Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. Велико Търново, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С. и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10289/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
С Решение № 359 от 07.10.2019 г. по НАХД № 454/2019
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е
потвърдено Наказателно
постановление № **********/30.05.2019 г., издадено от Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което за извършено нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите,
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения на Р.Г.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лв.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от Р.Г.И., с което въззивното
решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. По същество касаторът излага, че районният съд не е анализирал обстойно и в тяхната
взаимна връзка наличните по делото доказателства. Сочи, че мотивите на обжалваното
решение на страница 2-3 са буквално копие на решение на АС – Велико Търново. В
решението липсват собствени мотиви, в резултат на собствен анализ на събраните
по делото доказателства. Съдът не е формирал собствена воля, а е преписал чужда
такава и волята му е неясна. По тези мотиви иска отмяна на решението.
В писмени бележки касаторът чрез ***Р.И.
от ВТАК допълнително излага, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, които ограничавали правото му на защита.
Изтъква доводи за недоказаност на нарушението. Не ставало ясно с кое свое
противоправно поведение /действие или бездействие/ не е изпълнил общата
препоръка да „следи“ за спазване на одобрения технологичен план. Не ставало
ясно в кое качество е ангажирана отговорността му – в качеството на лесовъд или
на управител на търговското дружество, на което е издадено разрешение за сеч.
Изтъква, че не е доказано по безспорен начин, че е налице виновно неизпълнение
на задълженията на лиценцирания лесовъд. Счита, че санкционната норма на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ изрично сочи като нарушители само преките извършители, а
не и допустителите.
Ответникът по касация – Регионална дирекция
по горите – Велико Търново в писмено становище вх. № 11864/23.10.2019 г., чрез **** Ц.С.,
заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила решението на РС – Горна Оряховица като правилно и законосъобразно.
Представителят на ВТОП дава мотивирано
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че противно на изложеното
в нея, съдът е установил вярна фактическа обстановка и е направил анализ на
събраните доказателства, въз основа на което е формирал и правните си изводи.
Волята на съда е ясна и кореспондира с доказателствата по делото. Счита
решението за правилно и предлага да се остави в сила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото
доказателства от РС
– Горна Оряховица и наведените
от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна -
участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на Глава
дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Въззивният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, която не е била спорна между страните.
На 21.09.2019 г. в землището на с. Добри дял, общ. Лясковец,
отдел 253, подотдел “и”,
имот с № 223041,
частна горска територия – в
площно сечище от 0.410 ха, за което имало издадено позволително
за сеч № 0454486/03.09.2018 г. на Р.И. – представител на „Роко 2008“ ЕООД, била извършена проверка от горски инспектори -
служители на РДГ – Велико Търново, при която
било констатирано нарушение, осъществено от Р.Г.И. – лесовъд на частна практика, а именно, че същият в периода от 06.09.2018 г. – 21.09.2018 г. не изпълнил
задължението си да следи за спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само
на определените и отбелязани за сеч дървета в имот с № 223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“, землище Добри дял, за
който имало издадено позволително за сеч № 0454486/03.09.2018 г., като в имота
имало извършена сеч на 15 броя дървета от дървесен вид бряст, зимен дъб, мъждрян, габър, немаркирани с контролна горска марка
в основата на пъна. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол серия В № 006026/21.09.2018 г.
Въз основа на Констативен протокол серия В № 006026/21.09.2018 г. е съставен АУАН серия В бланков № 005652 от 05.12.2018 г. от Я.П.И. - старши
експерт при РДГ - Велико Търново, против Р.Г.И. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Въз основа на АУАН серия В
бланков № 005652 от 05.12.2018 г. е издадено Наказателно постановление № **********/30.05.2019 г. от Зам. директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в което е вписано, че касаторът с деянието си е
нарушил разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. В
същото са изложени мотиви, че осъщественото нарушение не представлява маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 53, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Р.Г.И. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.
С обжалваното решение
въззивният съд е потвърдил НП, тъй като е приел, че в конкретния случай
жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии. Същият на първо място безспорно бил субект на
извършеното нарушение, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика, т.е.
такова по чл. 108, ал. 2 от ЗГ и поради това има задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл. 108,
ал.3 от ЗГ и Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. На следващо място
жалбоподателят не бил изпълнил задължението си по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии, с което е осъществил състава на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Съдът е
намерил, че е налице както обективната, така и субективната страна на
констатираното деяние. Наложеното наказание в минимален размер отговаря
на тежестта на нарушението и целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в
нея, е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, че в решението липсват собствени
мотиви, в резултат на собствен анализ на събраните по делото доказателства и
волята му е неясна, въззивният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Това, че при преценката им е достигнал до изводи,
различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с
обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. В производството
пред ГОРС касаторът не
е оборил фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Изводите на въззивния съд са идентични с
изводите на Административен съд – Велико Търново по идентични казуси, което не
сочи на липса на собствени мотиви и не съставлява нарушение на процесуалните
правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени с жалбата относими към предмета на
делото възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Районният съд не е
дължал произнасяне по възраженията, посочени в неподписана от защитника писмена
защита. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната
инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и
на материалния закон и не намира за нужно да ги преповтаря.
Неоснователно
е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че описанието на
нарушението съответно в АУАН и в НП не отговаря на изискванията съответно на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени
подробно по вид, брой, диаметър на пъна и дължина изсечените 15 броя дървета от
определени дървесни видове, немаркирани с КГМ. Непосочването на тези
обстоятелства не сочи на нарушение по чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, тъй като за нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии е достатъчно в
описанието на нарушението да се посочи, че
нарушителят
не е изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч - да се
извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета с контролна
горска марка.
Неоснователно
е и оплакването за недоказаност на нарушението от обективна страна. Както
правилно е посочил районния съд дървесината като вид и брой на дърветата е
подробно описана в АУАН и НП, както и е посочено изрично, че отсечените дървета
са немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Свидетелите Ясен И.,
Б. Гетов и Б.Петков поддържат тези констатации. От събраните по делото гласни
доказателства е безспорно установена констатираната сеч на 15 броя дървета,
които не са били маркирани с контролна горска марка, поставена в основата на
стъблото от долната страна, съгласно изискванията на чл.49 и чл.50, ал.5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
За неоснователно съдът намира
оплакването, че не ставало ясно в кое качество е ангажирана отговорността на
касатора – в качеството на лесовъд или на управител на търговското дружество,
на което е издадено разрешение за сеч. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за
сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището. Предвид цитираната разпоредба няма съмнение, че отговорността на касатора
е ангажирана в качеството на лесовъд. Законът за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
не разграничават отговорността на лицензирания лесовъд, на когото е издадено
позволително за сеч на такава, която ще се носи, ако е извършено нарушение от
служители на фирмата, която извършва добив на дървесина и на такава, която ще
се носи, ако е извършено нарушение от други лица. На лесовъда са предоставени
правомощия като контролен орган, регламентирани в чл. 12б от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, които не визират
субект на нарушението – сеч на дървета, които не са отбелязани с КГМ, поради което е ирелевантно
обстоятелството дали деецът е управител на фирмата или е измежду служителите на фирмата, извършваща дърводобива
или трети лица. Обемът и характера на контролните правомощия на лицензирания
лесовъд по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху
целия добив, независимо от лицата, които го извършват. В този смисъл Решение №
363 от 14.12.2016 г. по КНАХД № 10369/2015 г., Решение № 320 от 29.09.2016 г. по КНАХД № 10288/2016 г. и Решение № 206 от 24.07.2017 г. по КНАХД № 10172/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
За неоснователни настоящият състав намира
съображенията в касационната жалба, че липсват обективни и субективни признаци
от състава на нарушението. Същото е извършено чрез бездействие, при наличие на
задължение за извършване от негова страна на контролни действия, вменени му с
нормативен акт, съставлява нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и
осъществява санкционния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушението е
извършено виновно от касатора – при знание на разпоредбите на ЗГ и Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Правилно въззивният съд е приел,
че деянието на касатора
осъществява фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е
наложено съответното
за извършеното нарушение наказание, в
предвидения от закона минимален размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение
на закона.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административният съд
– Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359 от 07.10.2019 г. по НАХД № 454/2019 г. по описа на Районен
съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.