Решение по адм. дело №751/2025 на Административен съд - Плевен

 

Производство по реда на чл. 111 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. А., Затвора Плевен срещу заповед №Л-2382/12.09.2025 година на началник на затвора Плевен, с която е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна , тъй като е издадена при неправилно установена фактическа обстановка. Посочва се, че в жалбата на А от 05.09.2025 година не се посочва, кога е заплашен със саморазправа, а се твърди, че са взети фоно карти и се иска връщане на 30 броя, вместо 20 броя, които са взети от него, което не е отговаря на истината. Посочва, че на 02.09.2025 година е изолиран в наказателна килия и не е възможно да е контактувал с лицето, което е подало жалбата на 05.09.2025 година и не става ясно, нито кога са получени от А фонокартите, нито кога е бил заплашен. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът -Началник на Затвора Плевен в указан от съда срок е представил писмено становище, в което посочва, че заповедта е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че е издадена от компетентен орган, при изяснена фактическа обстановка и налични доказателства относно извършеното нарушение, изслушан е от наказващия орган и правилно е прието, че е налице нарушение, за което с оглед съобразяване на предишни дисциплинарни наказания и здравословно състояние на лицето правилно е наложено наказание - изолиране в наказателна килия. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание оспорващият Д. Г. А., редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата и доказателствените искания направени с жалбата. Счита, че с оглед свидетелски показания на А , който заявява, че напуска затвора след седмица, житейски е нелогично да му бъдат давани 20 броя фонокарти, които той не може да използва, тъй като напуска място за лишаване от свобода. Посочва, че не познава свидетеля и не му е давал фонокарти, нито го е заплашвал. По отношение на обяснения на други лишени от свобода, счита, че двама от тях са неграмотни и не знаят , какво са подписали. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като изложените факти не отговарят на истината и не разполага с толкова фонокарти, които да заема на други лица. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско възнаграждение в производството по ЗИНЗС.

В съдебно заседание ответникът – началник на Затвора Плевен се представлява от старши юрисконсулт П., която намира заповедта за законосъобразна, тъй като е установено, че лицето е заело свои вещи на друг лишен от свобода и по този начин е извършило нарушение, тъй като е налице забрана в ЗИНЗС за заемане на вещи между лишени от свобода. Намира, че от приложените писмени обяснения на други лишени от свобода от първа група се установяват фактите – предоставяне на фонокарти от А. на А и независимо, че не се посочва дата, то фактът на предоставяне е доказан именно от тези писмени доказателства. Моли за потвърждаване на заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото дисциплинарна преписка, се установява, че на 10.09.2025 година до началника на затвора Плевен е подадена Докладна записка от ИСДВР Н. относно извършено нарушение от А. .

В докладната записка е посочено, че 05.09.2025г. сутринта около 08.30ч. л.св. И. С. А. подава жалба до Началника на Затвора Плевен, която съдържа данни , че е взел от А. 20 броя фонокарти и е трябвало да върне 30 броя, като след като е заявил, че не може да ги върне, то л.св. Д. Г. А. от 2гр. е отправили заплахи за физическа саморазправа към л.св. А и неговите близки. С оглед изясняване на фактите са проведени разговори и снети обяснения от лишени от свобода от първа и втора група, които са приложени и се установява, че няколко дни преди 05.09.2025 година л. св А от 1гр. взима от л.св. Д. Г. А. от 2-ра група двадесет броя фоно карти за телефон, като лишените от свобода са се уговорили на определена дата л.св. А да върне на л.св. А. тридесет броя фонокарти, но по-късно А в разговор с А. му заявява, че не може да му върне картите и А. започва да го притиска, заплашва, че ако не му върне уговорения брой фонокарти, ще го пребие и ще навреди на близките му хора навън, като за тази цел л.св. разполагал с необходимите хора. Прието е, че с поведението си Д. Г. А. е влязъл в нерегламентиран контакт с А като му е дал/заел свои вещи - двадесет броя фоно карти за телефон, който е следвало да му бъдат върнати с лихва, както и за това, че е упражнил психическо насилие, чрез отправяне на закани и заплахи към л.св. И. С. - нарушение на чл. 96 т.3, вр. с чл.97 т.2 и т.4. вр. с чл. 100 ал.1 и ал.2 т.5 и т.7 от ЗИНЗС. Направено е предложение с оглед предходни заповеди за налагани дисциплинарни наказания да му бъде наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ .

 

Предложение за наказание е направено и за другото лице А и такова е наложено с оглед заповед № Л2383/12.09.2025 година на л. 6 гръб по делото.

По делото на л. 9 са приложени обяснения от А., в които посочва, че не познава А и не му е дал 20 броя фонокарти и не дава на никого карти и тези твърдения са неверни.

Оспорващият е изслушан на 12.09.2025 година от наказващ орган – началник на Затвора Плевен, което е обективирано с отбелязване на писмените му обяснения и подпис на началника на Затвора и в съдебно заседание на 18.09.2025 година А. заявява, че е проведена среща с началника на Затвора, но той не е приел за достоверни неговите обяснения.

Със заповед №Л-2382/12.09.2025 година на началник на затвора Плевен, на А. е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за нарушение на чл. 96 т.3 от ЗИНЗС вр. чл. 97, т. 2 и т. 4 – за неспазване на установените правила в МЛС, изразяващо се заемане на свои вещи на друг лишен от свобода и упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им;, което се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС неспазване на ограничения, предвидени в закона и т. 7 -физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава .

По делото са представени обяснения на А, в които описва установената от ИСДВР фактическа обстановка – предоставени му от оспорващия 20 бр. фонокарти, които следва да върне и още 10 броя, проведен разговор и заявена невъзможност за изпълнение на обещаното и отправени заплахи от А..

В обясненията на л. св С. С. от първа група, посочва, че А е взел 20 бр. фонокарти от оспорващия и след което започва да го притиска за връщане на по-голям брой и го заплашва. Тези факти се потвърждават и от Й. П. и М. А. в дадени писмени обяснения.

Представени са данни, че оспорващият от 02.09.2025 година е изолиран н наказателна килия в изпълнение на наложено му дисциплинарно наказание .

По делото като свидетел е разпитан А, който подава жалбата на 05.09.2025 година. Свидетелят посочва, че е взел от А. 20 броя фонокарти и е сам го е потърсил, за да вземе картите, като са имали уговорка да му ги върне и с още 10 повече, но му е заявил на по-късен етап, като не си спомня конкретна дата, че няма да има възможност да ги върне и е бил заплашен с физическа саморазправа и такава спрямо близките му. Съдът кредитира показанията относно твърденията, че същият е взел фонокарти от оспорващия и спрямо него са отправени заплахи, тъй като тези факти се подкрепят и от други писмени доказателства по делото – писмени обяснения на трима други лишени от свобода, които не са оспорени от А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от чл.111, ал.1 от ЗИНЗС срок.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен органа – началник на Затвора Плевен, който съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, изложение са фактически и правни основания, не са допуснати нарушение на административно-производствените правила, тъй като именно по подадена жалба от лишен от свобода е извършена проверка от ИСДВР Н., събрани са писмени обяснения, неоспорени от А. и е изготвена докладна записка до началника на Затвора за установените нарушения и е отправено предложение за налагане на съответно наказание.

Спазено е изискването по чл.105, ал. 1 от ЗИНЗС, който предвижда, че преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. В оспорената заповед е посочено, че А. е изслушан от наказващ орган на комисия на 12.09.2025 година, което е отразено на л. 9 по делото при писмени обяснения на лицето от 10.09.2025 година.

Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това, че л.св. А. е нарушил разпоредбите на чл. 96 т.3 вр. чл. 97, т. 2 и т. 4 и чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 и т. 7 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.96 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.

Съгласно чл. 97, т. 2 – лишените от свобода не могат вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат , а съгласно т. 4 - не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, вр. ал. 2, т. 5 -дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода и за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС , а съгласно т. 7 – дисциплинарно нарушение е и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В случая съдът намира, че са налице доказателства относно извършване на две нарушения, както е посочено и в процесната заповед - – по т. 5 и по т.7 на чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС. От анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка се констатира, че А. е заел на А 20 бр фонокарти и е поискал връщането им в по-голям размер – 30 броя и имено с това си поведение е нарушил забраната лишен от свобода да заема свои вещи, регламентирана в чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на установените правила за лишените от свобода – чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС .

Установено е и друго нарушение - заплаха със саморазправа лишен от свобода -дисциплинарно нарушение – чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че тези две нарушения са безспорно установени и се подкрепят от свидетелски показания на А и писмени обяснения на други трима лишени от свобода на л. 10 и 11 по делото, които не са оспорени от А.. Действително , нито в жалбата на А, нито в писмените обяснения не се посочва дата на предаване на фонокартите, нито на отправени заплахи, но обясненията на са на лица, които посочват, че са свидетели-очевидци на разговора между двамата лишени от свобода и не са оспорени техните изявления и съдът ги кредитира, а и обясненията на А и жалбата са довели до налагане и на него на наказание за неспазване на установения ред, което обстоятелство съдът кредитира в насока, че същият не би дал неверни твърдения за заети вещи и заплахи, тъй като е запознат, че с поведението си извършва дисциплинарно нарушение.

Съдът обаче намира, че неправилно е приложен законът при индивидуализиране на наказанието, тъй като му е наложено само едно наказание – изолиране в наказателна килия за 14 денонощия, а съгласно чл. 102 ал. 2 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние, а съгласно чл. 105, ал. 2 от ЗИНЗС за едно нарушение може да бъде наказван само веднъж и следва за всяко дисциплинарно нарушение да му бъде наложено съответно дисциплинарно наказание, а в случая за две установени дисциплинарни нарушения е наложено само едно наказание и не е възможно съдът да извърши преценка, дали правилно е приложен законът относно индивидуализация на наказанието, тъй като не става ясно, за кое от двете нарушения е наложено то, нито да се извърши проверка за системност на нарушенията, а липсват и мотиви относно определяне на размер на наказанието от 14 дни.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена и върната на органа за произнасяне с оглед установените две дисциплинарни нарушения, като при произнасянето си органът следва да извърши преценка с оглед тежестта на всяко от извършените нарушения, какво наказание да наложи, като съобрази, дали е налице хипотезата на системност при определяне на всяко едно от наказанията.

Предвид горното и на основание чл.111 ал. 6, т. 3 от ЗИНЗС, съдът

 

РЕШИ :

 

Отменя заповед №Л-2382/12.09.2025 година на началник на Затвора Плевен, с която на Д. Г. А., Затвора Плевен е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.

Връща административната преписка за произнасяне на началника на Затвора Плевен с оглед дадени указания.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд – Плевен, пред тричленен състав на Административен съд- Плевен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.