ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/21.05.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 306 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
1392/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1683/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. П., първоинстанционният съд е уважил претенцията на „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК:
*********** с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
против Л.И.С., с ЕГН: ********** като е
признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1350 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***/03.09.2015
г. и сумата от 165.42 лева, представляваща договорна лихва, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането
като за разликата до пълния претендиран размер исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Л.И.С. да
заплати на „П. к. Б.“ ЕООД и сумата от 388.40 лева, представляваща разноски в
заповедното и в исковото производство съобразно уважената част от исковите
претенции.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „П. к. Б.“
ЕООД чрез процесуалния му представител – юрк. К. А., въззивна жалба с вх. № ***/06.03.2019
г., с която първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлителната му част. Излагат
се съображения, че в тази му част същото е неправилно и необосновано. В тази
връзка се твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е действително, доколкото последното не било в противоречие с чл. 10 а
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и с добрите нрави, както погрешно бил приел
районният съд. Излагат се подробни доводи, че ответницата е била наясно със
съдържанието на подписаните от нея договор за кредит и споразумение за
допълнителни услуги. Посочва се, че същата е била запозната с естеството на
услугите, предлагани с процесното споразумение, с възможностите и условията,
при които да ги ползва като изрично е заявила желание в тази насока. Уточнява
се, че подписването на такова споразумение не е задължително и не е условие за
сключване на договора за кредит. Акцентира се върху обстоятелството, че
съответните допълнителни услуги се предлагат с оглед удобство на клиента и
обслужват неговите интереси като му осигуряват по-гъвкави възможности за
обслужване на получения кредит. Уточнява се, че по време на действие на
договора ответницата дори се е възползвала от част от услугите по закупения със
споразумението пакет. В тази връзка се допълва, че възнаграждението по
процесното споразумение не представлява цена на услугите, а цена на осигурената
възможност за ползване на такива от страна на длъжника. Излагат се доводи, че
уговарянето на такива услуги е законово допустимо. Допълва се, че възможността
да се ползват същите не може да е част от уговорения годишен процент на
разходите. На последно място се излагат доводи, че съдържанието на сключеното
споразумение в крайна сметка кореспондира с принципа на свободата на
договаряне. Освен това се посочва, че дружеството жалбоподател е небанкова
финансова институция и не извършва влогонабиране, поради което било основано
цената на услугите му да е по-висока в сравнение с тази на банките, доколкото и
рискът от осъществяваната от него дейност бил завишен. По тези съображения се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени
в пълен размер. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.И.С.,
чрез особения й представител – адв. Т.Ш. е постъпил писмен отговор с вх. №
10686/08.04.2019 г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение в обжалваната част, доколкото районният съд правилно бил приел
сключеното споразумение за пакет от допълнителни услуги за нищожно поради
противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи в полза на посочения извод,
като се обръща внимание, че възнаграждението по процесното споразумение е в
размер близък до този на самия кредит. Цитирана е и съдебна практика. По тези
съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК от насрещната страна – Л.И.С.,
чрез особения й представител – адв. Т.Ш. е постъпила и насрещна въззивна жалба
с вх. № 10750/08.04.2019 г., с която първоинстанционното решение се обжалва в
осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се
излагат доводи, че процесният кредит не е бил обявен за
предсрочно изискуем по надлежния ред преди подаването на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – по арг. от т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Посочва се и че ищцовото дружество не е ангажирало никакви
доказателства относно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на
длъжницата. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК срещу подадената насрещна въззивна жалба не е
депозиран отговор от ищцовото дружество.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, отговора и насрещната
въззивна жалба страните не са се позовали и не са направили обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се
в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест
и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба, отговора и насрещната въззивна жалба не е поискано
събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са
от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства
поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
оглед обстоятелството, че Л.И.С. се представлява в производството
по делото от назначен й от първоинстанционния съд особен представител – адв. Т.Ш.,
въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение за особен
представител в размер на 410 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по
същото като така посочената сума следва да бъде внесена от ищеца жалбоподател „П. к. Б.“
ЕООД
по сметка на Пернишкия ОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен
представител на Л.И.С. в размер на 410 лева.
УКАЗВА на „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***********,
чрез процесуалния му представител юрк. К. А., че следва в 7-дневен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от
410 лева – възнаграждение за особен представител на ответника по делото Л.И.С..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа Д. П.)
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2019
г. от 09,40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.