Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Плевен, [улица], ап.5, против Заповед № 316з- 2275/21.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен.
В жалбата се сочи, че на 28.05.2024 г. му е връчена посочената заповед, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.2 и т.3 и чл.200, ал.1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, за две дисциплинарни нарушения, индивидуализирани като „неизпълнение на служебни задължения" и „неспазване на служебни правомощия", му е наложено дисциплинарно наказание ,,порицание” за срок от 1 една година, считано от датата на връчване на заповедта.
Счита, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснована. Излага следните съображения:
Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая хронологично дисциплинарното производство започва през м. октомври 2023 г. с дисциплинарна проверка от Дирекция „Инспекторат”-МВР, в изпълнение на МЗ №8121з-1870/03.11.2023 г., във връзка с проведената Специализирана полицейска операция (СПО) на 05/06.10.2023 г. Тази проверка е приключила с доклад рег. №4575р-2426/01.12.2023 г. до Министъра на вътрешните работи, който е изпратен в ОД на МВР Плевен с писмо рег. №4575р-2624/18.12.2023 г. В него е посочено конкретното дисциплинарно нарушение, което проверяващите са счели, че е извършил, имената и длъжността му. Директорът на ОД на МВР - Плевен се е запознал с доклада още през м. декември 2023 г., както и с направените в него констатации, вкл. и с предложението да вземе отношение в качеството си на компетентен ДНО, по установените данни за извършени дисциплинарни нарушения от служителите на ОДМВР-Плевен, изброени и подробно описани в обстоятелствената част на доклада. Същевременно за същите обстоятелства паралелно е възложена и друга дисциплинарна проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР със заповед №316з- 5003/14.11.2023 г. на директора ОД МВР Плевен, изм. и доп. със заповеди №№316з-607/12.02.2024 г. и 316з-877/01.03.2024 г., които в оспорваната заповед се сочат като начало на проверката, но се цитира и доклада на Дирекция „Инспекторат” – МВР, който е приобщен към материалите по дисциплинарната проверка.
С оглед на горното счита, че заповед №316з-2275/21.05.2024 г. на директора на ОДМВР Плевен, е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, което е съществен процесуален порок и е основание за отмяната й. В случая посочените в оспорваната заповед дисциплинарни нарушения са станали известни на ДНО - министъра на вътрешните работи, с представянето на доклада от извършена проверка в ОДМВР-Плевен с рег.№ 4575р- 2426/01.12.2023 г. Видно от материалите по преписката, същите дисциплинарни нарушения са изцяло и дословно възпроизведени в обобщената справка рег.№316р-8998/14.03.2024 г. и в оспорваната заповед. Поради това счита, че от 1.12.2023 година за компетентния ДНО по чл. 204, т. 1 от ЗМВР /министъра на вътрешните работи/ е започнал да тече двумесечният срок да ангажира дисциплинарната му отговорност, след като проверяващите от Дирекция „Инспекторат“ са констатирали и отразили в доклада си, че е извършил дисциплинарни нарушения. В този контекст, дисциплинарното производство е образувано и дисциплинарното нарушение е установено по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР от министъра на вътрешните работи в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР и за директора на ОД на МВР - Плевен, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР не е започнал да тече нов, самостоятелен двумесечен срок за издаване на заповед за дисциплинарно санкциониране. Прави извод, че срокът да се наложи дисциплинарно наказание е изтекъл на 1.02.2024 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 21.05.2024 година, три месеца по- късно. Счита, че ако дисциплинарното производство е започнало с проверката, разпоредена с МЗ №8121з-1870/03.11.2023 година, няма основание за разпореждане на друга проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за същите обстоятелства със заповедите на директора на ОД МВР Плевен. Но дори и да не е така, видно от заповед №316з-5003/14.11.2023 г. на директора ОД МВР Плевен, определеният срок за приключване на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР е бил 14.12.2023 г., като в този срок проверяващата комисия е следвало да изготви писмена справка, която да докладва на ДНО /т.7 от заповедта/. С такава справка, изготвена в определения в заповедта срок жалбоподателят не е запознаван. Втората заповед №316з-607/12.02.2024 г. на директора на ОД на МВР-Плевен е издадена като допълнение и изменение на първата, като за основание е посочена докладна записка № 316р-4878/09.02.2024 г. на проверяващата комисия и обстоятелството, че вече била „установена самоличността му като нарушител”. Комисията обаче е приключила работата си на 14.12.2023 г., от което прави извод, че с въпросната втора заповед от 12.02.2024 г. незаконосъобразно се „новира” срока на проверката до 05.03.2024 г.
Жалбоподателят сочи, че съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случаи дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В т. вр. срокът по чл. 195, ал.1 от МВР за Директор ОД на МВР Плевен, като дисциплинарно наказваш орган по чл. 204, т.3 ЗМВР, е започнал да тече още през месец декември 2023 година, след получаване на доклада от Дирекции „Инспекторат“. Преклузивният двумесечен срок за него е изтекъл през месец февруари 2024 година, защото вменените му дисциплинарни нарушения са му станали известни при запознаването му с доклада от извършена проверка в ОДМВР- Плевен в изпълнение на МЗ №8121з-1870/03.11.2023 година на Дирекция „Инспекторат“ към МВР. От друга страна, съгласно чл.24 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Инструкцията/, дисциплинарно наказващият орган може с писмена заповед да удължи срока на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство, по писмено мотивирано предложение за удължаване на срока на проверяващата комисия или дисциплинарно разследващия орган, направено не по-късно от десет дни преди изтичане на определения срок за приключване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство. В случая определеният със заповед № 316з-5003/14.11.2023 г. срок за приключване на проверката по чл.205, ал. 2 от ЗМВР е бил 14.12.2023 г. и в този срок, не по-късно от десет дни преди изтичането му не е правено предложение за удължаването му. Заповедта от 12.02.2024 г. за удължаването на срока на проверката може да породи действие само ако изменената и допълнена заповед №316з- 5003/14.11.2023 г. е действала към момента на изменението, а в случая тя е прекратила действието си още на 14.12.2023 г. Една от причините за прекратяване на действието на ИАА е изтичане на срока, за който са издадени. Затова и изменението на заповед №316з-5003/14.11.2023 г., която не е действаща, не може да породи действие занапред, а актът /заповед №316з-607/12.02.2024 г./, с който е направено изменението, е нищожен. Освен това справка рег. №316р-8998 е с дата 14.03.2024 г., а заповедта, с която му е наложено наказанието, е с дата 21.05.2024 г. Съгласно непротиворечивата съдебна практика, началният момент на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР започва да тече за дисциплинарно наказващия орган не от датата на поставяне на неговата резолюция, а от датата на изготвянето на справката. Конкретното запознаване на дисциплинарно наказващия орган със справката не определя началния момент на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, т. к. е свързано със субективната преценка на органа кога да се запознае със същата, след като резултатите са обективирани с внасянето й в деловодството. И след като обобщената справка е регистрирана в деловодството на ОД на МВР Плевен на 14.03.2024 година, срокът за издаване на заповедта е изтекъл на 14.05.2024 година, а обжалвана заповед е издадена на 21.05.2024 година. В този смисъл се позовава на решение 14281 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. 2357 2018 г., решение 14563 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм.д. 10517/2018 г., решение 11200 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. 6356/2016 г. и др.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена и извън срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР за приключване на дисциплинарното производство, който е до 4 месеца от образуването му.
По отношение на нарушението на материалния закон сочи, че от направеното в заповедта фактическо описание не става ясно какви точно нарушения е извършил С..
По отношение на първото нарушение твърди, че след като е получил план рег.№ 3391 р-9035/02.10.2023 г. за провеждане на СПО, изготвен съгласно Заповед № 316з-4252/29.09.2023 г. на директора на ОД на МВР Плевен и на същия ден е бил запознат и със съдържанието на заповед №8121з-1549/26.09.2023 г. на главен секретар на МВР- [жк], не е докладвал необходимостта от изменение и допълнение на организационните актове и документи, свързани с подготовката и организацията на СПО, с което не е изпълнил служебното задължение, произтичащо от длъжностната му характеристика рег. № 3286р - 1914/15.01.2016 г. за заеманата длъжност да: „Организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на районното управление, като се ръководи от действащото законодателство, заповедите, разпорежданията и указанията па ръководството“. Извършеното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение па служебни задължения“. За това нарушение ДНО не е посочил времето на извършването му, т.е. не е посочена датата или какъвто и да било времеви период на твърдяното дисциплинарно нарушение. На следващо място, не е посочено на кого е следвало да докладва за необходимостта от изменение и допълнение на организационните актове и документи, свързани с подготовката и организацията на СПО. В оспорваната заповед липсва и посочване на конкретните задължения, които е нарушил и по какъв начин му е било вменено задължението да докладва за необходимост от изменение. Действията, респ. бездействията му са квалифицирани като "неизпълнение на служебни задължения" без да са посочени нормите, които регламентират тези задължения и на които извършеното /неизвършеното/ от него противоречи. Въпросният план рег.№ 3391р-9035/02.10.2023 г. за провеждане на СПО, изготвен съгласно заповед № 316з-4252/29.09.2023 г. на директора на ОДМВР-Плевен не е бил издаден, нито е бил утвърден от него, а от по-горестоящ ръководен орган, а именно от Директор ОДМВР-Плевен. Според жалбоподателя не съществува нормативен акт, съответно индивидуален административен акт /заповед, указание, инструкция и т.н./, който да задължава по-долустоящ служител в МВР да докладва на по-горестоящ служител, необходимостта от промяна на актове му. В длъжностната характеристика на началник РУ на МВР не съществува такова задължение и не може да се приеме, че то произтича от общото задължение по организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на районното управление. По друг начин биха стояли нещата, ако несъответстващият план рег.№ 3391р- 9035/02.10.2023 г. за провеждане на СПО е утвърден от него или от по- долустоящ от него служител. Тогава би възникнала реална необходимост в първия случай да измени утвърдения акт, а във втория - да разпореди това да бъде сторено от по-долустощия служител.
По отношение на второто нарушение, описано като „..Независимо, че съгласно план рег.№ 3391р-9035/02.10.2023 год., главен инспектор С. е бил определен за ръководител на СПО, а за провеждащ инструктажите главен инспектор П. В. Н. - началник на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ Плевен, с устно разпореждане началникът на Второ РУ-Плевен е определил за ръководител и провеждащ инструктажите други служители от районното управление, като по този начин еднолично е изменил утвърдения план за СПО, каквито правомощия има само органът, утвърждаващ плана, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.3 от Закона за МВР- „неспазване на служебни правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.5 от Закона за МВР- „превишаване па правомощия“, също липсва посочване на времето на извършването му /чл. 210, ал.1 от ЗМВР/. Не е посочена дата, нито времеви период, нито дори година на извършването. Липсват и други реквизити, а именно място, обстоятелствата, при които се извършеното и т.н.
В случая нарушението на служебната дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно наказание, е квалифицирано като такова по см. на чл. 194, ал.2, т.3 във вр. с чл. 200, ал.1, т.5 от ЗМВР - неспазване на служебните правомощия - превишаване на правомощия. Вмененото нарушение на служебната дисциплина от правна страна е обосновано с отправяне на устно разпореждане, в качеството му на ръководител на СПО, за определяне на друг ръководител и за провеждащи инструктажите служители от районното управление, различни от тези, посочени в утвърден от Директор ОД на МВР - Плевен План рег.№ 3391 р-9035/02.10.2023 г. В случая не е посочена нарушена ли е нормативната уредба и ако да, кой точно нормативен или административен акт е нарушил. Отделно от това фактическата и доказателствена обоснованост на дисциплинарното обвинение при квалификация на деянието като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2, т.3 във вр. с чл. 200, ал.1, т.5 от ЗМВР - неспазване на служебните правомощия - превишаване на правомощия, изисква установяването и доказването на упражняване на правомощия, които са извън обема и съдържанието на материалната, териториалната или по степен компетентност на наказания служител. Описаното в заповедта не кореспондира с обвинението за допуснато нарушение по чл. 194, ал.2, т.3 във вр. с чл. 200, ал.1, т.5 ЗМВР, напротив, то е негово правомощие съгласно разпоредбите на т.5.8 и т. 8.1 от Заповед №8121 з-1549/26.09.2023 г. на гл. секретар на МВР. Съгласно т. 5.5 ръководителят и служителят по т.5.8 от същата заповед, на който е възложен контролът по организацията на СПО са две различни лица. По никакъв начин ръководителят на СПО в лицето на жалбоподателя не е заменян. По образуваната дисциплинарна преписка липсват каквито и да било доказателства за дадено устно разпореждане за промяна на ръководителя. Като ръководител на СПО денонощно е осъществявал контрол и ръководство при провеждането му по начин и със средства, които е преценил за целесъобразни, което е потвърдено от всички служители, участвали в СПО. Съобразно дадените му правомощия, като ръководител на СПО, съгласно т.5.8 от Заповед №8121з-1549/26.09.2023 година на гл. секретар на МВР, е определил служител от Второ РУ-Плевен, на когото е възложил контрол по организацията на СПО, което не е еднозначно със определяне на друг ръководител на СПО. Що се отнася до промяната на инструктиращия, то тя е направена в съответствие с т. 8.1 от Заповед №8121з- 1549/26.09.2023 година на гл. секретар на МВР, която е следвало да се прилага при реализирането на специализираната полицейска операция. Съгласно тази разпоредба ръководителят на СПО определя служител/ли, които да провеждат инструктажа (т.8.1 от същата: ..инструктажът се провежда от ръководителя на СПО или определен /определени от него служител/служители“). Т.е. в кръга на правомощията му към момента на устното му разпореждане, в качеството му на ръководител на СПО, е да определя кой да проведе инструктажа. Прави извод, че фактическото описание и формулировка на дисциплинарното обвинение не сочи на действие извън правомощията му. С оглед на това счита, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно, от гледна точка на материалния закон, ДНО е приел, че е допуснал нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2, т.3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т.5 от ЗМВР неспазване на служебни правомощия - превишаване на правомощия.
В хода на дисциплинарната проверка са допуснати и редица други нарушения на административно производствените правила, които счита за съществени. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани и оценени всички доказателства, вкл. и тези, посочени от него в писмените му обяснения. Съгласно чл. 63, т.6 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се обсъждат обясненията, възраженията и направените искания от служителя. Никъде в оспорената заповед не се обсъждат дадените от него обяснения и възражения, както тези от 20.02.2024 година, така и тези от 15.05.2024 г. Нито обобщена справка рег.№316р-8998/14.03.2024 г., както изисква чл. 49, т.6 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, нито в заповедта е направен анализ и не са изложени мотиви за това приемат ли се или не направените възражения. В хода на проверката на основание чл. 205, ал.8, т.5 от ЗМВР жалбоподателят е направил искане да бъде уведомен писмено на коя дата е постъпил в деловодството на ОД на МВР -Плевен доклада на Дирекция „Инспекторат“ към МВР, както и кой и на коя дата се е запознал с него. До настоящия момент такъв отговор не е получил.
Според жалбоподателя заповедта е издадена при неспазване на установеното за нея съдържание на мотивната част, съгл. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 63, т.1 от Инструкцията да изложи надлежна обосновка за това дали има основания за прилагане на чл. 198 от ЗМВР. Не е спазено и изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поради това заповедта се явява и необоснована.
Моли да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, и да се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.И. от АК-Велико Търново с пълномощно на л.394 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания , по същество излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът-Директор на ОДМВР Плевен, се представлява от юрисконсулт К. с пълномощно на л.391 от делото, която оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От главния секретар на МВР е издадена заповед № 8121з-1549/26.09.2023 г. /л.242-244/ относно подготовка, провеждане и отчитане на СПО в МВР. Съгласно т.8.1 от същата, инструктажът се провежда от ръководителя на СПО или определен/определени от него служител/служители.
Със заповед № 316з - 4252/29.09.2023 год. на директор на ОД на МВР - Плевен /л.305/ е наредено провеждането на СПО.
За провеждането на СПО е представен план от началника на Второ РУ Плевен рег. № 3391р - 9035/02.10.2023 год. по описа на Второ районно управление – Плевен /л.306-308/. Същият е утвърден на 29.09.2023 г. от директора на ОД МВР Плевен.
Съгласно протокол от 05.10.2023 г. /л.265-266/ инструктаж на тази дата за СПО е проведен от ст.инспектор Н. П..
До директора на ОД МВР Плевен е изпратена докладна записка № 3391р - 9282/06.12.2023 год. от началника на Второ РУ-Плевен /л.149-151/ за провеждането на СПО на 05/06.10.2023 г. Същата докладна записка е наименована справка в процесната заповед.
Издадена е заповед № 5003/14.11.2023 год. на директора на ОД МВР /л.73-74/ за извършване на проверка и установяване на нарушители, доколкото в справка № 3391р - 9282/06.12.2023 год. се съдържат предварителни данни за извършени нарушения, като е даден срок за извършването на проверката до 14.12.2023 г.
Със заповед № 316з - 5400/12.12.2023 год. /л.75-76/ срокът за разследването е удължен, като в заповедта не е посочено до кога е удължен. Удължаването е въз основа на предложение от 4.12.2023 г. /л.112-113/, като в същото се сочи, че се иска удължаване на срока до 14.01.2024 г.
Издадена е последваща заповед № 316з - 607/12.02.2024 год. /л.77-81/, с която срокът на проверката е удължен до 5.03.2024 г. Същата е издадена въз основа на докладна записка от 9.02.2024 г. /л.120-125/, в която се сочат като установени нарушители жалбоподателят и още един служител, и се предлага производството да продължи спрямо тях.
Издадена е последваща заповед № 316з - 877/01.03.2024 год./л.82-86/, с която срокът на проверката е удължен до 14.03.2024 г. Същото е въз основа на предложение от 21.02.2024 г. /л.116-119/.
Разследването е приключило с Обобщена справка № 316р - 8998/14.03.2024 год. /л.52-72/, в която са изложени същите факти и правни норми, както в процесната заповед. Изложени са мотиви и относно липса на разследвано трето нарушение, които ДНО е възприел, и по тази причина съдът не ги цитира и обсъжда.
По преписката е приложена кадрова справка на С. /л.102-104/.
С. е запознат с длъжностната си характеристика, видно от протокол на л.251 от 16.09.2022 г., като длъжностната характеристика е приложена на л.252-256.
Със заповед на министъра на МВР от 3.11.2023 г. е назначена комисия за проверка на провеждането на СПО /л.304/.
По преписката е приобщен и доклад до министъра на вътрешните работи от 1.12.2023 г. от Дирекция „Инспекторат“ /л.282-303/, съставен в резултат на извършената проверка въз основа на посочената заповед, в който се посочват извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, и се изпраща доклада до Директора на ОД МВР Плевен в качеството на компетентен дисциплинарно наказващ орган.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед № 316з- 2275/21.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, в която е изложено следното:
От 26.09.2023 год. подготовката, провеждането и отчитането на специализирани полицейски операции (СПО) в МВР е регламентирано със заповед № 8121з - 1549/26.09.2023 г. на главния секретар на МВР, която отменя действащата до този момент заповед № 8121з-1624/22.12.2016 год. Същата заповед е приета по ЦАИС ДО на 26.09.2023 год. (вторник) в 14:39 часа от системен администратор в деловодството на ОД на МВР - Плевен. С разпоредителна резолюция на директора на областната дирекция старши комисар В. В. (към посочената дата) от 27.09.2023 год. (сряда) към заместник - директора на ОД на МВР - Плевен, началника на отдел „Охранителна полиция”, сектор СТД, РУ, ОДЧ и „Миграция“ - „За обучение и изпълнение на състава!”, заповед № 8121з - 1549/26.09.2023 год. е изпратена по АИСД в деловодството на Второ районно управление - Плевен на 28.09.2023 год. (четвъртък) в 13:39 часа. Същата е приета в ЦАИС ДО от системен оператор на Второ районно Управление - Плевен на 29.09.2023 год. (петък) в 11:58 часа и с резолюция на главен инспектор С. С. - началник на районното управление от 02.10.2023 год. (понеделник)-„За сведение на състава и изпълнение на разпореденото”, е разпределена за изпълнение на началниците на сектори ОП, КП и КОС.
Със заповед № 316з - 4252/29.09.2023 год. на директора на ОД на МВР - Плевен е разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на ОД на МВР - Плевен за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления против собствеността, както и други престъпления от общ характер, с продължителност от 08:30 часа на 02.10.2023 год. до постигане на целта, която следва да се проведе със сили и средства на Първо районно управление - Плевен, Второ районно управление - Плевен, Районно управление - Долна Митрополия, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ и „Специални тактически действия” при ОД на МВР - Плевен и която във връзка с извършвани оперативно - издирвателни мероприятия по водено досъдебно производство по преписка № 1042/2023 год. по описа на Районна прокуратура - Плевен (рег. № ЗМ - 88/2023 под. по описа на Второ районно управление -Плевен), образувано за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Съгласно заповедта началникът на Второ районно управление - Плевен следва да изготви и да предостави за утвърждаване от директора на ОД на МВР - Плевен план за специализирана полицейска операция (СПО) и да му докладва с писмена справка за изпълнението на задачата. В случая, операцията следва да се проведе на територията на повече от едно районно управление в рамките на обслужваната от ОД на МВР - Плевен територия - налице е специализирана полицейска операция (СПО) на местно ниво по смисъла на т. 3.1. от заповедта на главния секретар на МВР.
В резултат на извършена проверка са установени следните действия на главен инспектор С. С.:
В изпълнение на заповед № 316з - 4252/29.09.2023 год. на директора на ОД на МВР - Плевен е изготвен план рег. № 3391р - 9035/02.10.2023 год. за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията, обслужвана от ОД на МВР - Плевен, съгласуван от главен инспектор П. Н. - началник на сектор ’’Криминална полиция” към Второ районно управление - Плевен и от комисар Н. Н. - заместник-директор, той и началник на отдел ’’Криминална полиция” и утвърден от директора на ОД на МЗР - Плевен на 29.09.2023 г., който след утвърждаването му е изпратен в деловодството на Второ районно управление - Плевен, където е регистриран с рег. № 3391р - 9035/02.10.2023 год. по описа на Второ районно управление - Плевен, след което е докладван на главен инспектор С. заедно със заповед № 316з - 4252/29.09.2023 год. за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО).
На 02.10.2023 год. началникът на районното управление е бил запознат и със заповед № 8121з - 1549/26.09.2023 год. на главния секретар на МВР, която отменя действащата до този момент заповед № 8121з - 1624/22.12.2016 год. и определя нов ред за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) в МВР, в това число и за операциите на местно ниво, каквото е СПО, разпоредена със заповед № 316з - 4252/29.09.2023 год. на директора на ОД на МВР - Плевен.
С оглед на горното, следва да се приеме, че на 29.09.2023 год., когато е изготвен, съгласуван и подписан план рег. № 3391р - 9035/02.10.2023 год. по описа на Второ районно управление - Плевен за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО), служителите, заемащи ръководни длъжности във Второ районно управление -Плевен не са били запознати с действащата към този момент заповед № 8121з - 1549/26.09.2023 год. на главния секретар на МВР, в която съгласно т. 4.1.1. е следвало, освен заповед и план, да бъде изготвено и предложение за СПО на местно ниво, което да бъде утвърдено от директора на ОД на МВР - Плевен.
Въпреки това, главен инспектор С. не е докладвал на ръководството на ОД на МВР - Плевен за необходимостта от коригиране и допълване на организационните актове и документи, изготвени във връзка с подготовката и организацията на специализирана полицейска операция (СПО).
С тези свои действия, същият не е изпълнил негово основно служебно задължение да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на районното управление, като се ръководи от заповедите, разпорежданията и указанията на ръководството, вменено му с длъжностна характеристика за длъжността „началник на районно управление при ОД на МВР”, рег. № 3286р - 1914/15.01.2016 год., с която е запознат срещу подпис и дата с протокол УРИ: 316р — 32167/16.09.2022 год. по описа на ОД на МВР - Плевен.
В тази връзка са налице данни за извършено от главен инспектор С. С. дисциплинарно нарушение по смисъл на чл. 194, ал. 1, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение па служебни задължения“., за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
Въпреки, че в плана за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) директорът на ОД на МВР - Плевен определя за ръководител на специализираната полицейска операция (СПО) главен инспектор С. С., а за инструктиращ - главен инспектор П. Н., на 05.10.2023 год. началникът на Второ районно управление - Плевен определя устно за ръководител и провеждащ инструктажа старши инспектор Н. П. - началник на група 01 в сектор ’’Криминална полиция” към Второ районно управление - Плевен.
В случая се касае за изменение на план, утвърден от директора на ОД на МВР - Плевен, което може да бъде извършено от него след съответното предложение, предвид което са налице данни за извършено от главен инспектор С. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от Закона за МВР - "неспазване на служебните правомощия”, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР - ”превишаване на правомощия”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание ’’порицание”.
Налице са данни за нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР - "неизпълнение на служебни задължения ”, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР - "неизпълнение на служебни задължения" и на 194, ал. 2, т. 3 от Закона за МВР - "неспазване на служебните правомощия ”, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР - "превишаване на правомощия”, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание ’’порицание”.
Съгласно чл. 197, ал. 3, т. 2 от Закона за МВР, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
Посочената разпоредба е приложима по отношение на двете, едновременно установени в хода на упоменатата дисциплинарна проверка, нарушения на служебната дисциплина, допуснати от главен инспектор С., за които се предвиждат еднакви по вид наказания - „порицание“.
След анализ и оценка на всички съотносими материали от извършената проверка, в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид:
тежестта на нарушението: нарушението не е тежко, тъй като въпреки допуснатите нарушения от началника на Второ РУ-Плевен, провеждането на специализираната полицейска операция е обезпечено със съответните служители и е изготвена необходимата документация. Извършени са инструктажи, които са отразени в протоколи. При определяне на срока на дисциплинарното наказание се прилага разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от Закона за МВР, като същото се налага за максимално допустимия законов срок от 1 година;
настъпилите от него последици: няма настъпили вредни последици, но предвид допуснатите нарушения, при провеждането на СПО са установени несъгласувани действия и недобра комуникация със служители от други държавни органи (ДАТО);
обстоятелствата, при които е извършено деянието: действията на служителя са осъществени във връзка с изпълнение на преки служебни задължения, в хода на специализирана полицейска операция, разпоредена със заповед на директор на Областна дирекция на МВР-Плевен;
формата на вината - деянието е извършено при форма на вината небрежност;
цялостното поведение на главен инспектор С. през време на службата му е отразено в кадрова справка рег.№ 316р-7815/05.03.2024 год., която е приобщена към материалите от проверката. От нея е видно, че същият е назначен на държавна служба в МВР на 16.02.2004 год. По време на службата си същият е награждаван 6 (шест) пъти с различни видове награди. До момента не е наказван и не е в срока на наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 или т. 5 от Закона за МВР. Срещу него няма образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от Закона за МВР и не е временно отстранен от длъжност.
При спазване на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, и при съобразяване на факта, че за времето на службата му в МВР, е награждаван многократно, няма наложено дисциплинарно наказание, но предвид допуснатите нарушения, при провеждането на СПО са осъществени некоординирани комуникация и действия спрямо служители от други държавни органи (ДАТО), за постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност, ДНО е счел, че прилагайки разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от Закона за МВР, наказание, наложено за срок от 1 година, ще съответства на тежестта на извършеното от главен инспектор С. дисциплинарно нарушение.
Предвид изложеното и на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.2 и т.3 и чл.200, ал.1, т.5 и т.11, предл. първо от Закона за МВР, е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ” за срок от 1 година на главен инспектор С. С. С. - началник на Второ районно управление - Плевен при Областна дирекция на МВР - Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.
В заповедта подробно са възпроизведени направените от С. възражения, но по отношение на същите не са изложени мотиви.
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 28.05.2024 г., видно от поставената на самата нея дата, а жалбата срещу нея е подадена на 10.06.2024 г., видно от вх.№ на ОДМВР Плевен /л.6/.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от Удостоверение на л.384 и от кадрова справка на л.102-104, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжност началник на Второ РУ Плевен към ОД МВР Плевен. ДНО в качеството си на директор на ОД МВР Плевен е заемал ръководна длъжност и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР последният в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен да налага наказания по чл. 197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” за подчинените му служители от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е писмена, но изискуемата писмена форма не е спазена. Не съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба в същата следва да са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Основателно е възражението, че за първото нарушение не е посочена датата, на която същото е извършено.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало със заповед, като с последващи заповеди трикратно е било продължавано.
Спазени са сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 14.03.2024 год., на която обобщената справка е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от С. деяния и дееца. Видно от приложените на л.385 и сл. от делото Справка за ползван законоустановен отпуск от С. и писмени доказателства в тази насока, С. е ползвал от датата на постъпване на обобщената справка при ДНО до датата на издаване на заповедта общо осем дни платен годишен отпуск /на 26.03.2024 год., от 15.04.2024 год. до 22.04.2024 год. и на 20.05.2024 год./. Оспорената заповед е издадена на 21.05.2024 год. и считано от датата на постъпване на обобщената справка при Директора на ОД МВР Плевен, до датата на издаване на оспорената заповед, като се изключат дните на ползван платен отпуск /чл.195, ал.3 от ЗМВР/, не е изминал период, по-дълъг от два месеца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, както и в рамките на едногодишният срок от извършването на описаните в двата пункта на заповедта дисциплинарни простъпки. По отношение на първото нарушение, на което не е посочено кога е извършено, следва да се отбележи, че доколкото се твърди несъобразяване със заповед на главния секретар на МВР, издадена на 26.09.2023 г., същото нарушение явно не е извършено преди тази дата.
Спазено е императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката, жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата на 1.04.2024 г., до С. е отправена писмена покана /л.41-42/, за даване на обяснения във връзка с вменените нарушения, като в определения срок служителят е депозирал такива /л.43-47/.
Настоящият състав на съда намира, че заповедта не е съобразена с приложимия материален закон.
Първото посочено в заповедта нарушение, изразяващо се в това, че не е докладвал необходимостта от изменение и допълнение на организационните актове и документи, свързани с подготовката и организацията на СПО, и така не е изпълнил свое основно служебно задължение да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на районното управление, като се ръководи от действащото законодателство, заповедите, разпорежданията и указанията на ръководството, съдът счита, че не е налице. В приобщената длъжностна характеристика не е налице задължение на жалбоподателя да уведомява горестоящ орган, че утвърден от този орган план за СПО /или каквато и да е заповед, разпореждане и пр./ не е в съответствие със заповед на по-горестоящ орган – в случая на главния секретар на МВР, или с каквато и да е заповед на горестоящ орган. Видно от посочените в самата заповед факти, заповедта на главния секретар на МВР е била доведена до знанието на директора на ОД на МВР преди утвърждаване на плана, и същият е следвало да провери съответствието му с нея. Тази заповед обаче е била доведена до знанието на жалбоподателя след утвърждаването на плана. Видно от самия план, същият касае не само Второ РУ на МВР Плевен, но и други структури, по отношение на които началникът на Второ РУ на МВР Плевен, видно от длъжностната му характеристика, няма никакви организационни и контролиращи функции, нито носи отговорност за дейността на същите структури.
Второто посочено в заповедта нарушение се изразява в това, че въпреки, че в плана за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) директора на ОД на МВР - Плевен определя за ръководител на специализираната полицейска операция (СПО) главен инспектор С. С., а за инструктиращ - главен инспектор П. Н., на 05.10.2023 год., началникът на Второ районно управление - Плевен определя устно за ръководител и провеждащ инструктажа старши инспектор Н. П. - началник на група 01 в сектор ’’Криминална полиция” към Второ районно управление - Плевен. В случая се касае за изменение на план, утвърден от директора на ОД на МВР - Плевен, което може да бъде извършено от него след съответното предложение. Според съда така посоченото нарушение не е налице при съобразяване със следното:
Към дата 5.10.2023 г. началникът н а Второ РУ на МВР Плевен вече е бил запознат с цитираната заповед на главния секретар на МВР относно СПО. Със същата заповед на ръководителя на СПО /какъвто според плана е началникът на Второ РУ – настоящият жалбоподател/ е дадено право – т.8.1 от заповедта на главния секретар, да определя служители, които да извършват инструктаж. Даденото с тази заповед правомощие не може да бъде отнето от утвърдения от директора на ОД МВР Плевен план, доколкото директорът на ОД МВР Плевен е подчинен на главния секретар на МВР. Като се е възползвал от право, предоставено му от заповедта на главния секретар на МВР, С. не е извършил дисциплинарно нарушение. При противоречие между две заповеди от органи в системата на МВР следва да се изпълнява тази, издадена от по-горестоящ орган, което в случая е направено от С.. Същият би извършил дисциплинарно нарушение, ако се беше съобразил с издадената от по-долустоящ орган заповед, което той не е направил.
С оглед липсата на описаните в заповедта нарушения е безпредметно да се обсъжда правилността на правната им квалификация.
Заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона, доколкото само при извършени нарушения на служебната дисциплина следва да се налагат дисциплинарни наказания.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобрази следното:
Запознаването на министъра с доклада от дирекция „Инспекторат“ не поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Същият доклад представлява по същността си предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения, и е изпратен по компетентност на директора на ОД на МВР-Плевен, където вече е било образувано дисциплинарно производство. Не може да се приеме, че срокът за разследване съгласно заповедта за дисциплинарно разследване не е удължаван своевременно, видно от цитираните по-горе заповеди за удължаване на срока на разследването. Не е нарушен чл.205, ал.6 от ЗМВР, доколкото заповедта, поставила начало на дисциплинарното производство, е от 14.11.2023 г., а обобщената справка е от 14.03.2024 г., с оглед на което четиримесечния срок по тази разпоредба е спазен. Второто нарушение има дата, като е посочено, че инструктажът на 5.10.2023 г. е извършен от лице /индивидуализирано/, посочено от началника на Второ РУ на МВР Плевен, а не от лицето, посочено в плана за СПО.
На тези основания съдът намира оспорената заповед за издадена при неспазване на предписаната от закона форма, в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да се отмени.
В настоящето производство своевременно е направено искане за заплащане на разноски. Такива са направени за държавна такса в размер на 10 лева /л.28/, които следва да си присъдят. Поискано е възнаграждение за един адвокат, на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата. В самото приложено на л.394 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в минимален размер от 750 (седемстотин и петдесет) лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в този смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№ 1451/2014 г., ІІ г.о. Доколкото съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР областната дирекция е юридическо лице, същата следва да бъде задължена с разноските.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, по жалба на С. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Плевен, [улица], ап.5, Заповед № 316з- 2275/21.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на С. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Плевен, [улица], ап.5, разноски за държавна такса в размер на 10/десет/ лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на адвокат И. Л. И.-П. от АК-Велико Търново с Л№ ********** разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.