РЕШЕНИЕ
№ 4600
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я. В. Н. Д.
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110203397 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Oбразувано е по жалба на А. Т. К. с ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-001028/16.02.2022 г., издадено
от Гергана Владимирова Борисова – началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания:
1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ - „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП;
2. на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП;
3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
4. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени фактически твърдения, касаещи процесния
случай, съобразно които наказателното постановление било издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, което
1
послужило като инструмент за саморазправа и злоупотреба със служебно
положение. До съставянето на акта се стигнало след пререкание между
санкционираното лице и участник в движението по пътя, който бил облечен в
цивилни дрехи, като по-късно същият се появил в униформено облекло и
упражнил неправомерно служебната си позиция в СДВР с оглед
санкционирането на жалбоподателя. Към момента на деянието последният
бил с поставен предпазен колан, а при поискване от органите на реда не им
представил документите си за проверка, тъй като бил извън автомобила си.
При подробно описание на случката е отправено искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с упълномощения си процесуален представител – адв. Милен
Пейов. Последният поддържа депозираната жалба с искане за отмяна на НП.
Позовава се на открояващо се противоречие в изслушаните показания на
полицейските служители, като подлага под съмнение и спорният по делото
факт – дали водачът е управлявал МПС-то с поставен обезопасителен колан.
По отношение на шофирането с изтекло свидетелство за управление на МПС
навежда, че в периода на съставяне на акта е била в сила въведената в
страната епидемиологична обстановка, предвид която бил предвиден
гратисен период за подновяването на лични документи. Възразява и срещу
основателността на обвинението за управление без контролен талон към
СУМПС. В правото си на последна дума жалбоподателят заявява, че не е
извършил нарушения на закона, като е предприел позволена маневра и е
представил всички изискани от него документи.
Въззиваемата страна – Началник група към Отдел „Пътна полиция“ на
СДВР, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.01.2022 г. жалбоподателят А. Т. К. управлявал товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер 2.2 Д“ с рег. № СВ 7997 ВС, собственост на
„Тотал Техно БГ“ ЕООД с прикачено на него ремарке марка „Брендеръп 18“ с
рег. № С 7537 ЕР, собственост на Любомир Георгиев Мечков, с посока на
движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Г. М. Димитров“, като пред № 4
предприел завиване в обратна посока и при проверка от органите на О „ПП“
било установено, че жалбоподателят бил без поставен обезопасителен колан.
При заявка от служителите на реда било представено СУМПС с изтекъл срок
на валидност, като не били предоставени контролен талон към СУМПС, както
и свидетелство за регистрация както на управляваното МПС, така и на
прикаченото към него ремарке.
За констатираните нарушения бил съставен АУАН серия АД бл. №
210355/19.01.2022 г., в присъствието на свидетел и на нарушителя. При
2
предявяването на акта на нарушителя, последният вписал писмено
възражение, в което твърди, че при проверката бил с поставен предпазен
колан, който бил премахнат при слизането от автомобила.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-001028/16.02.2022 г., издадено от Гергана
Владимирова Борисова - началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
с което на жалбоподателя били наложени следните административни
наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ - „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът установи въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
изслушаните свидетели Т., Д. и Цолов, както и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени такива - АУАН, справка картон на водача, заповеди на
министъра на вътрешните работи, уведомления от МВР, както и договор за
правна защита и съдействие ведно с адвокатско пълномощно. Свидетелските
показания съдът възприема за ясни, подробни и достатъчно обстоятелствени,
като в по-голямата си част същите са последователни и синхронизирани с
останалия доказателствен материал. Специално внимание следва да се обърне
единствено на местоположението на актосъставителя и неговия колега в
момента на осъществяване на маневрата по завиване в обратна посока от
страна на жалбоподателя. Съдът приема, че в същото време органите на
СДВР са осъществявали служебните си функции по обезпечаване спазването
на реда на влизащите автомобили, подлежащи на регистрация, като са се
намирали в непосредствена близост до административната сграда на СДВР на
ул. „Лъчезар Станчев № 4“, пред която е извършен обратният завой от
жалбоподателя. Преди достигане до тази локация обаче същият е преминал с
автомобила си в непосредствена близост до полицейските служители, което
им е позволило да придобият зрителна представа по посока поставения от
него обезопасителен колан, като причината да не бъде спряно лицето на
момента съдът отдава на факта, че на автоконтрольорите от СДВР е била
възложена различна функция към този момент.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
3
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН
давностни срокове и от материално компетентни за това административни
органи по смисъла на закона, оправомощени с приложените по делото
заповеди на министъра на вътрешните работи.
По конкретиката на всеки от пунктовете, изложени в наказателното
постановление, съдът възприе следното становище:
По отношение на нарушението по т. 1:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите на моторни
превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Процесното нарушение
е констатирано от актосъставителя именно в момент, в който автомобилът е
бил приведен в движение – при извършване на завиване в обратна посока,
която е осъществена в непосредствена близост до органите на реда. Същата
предполага поредица от маневри в посока напред и назад със завиване на
гумите в двете посоки, при което МПС-то се намира в почти неподвижно
съС.ие, което е позволило на свидетелите, намиращи се на няколко метра от
мястото, да установят посредством зрителните си възприятия липсата на
поставен предпазен колан от страна на водача на превозното средство. На
твърдението на водача, че е премахнал колана си при слизане от автомобила,
не следва да се дава доверие, доколкото неговата липса е била забелязана още
в предходен момент – при преминаване на жалбоподателя пред погледите на
автоконтрольорите от О „ПП“ – в тази насока са и техните показания,
съобразно които през цялото времетраене на маневрата лицето е било с
неактивирана обезопасителна система.
Нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е формално и довършеността
му е белязана от простото управление на товарния автомобил без
обезопасителен колан. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е разполагал с представа за
общественоопасния характер на действията си и пряко е целял настъпването
им, като е имал субективната представа, че дори и при извършване на
маневра „обратен завой“ непосредствено преди спиране е длъжен да постави
обезопасителния колан, с който МПС-то е снабдено.
Видно от санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за
извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер
от 50 лв. Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази си част
НП следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по т. 2:
В процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя за
4
нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което налага частичната отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В обстоятелствената част на последното не е
дадено каквото и да е описание по фактите на вмененото на жалбоподателя
нарушение, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на
въззивника и правото му да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава.
В АУАН пък само бланково е посочено, че водачът „представя СУМПС
с изтекъл срок“, което обосновава липсата на каквато и да е конкретизация на
нарушението. Липсва посочване с какъв акт жалбоподателят е лишен от
правото да управлява МПС, като не е посочено ясно и конкретно дали е
лишен от това право по съдебен или по административен ред. Посочването на
конкретния акт, по силата на който жалбоподателят е бил лишен от правото
да управлява МПС, е от съществено значение за правото на защита на
жалбоподателя, който може да провежда защитата си като навежда твърдения
например за последваща отмяна на акта или като доказва, че срокът на
наложеното му лишаване от право е изтекъл.
Фактът, че дори и тази лаконична и кратка словесна формулировка не е
била пренесена в съдържанието на НП, навежда на осъществен от
административнонаказващия орган процесуален пропуск. Констатираният
порок е от съществено значение за възможността на нарушителя да упражни
правото си на защита, което налага отмяната на атакуваното наказателно
постановление в тази му част без необходимост от обсъждане на
материалната законосъобразност на конкретната обвинителна теза.
По отношение на нарушенията по т. 3 и т. 4:
Сходният характер на разглежданите нарушения по пунктове 3 и 4,
идентитетът в правната им квалификация, изпълнителното деяние, с което се
осъществяват, приложимата спрямо тях санкционна норма и фактическите
обстоятелства, при които същите са извършени, предполага възможността за
успоредното им разглеждане.
Чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП санкционират неправомерното
поведение на водач на МПС, който при управлението му не носи със себе си
контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната
категория, респективно - свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. В настоящия
случай, непредставянето на съответните документи на първо място се
потвърждава от материалната доказателствена сила, с която констатациите в
акта за установяване на административно нарушение се ползват съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. За това способстват още и показанията на изслушаните
свидетели, а още повече и доводите на въззивника, който в жалбата си
еднозначно е декларирал отказа си да представи документите, като е оспорил
основанието за изискването на същите, доколкото в този момент не е
5
шофирал и е бил извън автомобила. Последното не би могло да бъде
споделено като извинителна предпоставка, свързваща се с отпадане
задължението за представяне на съответните документи при поискване. В чл.
165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП са уредени като служебни правомощия на службите за
контрол възможностите им да спират пътните превозни средства, да
проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство, и с извършвания превоз – а доколкото в настоящата хипотеза
поведението на нарушителя неизменно е свързана с управление на МПС, той
е следвало да изпълни указанията, дадени му от органите на О „ПП“ към
СДВР.
Горното обуславя безспорен извод, че с действията си жалбоподателят е
изпълнил съставите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Нарушенията са
формални и са довършени с факта на неносене на контролния талон към
СУМПС, както и на свидетелството за регистрация на управляваното МПС. С
това си поведение, изразяващо се в бездействие, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна фактическите състави на вменените му
нарушения. От субективна страна деянията са извършени умишлено – К. е
съзнавал задължението си, както и факта, че не носи със себе си изискуемите
по закон документи, като е допускал настъпването на общественоопасните
последици.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП,
за всяко от нарушенията са предвидено административни наказания „глоба“
във фиксиран от законодателя размер от 10 лв. Наложените санкции
съответстват на определените от законодателя размери, поради което в частта
по т. 3 и т. 4 обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Индивидуалният анализ на извършените нарушения не позволява нито
едно от тях да бъде преценено като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като по обективните си характеристики те не разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения от съответните
видове.
Предвид гореизложеното, и воден от констатацията си за допуснато
съществено процесуално нарушение при ангажиране отговорността на
жалбоподателя за нарушението по т. 2, съдът приема, че наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено. Що се отнася до
останалата му част, същото следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Правилата за разпределяне отговорността за разноски по този тип
производства са уредени в чл. 63д от ЗАНН, като за неуредените въпроси
субсидиарно приложение намират нормите на АПК, който пък при празноти
препраща към разпоредбите на ГПК. При този изход от спора и двете страни
имат право на разноски, като такива се претендират единствено от
6
въззивника, който представя и доказателства за реалното извършване на
такива в размер на 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Разноските в случая следва да бъдат присъдени съразмерно – при отчитане на
отменителната спрямо отхвърлителната част от диспозитива на съдебното
решение. В случая наказателното постановление е отменено частично – само
в едната част от общо четирите пункта. Пълния предявен размер на
адвокатско възнаграждение е 300 лв., като искането за възмездяване на
сторените по делото разноски е основателно само до размера на една четвърт
от общата претенция, която намира стойностното си изражение в сумата от
75 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-001028/16.02.2022 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - началник група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в частта му по т. 2, с която на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно постановление в
останалата част.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Т. К. с ЕГН: ********** на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7