Р Е Ш Е Н И Е № 328
гр. Сливен, 12.10.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора Иван Калчев Иванов като разгледа докладваното от съдията Слав Бакалов административно дело № 20237220700240/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба П.Г.П.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, с която се претендира заплащането на сумата от 10 000 лева за
причинени неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че през периода:
13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. бил задържан в ареста в гр. Сливен. Килията, в
която бил настанен не отговаряла за 4 човека, като имало 1 квадрат свободно
място. Нямало тоалетна и мивка, ходели по голяма и малка нужда в кофа, която
била в килията. Килията нямала аспирация и прозорец, през които да влиза чист
въздух. Коридорът, в който излизали прозорците били боядисани с бяла боя и не
се отваряли. Къпели се един път месечно. Нямало магазин или лавка, където да
пазарят всеки ден, пазаряли един път седмично. Нямало
каре, не излизали на открито. Цял ден и нощ били затворени на едно място. Било
пълно с дървеници и хлебарки, които постоянно ги хапели и пълзяли.
В уточнение към исковата молба твърди, че нанесените неимуществените вреди били
с действие и бездействие от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Повтарят се изложенията в исковата молба. Уточнява се, че имало много влага и
мухъл в стаята, която постоянно дишали..
В с.з. ищецът, се явява лично и
поддържа иска. Уточнява, че иска съдът да осъди Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да му заплати претендираните 10 000 лева
като обезщетение. Неимуществените вреди за които претендира представлявали
страдания, тъй като не можел да отиде до тоалетна, не можел да се умие, нямал
къде да се разхождаш, нямало шкаф къде да си остави дрехите, нямало чаршафи и
не отговаряло на европейските стандарти. Заявява, че не се е разболявал, но
условията били, че нямало чист въздух.
Ответникът по иска - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията"
при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П. С. чрез представен писмен отговор по исковата молба твърди, че
исковата претенция е допустима, но е неоснователна и недоказана по основание и
размер.. Заявява, че неудобството от задържането, което било на законно
основание, не надхвърляло прекомерно обичайните такива. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение, че исковата молба e останала
недоказана и по основание и по размер. Не са доказани действия или бездействия
на ответника, чиято незаконосъобразност да е констатирана по съответния ред. Не
са доказани и понесени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
твърдяните незаконосъобразни действия или бездействия. Предлагам съда да
отхвърли изцяло исковата молба, алтернативно да присъди обезщетение в силно
намален размер..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно справка изх. № 588/28.08.2023
г., изготвена от Началник на Затвора Сливен, през 2019г. лицето П.Г.П. с ЕГН **********
е било задържано за 72 ч. в арест Сливен към PC „ИН" Сливен при ОС
„ИН" Бургас на 13.03.2019г. с постановление на ОП Сливен по ДП 126 /
2019г. на РУП Нова Загора и с протоколно определение от 14.03.2019г. на ОС
Сливен на същото лице е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража" по същото ДП за престъпление по чл. 115-116 от НК. На 11.06.2019г.
лицето е приведено в затвор Бургас. По делегация същият е приведен отново в
арест Сливен към PC „ИН" Сливен при ОС „ИН" Бургас за периода
15.08.2019г. до 20.08.2019г. по същото ДП. Според справка рег.№ 620 от
08.09.2023 г. ищеца е бил настанен в килии № 6, 3, 8 и 4 на ареста в гр.Сливен
за процесния период.
Съгласно справка рег. № 851 от
22.08.2023 г. изготвена от Началник РСИН Сливен при задържането П.Г.П. е бил
настанен в арестно
помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС, като при разпределението на
обвиняемите и подсъдимите мъжете и жените се настанявали отделно. Съгласно
становището всяка килия била с квадратура 6,6 кв. м.
жилищна площ и е обзаведена с 4-ри легла (съответно две двойни), както и
монтирана маса за хранене. Изключение правила килия № 7, която имала същата
квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но била
обзаведена с две легла (съответно едно двойно), както и монтирана маса за
хранене. В арест - Сливен килиите не разполагали със собствен санитарен възел и
респективно с течаща вода, поради което съгласно разпределението на времето
задържаните лица се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно,
като им се осигурявало време за личен тоалет и измиване на приборите за
хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждали за
ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се
спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на
главният директор на ГД „ИН“. Съгласно т. 24 от същата заповед, на задържаните
лица се осигурявала възможност за къпане и пране най - малко два пъти седмично,
а през летният период по възможност ежедневно. В арест Сливен всяка събота и
неделя, като мероприятие било заложено задължително къпане и пране на
задържаните лица и при поискване на задържаното лице и през седмицата.
Достъпът на свеж въздух в килиите
на ареста ставал през решетките на вратите на килиите за осъществяване на
визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 см. на 80
см.) над вратите на килиите, както и при отваряне на килийното помещение в
предвидените случаи. През месец ноември 2016 год. е подменена изцяло дървената
дограмата на прозорците в коридора на арестните
помещения с отваряеми прозорци от PVC бял профил.
Поради факта, че конструктивно не
било възможно в сградата, в която се помещавал арест Сливен, да се изгради
място за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка
при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на
хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на
телефонни разговори, извеждане за свиждане - два пъти в месеца с
продължителност до 40 минути, извеждания за провеждане на срещи със защитници
по делото, чиято продължителност нямала ограничение и при срещи със защитници
или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на
ден, което включвал и кратка разходка по коридора.
Съобразявайки раздел I т. 4 от
заповед № № ЛC-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с
която е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места задържаните под стража по НПК и други лица,
настанени в арестите, лавката била организирана един път в седмицата, като за
целта на всяко задържано лице се предоставяла бланка с разрешените за
закупуване продукти, като върху нея се отбелязвал желания вид и количество
продукти от задържаното лице.
В ареста се водили поименни
дневници за постъпилите парични суми и движението им за всяко осъдено лице.
Закупуването на продукти за нуждите на задържаните лица се извършвало само при
наличие на лични финансови средства. След получаване на закупените продукти,
задържаното лице запознало с касовият бон, който се прикрепял към арестантското
досие.
Услуги за дезинсекция се извършвали
съгласно сключен договор, за което представя копия от протоколи за извършена
обработка.
По делото са представени и приети
като доказателства три броя протоколи за извършени ДДД услуги в посочения
период - за дати 05.03.2019 год., 29.03.2019 год. и 07. 05. 2019 год., както Заповед
№ Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства и изявленията на страните.
Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч.
Областните служби "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС),
които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните
служби и арестите (чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС) – т. е исковата молба е подадена от
лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл. 205 от АПК и чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285,
ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи
по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение. Ето защо съдът приема, че
предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с
правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНСЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане
вследствие на условията, при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение
"задържане под стража" в Ареста гр. Сливен по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, като съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед твърдяното от ищеца място
на увреждане, делото е подсъдно на Административен съд Сливен.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София се явява доказан по
основание, по следните съображения:
Предявеният от П.П. иск е по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е на нарушения на забраната
осъдените (респ. задържаните) да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по
повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода" или на мярка
"задържане под стража"; 3. Претърпяна вреда (имуществена и/или
неимуществена) и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК..
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията на Ареста -
Сливен. За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно
такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Съгласно обстоятелствената част и петитума на
подадената от П. искова молба, релевираните като
основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на
администрацията на Ареста Сливен, се изразяват в неосигуряване на минимални
битови и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице - на минимална свободна
жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода; на пряк достъп
на дневна светлина и чист въздух, липса на ежедневен достъп до магазин или лафка, както и наличие на дървеници, хлебарки, влага и
мухъл.
В Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за
изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража".
Съгласно чл. 240, ал.1
от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под
стража".
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може
да бъде по-малка от 4 кв. м. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните
условия, при които П.П. е бил поставен за времето на
пребиваването му в Ареста - гр. Сливен при изпълнение на наложената му мярка за
неотклонение "задържане под стража", сочат на накърняване на
конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1
от Конституцията на РБългария, нарушаване
на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1
от Конституцията на РБългария никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо
отношение. В чл. 3 от
Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по
отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение "задържане
под стража" (по аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС), във вътрешното законодателство на страната това основно
право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените (съответно задържаните лица), не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На
това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане
на правата и достойнството им (чл. 2, т.3 от ЗИНЗС).
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека (вкл. и във връзка с дела, водени срещу България), е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ
основно право. В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006
г. по делото Йовчев срещу България "мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени".
В случая от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че за периода 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. и от 15.08.2019 до
20.08.2019 г., ищецът е бил настанен в Ареста - гр. Сливен във връзка с
изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под
стража". В периода на задържането П. е бил настанен в килия в ареста с
площ от 6,6 кв. м. Общата бройка на задържаните лица,
настанени в едно помещение с П., през исковия период е била – четири лица. Не се оспорва от ответника по иска и
обстоятелството, че в помещението, в което е бил настанен П., не е имало
санитарен възел и мивка с течаща вода; няма пряк достъп на светлина и свеж
въздух. Налице е санитарно помещение извън килиите, като осигуреният достъп до
санитарното помещение е бил три пъти дневно - сутрин, обед и вечер, а през
останалото време при заявено желание на задържаното лице. С оглед на
гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно
описаните в исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е
бил поставен ищецът П. при пребиваването му в Ареста - гр. Сливен от гледна
точка на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.
По делото безспорно е установено,
че на задържаните лица в Ареста гр.Сливен, за процесния период не е осигурен
престой на открито. Съгласно чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат
право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От представените по
делото доказателства еднозначно и безспорно се установява, че в Ареста Сливен е
нямало място или изградено помещение с достъп до свеж въздух или вентилация за
осъществяване на престой на открито и съответно че задържаните лица са били
лишени от упражняване на това право. Дори да се приеме за вярно твърдението на
ответника, че за осигуряване на двигателна активност задържаните лица се
извеждали на разходка по коридора на ареста, очевидно е, че не може да се счита
изпълнено изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не
по-малко от един час престой на открито. За "осигуряване на двигателна
активност" не може да се приеме и извеждането във връзка с провеждане на
процесуално-следствени действия, за тоалет и свиждания или за телефонни
разговори.
По делото не се установи
неизпълнение на затворническата администрация на задължението по чл.151 ал.1
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на ищеца на ежедневно къпане - по възможност, но
най-малко два пъти седмично. От представената справка става ясно, че такава
възможност е осигурена, наред със задължително къпане и пране всяка събота и
неделя и при поискване от задържаното лице и през седмицата.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията по отношение на липсата на магазин или лавка, където да пазарят
всеки ден, а пазаряли един път седмично. Следва да се
отбележи, че липсва нормативно задължение за затворническата администрация да
осигури възможност на лишените от свобода ежедневно да пазарят в магазин или
лавка, доколкото ежедневните нужди на същите са осигурени от държавата.
Независимо от това по делото е предоставена информация за осигурена
възможност веднъж в седмицата за заявка на стоки за покупка от всяко задържано
лице. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че създадената
организация е създала затруднения на ищеца извън обичайните свързани с
наложената спрямо него процесуална мярка и са довели до неспазване изискванията
на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.
Недоказано остана и твърдението
на ищеца, че в помещенията на ареста Сливен, в които е бил настанен е имало
дървеници и хлебарки, влага и мухъл. От събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за тези факти, напротив представени са протоколи за
извършена периодична дезинсекция на Ареста Сливен.
Въз основа на горното се установява, че
администрацията на Следствен арест гр.Сливен не е осигурила предписаните от
закона условия при които следва да пребивават лишените от свобода лица,
включително и ищеца. Конкретно хигиенните условия в ареста не са отговаряли на
санитарните изисквания за здравословен живот, поради липса на санитарен възел в
помещението където е бил лишен от свобода, краткия достъп до течаща вода, до
дневна светлина и чист въздух, както и липсата на престой на открито. Като е
допуснала престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на
следствения арест е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС в случаите по
чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които П.П. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение
"задържане под стража" в Ареста - гр. Сливен в рамките на периода на
исковата претенция 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., накърняват правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на
администрацията на ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската
конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията при които е бил поставен неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По
степен и интензитет създаденото на П. неудобство е такова, което може да бъде
квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството".
Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под
стража" и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста - гр.
Сливен и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата,
неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и
общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ (право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство), като са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен П. при престоя му в
Ареста - гр. Сливен, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат
квалифицирани като унизителни и нехуманни. В контекста на съдебната практика на
ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при
отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни
условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на
претърпени нематериални вреди, съдът приеме, че ищецът е претърпял неприятни
негативни изживявания, като унизително и обидно отношение и нечовешко
третиране. С оглед причинените на П. неудобства, произтичащи от липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на минимална свободна
жилищна площ и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия,
липсата на престой на открито и свързаните с него възможност за пряк достъп на
дневна светлина и чист въздух, надхвърлят обичайните неудобства, свързани с
изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под
стража" и които са довели до понесени от него страдания, трудности и
негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на
задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от
ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е
налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното лице на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото му
достойнство и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел
обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията. Освен това отговорността по чл. 284
от ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В случая негативните
преживявания, униженията и емоционален дискомфорт на П.,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
"задържане под стража", представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в
нарушение на изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и
достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на
ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл.284 ал.5 от ЗИНЗС при констатирано нарушение на чл.3 от същия закон, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника по иска е да обори тази законова презумпция, но доказателства в тази
насока не са представени.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че по предявения от П.Г.П. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията", по безспорен начин е установено и доказано наличието на
всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна
административна дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, поради което исковата претенция се явява доказана по основание
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди (претендирано от ищеца като такова в размер на
10 000 лв.), следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим
по препращане от чл.285 ал.1 от ЗИНЗС във вр. с
чл.203 ал.2 от АПК във вр. с § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
които е търпял неприемливите условия при изпълнение на мярката за неотклонение
"задържане под стража" в Ареста Сливен и при отчитане икономическия
стандарт на страната, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 712 лева, за
исковия период от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. (91 дни), съобразявайки
актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak
v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост
от 8 юли 2014 г. и Shmelev and
others v. Russia, жалба №
41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за
справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на
ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли
2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.),
като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в
лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В
този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат
минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в
Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив
размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение.
Ето защо, според този настоящия
състав, именно посоченият размер от 4,00 евро на ден, най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от ищеца и
този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от съда, на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост. Искът следва да бъде уважен в размер на 712 лв.. В останалата си
част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ищеца има право на направените по делото
разноски, но такива не са претендирани, поради което
съдът не следва да се произнася относно тях.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи,
поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията",
гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" №
21, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********,
сумата от 712 (седемстотин и дванадесет)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на арест
гр.Сливен към РС „ИН“ Сливен за периода от 13.03.2019 г. до 11.06.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 10 000 (десет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов" № 21 за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: