РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. ХАСКОВО, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
КРАСИМИР Д. Д.
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д. С.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600432 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 17/01.04.2022год., постановена по НОХД № 321/2021год. Д.градският
районен съд е признал подсъдимия П. Т. Д. със снета по делото самоличност за невинен в
това, че на 26/27.10.2020г. в с.С., община Д., извършил действия /чрез опипване с ръце на
тялото/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
В. В., ** годишна, чрез употреба на сила /нанасяне на удари с ръце по главата и тялото й/ -
престъпление по чл.150, ал.1 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото, находящи се
на съхранение в РУ-МВР-Д.град да се върнат на собственика им В. В. и се е произнесъл за
разноските.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Г. като повереник на частния обвинител В.на В. с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Поради това моли присъдата да бъде
отменена, вместо което бъде постановена нова осъдителна. Срещу присъдата е постъпил
протест от прокурор при ОП- Хасково - ТО - Д.град, в който се твърди неправилност и
необоснованост и се иска отмяна на съдебният акт и постановяване на нов от въззивната
инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение. Прави се алтернативно искане подсъдимият да бъде осъден
при същите факти за осъществен състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, доколкото В. е
била конституирана като частен обвинител по делото и е направено такова искане от
прокурора по реда на чл. 287, ал.5 НПК. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към протеста с изложени подробни съображения в подкрепа на
1
искането за отмяната й. Твърдят се нарушения при оценка на събраните по делото
доказателства, довели до съответно неправилни правни изводи, водещи до нарушения на
материалния закон. Развиват се доводи и за наличие на основание, без изменение на
обвинението, за признаване на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.
130, ал.2 от НК.
Присъдата е обжалвана и от адв. Г. като повереник на частния обвинител В.на В. с
оплаквания за неправилност и необоснованост и искане същата да бъде отменена, като
подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на ХОП не поддържа
протеста. Намира присъдата за правилна и обоснована.
Частният обвинител се явява лично, поддържа въззивната жалба и счита, че от
свидетелските показания, при които имало множество разминавания, можело да се изведе
какво се е случило. Счита, че липсвало конкретика в показанията на свидетелите, посочени
от подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. Р. намира, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна. Посочва, че съдът правилно е кредитирал единствените преки
доказателства- показанията на В. и обясненията на подсъдимия, установяващи едни и същи
факти, свързани и изпълнителното деяние по чл. 150 ,ал.1 НК. Поради това споделя
изложените в мотивите доводи и моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционния
съдебен акт.
Подсъдимият и ответник по възивната жалба и протеста в лична защита, поддържа
казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума моли да бъде
оправдан.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и допълненията
към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради
следните съображения:
Присъдата на контролираната съдебна инстанция е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата,
събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е
анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано
е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото,
настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка,
поради което приема я приема :
Установено е било пред РС, че свидетелката и конституирана като частен обвинител
В. В. е на **г., живяла е в продължение на години в ***, като през 2017г. се е завърнала в Б.
След претърпени операции на крака й, заживяла при баба си в с.С., Община Д.. В съседната
къща в с.С. живеел подс.П. Д.. Двамата със св.В. били в близки приятелски отношения, като
през зимата на 2019г. подсъдимият Д. помагал на св.В., тъй като тя не можела да се справи
сама с къщната работа след операцията на крака.
На 26.10.2020г. през деня св.В. била в дома си в с.С. и пекла чушки. Помолила неин
познат- св.М. Т. да й помогне. Св.Т. посещавал често баба си в с.С., която живеела през
няколко къщи от дома на св. В.. Около 19,00- 20,00ч. В. и Т. били на двора в къщата, когато
дошъл подсъдимият Д. с бутилка уиски и две малки бутилки безалкохолни напитки. Тъй
като тримата се били събирали и преди, познавали се и били в приятелски отношения, св.В.
влезнала в къщата, за да приготви нещо за ядене, а св.Т. и подс.Д. останали на двора, за да
допекат чушките. След като приключили с работата, тримата седнали на масата на втория
етаж на къщата и започнали да се хранят и да си говорят. Междувременно пили и от
2
доносеното от подсъдимия уиски. Тримата разговаряли за планове, бъдещи техни проекти,
като подс.Д. бил необичайно словоохотлив същата вечер, доколкото в предишни събирания
същият не вземал такова участие в разговорите. Преди полунощ св.В. казала, че е изморена
и си ляга, след което отишла в стаята си на втория етаж, а подс.Д. и св.Т. останали да си
допият напитките. След около час св.Т. решил да си тръгва и заедно с подс.Д. се отправили
към входната врата на къщата. При разделянето им извън двора на св.В., подс.Д. казал на
св.Т., че ще остане да си допуши цигарата, при което св.Т. си тръгнал. След като си
допушил цигарата, Д. се върнал обратно в къщата на св.В. и влезнал в стаята й. Св.В. спяла
в леглото си. Подсъдимият съблякъл дрехите си и останал по боксерки, след което легнaл до
нея и започнал да я опипва по тялото. Св.В. усетила това и като се обърнала, видяла, че това
е подсъдимият Д.. Бутнала му ръката и му казала да си тръгва. Тогава той се обърнал на
другата страна на спалнята и казал, че е изморен и иска да спи. След малко обаче отново
започнал да опипва св.В., а тя отново избутала ръката му и му казала да си върви,
избутвайки го с ръце. Тогава подс. Д. се ядосал, започнали размяна на думи и започнал да я
удря с ръце по главата и тялото. Св.В. се опитала да се отбранява и да го отблъсне, като в
борбата между двамата го захапала за ухото, от което потекла кръв, а подс. Д. продължил да
й нанася удари по главата и по тялото. Св. В. била категорична, че този път Д. прекрачил
всички граници и му казала, че ще се оплаче от поведението му. Последвало неколкократно
започване и спиране на борбата между двамата, в което време подс.Д. започнал да се
извинява, молел св. В. да не информира полицията и съпругата му. Всички действия и
увещания приключили рано сутринта около 04:00ч., когато подсъдимият си тръгнал към
дома си.
Не след дълго след тръгването му, св.В. позвънила няколко пъти на св.Т., но
телефонът му бил изключен. Около 08,30ч. сутринта то видял, че св. В. го е търсила и
отишъл до дома й, където тя споделила за действията на подс.Д., като видимо имала следи
от насилие. След това св. В. отишла в полицията и подaла жалба за случилото се. На
местопроизшествието бил извършен оглед, като при огледа в стаята на св.В. били намерени
и иззети дамска пижама, чаршаф и калъфка за възглавница със следи от засъхнала
червеникава течност.
Видно от заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза,
засъхналата червеникава течност е кръв с човешки произход.
Подс.Д. и св.В. били освидетелствани, като видно от заключението на извършената
по делото съдебномедицинска експертиза, по св.В. са констатирани кръвонасядания по
лицето- в основата на носната пирамида, по долния клепач на дясното око, двата клепача на
лявото око, по вътрешната лигавица на горната устна, както и кръвонасядания по двете
ръце- по гьрба на лявата китка и на четвърти пръст на дясната ръка. Причинено й е било
страдание без разстройство на здравето.
От своя страна подс.Д. е получил разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида и
оток на мидата, които според експерта могат да се получат от ухапване.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствата,
събрани и проверени по време на първоинстанционното съдебно следствие, както следва:
показанията на разпитаните свидетели- В. В., М. Т., доведените свидетели от защитата- П.
Д. и Т. Т., както и от обясненията на подсъдимия Д., заключенията на приетите СМЕ,
протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, протокол за оглед на веществени
доказателства, справката за съдимост на подсъдимия и др.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Противно на доводите в
протеста и жалбата, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът
3
е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си,
въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от РС- Д.град
анализ на доказателствата напълно се споделя от настоящата инстанция, поради което и
съдът не намира за необходимо да го преповтаря изцяло.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на св. В., както и
на обясненията на самия подсъдим, които в случая са преките и единствени участници в
разигралата се ситуация и имащи значение относно главния факт на доказване. Същите са
обективни, последователни, непротиворечащи и взаимнодопълващи се, поради което
въззивният състав също приема, че вярно отразяват преките им възприятия от случилото
помежду им. Подобно на районния съд, този състав се довери на показанията на
свидетелката В. и на обясненията на Д., които не само не са в противовес, а напротив –
еднопосочни и последователни са.
Обосновано са преценени като достоверни и показанията на свидетелите Т. и В. за
външния вид и състоянието на пострадалата сутринта, тъй като са последователни,
непротиворечиви и касаят непосредствено възприети от тези свидетели обстоятелства и се
потвърждават от заключението на експерта. Що се касае до инкриминираните събития,
правилно първата инстанция е отчела, че заявеното от св. Т. е косвено и обусловено от
разказаното му от пострадалата, поради което е основал изводите си на преките
доказателствени средства.
По отношение на основния факт от предмета на доказване – наличието на
извършени от подсъдимия блудствени действия, единствен пряк доказателствен източник се
явяват показанията на св. В. и обясненията на подс. Д.. В мотивите си първостепенният
състав подробно е изследвал и обсъдил тези гласни доказателствени средства, разглеждайки
ги поотделно и с оглед съвкупния доказателствен материал, посочил е установените
противоречия и е изложил ясни съображения в кои части ги кредитира и в кои - не.
Правилно при преценката им ДРС е взел предвид отношенията помежду им и емоционално
състояние на св. В., обясненията на Д., като е достигнал до извод, който изцяло се споделя
от настоящия състав, че с оглед конкретиката на случая, последните са и доказателствено
средство, което е в състояние да обоснове постановяването на оправдателна присъда.
За да не приеме обвинителната теза, съдът се е довери на изнесените твърдения на
самата пострадалата за упражнено спрямо нея блудствено действие, въззивният съд,
подобно на първия, отчете липсата на разминавания в заявеното от нея при разпитите в хода
на съдебното следствие, които съвпада с обясненията на самия подсъдим. Също като ДРС,
този състав прие, че в случая описаните в СМЕ травматични увреждания на пострадалата са
следствие от нанесените удари по лицето и тялото й, но те не са предхождащи опипването
и не са с цел полово удовлетворение.
Настоящият състав прецени показанията на свидетеля Т., като отчете
обстоятелството, че същият не е очевидец на инкриминираното деяние и неговите
възприятия са обусловени от разказаното му от пострадалата. Същевременно въззивният съд
съобрази близките му отношения с В., предполагащи взаимно доверие. Поради това съдът ги
ползва за проверка за достоверността на заявеното от В., съпоставяйки възпроизведеното от
свидетеля с изложените от пострадалата обстоятелства и останалите събрани по делото
доказателства.
Резонно са кредитирани заключенията на изготвените експертизи относно
въпросите, за които се изискват специални знания, тъй като са пълни, ясни и даващи
компетентен и обоснован отговор.
Настоящата инстанция се довери и на писмените доказателства и доказателствени
средства по делото и на веществените доказателства, които допринасят за изясняването на
обективната истина.
4
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за липса на
извършено престъпление от общ характер – по чл. 150, ал. 1 от НК от подсъдимия Д..
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимия. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването
престъпление не е доказано по несъмнен начин, поради което правилно първостепенният
съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал. В конкретния случай анализът на
доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се
направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че Д. е извършил
насилствени действия преди докосването на пострадалата В. и то с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание. Макар да се установи, че на инкриминираната дата
подсъдимият е упражнил сила спрямо пострадалата – удрял я е по главата и по тялото, не се
събраха безспорни доказателства за това тези удари да са нанесени преди опипването й с
ръка и горепосочената цел. За последното пострадалата, която се явява единствен очевидец
на инкриминираното деяние, депозира изключително конкретни, които намират опора в
останалия доказателствен материал и сочат, че тези насилствени действия са извършени
след като е усетила ръката му по тялото си и след като са се скарали. Съвпадането им с
обясненията на подсъдимия, които съдът прие като годно доказателствено средство, сочат за
липса на доказаност на главния факт от значение за престъплението по чл. 150, ал.1 НК.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на
предположения. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че
подсъдимият е осъществил всички елементи на деянието, предмет на обвинителния акт.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на
престъплението, обсъждането на субективната му страна е безпредметно.
Въззивният съд намира за неоснователно искането на РП- Хасково- ТО Д.град за
отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Независимо че престъплението по чл. 130, ал.1 НК е
по-леко наказуемо от това по чл. 150, ал. 1 от НК, не могат да бъдат споделени развитите в
протеста съображения. Обвинението представлява съвкупност от два елемента – фактическа
част, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и правна част –
квалификацията, дадена в диспозитива, като съдът следва да се произнесе в рамките на
обвинението, което е внесено от прокурора. За да бъде справедлив наказателният процес, е
необходимо на подсъдимия да бъде осигурена пълноценна защита, както по фактите, така и
по правото, като му бъдат предоставени и достатъчно време и възможности за подготовка
на защитата срещу това обвинение съобразно разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК.
Престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 130 от НК са различни и независимо че
прокуратурата иска осъждане на подсъдимия за същите фактически действия, елементите от
състава на чл. 130 от НК никога не са били обсъждани в хода на процеса срещу Д., не е
направено навременно искане за изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК. Такова
искане е направено едва в хода на съдебните прения. Без своевременно предприето
изменение на обвинението, подсъдимият не е имал предварително осигурена възможност да
се защити по фактическите и правни елементи на тази квалификация. С оглед на това
осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 130 от НК не само би нарушило
изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за справедлив съдебен процес, но и би се явило
произнасяне по непредявено обвинение, което винаги е съществено процесуално нарушение
и основание за отмяна на присъдата. В този смисъл правилно РС не е обсъждал искането на
прокурора в мотивите.
5
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от НПК, законосъобразно направените по делото разноски са оставени в тежест на
държавата.
Законосъобразно районният съд се е разпоредил и с приобщените по делото
веществени доказателства.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат изменение или отмяна на присъдата, намира същата за правилна и обоснована, с
оглед на което, и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №17/01.04.2022г., постановена по НОХД № 21/2021 г.
по описа на РС- Д.град.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6