№ 883
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110214670 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от ******, ЕИК ***** срещу
Наказателно постановление № 497737-F509158 от 02.03.2020 г., издадено от Директор
на Офис „**“ в ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица (отм.), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се
и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление. Твърди, че процесното НП било издадено след изтичане на 6 месечен
срок от съставянето на акта, а и вече имало по-благоприятен закон по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. Сочи, че дружеството било наказано два пъти за това нарушение.
Представя писмени бележки и претендира разноски по делото.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата като неоснователна и
1
моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Заявява, че дружеството не е било
наказвано два пъти за това нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
При извършена на 04.09.2019 г. проверка от свидетеля Е. А. – „старши
инспектор по приходите“ в ТД на НАП - гр. София, същият констатирал, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на осигурител, не е подало в
законоустановения срок, а именно до 25.07.2019 г. декларация образец 6 за месец юни
2019 г. Декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни
вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и
данъка по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения е следвало да бъде
подадена в срока за подаване на декларация образец 1, а именно: до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларацията е била подадена
със закъснение на 31.07.2019 г. и е била приета с вх. № 22000194028437.
На 04.09.2019 г. била изпратена покана до дружеството на декларирания от него
електронен адрес за кореспонденция с НАП за явяване и съставяне на АУАН за
установеното нарушение. На 05.09.2019 г. поканата била връчена по електронен път на
декларирания адрес, като било указано в 7 дневен срок да се яви представител на
дружеството за съставяне на акта, но в указания срок представител на ****** не се
явил. Предвид на това, на 20.09.2019 г. срещу дружеството-жалбоподател, в отсъствие
на негов представител, бил съставен АУАН № F509158 за горепосоченото нарушение,
което било квалифицирано по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ
(отм.). На 10.02.2020 г. актът бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател
и подписан от него без възражения. Актът е подписан от актосъставителя и двама
свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал атакуваното понастоящем Наказателно постановление № 497737-
F509158 от 02.03.2020 г., с което за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица (отм.), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
2
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
По делото беше разпитан свидетелят Е. А., като показанията му кореспондират
напълно с констатациите обективирани в акта, относно факта на неподаването в
законоустановения срок от дружеството-жалбоподател на декларация образец 6 за
месец юни 2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля А., както и от
приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло съответстват на
разказаното от актосъставителя. Дружеството-жалбоподател също не оспорва
констатираното нарушение, но се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения
и маловажност на деянието.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от
правна страна следното:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
дружеството. Същият е съставен в отсъствие на нарушителя, но след връчването на
изрична покана за съставяне на АУАН и неявяване на представляващ дружеството в
указания 7 дневен срок. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на
извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на
което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с
всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в едногодишния срок от
извършване на нарушението и в тримесечния срок от откриването на нарушителя. НП е
издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП
съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател.
Неоснователно е възражението за неспазване на 6 месечния срок за издаване на
НП след съставянето на акта, тъй като актът е съставен на 20.09.2019 г., а НП е
издадено на 02.03.2020 г., тоест преди изтичането на посочения 6 месечен срок, който
изтича на 20.03.2020 г.
Процесната декларация Образец 6 за месец юни 2019 г. е била подадена на
3
31.07.2019 г. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 от Наредба Н-8/2005
г. на МФ (отм.) задължава всеки осигурител да подаде декларация образец 6 относно
сумите за дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване,
Учителски пенсионен фонд, здравно осигуряване, допълнително задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), декларация образец 6 се
подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите
едновременно с подаване на декларация образец № 1, тоест до 25–то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец, след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Следователно дружеството жалбоподател
е трябвало да подаде декларация образец 6 до 25.07.2019 г., но по делото се установява,
че изискуемата декларация образец 6 е била подадена след този срок - на 31.07.2019 г.
С оглед нормативното задължение за подаване на декларация с данните по чл.5, ал.4,
т.2 от КСО за месец юни 2019 г. и предвид обстоятелството, че това задължение не е
било изпълнено в законоустановения срок до 25.07.2019 г., то абсолютно
законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Макар Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица да е била отменена на
03.01.2020 г., то на нейно място е била приета Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, като в новата наредба посоченото задължение е останало и
то със същия предвиден срок за изпълнението му, но вече е регламентирано в чл.4,
ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Текстът е идентичен с този на чл.3, ал.3, т.1
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.). Предвид на това не е налице по-благоприятен
закон за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията, че дружеството е било наказано два пъти за
едно и също нарушение, тъй като няма представени никакви доказателства в тази
насока, а ако се визира издаден ревизионен доклад, той вече касае друго нарушение -
неплащане на осигуровки за осигурените лица, което е различно задължение от това за
подаването на декларация образец 6.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на извършеното нарушение. Към
субективната страна освен вината, спадат също причините и мотивите, довели до
извършване на нарушението. В случая обаче законодателят се интересува само и
4
единствено дали то е било извършено от обективна страна, без да се изследва въпросът
за причините, довели до осъществяването му, които са ирелевантни. Достатъчно е да
има извършено нарушение от обективна страна, а такова е налице. Въпреки това
следва да бъде отбелязано, че задължението за подаване на декларацията се носи на
първо място от самото юридическо лице и дори то да е упълномощило други лица,
които да го изпълняват, отново дружеството ще следва да носи отговорност за
действията на тези лица и дали те са подали срочно декларацията. След като основното
задължено лице е дружеството, то трябва така да организира своята работа, че да не
допуска извършване на нарушения по КСО.
Член 355, ал.1 от КСО гласи, че който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6,
ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен
правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя. Наложената
имуществена санкция е в минимален размер от 500 лева, поради което съдът не може
да я намалява повече.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл.28 от
ЗАНН, като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е
факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно. КСО е
нормативен акт, целящ най-вече осигуряване защита интересите на осигурените лица.
Това не би могло да се осъществи по друг начин, освен чрез спазване на
законоустановените срокове, включително когато те са кратки и са свързани с
полагането на по-големи от нормалните усилия от страна на осигурителя. Съдът
достигна до извод за немаловажност на нарушението с оглед факта, че се касае за
периодично ежемесечно задължение. Самото нарушение е формално и за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили някакви вредни последици,
поради което липсата на такива не може да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като осигурител, дружеството-жалбоподател е било информирано за
кратките срокове за подаване на изискуемите декларации и е следвало така да
организира дейността си, че да не позволява нарушаването им, а те несъмнено са
установени в полза на осигурените лица. Обстоятелството, че все пак декларацията е
била подадена, макар и със закъснение, единствено би могло да обоснове налагане на
наказание в минимален размер, каквото е било определено от наказващия орган, но не
и да доведе до прилагането на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като
маловажно.
5
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че издаденото НП е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум, а именно 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 497737-F509158 от 02.03.2020
г., издадено от Директор на Офис „**“ в ТД на НАП-София, с което за нарушение на
чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), на ******,
ЕИК ***** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 /петстотин/ лева на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател ******, ЕИК ***** да заплати на ТД на
НАП-София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6