№ 1526
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900520 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. М. В. с ЕГН
********** от ************* срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София евентуално съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 2 вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК за
прогласяване нищожността на споразумение от 23.03.2011г. за обединяване на
договор за стандартен кредит № 15573392/14.05.2008г., договор за стандартен
кредит №*********/11.11.2005г., договор за кредит овърдрафт№
10953153/11.11.2005г. и за обезсилване на издадената въз основана на него
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11248/2012г. по описа на ВРС, а в
условията за евентуалност за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, не
съществува изпълняемо право срещу ищеца за сумата от 20457,80 евро,
представляваща сбор главница по споразумение от 23.03.2011г. за
обединяване на договор за стандартен кредит № 15573392/14.05.2008г. ,
договор за стандартен кредит №*********/11.11.2005г. договор за кредит
овърдрафт№ 10953153/11.11.2005г., 2801,37 евро- договорна лихва за периода
15.05.2011г.-03.08.2012г., 541,30 евро-наказателна лихва за просрочена
главница за периода 10.07.2012г. до 03.08.2012г., за които вземания са
издадени заповед за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. № 11248/2012г. по описа
на ВРС, по който лист е образувано изп. делото № 224/2012г. по описа на ЧСИ
Люба Тодорова рег. № 713 КЧСИ.
С разпореждане № 5070/02.10.2024г. по делото съдът е указал на ищеца
да обоснове интерес по главния иск за прогласяване недействителността на
споразумение от 23.03.2011г. за обединяване на кредити, като съобрази
влязлото в сила между страните решение по т.д.№ 2272/2013г. по описа на
ВОС, с което са уважени предявените срещу ищеца установителни искове за
1
вземанията, произтичащи от въпросното споразумение.
С нарочна молба ищецът е обосновал, че тъй като при разрешаването на
спора по на т.д.№2272/2013г. по описа на ВОС, вкл. в рамките на заповедното
производство, съдът не е осъществил ефективен правен контрол по отношение
потенциалната неравноправност на клаузите по договора за потребителски
кредит, то е на налице изключение от общия принцип, че установителното
действие на влязлото в сила решение да се разпростира и върху
правопораждащите вземането факти. В този смисъл се позовава на Решение от
17.05.2022г. по С-600/2019г., Решение от 18.01.2024г. по С-531/2022на СЕС.
Съдът, в рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на
производството, намира следното:
На първо място съдът съобразява, че макар в титулната част на исковата
молба като ответник да е посочено дружеството ОТП „Факторинг България“
ЕАД / прекратено чрез преобразуване/, чиито правоприемник е „Банка ДСК“
ЕАД, формулираните петитуми на исковете са насочени срещу
правоприемника „Банка ДСК“ ЕАД. Тоест изначално банката е единствено
ангажирана като ответник, поради което съдът намира, че не следва да се
постановява нарочен акт за прекратяване на производството по отношение на
прекратеното юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. Когато е
налице спор, разрешен с влязло в сила решение, същият не може да бъде
пререшаван от съдилищата, поради което на основание чл.299, ал.2 от ГПК
повторно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда.
Установителното действие на решението се разпростира и върху
правопораждащите факти на вземането, включително валидността на
източника на облигационното правоотношение.
В случая с влязло в сила решение по т.д.№ 2272/2013г. по описа на ВОС
е прието за установено между ищеца В. М. В. и праводателя на ответника
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, че в полза на последния съществуват вземания за
сумата от 20 457.08 евро /двадесет хиляди четиристотин петдесет и седем
евро и осем евроцента/, от която 17 114.41 евро, представляваща непогасена
главница, 2801.37 евро – неплатена договорна лихва за периода от 15.05.2011
2
год. до 03.08.2012 год., 541.30 евро – неплатена санкционираща лихва за
просрочени главници за периода 10.07.2012 год. до 03.08.2012 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2012 год.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 800.21 лева
/осемстотин лева и двадесет и една ст./, представляваща направени деловодни
разноски, за които парични вземания е издадената заповед за незабавно
изпълнение № 6055/06.08.2012 год. по ч.гр.д. № 11 248/2012 год. по описа на
Варненски районен съд.
Настоящият състав намира, че в слизане в сила на въпросното решение
са преклудирани всички възражения на ответника / ищец в настоящото
производство/ за факти осуетяващи възникването на признатите със съдебния
акт права. Действително с цитираните решения на СЕС се приема, че в
правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради
действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява
на националния съд да провери неравноправния характер на договорни
клаузи. Според тези решения обаче отпадането на забраната за
непререшаемост е обусловена от абсолютната липса на мотиви,
свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи. Тоест тази липса на мотиви е издигната в
процесуална предпоставка за допустимост на последващ иска за потребителя
за отричане съществуването на вече установено материално право/ така и
Определение № 1199/09.05.2024г. по ч.т.д.№ 1304/2023г. на ВКС/
В настоящият случай обаче не се констатира пропуска на съда по т.д.№
2272/2013г. по описа на ВОС да обоснове съответствието на договора с
правилата за потребителска защита. В постановеното по жалба на В. М. В.
срещу решение по т.д.№ 2272/2013г. по описа на ВОС, въззивно решение по
възз.т.д.№ 173/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, е разгледан
въпроса относно съответствието на съдържанието на споразумението с
правилата на ЗПК. Горното е достатъчно, за да се приеме, според актуалната
практика на СЕС, че в разглеждания случая силата на пресъдено нещо на
решението остава незасегната, тоест спорът по установените със СПН факти
не следва да се пререшава.
Настоящият състав не следва изобщо да преценява обосноваността на
мотивите на съда, постановил решението, чието СПН се оспорва. Подобно
3
виждане пряко противоречи на изискванията за предвидимост и стабилност на
правовия ред.
Налага се изводът за недопустимост на предявения иск за нищожност на
процесния договори за кредит, поради което образуваното по този иск
производство подлежи на прекратяване в тази част по реда на чл.130 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №. по описа на Варненски
окръжен съд, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК в частта по иска
на В. М. В., ЕГН ********** от ************* срещу „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 2 вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК за прогласяване
нищожността на споразумение от 23.03.2011г. за обединяване на договор за
стандартен кредит № 15573392/14.05.2008г., договор за стандартен кредит
№*********/11.11,.2005г. договор за кредит овърдрафт№
10953153/11.11.2005г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4