О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./30.07.2019 год.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1005 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано след прекратяване на гр.д.№ 652/2019 год. по описа на СГС, I-во ГО, I-7 с-в, на основание чл. 115, ал. 2, вр. чл. 118 ГПК и изпращането му подсъдност на Варненски окръжен съд.

            Предявен е иск от А.Р.А., с адрес ***, чрез пълномощника адв. П.В., срещу Гаранционен фонд, гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му Р. Р.А., вследствие на настъпило на 12.09.2014 год. ПТП на територията на Република Румъния, при управление на лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства, провеждане на КСМАТЕ и събиране на гласни доказателства.

С определение № 2349/24.06.2019 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127,  ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 131 от ГПК.

            Ответникът Гаранционен фонд, гр.София, в срока по чл. 131 ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба, с който релевира възражение за неподсъдност на спора и възражение за разглеждането на делото по общия исков ред, а не по реда на търговските спорове. Счита, че следва да се приложи общото правило за местна подсъдност по седалището на ответника, а не тази на чл.115 ГПК, тъй като отговорността му произтича от специалната норма на чл.557, ал.1 КЗ, а не от непозволено увреждане. Оспорва също така исковата претенция по основание и размер. Изразява становище по направените от ищеца доказателствени искания и обективира  искане за привличане на виновното лице Д.С.Д., ЕГН: ********** ***, като трето лице – помагач на негова страна.

 

 

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на МПС, който не е бил застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”.

Предвид влизането в сила от 01.01.2016 год. на новия Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 год.), съдът съобразява, че в      § 22 от ПЗР на КЗ /2016 год./ е уреден въпросът относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Макар в случая да се касае за липса на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, именно поради което и претенцията е предявена срещу Гаранционен фонд, то по аргумент от противното и като се има предвид, че процесното ПТП е настъпило при действието на стария Кодекс на застраховането /12.09.2014 год./, следва да се приеме, че приложим в конкретния случай е отменения Кодекс на застраховането.

Приложени към исковата молба са доказателства, че преди да предяви претенцията пред съда, ищецът е подал молба пред фонда, който е постановил отказ за изплащане на претендираното обезщетение, с което са изпълнени и изискванията на чл.288, ал.11 от КЗ.

            По направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора, съдът намира, че видно от разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, релевантно за приложението на предвидената подсъдност по настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие, за която подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание, е наличието на застрахователно събитие и предявен срещу Гаранционния фонд иск, които предпоставки са налице.

            Сезиралата съда искова молба е била първоначално предявена пред Софийски градски съд, който с оглед представените към исковата молба удостоверения за раждане и договор за правна защита, е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК. Основанието за препращане на делото по подсъдност се потвърждава и след извършената служебна справка в НБД - Население, видно от която постоянният и настоящият адрес на ищеца съвпадат с описания в исковата молба, а именно: с.Г.о.Д.ч.о.В. у. К.м. Следователно и доколкото няма данни към датата на настъпване на застрахователното събитие за друг постоянен/настоящ адрес на ищеца, то компетентен да разгледа делото е Варненски окръжен съд, а подаденото от ответника възражение за местна неподсъдност следва да се остави без уважение.

Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

 

По предварителните въпроси:

Възражението за реда на разглеждане на спора по общия исков ред е безпредметно, тъй като именно по този исков ред съдът е предприел размяната на книжа. Поради горното и не се дължи нарочно произнасяне.

С отговора на исковата молба, ответникът е поискал привличане на трето лице – помагач на негова страна в лицето на виновния водач. Искането е своевременно направено, а по същество преценено – основателно. Доколкото третото лице, чието привличане се иска, е осъществилия деликта при управление на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност“ водач,  е налице правен интерес от привличането му и същото следва да се допусне.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, с изключение на описаните като приложение № 7: свидетелски показания на пострадало лице, искане за анализ на кръвна проба, протокол от токсикологичен анализ, доклад от техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, всички изготвени по ДП № 871/Р/2014 год. на Полиция Филиаш, обл. Долж, Р. Румъния.

Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (каквато е постановената присъда № 41/13.07.2016 год. по дело №491/230/2015 год. на Съд Филиаш, окръг Долж, Р. Румъния, на основание чл.300, вр. чл. 621 ГПК) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени протоколи за оглед, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. Предвид изложеното, от доказателствения материал следва да се изключат описаните от приложение № 7 към исковата молба документи. Що се отнася до представените в превод на български заверени преписи на смъртния акт, издаден от общ. Крайова, Р. Румъния, респ. протокол за оглед на местопроизшествието, с оглед липсата на приложени оригинал/заверен препис на документите на чужд език, чиито превод съставляват, по арг. от чл.185 ГПК, не следва да бъдат допускани като доказателства по делото.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на ищеца за датата на съдебно заседание да води двама свидетели за установяване на претърпените от него болки и страдания.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, СЪДЪТ намира, че следва да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване липсата на действала към 12.09.2014 год. застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек „АУДИ А-8“ с ДК № ****, както и факта на подадена от ищеца застрахователна претенция, по която е образувана щета № 210420/09.11.2018 год. и постановен отказ от страна на Гаранционния фонд. Не съществува спор между страните и относно факта на настъпилата смърт на Р. Р.А., вследствие процесното ПТП от 12.09.2014 год.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за провеждане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с поставените от него задачи, следва да се остави без уважение предвид наличието на влязла в сила присъда, с която част от поставените въпроси са установени, а също и доколкото ответникът не е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

             ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.Р.А., с адрес ***, чрез пълномощника адв. П.В., срещу Гаранционен фонд, гр.София, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му Р. Р.А., вследствие на настъпило на 12.09.2014 год. ПТП на територията на Република Румъния, при управление на лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД.

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното от ответника Гаранционен фонд възражение за неподсъдност на спора, като неоснователно.

             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

           КОНСТИТУИРА в качеството на трето лице – помагач на ответника Д.С.Д., ЕГН: ********** ***.       

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

           Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 12.09.2014 год., около 5 ч. брат му Р. Р.А., пътувайки с Д.С.Д. в лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, управляван от последния, по европейски път Д-70, посока на движение Филияш – Крайова, на км 249 – 100 метра извън община Брадещ, Р. Румъния, е претърпял ПТП, вследствие управление на автомобила с несъобразена скорост и загуба на контрол, което довело до обръщането му на дясната страна на европейския път в посока на движението, което довело до смъртта му. Посочено е, че за управлявания автомобил към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че за станалото ПТП е било образувано досъдебно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която водачът на автомобила е бил признат за виновен. Излага се, че предвид изключително силната връзка между починалия и ищеца, с оглед споделеното им детство и израстване в хармонично и сплотено семейство, братята са развили силна връзка на привързаност един към друг, поради което, ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които с оглед липсата на сключена за процесния автомобил ЗЗГО предявил към Гаранционния фонд застрахователна претенция. По образуваната щета било отказано изплащане на обезщетение, поради което и предявява претенцията си по исков път.

           Предявените искове са с правно основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД

Ответникът Гаранционен фон, гр.София, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Оспорва наличието на силна емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, надхвърляща обичайната привързаност между братя, като твърди, че и в проведената извънсъдебна процедура, доказателства в посочения смисъл също не са били представени, което е послужило като основание за постановяване на отказ за изплащане на обезщетение.  На следващо място излага, че претенцията е в завишен размер спрямо съществуващите в страната икономически условия и стандарт към датата на ПТП и допълва, че на основание чл. 493, ал. 4, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ обезщетението не може да надвишава 5 000 лева. Претендира за съобразяване с трайно установената практика по чл. 52 ЗЗД, с оглед преценката на всички обективни критерии.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на активната му легитимация, фактът на настъпилото ПТП, настъпването на неимуществени вреди, както и размерът на последните.

С оглед предприетото оспорване на ответника не следва да се разпределя тежест на доказване.

На основание чл. 300, вр. чл. 621 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно присъдата № 41/13.07.2016 год. по дело №491/230/2015 год. на Съд Филиаш, окръг Долж, Р. Румъния. Съображения в този смисъл са изложени в решение на СЕС от 21.09.2018 год. по дело С-171/16, с предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд, съгласно което рамково решение № 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска зачитането в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в 463-466 НПК.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ липсата на действала към 12.09.2014 год. застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „АУДИ А-8“ с ДК № ****, както и факта на подадена от ищеца застрахователна претенция, по която е образувана щета № 210420/09.11.2018 год. и постановен отказ от страна на Гаранционния фонд. Не се нуждае от доказване и факта на настъпилата смърт на Р. Р. А., вследствие ПТП, настъпило на 12.09.2014 год. на територията на Р. Румъния, при управление на л.а. „АУДИ А-8“ с ДК № **** от Д.С.Д..

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на приложените под №7 писмени документи, поради изложените мотиви.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за датата на съдебно заседание да ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама свидетел за установяване на претърпените болки и страдания.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 15.10.2019 год. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните и третото лице - помагач, ведно с препис от настоящото определение, а на ищцата се връчи и препис от писмените отговори.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: