Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 100
гр.
Свищов, 14.11.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 18.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 166 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила
е жалба срещу наказателно постановление №19-0352-000731/14.05.2019г. на
Началник на РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.
Жалбоподателят
И.Ф.Н. с ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Заявява, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Навежда, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в нарушаване на чл.43, ал.2 от ЗАНН и чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Заявява, че в процесния случай отказът на жалбоподателят за подпише АУАН е
удостоверен от свидетел, който се явява и свидетел очевидец на нарушението. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител развива доводи в тази
насока. Сочи, че е допуснато и друго съществено нарушение – такова по чл.42,
т.4 от ЗАНН, съответно по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като в в АУАН и НП не са
посочени точно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и не
е индивидуализирано точно мястото на нарушението. В този смисъл моли съда да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата – РУ на МВР гр. Свищов, редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.05.2019г., около 09,00ч. свидетелите М.К. и Г.Г. – мл. авконтрольори
в РУ на МВР-Свищов изпълнявали служебните си задължения и се движели със служебен
автомобил по ул.“Кирил Д. Аврамов“ в гр.Свищов в посока към кръстовището на
тази улица с улиците „Христаки Павлович“ и ул.“3-ти Свищовски полк“. В същото
време по ул. „Христаки Павлович“ към
кръстовището се движел л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от
жалбоподателят И.Н.. Двата автомобила се срещнали в района на кръстовището,
като полицейският автомобил преминал първи през кръстовището и продължил
движението си по ул.“33-ти Свищовски полк“, а този управляван от жалбоподателят
останал да го изчака като автомобил с предимство. При разминаването на
автомобилите двамата свидетели видели, че жалбоподателят няма поставен
обезопасителен колан и решили да го спрат на място безопасно за останалите
участници в движението. Лекият автомобил на жалбоподателят направил десен завой
и продължил движението си по ул.“3-ти Свищовски полк“, където бил спрян от
свидетелите. При спирането на автомобила, свидетелите забелязали, че водача е с
поставен обезопасителен колан. Представили му се и поискали документите му за
проверка, при което се установило, че последният не носи СУМПС и контролния
талон към него. За установеното св. М.К.
съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН №58931. В него актосъставителят посочил, че на 01.05.2019г.,
около 09,00ч. в гр.Свищов, на ул.“33-ти Свищовски полк“ жалбоподателят като
водач на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** по време на движение не е
поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Не носи СУМПС и
КТ към него. Свидетелят приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и го отразил в АУАН. Жалбоподателят посочил,
че има възражения и отказал да подпише АУАН. Като за
лице свидетел на отказа бил вписан и се подписал св.Г.Г.. Копие от акта бил
връчен на жалбоподателя, видно от отразеното в него. Извън тридневния срок за възражение
по чл.44 от ЗАНН, на 07.05.2019г., жалбоподателят депозирал възражение, в което
посочил, че не е управлявал без поставен обезопасителен колан. По повод на
същото от свидетелите били изискани обяснения. На основание на същите АНО се е
произнесъл по възражението.
На основание акта за нарушение, на
14.05.2019г. началника на РУ-Свищов издал обжалваното наказателно
постановление, което възпроизвежда съдържанието на АУАН. С наказателното
постановление на жалбоподателя за нарушенията по чл. 100, ал.1, т. 1, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП били наложени
административни наказания глоба в размер на по 10лв., а за нарушението по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв. Наказателното постановление е
връчено на 22.05.2019г. Жалбоподателят подал настоящата жалба до РС Свищов в
същия ден.
Изложената фактическа обстановка
се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели –М.К. и Г.Г., както и от всички писмени
доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по
пункт 1 от НП:
Съдът споделя становището на
жалбоподателя, че е извършено нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като в АУАН и НП не са посочени точно обстоятелствата,
при които е извършено твърдяното нарушение и не е индивидуализирано точно
мястото на нарушението. Безспорно от свидетелските показания се установява, че
жалбоподателят се е движел по ул. „Христаки Павлович“ в гр.Свищов към
кръстовището на тази улица с улиците “Кирил Д. Аврамов“ и “3-ти Свищовски полк“,
като в самото кръстовище спрял, за да пропусне движещият се с предимство
полицейски автомобил. При разминаването свидетелите се имали пряка видимост към
автомобила, управляван от жалбоподателя и ясно са възприели, че същият не е
поставил обезопасителния колан, с който е снабден автомобила му. Отново от свидетелските показания се
установява, че след като е спрян в малко по-късен момент на ул.“33-ти Свищовски
полк“ жалбоподателят вече е бил с поставен такъв. В АУАН обаче вмененото
нарушение е посочено, че е извършено на ул.“33-ти Свищовски полк“. Това
обстоятелство е било известно на актосъставителя и свидетеля по акта, но
въпреки това не е намерило отражение в процесния АУАН. Нещо повече
административнонаказващия орган е извършил проверка въз основа на подаденото
възражение на жалбоподателя, при която двамата свидетели изготвили докладни
записки. В тях отново не отразили това обстоятелство., поради което АНО издал
обжалваното НП без да намери отражение фактът, че при спирането на
жалбоподателя на ул.“33-ти Свищовски полк“ същият е бил с поставен
обезопасителен колан. Извършеното нарушение е съществено, като е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде санирано във въззивната
инстанция. Това налага обжалваното НП в тази част да се отмени като
незаконосъобразно. За пълнота следва да се посочи, че в този случай не е имало
пречка за извършеното нарушение – управление на МПС без поставен обезопасителен
колан АНО да издаде отделен АУАН, при което да отрази, че нарушението е
извършено на ул. „Христаки Павлович“ в гр. Свищов, тъй като явно след като е
видял полицейските служители жалбоподателят е поставил колана.
Предвид на горното съдът намира,
че в тази част издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
По отношение на нарушенията по
пункт 2 и 3 от НП:
Съдът намира, че по отношение на
вменените нарушения по пункт 2 и 3 от НП адинистративнонаказващия орган не е
допуснал нарушение на процесуалните правила. Актът и постановлението са
издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и
място на извършване на двете деяния, както и нарушените законови разпоредба и
нормите, въз основа на които е определена санкцията. В този смисъл съдът
съобрази, че АУАН и НП посочват ясно и конкретно мястото на нарушенията, тъй
като същите са установени на ул. „33-ти Свищовски полк“, т.е. нарушението е
довършено именно там. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че
нарушенията по чл. 100, ал.1, т. 1, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП, за които е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, са осъществени,
както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно от разпита на
двамата свидетели се установява, че при извършената проверка на документите на
жалбоподателя същият не ги е представил. Това обстоятелство не се оспорва и от
самият жалбоподател. АНО е приложил правилната материалноправна норма и
съответна ѝ санкционна такава. Съгласно чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и пр.2
от ЗДвП, който не носи определените документи - свидетелство за управление и
контролен талон, се наказва с глоба от 10,00 лева. Предвид на това правилно на
жалбоподателя е наложено наказание за тези нарушения, като наложената глоба е в
размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН. В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Последната е относима за случаите, при които извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Видно от справката за нарушител
водач жалбоподателят е системен нарушител, като това не е първото нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя, което разкрива по-висока степен на
обществена опасност на дееца.
В този смисъл НП се явява
законосъобразно в тази част и следва да се потвърди.
За пълнота съдът намира възражението
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.43, ал.2 от ЗАНН за неоснователно.
Според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си. Съответно, според чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Действително,
буквалното разбиране на цитираните две норми предполага, отразеният в акта
свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението и
свидетелят на отказа на нарушителя да подпише акта, да са различни лица,
доколкото по отношение на свидетелят на отказа да се подпише акта, отново е
възведено изискването в акта да се посочат името и точният му адрес. Явно е
обаче, че нормативните изискванията за вписване в акта, както на свидетел който
е присъствал при извършване или установяване на нарушението, така и свидетел на
отказа на нарушителя да подпише акта, са установени като гаранция за
законосъобразно упражняване на правомощията от страна на съставителя на акта, а
също така и с оглед осигуряване на възможността при възникването на спор по
отношение на кой да е от фактите и обстоятелствата свързани с извършването или
установяването на нарушението, със съставянето на акта и изпълнението на
задължението същия да бъде предявен на нарушителя, те да бъдат еднозначно
установени посредством свидетелските показания на същите тези свидетели. Ето
защо, няма пречка, когато това е фактически възможно свидетелят, който е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, да бъде свидетел и
на отказа на нарушителя да подпише акта. Ясно е, че свидетелят на извършването
или установяването на нарушението и на отказа на нарушителя да подпише акта,
дори когато е едно и също лице, ще е в състояние да осъществи предвидените от
законодателя функции, като гарантира законосъобразното упражняване на
правомощията от страна на контролния орган и съответно, бъде източник на гласни
доказателства при възникване на спор по отношение на кое да е от
обстоятелствата, отразени в акта.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№19-0352-000731/14.05.2019г. на Началник на РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов в частта, с която на И.Ф.Н. с ЕГН ********** *** на основание основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-0352-000731/14.05.2019г. на Началник на РУП към ОДМВР Велико
Търново, РУ Свищов в частта, с която на И.Ф.Н. с ЕГН ********** *** на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: