РЕШЕНИЕ
№ …….. / 11.06.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На осми
юни, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 9 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „Кредитреформ България“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, против решение № 217/4.12.2019г. по гр.д. № 504/2019 г. по описа на РС Кубрат,
с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск за
осъждане на В.П.П. да заплати сумата 350лв.,
представляваща главница по договор за кредит № **********/2.03.2015г., сключен
между нея и „4финанс“ЕООД, ведно със законна лихва, което задължение е било цедирано на жалбоподателя-ищец от кредитора по договора за
кредит. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение с
искане за отмяната му и постановяване на ново, с което ответникът да бъде
осъден да заплати задължението заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
Въззиваемата В.П.П.
е представлявана в процеса от назначен от съда особен представител по реда на
чл.47 ал.6 ГПК. Постъпил
е писмен отговор от последния, в който е изложено становище за неоснователност
на жалбата. В съдебно заседание същият поддържа изразеното становище.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка, като допълва доказателствения материал със събраното във
въззивното производство писмено доказателство: отношенията между страните
произтичат от сключен договор № **********/2.03.2015г. за предоставяне на
финансова услуга от разстояние, изразяваща се в даване на паричен кредит в
размер 350лв. с дата на връщане на сумата 1.04.2015г. С разписка за извършено
плащане № 2000000079341506/2.03.2015г. „4финанс“ЕООД е извършил паричен превод
в размер 350лв. към „Изипей“ в полза на В.П., с
посочване на номера на сключения договор за кредит. Във връзка с направено от
особения представител на ответника възражение за липсата на доказателства
относно получаване и усвояване на договорената сума от В.П., ищецът е направил
искане по реда на чл.192 ГПК пред районния съд преди първото съдебно заседание за
изискване от трето неучастващо по делото лице „Изипей“
да предостави документът, с който се удостоверява получаването на сумата от
ответника. В проведеното с.з. районният съд не е докладвал доказателственото
искане и не се е произнесъл по същото. Допуснатото нарушение на процесуалните
правила, регламентирани в чл.143 ал.2 ГПК, е отстранено от въззивния съд по реда
на чл.266 ал.3 ГПК и третото неучастващо по делото лице „Изипей“
е представило поискания от жалбоподателя-ищец писмен документ. Видно от
приетата разписка № 07000313262885, на 2.03.2015г., В.П. е получила сумата
350лв. лично срещу положен от нея подпис, с отбелязване на фамилното й име, ЕГН
и основанието за получаване на сумата – номерът на сключения договор за кредит.
Липсват данни за изпълнение на
задължението на длъжника по договора за връщане на заетата сума в договорения
срок.
С договор № BGF-2018-005/1.02.2018г.
за прехвърляне на вземания „4финанс“ЕООД е прехвърлил вземането си към В.П. на
ищеца „Кредитреформ България“ЕООД. Цедентът е изпратил уведомление до длъжника за извършената
цесия на посочения в договора адрес (който е и постоянен и настоящ неин адрес),
но уведомлението не е връчено с отбелязване, че получателят се е преместил на
друг адрес. Липсват данни В.П. да е извършила плащане в полза на „Кредитреформ България“ЕООД.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
основателна. Със сключването на договора за цесия ищецът е встъпил в правата на
кредитора „4финанс“ЕООД по отношение на длъжника В.П.. В съдебната практика по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД е
установено правилото, че уведомяването на длъжника за цедиране
на вземането не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента
към цесионера. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението
(така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.).
Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба, липсват и доказателства
В.П. да е извършвала плащания след прехвърляне на вземането на цедента или цесионера. Неуведомяването
й по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД е без правно значение за спора. Горният извод прави
безпредметно обсъждането на въпроса, на който районният съд е отделил внимание,
че връчването на уведомление за извършената цесия на особения представител на
длъжника в хода на образуваното съдебно производство поражда валидно действие
спрямо последния.
Спорните въпроси са дали е
сключен договор за кредит между „4финанс“ЕООД и В.П. и дали последната е
усвоила кредитни средства по същия. Аргументите на ответника чрез особения му
представител са, че липсват представени доказателства за валидно сключен
договор за потребителски кредит и за усвояване на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.6
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дефиницията
в §1 т.2 ДР на ЗПФУР определя средството за комуникация от разстояние като
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
на потребителя. Използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства
за комуникация от разстояние в горния смисъл. Предвид изложените от ищеца
твърдения за ползваната процедура за сключване на процесния договор, правоотношението
между договарящите страни попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1
т.1 и т.3 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията на потребителя и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, като за доказване на посочените обстоятелства в случаите
на електронни изявления се прилага ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ).
В настоящия случай ищецът е
представил заверени копия от договор за кредит № **********/2.03.2015г. и
разписка за извършено плащане към „Изипей“ в полза на
В.П. от същата дата. Общите условия при сключване на договори за кредит са
общодостъпни на сайта на кредитора-цедент www. vivus.bg. За договора
и общите условия ищецът посочва, че са потвърдени от ответника с натискането на
бутон „Подпиши“ на посочената интернет страница на „4финанс“ЕООД.
Представените на хартиен
носител документи представляват годни доказателствени средства, установяващи
валидното сключване на договор за кредит по реда на чл.6 ЗПФУР. С решение № 70
от 19.02.2014 г. постановено по реда на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., 4-то г.о.,
приложимо и в настоящия случай, е прието, че възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис в ред. към момента на сключване на процeсния
договор). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП в ред. към
посочения по-горе момент). Същото се счита за подписано при условията на чл.13
ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство.
Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК,
електронният документ се представя по делото върху хартиен носител като препис,
заверен от страната. На представения физически хартиен носител липсва положен
подпис на ответника. Ако обаче другата страна не поиска представяне на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане не
е направено от ответната страна. Следователно, при спазването на изискванията
на чл.18 ал.1 ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл.13 ал.4 ЗЕДЕП(в
ред. към подписване на договора) следва да се приеме, че представеният по
делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен
носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена
сила по смисъла на чл.180 ГПК. Това, от своя страна, доказва възникването на
заемно правоотношение между цедента-праводател на
ищеца и ответника по договор за кредит №
**********/2.03.2015г., както и че кредиторът е превел сумата към „Изипей“, за да бъде изплатена на ответника.
По-нататък, по делото е
доказано и изпълнението на основното задължение на кредитора реално да
предостави на кредитополучателя договорената парична сума, което се установява
от положения от ответника подпис върху приетата като доказателство във
въззивното производство разписка № 07000313262885/2.03.2015г. за получена сума
в размер 350лв. с вписано основание – посочения договор за кредит. Следователно,
дори и да се приемат възраженията на особения представител на ответника относно
липсата на изразено съгласие за сключване на договора (приети по-горе за
неоснователни), то с получаването на сумата от П. отпадат всякакви съмнения относно
създадената облигационна връзка. Договорът за заем е реален договор, чието
действие настъпва с фактическото предаване на парите и в случая този факт е
установен.
Тъй като на договорената дата
1.04.2015г. В.П. не е изпълнила задължението си да върне получената сума (възражение
в този смисъл въобще не е заявявано от нея), за ищеца-цесионер,
встъпил в правата на кредитодателя, се поражда
правото да ангажира отговорността на ответника за изпълнение на паричното му
задължение, като поиска реално изпълнение на същото. Главният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 350 лв.
Основателността на главната
претенция обуславя основателността и на акцесорната
такава за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Решението на районния съд
следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени в тяхната цялост.
С исковата молба е направено
искане за конституиране на трето лице-помагач, по което липсва въобще
произнасяне от районния съд. На този етап от производството допуснатото от
първостепенния съд процесуално нарушение не би могло да бъде отстранено от
въззивния съд.
Ищецът-жалбоподател претендира
присъждане на направените разноски в двете инстанции. Същият е заплатил ДТ при
подаване на иска в размер 50лв. и възнаграждение за особен представител на
ответника за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното
производство в размер 200лв. Представляван е от юрисконсулт, чието
възнаграждение, съгл. чл.25 ал.1 НЗПП съдът определя на 100лв. Във въззивното
производство ищецът е внесъл ДТ за обжалване в размер 25лв. и депозит за
особения представител на ответника в размер 200лв. Представляван е от адвокат,
на когото е платил в брой адв.възнаграждение в размер
360лв. Предвид изхода от правния спор, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата 350лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното
производство и сумата 585лв. за деловодни разноски във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 217/4.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 504/2019г. по описа на РС Кубрат,
като вместо това постановява:
Осъжда В.П.П.
да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД,
представляван от управителя Р.Велчев, сумата 350лв., представляваща главница по
договор за кредит № **********/2.03.2015г., сключен между нея и „4финанс“ЕООД,
което задължение е цедирано на „Кредитреформ
България“ЕООД по силата на договор № BGF-2018-005/1.02.2018г. за прехвърляне
на вземания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.07.2019г. до окончателното й изплащане,
сумата 350лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното
производство и сумата 585лв. за деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НР
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|