РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. гр. Хасково, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев.
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев. Административно
наказателно дело № 20255640200704 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. Г. А. от град Хасково, чрез адв. К.М. - САК
срещу Наказателно постановление № 25-1253-001924 от 23.07.2025 г. на
Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство, като подлага на анализ нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Твърди,
че констатиращият и наказващият орган, в обстоятелствената част на
съставените от тях актове, били описали взаимно изключващи се нарушения, а
1
отделно в процесния АУАН и издаденото наказателно постановление липсвало
описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, като излага
конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Счита, че било
ограничено правото на защита на жалбоподателя и с това процесуалното
нарушение следвало да се квалифицира като съществено. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят А. Г.
А., редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. К.М. заявява, че поддържа жалбата и в хода
по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и в
подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер над
нормативно установения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 28.06.2025 г., свидетелят С. Щ. Х. на длъжност „*********“ в РУ на
МВР - Хасково и О. Н. Ш. били на работа, като в около 23:14 часа при
изпълнение на служебните си задължения и обход със служебен автомобил на
РУ на МВР – Хасково по ул. „Три уши“ в град Хасково забелязали движение
на лек автомобил марка „**********“, модел „*******“, с рег. № *******,
движещ се по същата улица. Тъй като разполагали с информация, че водач на
този автомобил в предходен случай се бил отклонил от проверка и така и не
било установено кой е, това дало основание на свидетеля С. Щ. Х. и О. Н. Ш.,
2
с подаден звуков и светлинен сигнал, да спрат за проверка превозното
средство, движещо се по ул. „Три уши“, в град Хасково. В хода на проверката
установили, че моторното превозно средство е регистрирано като собственост
на А. Г. А. и управлявано от него. След като преценили наличието на
основание, жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС бил отведен в
сградата на РУ на МВР –Хасково, където бил приканен от свид. С. Щ. Х. да
бъде тестван с техническо средство за - Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARJM
– 0048 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но А. Г. А.,
отказал да даде проба с техническо средство и въпреки разясненията за
възможните последици от отказа, такъв бил направен и обективиран от
жалбоподателя пред контролните органи от състава на МВР. С оглед
констатациите в хода на проверката, на същата дата – 28.06.2025 г., срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. С. Щ. Х., Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, № 3324728 за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а
в съответната графа за възражения било посочено, че няма такива, като на
същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
разписка. В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за
медицинско изследване № 268906 жалбоподателят да се яви в Спешно
отделение при МБАЛ – Хасково, но още на място същият заявил, че няма да
реализира тази възможност.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и след като приел подаденото възражение за
неоснователно, на основание цитираната разпоредба наложил процесните
административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за
нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, като конкретизирал, че не била взета кръвна проба и санкцията се
налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство, описано в съставения АУАН.
3
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел С. Щ. Х.. Съдът кредитира показанията на този свидетел относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната
проверка и с поведението на жалбоподателя А. Г. А. след спирането на
моторното превозно средство и относно действията му по приканване на
посочения като водач на спряното МПС жалбоподател да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
отказа за това. Всъщност, относно фактите не се възразява от страна на
жалбоподателя, не е спорен момент и този, свързан с акта на управление от
него на процесната дата на спряното за проверка моторно превозно средство,
поради което не се налага по – задълбоченото коментиране на гласните
доказателства откъм достоверност, като единствено се спори относно
причините за отказа от гледна точка субективния момент.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Според действащата към момента редакция, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е
участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
4
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с
изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал, като възраженията за допуснати процесуални нарушения, довели
до накърняване правото на защита, изложени в жалбата, следва да се
възприемат за изцяло неоснователни.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност. В
тази връзка следва да се отбележи, че относно правната природа на отказа на
лицето да бъде тествано с техническо средство в случая за наркотични
вещества и техните аналози и съотношението с другата форма на
изпълнително деяние на нарушението по същия текст – неизпълнението на
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както
5
и за съставомерността в конкретната хипотеза, настоящият съдебен състав е
излагал нееднократно съждения, формирана е и устойчива и
безпротиворечива съдебна практика, която не е нужно да се интерпретира в
светлината на отправеното от жалбоподателя възражение. То се явява
неоснователно, доколкото ясно е подчертано от наказващия орган за какво
деяние се реализира отговорността, а именно описаното в съставения АУАН,
тоест, за това, за което е повдигнато надлежно административнонаказателно
обвинение, а въвеждането в санкционния акт на нови твърдения и за
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози има значение за това, че целта на закона – да бъде проверен водачът
дали употребява превозното средство при спазване на забраната по чл. 5, ал. 3
ЗДвП, не е била изпълнена вследствие неговото поведение.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при спирането му за проверка от органите на МВР, но и най – вече за
това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят А. Г. А., като
изводите на контролните органи от състава на РУ на МВР - Хасково намират
необходимата опора в приобщените доказателствени източници, подложени
на съответния анализ за достоверност по – горе, който не е необходимо да бъде
повтарян и на това място. Всъщност относно този факт с основно значение, не
се и спори от страна на жалбоподателя.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство,
се решава основният въпрос за авторството на нарушението, описано в
наказателното постановление, предмет на обжалване. Така също, че той се
явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
тази връзка, установено е по отношение на жалбоподателя съответното
фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това
понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това качество именно е било
необходимо, след като е надлежно поканен да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство от
6
оправомощен орган, той да изпълни това си задължение, чийто адресат се
явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения текст от
закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността за деянието,
описано в НП. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на
дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по
делото и материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на
годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че
всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени. Не е налице в последвалия нов
закон по – благоприятно разрешение относно въпросите, свързани с
отговорността, нито твърдения, че лицето е било участник в ПТП или е
налице хипотеза по чл. 343б, ал. 6 НК, за да се приеме, че не е субект на
нарушението, а евентуално на друг вид отговорност, която да изключва
реализираната по делото.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, но са отправени
твърдения за наличие на обстоятелства, които да водят до извод, различен от
възприетия по изложените съображения, които възражения са възприети обаче
от съда като неоснователни, опирайки се на всички относими доказателства,
давайки преди това отговор на кои от тях и по какви съображения дава вяра и
кои не кредитира с доверие.
Формираното у жалбоподателя недоверие относно потенциалната
недостоверност на теста с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, включително и вследствие евентуални публикации и репортажи в
национални и местни медии не намира конкретно фактическо основание, а е
базирано на лично субективно отношение, което не променя пък субективното
му отношение към извършеното и самото деяние, след като, въпреки, че е бил
наясно или поне е следвало да бъде наясно с неблагоприятните последици от
отказа, той е потвърдил своята нагласа да не бъде тестван с техническо
средство, а отказът е бил обективиран пред контролните органи при надлежно
отправена и по съответния ред покана за тест. Това поведение е без съмнение
съставомерно, като възможно друг би бил изводът, ако все пак
жалбоподателят бе изпълнил даденото му предписание за химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, в указаното време и при спазване на
7
разписаните в закона ред и процедура. Той, обаче, не го е изпълнил. Или,
казано по друг начин, не са налице факти и обстоятелства, изключващи
съставомерността от обективна страна, нито умисъла при формиране на отказа
от страна на жалбоподателя, поради което обосновано и в съответствие с
материалния закон е ангажирана отговорността му.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно приложена
в рамките на установените факти, след като е съобразено, че жалбоподателят
притежава издадено на негово име валидно свидетелство за управление на
МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и
поради това, може и следва да бъде лишен от право. Следователно,
обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с глобата,
административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено от
съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1253-001924 от
23.07.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
8
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
9