№ 14124
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110108979 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ против
Е. С. С., В. Д. С. и С. Д. С., с искане за осъждане на ответниците да заплатят
на дружеството, при условията на разделната им отговорност за погасяване на
дълга, сума в размер на 4071,16 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, собственост на
ответниците, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, 500,73 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2023 г. –
07.02.2025 г., 96,89 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и 20,19
лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 17.07.2022 г. – 07.02.2025 г., при следните квоти: 4/6
части от дълга за Е. С. С. и по 1/6 част от дълга за В. Д. С. и за С. Д. С..
Ищецът твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците,
възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си
задължения, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., доставил топлинна
енергия в топлоснабден имот, собственост на ответниците, находящ се в
***************, която била на стойност от 4071,16 лева и не била заплатена
от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите
са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за
дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение,
в размер на 500,73 лева, начислено за периода 15.09.2023 г. – 07.02.2025 г.
1
Твърди, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било
извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово
разпределение, осъществявано от ЮЛ, поради което ответниците дължали на
дружеството цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 96,89
лева, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., както и лихва за забава върху
посоченото главно вземане в размер на 20,19 лева, начислена за периода
17.07.2022 г. – 07.02.2025 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да
осъди ответниците за заплащане на процесните суми, при условията на
разделната им отговорност за погасяване на дълга, както следва: Е. С. С. - 4/6
части от дълга, а именно за сумата от 2714,11 лв. представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, с адрес:
***************, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 333,82 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2023 г. –
07.02.2025 г., 64,59 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и 13,46
лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 17.07.2022 г. – 07.02.2025 г.; В. Д. С. и С. Д. С. – по 1/6
част от дълга за всеки от тях, а именно за сумите от 678,53 лв. представляващи
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, с
адрес: ***************, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 83,46 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2023 г. –
07.02.2025 г., 16,15 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и 3,37
лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 17.07.2022 г. – 07.02.2025 г. Претендира разноски. В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. С. С. и С. Д. С. са подали отговор на
исковата молба, с който вземат становище за неоснователност и недоказаност
на предявените искове. Оспорват наличието на правно основание за
претендиране на процесните вземания от дружеството. Считат за недоказано
твърдението на ищеца, че са собственици или вещни ползватели на
посоченото жилище. Оспорват изпадането в забава за плащане на търсените
суми. Твърдят, че цената за услугата за дялово разпределение е недължима в
полза на ищеца, както и че вземането е частично погасено по давност. Не
оспорват, че до процесния имот е доставена топлинна енергия на посочената
стойност. По изложените съображения, молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответниците не изпращат представител, подават писмена молба, чрез която
поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
2
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
3
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Договор за продажба на недвижим
имот по реда на наредбата за недвижимите имоти от 24.12.1984 г., както и
удостоверение за наследници (л. 10 до л. 14 от делото), от които се установява,
че ответницата Е. С. и Д. С. са придобили процесния имот, както и че Д. С. е
починал на 25.05.2017 г., като ответниците са негови единствени наследници.
На основание тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за
процесния период те са били собственици на имота, респективно потребители
по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на
исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на топлинна
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
4
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответниците погасителна давност, съдът намира за неоснователно. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на ЮЛ са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тъй като първият
претендиран период е от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., а самата искова молба е
подадена на 14.02.2025 г. то тригодишният период не е бил настъпил към
момента на предявяването .
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят, т.е. доказано е изпадането на ответника в забава.
Размерът на тази лихва е безспорен между страните. Този иск е основателен в
цялост и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 159,42 лева – държавна
такса в производството, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на
4688,97 лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от
4668,78 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете е 258,30 лева. Съобразно квотите в
съсобствеността, от тях 172,20 лева следва да се заплатят от Е. С. С. и по 43,05
лева от В. Д. С. и С. Д. С.. От ответниците Е. С. С. и С. Д. С. не са сторени
разноски. От ответника В. Д. С. са заплатени 350 лева, като съобразно с
отхвърлената част от иска му се дължат 1,51 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес
****************** да заплати на ЮЛ, ЕИК: ************* със седалище и
адрес на управление: *************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2714,11 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес ************************,
ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
*************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 333,82 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
5
************* на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС сумата от 64,59 лева – главница, представляваща стойност на
такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за
имот с адрес ************************ ведно, със законната лихва от
14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК: ************* против Е. С. С.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 13,46 лева – мораторна лихва за забава върху дължимата сума за
такса за услуга дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес
****************** да заплати на ЮЛ, ЕИК: ************* със седалище и
адрес на управление: *************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 678,53 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес ************************,
ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
*************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 83,46 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената
топлинна енергия.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
************* на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС сумата от 16,15 лева – главница, представляваща стойност на
такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за
имот с адрес ************************ ведно, със законната лихва от
14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК: ************* против В. Д. С.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3,37 лева – мораторна лихва за забава върху дължимата сума за
такса за услуга дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес
****************** да заплати на ЮЛ, ЕИК: ************* със седалище и
адрес на управление: *************, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 678,53 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес ************************,
ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
*************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 83,46 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената
топлинна енергия.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
************* на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС сумата от 16,15 лева – главница, представляваща стойност на
такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за
6
имот с адрес ************************ ведно, със законната лихва от
14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК: ************* против С. Д. С.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3,37 лева – мораторна лихва за забава върху дължимата сума за
такса за услуга дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 172,20 лева –
разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,05 лева – разноски
в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на ЮЛ, ЕИК:
************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,05 лева – разноски
в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ************* да заплати на В. Д. С., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,51 лева – разноски в
заповедното производство съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
ЮЛ на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7