Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
20.12.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
20.11. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Радка
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
630 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД, в която сочи, че на 20.02.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между ищеца и З.С.Я. – длъжник и И.С.М. – съдлъжник. Договорът е сключен при следните параметри: 2 350.00 лева – сума на кредита за срок от 24 месеца, размер на вноската по кредита 145.28 лева, годишен лихвен процент 41.17%, общо задължение по кредита 3 486.72 лева. Ответниците се задължили по закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от 1 762.65 лева. Общо задължението по кредита и пакета възлизало на 5 249.28 лева, общ размера на вноската 218.72 лева , дата на погасяване – 5 число на месеца. Сумата по кредита била предадена на първия ответник, поради което възникнало задължението му за нейното погасяване. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, на 22.08.2017г., същият бил прекратен и обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците били уведомени.
След прекратяването на договора били направени погасителни вноски за сумата от 1 203.80 лева.
Моли
съда да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземане на ищеца спрямо ответниците за сумата от
4 092.29 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението.
Първия ответник З.С.Я. оспорва иска, а втория ответник И.С.М. не представя отговор и доказателства.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и
да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови
предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност
на отделни клаузи.
От
представените по делото писмени доказателства - стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация, допълнителна преддоговорна информация ,
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********** от
20.02.2017г., споразумение от 20.02.2017г.
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги , Общи условия версия
08/27.01.2017г., погасителен план, транзакции, извлечение по сметка към
14.05.2019г., уведомително писмо до З.Я., уведомително писмо до И.М.,
товарителница, справка от ТР, пълномощно, искане за отпускане на кредит от
20.02.2017г. се установява, че между ищеца и първия ответник са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за
потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното
оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /.
С оглед на горното,
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на
договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на
такса за допълнителен пакет услуги.
В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 1 762.56 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което
се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за
потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1 762.56 лв. Предвид на
изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на
1 762.56 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
С оглед изложените
съображения, ответникът дължи връщане
единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е
в размер от 2 350.00 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в
размер от 1 203.80 лв., а в хода на производството – 711.70 лева, които се
признават от ищеца, то съдът приема, че остава дължима единствено сумата от
434.50 лева.
При този изход на делото
, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважената
част от иска направените по делото разноски, а именно сумата от 25.00 лева , а
по заповедното производство – сумата от 14.00 лева.
Водим от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.С.Я., с ЕГН **********,***, и И.С.М., с ЕГН **********,***,
че дължат солидарно на кредитора "Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, заплащане на сумата в размер на 434.50 лева
– главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № ********** от 21.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019г. - датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане , за която сума е издадена Заповед
№114/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на КРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част и за разликата до пълния предявен размер от 4 092.29 лева.
ОСЪЖДА З.С.Я., с ЕГН **********,***,
и И.С.М., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
"Профи Кредит България“ ЕООД,
гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, направените по делото разноски, а именно сумата от 25.00 лева , а по заповедното
производство – сумата от 14.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред КОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: