12; постановлението за спиране на досъдебно производство, л.
53). За убийството му е било образувано досъдебно производство 94/2009 г. на
НСлС и пр. пр. 6 505/2009 г. на СГП. Още през 2008 г. М.У. е изгонила Т.Т.
от процесния апартамент, като ѝ е казала, че са щели да го продават. След
това Т.Т. се е преместила да живее при родителите си. По-късно се е върнала в
София, като първоначално е живяла в апартамента на свидетеля Й., а по-късно се е преместила в апартамент в ж.
к. „Западен парк, който е закупила (показанията на свидетеля Й., л. 220-221). На
09.07.2014 г. прокурор от СГП е спрял досъдебното производство за убийството на
М.У., защото извършителят е останал неразкрит (постановлението, л. 53).
[18] На 20.08.2014 г.
длъжностното лице по гражданско състояние на район „Красно село“ е издало акт No. 3398 за
граждански брак на М.У. и Т.Т. (удостоверението за граждански брак, л. 10). На
13.03.2019 г. В. Т. Т. е предявила иск, чрез майка си Т.Т., срещу П. и М.У.по
чл. 72, ал. 2 от Семейния кодекс да бъде признат произхода ѝ от баща
ѝ М.У.. По този иск е било образувано гр. д. 3 502/2019 г. на СГС.
[19] С определение от
18.03.2019 г. СГС е прекратил производството по делото. Той е направил това,
защото е приел, че в случая не е бил налице неустановен произход от бащата,
понеже към момента на раждането на В. Т. Т., М.У. и Т.Т. са имали граждански
брак, независимо от това, че българското длъжностно лице по гражданско
състояние е издало акт за граждански брак на 20.08.2014 г. (определението, л.
201-203).
[20] На 22.03.2019 г. Т.Т., като законен представител на В.Т.,
е подала молба до кмета на район „Овча купел“. В нея тя е заявила, че на
09.11.2005 г. е сключила гражданки брак с М.У.. На 11.03.2007 г. тя е родила В.Т.
в II САГБАЛ
„Шейново“. Понеже М.У. не е бил в България в този момент, а тя не е имала
документи за сключен граждански брак с него, В. е била записана с имената на
майка ѝ и, че баща ѝ е бил неизвестен. В. е била родена по време на
брака на Т.Т. с М.У.. Затова и предвид определението на СГС от 18.03.2019 г. Т.Т.
е поискала да бъде поправен акта за раждане на В., като в него за неин баща
бъде вписан М.У. (молбата, л. 204).
[21] В началото на 2019 г.
ответниците са предали на свидетеля Й. ключове от апартамент в гр. Приморско,
за който не се спори, че е останал в наследството на М.У.. Свидетелят Й. е
следвало да предаде на Т.Т. ключовете и го е направил. Той също е заплатил за
сметка на Т.Т. дължимото за електричество и вода за апартамента в гр. Приморско
(показанията на свидетеля Й., л. 220-221).
[22] На 01.04.2019 г. Т.Т. е
подала втора молба до кмета на район „Овча купел“. С нея тя е поискала да бъде
променено името на В. Т. Т. на В.М.У., предвид определението на СГС по иска за
установяване на произход от бащата (молбата, л. 200). На 09.04.2019 г.
длъжностно лице по гражданското състояние в район „Овча купел“ е вписало в акта
за раждане на В. Т. Т., че въз основа на акт за граждански брак 3398/20.08.2014
г. за баща на В.Т. следва да се счита М.У., като за вбъдеще В.Т. щяла да носи
имената В.М.У. (бележката в акта за раждане, л. 198).
[23] На 11.04.2019 г. Т.Т. е подала
искане до кмета на район „Овча купел“ за издаване на удостоверение за В.У. въз
основа на регистъра на населението (искането, л. 196). В същия ден длъжностното
лице по гражданското състояние на район „Овча купел“ е издало удостоверение за
раждане No. 62 за В.У., в което като неин баща е бил
вписан М.У. (удостоверението, л. 11; писмото, л. 118). В същия ден длъжностното
лице по гражданско състояние е издало и удостоверение за наследници, в което е
вписало, че единствените наследници по закон на М.У. са били съпругата му Т.Т.
и дъщеря му В.У. (удостоверението, л. 12).
[24] На 15.04.2019 г. Т.Т. е
подала данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния апартамент. В нея тя е
вписала, че съсобственици на апартамента са били тя и дъщеря ѝ В.У., а М.
и П.У.са били ползватели (декларацията, л. 159-164).
[25] На 24.04.2019 г. нотариус В.В.е
издала нотариален акт, с който е признала П. и М.У.за собственици по давностно
владение на процесния апартамент (нотариалния акт, л. 14). На 10.05.2019 г. П.У.
е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал, че той и
съпругата му М.У. са били собственици на процесния апартамент (декларацията, л.
165-170).
[26] На 18.06.2019 г. М. и П.У.са
дарили на сина си Я.У. процесния апартамент, като са си запазили пожизнено
правото на ползване за него (нотариалния акт, л. 15-16). На 10.07.2019 г. Я.У.
е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния апартамент, в която е
декларирал, че той е бил негов собственик, а М. и П.У.са били негови ползватели
(декларацията, л. 177-122). На 05.11.2019 г. Т.Т. отново е подала декларация по
чл. 14 от ЗМДТ, с която отново е декларирала, че тя и В.У. са били собственици
на процесния апартамент, а М. и П.У.са били негови ползватели (декларацията, л.
171-176).
[27] Т.Т. и В.У. са заплатили: 2 500,00
лева на адвокат (л. 9); 1 024,00 лева държавна такса (л. 24); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 191). Те са направили разноски за общо 3 529,00
лева. Ответниците са заплатили 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 105).
2.
Обстоятелства, които съдът не приема за установени
[28] Съдът не приема за установено, че на
26.09.2008 г.Н.Ш. е предал на Т.Т. 250,00 евро, които са били на М.У., но към
момента на смъртта му са се намирали уН.Ш.. Съдът не приема това за установено
поради следното: първо, такова твърдение ищците не са имали нито в исковата
молба, нито в писменото си становище по писмения отговор, нито в първото по
делото открито съдебно заседание. Това твърдение ищците са направили едва в
последното по делото открито съдебно заседание и, за да го докажат са
представили разписката за 250,00 евро, които Т.Т. е получила отН.Ш. още през
2008 г. Дори разписката да не е била у Т.Т., а у баща ѝ – което е
житейски неоправдано – връщането на парите е било известно на Т.Т. и тя е могла
да го заяви още в писменото си становище по писмения отговор. Тя не го е
направило, което много сериозно намалява доказателствената стойност на
доказателствата, които Т.Т. е представила за установяване на това
обстоятелство.
[29] Второ, за установяване на получаването
на тези 250,00 евро отН.Ш., Т.Т. е събрала описаната разписка и показанията на
свидетеляЛ., неин баща. Разписката е частен документ. Като такъв, тя няма
доказателствена сила, обвързваща съда. Доказателствената ѝ стойност също е
малка, защото:
-
тя не
изхожда от ответниците по делото;
-
липсата
до последното по делото заседание на каквото и да е твърдение от ищците за
подобно връщане на пари.
[30] Много ниска е и доказателствената
стойност на показанията на свидетеляЛ. относно получаването на сумата от Т.Т.,
потвърждаването съществуването на разписката и късното ѝ откриване. Това
е така, защото:
- липсата до последното по делото заседание
на каквото и да е твърдение от ищците за подобно връщане на пари;
- издаването на разписка за върнати пари не
на този, който ги е върнал, а на този, който ги е получил е житейски
неправдоподобно;
- съхраняването на разписката не от Т.Т., на
която се твърди, че е била издадена, а от нейния баща е житейски
неправдоподобно;
- свидетелят е баща на Т.Т. и е нормално да
желае изход от делото, благоприятен за дъщеря му.
[31] Още по съществено, неправдоподобно е
твърдяното от свидетеляЛ., че тези 250,00 евро М.У. е бил предал на адвокатН.Ш.,
като капаро за покупка на апартамент, защото ищцата въобще не е твърдяла за
намерение на М.У. да закупува апартамент в България. Такова намерение е и житейски
необосновано, защото на 09.11.2005 г. М.У. и Т.Т. са сключили брак в
Йоханесбург, защо тогава М.У. въобще би имал намерение да закупува апартамент в
България, ако се е установявал в ЮАР. Затова съдът не приема, че на 26.09.2008
г.Н.Ш. е предал на Т.Т. 250,00 евро, които са били на М.У., но към момента на
смъртта му са се намирали уН.Ш..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
ПО ДЕЛОТО
[32] Ищците са предявили два иска. Първият
иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо ответниците, че
ищците са собственици на недвижим имот. С него е направено и искане по чл. 537,
ал. 2 от ГПК за отмяната на констативен нотариален акт. Вторият иск е по чл.
96, ал. 1 от ЗЗД за трансформиране в пари на задължение за издръжка по договор
за издръжка и гледане. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване
спрямо П. и М. У., че Т.Т. и В.У. са собственици на процесния апартамент
[33] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато
има интерес от това. Следователно, предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищците да са собственици на недвижим имот;
2. ищците да имат правен интерес това да бъде
установено спрямо ответниците.
[34] Съдът установи, че през 1993 г. М. и П.У.са
прехвърлили на сина си М.У. собствеността на процесния апартамент. Съдът също
установи, че през 2005 г. М.У. и Т.Т. са сключили граждански брак, през 2007 г.
се е родила дъщеря им В.У., а през 2008 г. в ЮАР е починал М.У..
[35] Наследяването по закон на недвижим имот
се урежда от правото на държавата, в която той се намира (чл. 89, ал. 2 от
Кодекса на международното частно право). В случая процесният апартамент се
намира в България и, въпреки че М.У. е починал в ЮАР, приложимото право относно
наследяването му е българското.
[36] Съпругът наследява част, равна на частта
на всяко дете (чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството ЗН). Наследството се
придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването
на наследството (чл. 48 от ЗН). Наследството се открива в момента на смъртта на
наследодателя (чл. 1 от ЗН).
[37] В случая съдът установи, че М.У. е
починал на 13.06.2008 г. Тогава е било открито наследството му, което е
включвало процесния апартамент, както и друг апартамент в Приморско. Наследници
по закон на М.У. са били съпругата му Т.Т. и дъщеря му В.У..
[38] Въпросът, който е важен за правилното
решаване на делото, и, на който съдът следва да отговори, е кога Т.Т. и В.У. са
приели наследството на М.У.. Недееспособните приемат наследството само под опис
(чл. 61, ал. 2 от ЗН). Съдът установи, че В.У. е била родена на *** г.
Следователно тя е била недееспособна до 11.03.2021 г. Съдът не установи В.У. да
е приела под опис наследството на М.У.. Затова съдът приема, че до 11.03.2021
г. В.У. не е приела наследството на М.У..
[39] Дееспособните придобиват наследството по
няколко начина:
-
с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството (чл. 49,
ал. 1 от ЗН);
-
под опис
(чл. 61, ал. 1 от ЗН);
-
с укриване
на наследствено имущество (чл. 49, ал. 2, пр. 2 от ЗН);
-
с
извършването на действие, което несъмнено предполага намерение за приемането му
(чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН). В случая съдът не установи Т.Т. да е приемала
наследството на М.У. със заявление до районния съдия, под опис или с укриване
на наследствено имущество. Съдът не установи това да е правила и В.У., след
като е станала дееспособна.
[40] Действията по приемане на наследството трябва да бъдат недвусмислени.
Ползването от наследниците на обикновената покъщнина не е такова действие
(решение на ВКС 395-2010-II Г. О. по гр. д. 309/2010 г.).
[41] Ищците са заявили, че са приели
наследството чрез пренасянето в България и ползването на движими вещи на М.У.. Съдът приема, че пренасянето приживе
на М.У. от Т.Т. в България на вещи от обикновената покъщнина (фотоапарат, кана
и камера) и ползването им след смъртта му не е действие, което недвусмислено и
несъмнено предполага приемане на наследството на М.У.. Това е така, защото Т.Т.
приживе на М.У. е започнала самостоятелно да ползва тези вещи и е продължила
това ползване след смъртта му. Ето защо съдът приема, че чрез тези действия Т.Т.
не е приела наследството на М.У. за себе си и дъщеря си В.У..
[42] Първото действие, с което Т.Т. недвусмислено е демонстрирала намерение да
приеме наследството на М.У. за себе си и В.У., е било получаването на ключа за
апартамента в Приморско, за да го ползва, и заплащането на разходите за
електричество и вода за него. Това обаче, е станало едва в началото на 2019 г.
В подкрепа на това са и последващите правни действия на Т.Т. през 2019 г. относно
вписването в акта за раждане на В.У., че неин баща е бил М.У., както и
промяната на името ѝ от В. Т. Т. (по майка) на В.М.У. (по баща) – нещо,
което Т.Т. не е направила повече от 12 години след раждането на В.У..
[43] Затова съдът приема, че Т.Т. е приела наследството на М.У. в началото на
2019 г. Ответниците са възразили обаче, че М. и П.У.са придобили собствеността на апартамента
чрез давностно владение, като давностният срок е започнал да тече от 13.06.2008
г., когато е починал М.У.. Основната цел на придобивната давност е да няма
пустеещи имоти, защото обществото има интерес от извличане на облаги от имотите
чрез тяхното ползване (В., Л..
Българско вещно право. Стр. 295. Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“ 1995 г.). Ето защо няма пречка един имот да бъде предмет на
придобиване по давност, ако той е наследствен и наследниците не са приели
наследството, в който е той (вж. в този смисъл и Ц., Ц.. Промените в
наследственото право. Стр. 120. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
1994 г.).
[45] За да установят придобиването на имота по давност, ответниците са
представили констативен нотариален акт за това, издаден на 24.04.2019 г. Такъв
нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, т. е. съдът не е
длъжен да приеме, че описаното в него действително е било осъществено, но при
оспорване на нотариалния акт, тежестта на доказване е за страната, която го
оспорва (ТР на ОСГК на ВКС 11/21.03.2013 г. по т. д. 11/2012 г.). По изключение
тежестта на доказване се носи от всяка страна, която извлича изгодни за себе си
обстоятелство, когато:
- и двете страни се позовават на нотариални актове
(пак там; решения на ВКС: 126-2019-I Г.
О. по гр. д. 1 184/2019 г.; 140-2017-I Г. О. по гр. д. 4 536/2016 г.);
- констативният нотариален акт е издаден на
съсобственик на недвижим имот и той го противопоставя на друг съсобственик (решения
на ВКС: 135-2019-I Г. О. по гр. д. 4 567/2018 г.; 117-2018-I Г. О. по гр. д. 4 431/2017 г.).
[45] В случая ищците не установяват собствеността си чрез нотариален акт, а
чрез наследствено правоприемство. По време на упражняване на владението М. и П.У.не
са били съсобственици на апартамента с ищците. Ето защо приложимо е основното
правило, че доказателствената стойност на констативния нотариален акт следва да
бъде оборена от оспорващия го – в случая ищците.
[46] Ищците не са събрали каквито и да е доказателства, че М. и П.У.не са
владели процесния апартамент. Точно обратното, чрез разпита на свидетеля Й. те
са събрали доказателства, че М. и П.У.са владели апартамента, защото М.У. е
изгонила Т.Т. от него. Ето защо съдът приема, че П. и М.У.са придобили по
давност процесния имот, което е било установено от нотариуса. Предвид приетото
в ТР на ОСГК на ВКС 11, цитирано по-горе, съдът приема, че няма пречка
нотариусът да установи и промяна на държането на апартамента от П. и М.У.като
ползватели във владение и своене за себе си на чуждия апартамент, което
ответниците не установяват да не е направил.
[47] Ищците
са заявили, че владението на М. и П.У.не е било явно, а скрито, защото ищците
не са знаели, че М.У. е имал имоти. Владението е скрито, когато едно лице извършва действия, имащи за цел да прикрият
владението му от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот
(решение на ВКС 108-2012-II Г. О. по гр. д. 1 063/2010 г.). Съдът не
установи М. и П.У.да са прикривали владението си от ищците. Точно обратното,
съдът установи от показанията на свидетеля Й., посочен от ищците, че след
раждането на В.У., М.У. е изгонила Т.Т. от апартамента. Следователно М. и П.У.
явно са демонстрирали владението си спрямо Т.Т. и В.У..
[48] Обстоятелството, че Т.Т. не е
знаела какво имущество е включвало наследството на М.У., не превръща владението
на М. и П.У.от явно в скрито. Задължение на Т.Т. е било да установи какво се е
включвало в наследството на М.У. и да прецени дали и как да го приеме.
[49] Затова съдът приема, че ищците не
са собственици на процесния апартамент. Не е налице предпоставка за уважаването
на иска и съдът го отхвърля. Съдът отхвърля и искането за прилагане на
последицата по чл. 537, ал. 1 от ГПК спрямо нотариалния акт от 24.04.2019 г.,
защото отхвърля иска на ищците.
.
2.
По иска по чл. 96, ал. 1 от ЗЗД
[50]
Предпоставките за уважаването на този иск са: 1. между ищците от една страна и
от друга страна М. и П.У.да има валиден договор за издръжка и гледане; 2. по
този договор ищците да са длъжници (т. е. да дължат издръжка и гледане) а М. и П.У.да
са кредитори; 3. ищците да изпълняват задължението си за издръжка в пари,
защото М. и П.У.отказват да приемат изпълнението в пари и натура или не оказват
необходимото съдействие на ищците (решение на ВКС 494-2011-IV Г.
О. по гр. д. 642/2011 г.).
[51] Съдът установи, че между М.У.
от една страна и от друга страна М. и П.У.е имало валиден договор за издръжка и
гледане. По него М.У. се е задължил да издържа и гледа М. и П. У., срещу което
те са му прехвърлили собствеността на процесния апартамент.
[52] След смъртта на М.У. това
негово задължение е преминало върху наследниците му по закон Т.Т. и В.У.. Съдът
обаче, установи, че М. и П.У.са придобили по давност собствеността на този апартамент.
Това придобиване погасява задължението на Т.Т. и В.У., защото обратното би
довело до неоснователното обогатяване на М. и П.У.– те ще получат изпълнение по
договор, по който те са си върнали това, което са дали.
[53] Не е налице предпоставка за
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
3.
По разноските
[54] Ответниците търсят разноски. Те са направили такива за 10,00 лева.
[55] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право да иска заплащане на разноските, направени от него,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът
осъжда ищците да заплатят на ответниците 10,00 лева разноски по делото.
Съдия: