РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200209 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0300-000148 от
28.04.2025 год. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на
нарушителя Й. П. К. от гр. П. му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с
чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа ОД на МВР гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. К. от гр. П.
сумата от 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, представляваща направени в
съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Й. П. К. от гр. П., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-
0300-000148 от 28.04.2025 год. на ВПД Началник РУ М. към ОД на МВР
гр.В., РУ гр.М.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
Т. З. от АК-В. Последната взима становище да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Акцентува
се, че в конкретния случай е налице непълнота относно обективната страна на
състава на вмененото нарушение, като посочените непълноти водят до
невъзможност да бъде установена действителната воля на наказващия орган и
по този начин е накърнено правото на защита на санкционираното лице.
Визира се, че е налице изначална липса на надлежно повдигнато и предявено
административно обвинение. Посоченото представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Основен акцент в
пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя е, че липсва
посочване дали СУМПС-то на жалбоподателя е отнето по реда на чл. 171 ал.1
или т.4 от ЗДвП, респективно с какъв акт е сторено това, от кога е започнал да
тече срокът на отнемане и изтекъл ли е той към датата на нарушението. Иска
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 02.05.2025 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 20.05.2025 год., а е
изпратена на 16.05.2025 г., като в тази насока е пощенски плик в оригинал с
клеймо от посочената дата. Безспорно срокът, в който е имал право да
депозира жалба нарушителя е спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 25-0300- 000148/28.04.2025 г.,
2
АУАН Серия GA №3409854/10.04.2025 г., Пълномощно от 13.05.2025г.,
Пощенски плик в оригинал с клеймо от 16.05.2025 г., Справка за
нарушител/водач от 22.05.2025 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, АУАН Серия GA №3409853/10.04.2025 г. и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0300-
000030/10.04.2025 г., Справка от Началника на РУ-М. под вх.
№3422/04.07.2025 г., ведно с Удостоверение на Директора на ОД на МВР В.
под рег. №369р-12364/04.07.2025 г. , Формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика на Началник на Отдел „Охранителна полиция“-ГДНП под рег.
№3286р-44969/07.09.2023 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, Заповед от Директора на ОД на МВР В. под №369з-
958/07.04.2025 г., План относно провеждане на специализирана полицейска
операция /СПО/ на територията на РУ-М. за осигуряване безопасността на
движението, ограничаване предпоставките за настъпване на тежки
пътнотраснпортни произшествия /ТПТП/ и нарушения на Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на Началника на РУ-М. под рег. №300р-3948/08.04.2025 г.,
Протокол относно проведен инструктаж на служителите участващи в СПО на
територията на РУ-М. на Началник група „Охранителна полиция“ към РУ-М.
под рег. №300р3980/09.04.2025 г., Справка от Началника на Отдел „Пътна
полиция“ при СДП С. ведно с Решение на РС-С. постановено по АНХД
№7660/2006 г., СУМПС №*********, АУАН бланков №939415/07.05.2007 г. и
заверен препис от Електронна справка за съдимост касателно жалбоподателя
Й. П. К.. Съответно са разпитани свидетелите Е. Г. Х. и Т. Ц. Т. и двамата
служители в РУ гр.Р., като първият от тях е актосъставител, а свидетелят Т. се
явява свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Акт за установяване на административно нарушение от 10.04.2025 г. и
Наказателното постановление издадено въз основа на него са съставени
затова, че на 10.04.2025 г. около 09:42 часа в с. З. на ул.“Н. В.“ срещу №.. с
посока на движение към ул.“В. Л.“ жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. №.... собственост на Р. З. Г. от с. З., като
след направена справка е установено, че водача не притежава валидно
СУМПС- иззето/отнето през 2007 г. С това е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл. 150а ал.1 от ЗДвП.С Наказателно постановление на
основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 100 лева.
3
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на
10.04.2025 г. за времето от 07.00 до 12.00 часа свидетелите Г. и Т. били
включени в специализирана полицейска операция на територията на РУ М.,
като за установъчен пункт- място за работа им било разпределено ул. „Н. В.“ в
с. З. На същата дата около 09.42 часа свидетелите забелязали да се
приближава към тях процесният лек автомобил, който се движел с посока на
движени по ул.“Н. В.“ към ул.“В. Л.“ в с. З. Процесният лек автомобил бил
спрян с подаден сигнал, стоп палка по образец от свидетеля Е. Х. срещу дом с
административен №... на ул.“Н. В.“. При спиране на лекият автомобил били
поискани от жалбоподателя да представи лични документи и такива на
автомобила. Жалбоподателят представил лична карта, но не представил
СУМПС с аргумента, че го е забравил вкъщи, след като го потърсил в лекият
автомобил. Това наложило актосъставителят Х. да извърши проверка в
служебния таблет, видно, от която справка се установило, че СУМПС-то на
жалбоподателя е отнето през 2007 г. За посоченото обстоятелство бил
съставен атакуваният акт и в процеса на съставянето му, в служителите на
реда възникнало съмнение, че жалбоподателят може да е употребил алкохол
или наркотични вещества имайки впредвид визуалното му външно състояние
и острата миризма на алкохол. Жалбоподателят бил поканен от свидетеля Х.
да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като
водачът се съгласил да бъде изпробван. Били направени около 15 броя
неуспешни опити по даване на пробата, въз основа, на което освен процесният
акт на жалбоподателя бил съставен още един АУАН за нарушение на чл. 174
ал.3 от ЗДвП. Свидетелите Х. и Т. установяват по категоричен начин, че акта е
съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със
съдържанието на акта, след което всички свидетели по акта и жалбоподателят
са положили подписи върху акта. Жалбоподателя е получил препис от всички
актове и е заявил, че няма възражения по тях. И двамата свидетели по делото
не могат да уточнят какъв е статуса на СУМПС-то на жалбоподателя.
Уточняват, че при извършената проверка с „R Sot“ се установява единствено,
че водача е с отнето/иззето свидетелство за управление на МПС през 2007 г. и
не може да се установи иззето по административен или съдебен ред е то и
съответно дали е лишен от правоуправление. В подкрепа на изложеното от
свидетелите са АУАН №3409853/10.04.2025 г. , процесният акт
№3409854/10.04.2025 г., както и Заповед за прилагане на принудителна
4
административна мярка №25-0300-000030/10.04.2025 г., удостоверяваща, че са
отнети 2 бр. рег. табели и СРМПС №*********, респективно прекратена е
регистрацията на ППС- то за срок от 6 месеца на собственика на процесното
МПС, а именно Р. З. Г., който е допуснал и/или предоставил управлението на
процесното МПС на лице, което не е правоспособен водач. За разкриване на
обективната истина по делото бе изискана Справка от Директора на ОД на
МВР гр. П., от която да е видно на какво основание е отнето СУМПС-то на
жалбоподателя, кога и с какъв акт. Видно от представената по делото Справка
за нарушител/водач се установява, следната фактология: отнемане на СУМПС
на 02.08.2007 г., с описание е отнемането на СУМПС е преди миграция. В
същото време е посочено, че СУМПС-то на жалбоподателя е издадено на
17.07.2001 г. и същото е било валидно до 17.07.2007 г. От представената
справка от Директора на ОД на МВР гр. П. се установява, че свидетелството
за управление на МПС е отнето на 03.07.2007 г., без обаче да става ясно с
какъв акт и на какво основание. Приложен е АУАН с бланков №939415, без да
се установява от коя дата е същия и с какво съдържание е. Копието приложено
към справката е в изключително лошо и нечетливо състояние. В същото време
става ясно, че жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК и е бил лишен
на основание чл.78а ал.4 вр. с чл. 343г от НК, от правото да управлява МПС
за срок от 4 месеца считано от влизане на решението в сила. Посоченото
решение е постановено по АНХД №7660/2006 г. по описа на РС-С., което е
влязло в законна сила на 30.11.2006 г., видно от Електронна справка за
съдимост на жалбоподателя. На практика наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ е изтърпяно на 30.03.2007 г. От така изложената фактология
се установява, че едва на съдебното следствие става ясно, че всъщност
жалбоподателят е бил лишен по съдебен ред от правото да управлява МПС,
което наказание обаче същият е изтърпял в далечната 2007 г.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от
компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното
постановление Началник на РУ- М. се извежда от изричен акт на Министъра
на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е
определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да
5
издават наказателно постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е
издадено от Началника в РУ-М., а според т. 3. 8 от същата заповед сред
определените да издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни
лица са началниците на РУ при СДВР/ОД МВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от
цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право
полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен"
с функционални задължения по контрол на пътното движение.
Актосъставителят Е. Х. в качеството си на полицейски инспектор е,
определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено
учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по
контрол на пътното движение.В подкрепа на изложеното са и представените
Удостоверение на Директора на ОД на МВР В. под рег. №369р-
12364/04.07.2025 г. , Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на
Началник на Отдел „Охранителна полиция“-ГДНП под рег. №3286р-
44969/07.09.2023 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, Заповед от Директора на ОД на МВР В. под №369з-
958/07.04.2025 г., План относно провеждане на специализирана полицейска
операция /СПО/ на територията на РУ-М. за осигуряване безопасността на
движението, ограничаване предпоставките за настъпване на тежки
пътнотраснпортни произшествия /ТПТП/ и нарушения на Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на Началника на РУ-М. под рег. №300р-3948/08.04.2025 г.,
Протокол относно проведен инструктаж на служителите участващи в СПО на
територията на РУ-М. на Началник група „Охранителна полиция“ към РУ-М.
под рег. №300р3980/09.04.2025 г. По безспорен начин се установява от така
представените писмени доказателства, че свидетелите Х. и Т. са били
включени в специализирана полицейска операция на територията на РУ-М. с
установъчен пункт с. З., общ. М.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от откриването на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест
6
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в
АУАН, така и в наказателното постановление, не се съдържа описание на
всички признаци от състава на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му в нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 10.04.2025 г. около 09:42 часа в с. З.
управлява лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №..... собственост на Р. З. Г.
от с. З., като същия не притежава валидно СУМПС- иззето/отнето през 2007 г.,
като е посочено, че същият е извършил: 1. УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО Е ЛИШЕН ОТ ТОВА ПРАВО ПО СЪДЕБЕН ИЛИ
АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД, с което виновно е нарушил чл. 150А ал. 1 от
ЗДвП.Нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП гласи, че "За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено". При неизпълнение на тези задължения в
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
7
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се
наказва,респективно по т.1управлява МПС, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред, с глоба от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че при издаването на двата акта е допуснато
съществено процесуално нарушение, като не е посочено конкретно с какъв акт
– съдебен или административен, решение, присъда или заповед
жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, което сериозно
рефлектира върху правото му на защита. По делото е приложена справка за
нарушител/ водач, но съдебната практика е категорична, че е недопустимо
основни реквизити на наказателното постановление, които липсват, да бъдат
заместени от доказателствата по преписката. Съдът следва да гадае за това
кога, с какъв акт и дали към 10.04.2025 г., жалбоподателят е бил лишен от
право да управлява МПС. От своя страна последният не би могъл да се
защити като оспори действието на този акт към датата на
нарушението.Самите полицейски служители при разпита им посочиха, че от
справката с “R Sot“ излизало само,че СУМПС-то е иззето/отнето през 2007 г.
без повече подробности. Административнонаказващият орган обаче е могъл
да извърши допълнителна проверка и да установи и посочи конкретните
обстоятелства във връзка с приетото за извършено нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа
на него НП в тази част не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН и в НП липсва описание на нарушението
по изискуемия от закона начин. Направеното общо описание не съответства на
законовото изискване за пълно фактическо описание на нарушението и с
посочване на елементите на обстоятелствата, при които то е осъществено.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
следва да се съдържат, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни,
защото осигуряват правото на защита на привлечения към административно
наказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво точно
административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си
8
в пълен обем.
Отново следва да се посочи и акцентува, че нито в акта, нито в НП е
посочено с какъв акт нарушителят е бил лишен от право да управлява МПС,
но видно от справката му за водач, такова наказание не е действало към
момента на настоящата проверка – 10.04.2025 г. Най-близкото наложено му
наказание е по АНХД №7660/2006 г. по описа на РС-С., с което за нарушение
по чл. 343а ал.1 б.“а“ пр. 2 вр. с чл. 343 ал.1 б.“б“ пр. 2 вр. с чл. 342 ал.1 пр. 3
от НК във вр. с чл. 78а ал.1 от НК, е бил санкциониран с административно
наказание и му е било наложено на основание чл. 78а ал.4 вр. с чл. 343г от НК
Лишаване от правоуправление, за срок от 4 месеца. Свидетелството му е било
отнето с влизане на решението в сила, а именно от 30.11.2006 г., т. е. на
основание чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието му е изтекло на 30.03.2007 г., т.
е. много преди проверката.
На първо място жалбоподателят с процесното НП е санкциониран за
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ налагане на наказание
глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява МПС, след като е лишен от
това право по съдебен или административен ред. Лишаването по
административен ред се извършва с наказателно постановление на основание
чл. 13 ал.1 б. "в" от ЗАНН или съдебно решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК. Лишаването по съдебен ред се извършва с присъда или споразумение,
на основание чл. 37, т. 7 от НК.
В атакуваното НП не е посочен актът, с който жалбоподателят е бил
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и
който е мотивирал наказващия орган да наложи санкцията. Посочването на
такъв акт е от съществено значение, за да се прецени какво е обосновало
преценката на органа за осъществен състав на нарушението. В случая обаче,
освен, че този акт не е посочен в НП, от доказателствата по делото следва, че
такъв не е и издаван. От справката за водач на жалбоподателя и от
представените впоследствие писмени доказателства се установява, че към
момента на проверката – 10.04.2025 г. той не е бил лишен от право да
управлява МПС, защото предходното му такова наказание е било изтекло на
30.03.2007 г. и ново не му е налагано. Без значение с оглед възприетия от
наказващия орган състав на нарушение – по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е дали
9
свидетелството на жалбоподателя е било изтекло или не, защото е важно само
това дали той е бил лишен от право да управлява МПС към момента на
проверката, а това не е така.На второ място в разпоредбите на чл. 177, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗДвП са уредени хипотезите на различни по своя фактически състав
административни нарушения, а именно: по т. 1 – управление на МПС от водач,
който е лишен от това право по съдебен или административен ред, по т. 2 –
управление на МПС от водач, който е неправоспособен, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или който след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. В първия случай водачът е правоспособен, но е наказан по
административен или съдебен ред с лишаване от правоуправление. Във втория
случай той е неправоспособен – изначално или временно не притежава
въобще право да управлява МПС. Съществуването на двете нарушения – чл.
177, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е невъзможно, защото неправоспособния водач не
може да бъде лишен от право което не притежава.
С така формулираното обвинение е нарушено правото на защита на
наказаното лице, тъй като е налице неяснота в отправеното обвинение.
Отнемането или изземването на СУМПС не е равнозначно на лишаване от
право да се управлява МПС. Предвид така установеното разминаване относно
притежаването на СУМПС от жалбоподателя, следва да се посочи, че
лишаването от права е различно от изземване на свидетелство за управление
на МПС. Лишаване от право на управление на МПС е административно
наказание/наказание по НК, предвидено в чл. 13,ал.1 б. "в" от ЗАНН и в чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК, което може да се наложи за конкретно осъществено
административно нарушение или престъпление, когато е предвидено в
специална норма, съдържаща състав на нарушение/престъпление и
предвиждаща самостоятелно, кумулативно или алтернативно и лишаване от
права. Доказателства, че жалбоподателят е лишен от права (конкретно от
право да управлява МПС) по административен ред или по съдебен ред не са
приложени по административнонаказателната преписка. Жалбоподателят е
наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказание
за водач, който е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
10
административен ред, каквито обстоятелства не са установени по делото.
Няма никакви данни жалбоподателят да е лишен от правоуправление по
съдебен или административен ред и лишаването от правоуправление, както
беше отбелязано, е различна правна фигура от изземването на свидетелството
за управление на МПС, каквито констатации са направени в АУАН и в
свидетелските показания на актосъставителя.
Съдебния състав е категоричен, че в конкретния случай е налице
непълнота на фактическото описание на нарушението. Действително, при
формулиране на същото, наказващият орган се е ограничил единствено до
посочване на конкретното правило за поведение, от което водачът се е
отклонил, без каквото и да е изложение относно конкретните факти и
обстоятелства по извършване на процесното нарушение. В хипотезата на
административно обвинение за управление на МПС от водач, лишен от това
право по съдебен или административен ред, редът и начинът, по който същият
е лишен от правоуправление, е съществен обективен признак, релевантен за
индивидуализацията на административното нарушение, тъй като очертава
конкретното деяние като конкретно правонарушение. Това е така, доколкото
когато спрямо конкретно лице се формулира конкретно
административнонаказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно
описание на вменяваното административно нарушение, да е налице
изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на
нарушението, както и посочване на всички признаци от състава на
нарушението, тъй като същите не са просто задължителен реквизит от
съдържанието на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на
повдигнатото обвинение. Допуснатата в случая непълнота относно
фактическия състав на нарушението, на практика поставя съда в обективна
невъзможност да извърши преценка относно приложението на закона от
материално правен аспект, предвид и обстоятелството, че преценката за
съставомерността на деянието обхваща изследване на въпроса действително
ли водачът е лишен от право да управлява МПС, по какъв ред, с какъв акт,
влязъл ли е в сила, респективно породил ли е този акт, целен правен резултат.
За пълнота следва да се посочи, че от изисканите от съдебния състав
доказателства се установи, че жалбоподателя е изтърпял наложеното му
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за
времето от 30.11.2006 г. до 30.03.2007 г., като последното води до извода,че
11
към датата на образуване на процесното административнонаказателно
производство, а именно на 10.04.2025 г. не е била налице хипотезата на чл.
150а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е бил лишен по административен,
респективно съдебен ред от правото да управлява МПС, поради изтичане на
наложеното му наказание. Гореизложеното обуславя извод, че в конкретния
казус се касае за фактическа обстановка различна от изложената в НП,
респективно административнонаказващият орган неправилно е приложил
закона към действителните факти по случая. Както е указано в Решение №
3020 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2017 г., VII о., СУМПС с
изтекъл срок на валидност не представлява документ, удостоверяващ
правоспособност. Правата на водача не се подновяват автоматично, а
последният следва да покрие и обезпечи минималните стандарти за физическа
и умствена годност за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред
оторизираните контролни органи, за да му бъде подменено СУМПС. В същата
насока са и Решение № 2852 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2017 г.,
VII о., Решение № 3116 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2017 г., VII
о., Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2017 г., VII о. и
много други.Несъмнено СУМПС е български личен документ по смисъла на
чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД и когато е с изтекъл срок на валидност представлява
нередовен български личен документ съгласно § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД.
Но съгласно чл. 3, ал. 3 от същия закон СУМПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС. Именно това е основното
предназначение на СУМПС, поради което спрямо него са приложими
особените изисквания по ЗДвП и на множеството подзаконови нормативни
актове по прилагането му. И докато ЗБЛД урежда условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи (чл. 1, ал. 1
ЗБЛД), то ЗДвП урежда изискванията за правоспособност на водачите на ППС
(чл. 1, ал. 1, пр. 3 ЗДвП), като целта е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата (чл. 1, ал. 2, пр. 1 ЗДвП).
Правоспособността за управление на МПС се придобива по правилата на
ЗДвП, след което държавата издава СУМПС по съответния ред, за да може
водачът да удостовери тази правоспособност. И когато СУМПС е с изтекъл
срок на валидност, то е не само нередовно, но и негодно да удостовери
придобитата правоспособност. В този смисъл е и съдебната практика по
12
приложението на чл. 343в, ал. 2 НК: Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по
н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. №
1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 204/2016
г., III н. о. Посочените обстоятелства обаче не са съобразени от
административнонаказващият орган и същият е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 400 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство са проведени два броя заседания и процесуалният представител
на жалбоподателят е взел активно участие с представянето на устна защита.
Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с
измененията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ,като тук е
мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е към минимума,
т.е. при интерес от 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият
адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева и видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 400 лева, което е към минимума. Съгласно т.6 от
Допълнителните разпоредби на АПК поемане на разноски от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице в структурата на което е административния орган. В конкретния случай
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващия орган, а това е ОД на МВР гр. В.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 25-0300-000148 от
28.04.2025 год. на ВПД Началник РУ М. към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.
13
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
14