Решение по дело №1829/2024 на Софийски градски съд

Производството е по преда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и е инициирано по искане на
Прокурор от СГП за разглеждане и допускане на изпълнението европейска
заповед за арест (ЕЗА), издадена на 21.03.2024г. от Районен съд-Мюнхен,
Федерална Република Германия, с която се иска предаване на българския
гражданин Р.Д.С., роден на ****г. в гр. Добрич, ЕГН ********** на
съдебните власти на ФР Германия за провеждане на наказателно
производство по дело № ER X Gs 679/2024г. по обвинение за опит за
убийство в съвкупност с опасна телесна повреда - престъпление по § 211,
ал.2, гр.1, алт.3, гр.2, алт. 1; ; 223 ал.1; § 224 ал.1 т.2 и т.5 от Германския
наказателен кодекс.
В с.з.прокурорът поддържа направеното искане, като по същество моли
да бъде допуснато изпълнение на посочената по-горе европейски заповед за
арест. Предлага съдът да приложи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА и да
отложи предаването на лицето до приключване на наказателното
производство в Република България, доколкото спрямо исканото лице е
налице висящо производство на територията на Република България по пр.
преписка № 5193/2022 г. по описа на РП-Ямбол, по която е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Моли съдът на
основание чл. 64 ЗЕЕЗА да постанови иззетата вещ от исканото лице - 1 бр.
мобилен телефон, марка „Айфон“ ведно с черен калъф, която се намира при
съхранение при главен разследващ полицай С.Ч. от ГД „Национална
полиция“, да бъде предадена на немските власти.
В с.з адв. К. - защитник на исканото лице Р.С. моли на първо място на
основание чл.25, ал. 1, т. 1, прдл. 2 НПК да бъде спряно настоящото
производство и съдът да не се произнася по същество, тъй като от
приложените по делото писмени доказателства и приетата СМЕ, се
установява че исканото от тежко заболяване на исканото лице. Счита, че това
тежко заболяване е пречка за неговото участие в производството.
Алтернативно пледира, че в случай, че съдът не приеме искане за спиране за
основателно, поддържа направеното искане от страна на прокуратурата да
бъде отложено изпълнението на ЕЗА до приключване на висящото
наказателно производство в Република България.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
становищата на страните приема, че е компетентният за разглеждането на
искането съд / доколкото исканото лице е задържан в гр. София /, то се явява
и допустимо, тъй като е направено от предвидения в закона компетентен
орган за това.
ЕЗА в съответствие с уреденото в чл. 38б от ЗЕЕЗА е изпратена чрез
Шенгенска информационна система / ШИС /, каквато възможност законът
предвижда. Видно от същите, представени в надлежно изготвен превод на
български език, българския гражданин Р.Д.С., роден на ****г. в гр. Добрич,
ЕГН ********** се иска да бъде предаден на съдебните власти на ФР
1

Германия за провеждане на наказателно производство по дело № ER X Gs
679/2024г. по обвинение за опит за убийство в съвкупност с опасна телесна
повреда - престъпление по § 211, ал.2, гр.1, алт.3, гр.2, алт. 1; ; 223 ал.1; § 224
ал.1 т.2 и т.5 от Германския наказателен кодекс.
Съдът приема, че от формална страна издадената ЕЗА отговаря на
изискванията за нейната форма и съдържание. Същите са предписани в чл. 37
ал.1 т.1-7 от ЗЕЕЗА, е посочено кои реквизити следва задължително да
присъстват в съдържанието на писмената заповед. Всички те, видно от
заповедта, са налице . Така предвиденият инструмент за осъществяване на
бърза и ефективна правна помощ между държавите-членки на Европейския
съюз (ЕС) предпоставя наличието на доверие между страните-членки и
необходимостта от посочване на минимални обстоятелства, които да оставят
извън съмнение това, че определено лице с установена самоличност се иска
за предаване във връзка провеждане на наказателно производство. В случая
такива обстоятелства са посочени в ЕЗА - за провеждане на наказателно
производство по дело № ER X Gs 679/2024г. по обвинение за опит за
убийство в съвкупност с опасна телесна повреда - престъпление по § 211,
ал.2, гр.1, алт.3, гр.2, алт. 1; ; 223 ал.1; § 224 ал.1 т.2 и т.5 от Германския
наказателен кодекс. В ЕЗА подробно са посочени и фактите и фактическите
обстоятелства, при които исканото лице е извършило престъпленията, за
които е обвинено.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА в самата заповед
трябва да се съдържат определени данни, без да има изискване те да бъдат
обезпечени със съответните източници (например извадки от закони, копия от
присъди или заповеди за задържане и др.). Това е така, тъй като самият
институт на ЕЗА се основава на взаимното доверие между заинтересованите
държави - членки на ЕС и взаимното признаване на актове (в случая на ЕЗА),
издадени от техни компетентни съдебни органи. При това положение
описаното в ЕЗА, която представлява формуляр, еднакъв за всички държави-
членки на ЕС, прилагащи ЕЗА, е напълно достатъчна информация,
позволяваща тази заповед да бъде разгледана и да бъде решен въпросът за
нейното изпълнение или не.
Предвид гореизложеното съдът приема, че от формална страна ЕЗА е
напълно редовна поради което пристъпва към обсъждане на същата по
същество.
Съдът счита, че не е налице никое от визираните в чл.39 от ЗЕЕЗА
задължителни основания за отказ да се изпълни ЕЗА, а именно :
престъпленията, за които е искано лицето да е амнистирано в Р България и
попада под нейната юрисдикция; исканото лице е осъдено за същите
престъпления, за които е издадена заповедта в Р България или в трета
държава членка или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение
според законодателството на държавата, в която е издадена; исканото лице е
малолетно според българското законодателство. Същите са изчерпателно
2

изброени в чл. 39 от ЗЕЕЗА и те дословно цитират отразените такива в
Рамковото решение за ЕЗА, въз основа на което е приет и законът.
Не са налице и факултативните основания, изброени в чл. 40 ал.1 т. 1-5
в ЗЕЕЗА.
Съдът счита, че са изпълнени условията и на чл. 36 от ЗЕЕЗА, тъй като
деянията, за които е издадена ЕЗА, осъществяват престъпни състави, за които
обаче не се изисква проверка за двойна наказуемост съгласно разпоредбата на
чл.36 ал.3 т.14 от ЗЕЕЗА. Съдът приема, че престъплението „опит за убийство
в съвкупност с опасна телесна повреда“, така както е посочено в ЕЗА, е
деяние, включени в каталога на Рамковото решение, транспонирано изцяло,
като техния релат е в чл. 36, ал. 14 от ЗЕЕЗА. За пълнота следва да се посочи,
че съответно на това престъпление в български НК е това по чл.115 ал.1 вр.
чл.18 ал.1 НК.
Съдът намира, че не е налице основание за спиране на наказателното
производство по смисъла чл.25, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК. Вярно е, че исканото
лице боледува от епилепсия още от детските си години, но видно е от
заключението на в.л. д-р Г. по изслушаната СМЕ / въпрос 3 /, заболяването на
лицето не му пречи да участва в настоящото производство. Съдът намира, че
въпроси за вменяемостта на лицето и възможността му да участва в
наказателното в наказателното производство във ФР Германия са въпроси,
които следва да бъдет решени от компетентните съдебни власти в искащата
държава. Следва да се посочи, че по аргумент на чл.55 ал.3 ЗЕЕЗА, след
влизане в сила на настоящото решение фактическото предаване на лицето
може да бъде отложено при основателно предположение, че това ще
застраши живота или здравето на исканото лице. Това производство е
различно и времево последващо това по чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Съдът намира, че в случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на
чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА. Тази разпоредба предвижда възможност, но не и
задължение на съда, да отложи изпълнението на ЕЗА до приключване на
наказателно производство за друго престъпление, водено в Република
България. Вярно е, че по делото има данни, че е налице висящо производство
по пр. преписка № 5193/2022 г. по описа на РП-Ямбол, по която е внесен
обвинителен акт за извършено от исканото лице престъпление по чл. 343б
ал.3 от НК, за което се предвижда наказание ЛОС за срок от 1-3 години и
глоба, т.е. това престъпление не е тежко по смисъла на закона и по аргумент
на противното съгласно разпоредбата на чл. 269 ал.1 НПК, присъствието на
подсъдимия не е задължително. В случая наказателното производство, което
се води във ФР Германия е за значително по-тежко умишлено престъпление –
опит за убийство съпроводен с опасна телесна повреда, поради което съдът
намери, че именно разследването за това престъпление следва да се води
преимуществено.
Предвид всичко изложено до тук Софийски градски съд намира, че няма
нито едно основание, което да мотивира отказ от изпълнение на ЕЗА, поради
3

което и заключава, че същата следва да бъде допусната, като исканото лице
Р.Д.С. следва да бъде предадено на компетентните съдебни власти в искащата
държава за провеждане на наказателно производство за описаните по-горе
престъпления.
Налице е и хипотезата на чл.64 ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА за предаване на
издаващия орган – Район съд-Мюнхен, Федерална Република Германия иззет
с протокол за обиск и изземване от 22.03.2024г. от Р.Д.С. мобилен телефон
„Айфон“ с ИМЕЙ 1: 359136685157074 и с ИМЕЙ 2: 359136686154526 ведно
със СИМ-карта с № 8935901316700101800 на оператор „А1“.
От издаващата страна е получена и гаранция по чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА, че
след евентуално осъждане исканото лице ще бъде върнато на българските
власти за изтърпяване на наложеното му наказание.
Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 7, предл.1 от ЗЕЕЗА,
Софийски градски съд, Наказателно отделение - 11 състав постанови
решението си.
4

Номер на акта:	333
Дата:	30 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Тони Гетов

Дело:	20241100201829
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 март 2024 г.

Решение по дело №1829/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите