Р Е Ш Е Н И Е № 269
гр. Монтана, 10 юни
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 20 май 2021
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 82 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекс за социалното осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на М.И.М.,*** против Решение № Ц1040-21- 511/15.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане № Ц1012-21-1253/16
11 2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София -
град, с последното разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 06 07 2015–15 03 2016 г. в размер
на 7470.62 лв.
В жалбата се твърди,
че не е налице редовно връчване на Задължителни предписания № ЗД-1-21-00705545/17
01 2020 г., което ненадлежно уведомяване на задълженото лице, е от категорията
на съществените процесуални нарушения, тъй като недопускането му би довело до
издаване на краен акт със съдържание различно от процесния или до липса на
основание за издаването му. Изискуемите от контролния орган документи не са им
предоставени поради незнание за наличието на такова задължение. Счита, че не са
спазени правилата и редът за извършване на проверки от вида на процесната, така
както са разписани в Раздел II – Проверки - чл.27 - чл. 32 от Инструкция № 1 от
03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ във връзка с чл. 108, ал. 3 от КСО. В
разпореждането на органа по разходите на ДОО, а впоследствие и в потвърдилото
го решение № Ц1040-21-511/15.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град,
са изложени, съответно потвърдени, изводи единствено на база вече извършена
предходна проверка на дружеството „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД от ТД на
НАП и липса на представени документи пред НОИ в хода на проверката от
25.09.2019 г. Не би следвало развитието на проверката или ревизията на друг
държавен орган (в случая - НАП) да послужи като основание за издаване на
индивидуален административен акт от НОИ. В случая липсва самостоятелно
извършена обоснована проверка от страна на контролния орган на разходите на
ДОО. Поддържа, че административният орган е направил
грешни изводи по отношение трудовата дейност на оспорващия в „Н*** Ф*** М*** България"
ЕАД и относно качеството му на „осигурено лице". В тази връзка се позовава
на чл. 10, ал. 2, вр. чл. 4, чл. 4а, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
и на сключения трудов договор между него и „Н*** Ф*** М*** България"
ЕАД като счита, че има реално възникнало трудово правоотношение. Твърди, че естеството
на изпълняваната от него длъжност в дружеството, а именно „главен
счетоводител", е различно от основната дейност на дружеството -
продуциране на аудиовизуални продукти, радиотелевизионни и шоу програми и не
зависи от нея. Счетоводната дейност в дружеството не е обвързана пряко с
осъществяването на търговската дейност на дружеството, нито изисква
извършването й от някакъв конкретен обект, напр. склад или завод. Именно
поради тази причина с лицето не е прекратено трудовото правоотношение с дружеството.
По същество счетоводното обслужване е необходимост дори за дружествата, които
декларират липса на дейност, доколкото те не са освободени от задълженията си
по Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност, ЗКПО,
ЗДДФЛ, КСО, Кодекса на труда (при наличие на заварени трудови правоотношения),
като за неизпълнение на задълженията си, лицата носят отговорност. Неосъществяването
на търговска дейност не означава липса на задължения по администриране на едно
търговско дружество. В процесния период 2015-2016 г. са съществували редица
счетоводни задължения за дружествата, които не осъществяват дейност-изготвяне и
подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО, декларация за неактивност към НСИ,
публикуване на ГФО в Търговския регистър към Агенция по вписванията, подаване
на справки декларации по ЗДДС и подаване на ежемесечни декларации обр. 1 и 6,
касаещи осигурителните права. Оспорващият е осигурявал счетоводната отчетност
на дейността на дружеството в съответствие с изискванията на счетоводното и
данъчното законодателство, както и ръководене и организиране на цялата
финансово-счетоводна дейност на „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД, в пълно
съответствие с длъжностната му характеристика. Подавани са декларации по ЗДДС в
периода 2014-2018 г. Декларирането на счетоводната информация е основното
задължение на счетоводителя на дружеството, който не носи отговорност за
реалното изплащане на трудовите възнаграждения, осигурителните вноски или
другите задължения на дружеството и не споделя тезата, че невнасянето им
означава, че не е полаган труд. Съгласно § 1, ал. 1, т. З от ДР на КСО -
достатъчно е осигурителните вноски да са дължими и начислени, не е необходимо
те да бъдат реално внесени. По отношение на останалите си счетоводни задължения,
е бил в обективна невъзможност да ги изпълнява в посочения период. През 2015 г.
са иззети неправомерно сървъра, съдържащ данни за дейността на дружеството и
цялата счетоводна документация, водена до момента, от седалището на „Н*** Ф***
М*** България" ЕАД, за което деяние са сезирани компетентните органи. Това
обстоятелство пряко е възпрепятствало изпълнението на трудовите задължения за
деклариране на данни по ЗКПО и изготвянето на ГФО на дружеството за съответните
периоди. Като новоустановен факт, свидетелстващ за наличие на „нови данни"
по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - София-град
е приел липсата на отговор по извършените проверки от страна на оспорващия и от
страна на „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД. На това основание е издадено и
разпореждането за възстановяване на суми, получени като парични обезщетения от
НОИ. Счита, че неправомерно и недопустимо липсата на доказателства или
съдействие за установяване на конкретни факти е приета като „нови данни"
по смисъла на КСО и е използвана за налагане на санкция на основание чл. чл.
114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО. „Нови документи и данни" предполага
събрана и получена информация при проверка от административния орган, която да
внася промяна в правното положение на лице или в правоотношенията му с други
субекти при новонастъпили обстоятелства, т.е. нови факти, каквито в случая не
са налице. Поддържа, че въведеното изключение на чл. 114, ал. 2 от КСО е влязло
в сила от 01.01.2017 г., като алинеята в тази й редакция действа занапред, няма
ретроактивно действие и не следва да се прилага към процесните периоди -
2015-2016 г. Моли да се отмени като необосновано и незаконосъобразно, издадено
при неспазване на процесуалните правила и материалния закон, оспореното Решение
№ Ц1040-21- 511/15.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. В с.з.
оспорващият, чрез адв. Т.Т. поддържа жалбата. В писмена защита излага
съображения, че събраните в хода на производството доказателства подкрепят
изцяло факта на действително упражняване на трудова дейност като главен
счетоводител в „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД. Дружеството е било принудено
да търси по съдебен ред вземанията си от „ТВ С*** ” ЕАД, основен негов клиент,
като активно е защитавало правния си интерес по реализирането на правата по
сключените договори, с цел възстановяване на финансовия ресурс, с който да бъде
продължена неговата дейност по създаване на нови продукции. Оспорващият е бил
упълномощен от изпълнителния директор на дружеството да изготвя всички
документи, изискуеми от държавните институции или от други служители. Моли
присъждане на разноските в производството.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк К. в съдебно заседание оспорва жалбата.
Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното Решение на
Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. В писмени бележки
излага съображения за правилността на оспорения акт. Счита, че в хода на
съдебното дирене изложените в жалбата твърдения не са опровергани с конкретни
доказателства. На въпрос, зададен на свидетеля Т.Н. С*** , за периода след 2015
г. дружеството извършвало ли е стопанска дейност по същество на търговската си
регистрация и полаган ли е труд от наетите лица във връзка с нея, беше даден
отговор, че такава не е извършвана. Същото потвърждава направените от
контролните органи на ТП на НОИ - София град заключения, че не е упражнявана
трудова дейност, основание за осигуряване по смисъла на КСО, поради което и не
са внасяни осигурителни вноски за ДОО от осигурителя. В тази връзка посоченият
период не следва да бъде зачетен като осигурителен стаж и на дружеството са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г. за
заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. и тези, подадени за
жалбоподателя. Същото е влязло в законна сила след надлежно връчване по реда на
чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на табло в сградата на ТП на НОИ - София
град. Претенциите на жалбоподателя, че Задължителни предписания № ЗД-1-21-
00705545/17.01.2020 г. не са му връчени редовно, което го лишило от право на
защита, са неоснователни. В изпълнение разпоредбата на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, според която, когато липсва посочен адрес, на който страната да получава
съобщения, връчването за граждани става по настоящ адрес, като в настоящия
случай посочените задължителни предписания са изпратени на посочения в НБД
„Население" настоящ адрес ***. Известието за доставяне на пощенската
пратка се е върнало в ТП на НОИ - София град без отбелязване, че получателят не
е известен, че се е преместил или че не е потърсил пощенската пратка.
Известието е подписано, но не е вписано името на получателя. В тази връзка,
контролният орган на НОИ правилно е предприел действия по уведомяване на лицето
и по телефона, каквато възможност е уредена в чл. 18а, ал. 4. т. 3 от АПК. За
уведомяването е изготвен протокол от 17.03.2020 г., съгласно който М.М. е
заявил, че не живее на адреса и че задължителните предписания са получени от
баща му. В хода на съдебния процес беше потвърдено, че ЗП е получено на
настоящия адрес на жалбоподателя от негов роднина, което е законово допустимо,
за да се счита редовно връчването. Поради това приема, че жалбоподателят
надлежно е бил уведомен, в качеството му на главен счетоводител на процесното
дружество, за задължението си да представи пред контролния орган по КСО
относими документи, касаещи стажа му в „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД, но
не го е изпълнил. Същият е имал възможност да представи документите по пощата
или на електронен адрес, но не се е възползвал и от тази възможност. Счита за неоснователна
претенцията, че са нарушени правилата при събиране на доказателства в хода на
проверката на „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД и че контролният орган
неправилно е отказал на жалбоподателят да се запознае с фактите и
обстоятелствата по посочената проверка. Извършването на проверка по разходите
на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае контрол по спазване от осигурителите на
нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ,
включително - коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на
осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните
обезщетения по КСО. Всички документи във връзка с извършване на дейност от
осигурителя, възникването на трудово и осигурително правоотношение, начисляване
и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя, в качеството му на такъв и във връзка
с извършването на проверки от компетентните органи на НАП и НОИ с оглед
възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по
трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната
дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска
дейност и на осъществяването на общественото осигуряване на назначените по
трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на
ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител и
само той може да бъде адресат на административния акт (в случая на
задължителните предписания), издаден в резултат на проверката. Проверката на
дружеството, завършила с издаването на задължителни предписания за заличаване
на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, касае юридическото лице, а не наетите в него
лица. какъвто е жалбоподателят. В Решение № 10036/22.07.2020 г. по адм. д. №
14293/2019 г., ВАС приема, че „страни в административното производство по
издаване на Задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за спазване
разпоредбите на КСО, в случая за коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, са контролният орган и осигурителят и само осигурителят е адресат на
издадените от контролния орган задължителни предписания". Издадено в тази
връзка разпореждане, касаещо конкретно наето лице, „подлежи на обжалване по реда
па чл. 117, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 КСО. Неоснователни са и претенциите на
жалбоподателя, че е осигурено лице по смисъла на КСО предвид сключения трудов
договор с „Н*** фрейм медия България" ЕАД и изпълняваното по него
счетоводно обслужване на дружеството. Приложеният към жалбата трудов договор №
5/15.07.2013 г. не се явява доказателство за възникнало осигурително
правоотношение, което не е идентично с трудовото. Кодекса за социално
осигуряване е законът, с който са уредени обществените отношения относно
възникването, съществуването и прекратяването на сложното осигурително
правоотношение, което се състои от две правоотношения - между осигурителя и
осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителният орган. Двете
правоотношения са относително самостоятелни, тъй като първото, което касае
набиране на средствата за обществено осигуряване, обуславя второто, което е по
разходване на средствата за обществено осигуряване. КСО определя правните
основания за възникването на осигурителните правоотношения, правата и
задълженията на страните по тях, реда за реализиране на осигурителните права на
гражданите в зависимост от осигурените социални рискове, за които подлежат на
задължително или доброволно осигуряване. Осигурителното правоотношение има
публичен и административноправен характер, тъй като се осъществява чрез
публични фондове и едната от страните е винаги публична институция -
осигурителният орган. В този смисъл повечето от нормите в КСО имат императивен
характер, като страните по осигурителното правоотношение не могат да се
отклоняват от предписаното в тях нито по взаимно съгласие, нито по
едностранната воля на която и да е от страните и следва да бъдат прилагани в
точния им смисъл, вложен от законодателя, без да могат да бъдат тълкувани
разширително, а възникналите спорове се решават от компетентния административен
съд по реда на АПК. Позовава се и на легалната дефиниция на понятието
„осигурено лице" въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. От цитираните
разпоредби е видно, че правното качество осигурено лице се свързва с реалното
упражняване на трудова дейност. В случая от проверката, извършена на
дружеството от НАП, е установено, че същото е имало дейност от месец 08.2013 г.
до 05.2014 г. и от 08.2014 г. до 02.2015 г. с минимални обороти, а от март 2015
г. няма дейност. В писмените си обяснения до НАП жалбоподателят в настоящото
производство декларира, че дружеството не извършва дейност от месец 07.2014 г.
Предвид предмета на дейност - продуцираие и производство на телевизионни и
аудио предавания, и неустановени обекти, в които да се осъществява тази
дейност, такава не се доказва, което изключва възникването на осигуряване - по
арг. от чл. 10, ал, 1 от КСО. Изтъкнатото в жалбата извършвано счетоводно
обслужване на дружеството не се явява изискуемата трудова дейност като една от
задължителните предпоставки за осигуряване. В хипотезата на липса на дейност на
дружеството, подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за наети в същото лица
се явява незаконосъобразно и от него не могат да се черпят права. Новоустановените
факти и обстоятелства от проверките на НОИ и НАП и заличените данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО за жалбоподателя, се явяват нови данни по смисъла на чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО - представени са след изплащането на обезщетенията и имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане им, което
обосновава приложението на последната разпоредба. Неоснователно се претендира,
че същата е неприложима предвид влизането й в сила на 01.01.2017 г., тъй като
по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл
получените от М.И.М. парични обезщетения за временна неработоспособност поради
нетрудова злополука за периода от 06.07.2015 г. до 15.03.2016 г. в общ размер
на 7470.62 лв. следва да бъдат възстановени като неоснователно изплатени на
лице, което няма качеството на „осигурено" по смисъла на КСО. Моли съдът да
постанови решение, с което отхвърли жалбата и потвърди решение на директора на
ТП на НОИ - София град № Ц1040-21-511 / 12.12.2020 г., ведно с потвърденото с
него разпореждане № РВ-3-21 -00830153 / 26.10.2020 г., като правилно и
законосъобразно постановено. Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалба
против Решение № Ц1040-21- 511/15.12.2020 г. на Директор на
ТП на НОИ София-град е подадена на 19 01 2021 г., видно от
поставеното клеймо на ТП на НОИ София град /л. 5 на адм.д. № 708/2021 г./.
Оспореното Решение е получено на 05 01 2021 г. /л. 56 на адм.д. № 708/2021 г./ или
жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. Оспореният акт подлежи
на оспорване съгласно чл. 118, а. 1 от КСО, а оспорващият като негов адресат притежава
правен интерес за неговото оспорване, поради което и жалбата се явява
подадена от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане
по същество.
С Разпореждане № РВ-3-21-00830153
от 26 10 2020 на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София,
на оспорващия е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 06 07 2015 г. – 15 03 2016 г. в
размер на 7470.62 лв., представляващ главница, което е потвърдено с оспореното
Решение.
За да потвърди цитираното
разпореждане, с Решение № Ц1040-21- 511/15.12.2020 г., Директорът на ТП на НОИ
София-град приема, че въз основа на извършен последващ контрол по разходите на
ДОО е възложена проверка на дружество „Hoy Ф*** М*** България” ЕАД. В хода на
проверката с уведомително писмо, изх. № 1042-21-10#87/18.05.2018 г., до
представляващия дружеството-Т.Н. С*** , е поискано представяне на документи, а
именно: трудови договори, ведомости за заплати, заповеди за прекратяване,
присъствени форми и др. Уведомителното писмо е връчено на лицето на 23.05.2018
г., но последното не е депозирало исканите документи /л. 117, 118 на
приложеното дело/. За нуждите на проверката е изискана информация и от ТД на
НАП София, която представя Протокол № П-22221018138944-073-001/16.11.2018 г.,
според който за периода от 08.08.2013 г. до 30.09.2018 г. в дружеството са били
назначени по трудово правоотношение общо 67 лица, като трудовите договори на 65
от тях са прекратени. За проверявания период дружеството е подавало декларации
обр. 1 и 6, но не е внасяло дължимите осигуровки, както и че изискуемите
публични вземания, събирани от НАП, към 29.10.2018 г. са в размер 224 666,98
лв. - задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. Дружеството е
имало дейност от месец 08.2013 г. до 05.2014 г. и от 08.2014 г. до 02.2015 г. с
минимални обороти, a от мapт 2015 г. няма дейност. В оспореното решение са описани и
всички останали извършени от контролните органи действия и издадени актове
/Задължителни предписания/ и констатираните от тях факти и обстоятелства,
същите описани в Констативен протокол № КВ-5-21-00753316/12 05 2020 г. Възраженията
на оспорващия за невръчване на изпратените до него Задължителни предписания
приема за неоснователни, като в тази връзка се позовава на нормата на чл. 18а,
ал. 8, т. 1 от АПК. Като неоснователни са отхвърлени и претенциите, че са
нарушени правилата при събиране на доказателства в хода на извършваната
проверка, както и че контролният орган неправилно му е отказал да се запознае с
фактите и обстоятелствата по тази проверка. В тази връзка този орган приема, че
извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае контрол по спазването от
осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена
на НОИ, включително - коректността на подаваните от осигурителя данни в
Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват
паричните обезщетения по КСО. Всички документи във връзка с извършване на
дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, на осигурително
правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя, в
качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните
органи на НАП и НОИ с оглед възложените им от закона дейности. Работниците и
служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които
да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната
търговска/стопанска дейност и на осъществяването на общественото осигуряване на
назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка
по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само
проверяваният осигурител, и само той може да бъде адресат на административния
акт, с който е завършила проверката (в случая - на Задължителните предписания),
издаден в резултат на проверката, в който смисъл е Решение № 10036/22.072020 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2019 г. Поради
липсата на овластяване да представлява дружеството, за жалбоподателя липсва
основание да се запознава с извършената проверка на дружеството, като е
отбелязано, че дори липсва такова искане. Като неоснователни са приети и
претенциите на жалбоподателя, че е осигурено лице по смисъла на КСО предвид
сключения трудов договор с „Н*** Ф*** М*** България" ЕАД и изпълняваното от
него счетоводно обслужване на дружеството. Приложеният към жалбата Трудов
договор № 5/15.07.2013 г. не се явява доказателство за възникнало осигурително
правоотношение, което не е идентично с трудовото, като тези изводи обосновава с
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, вр. с чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от КСО. Извършваното счетоводно обслужване на дружеството не се явява изискуемата
трудова дейност като една от задължителните предпоставки за осигуряване. В
хипотезата на липса на дейност на дружеството, подаването на данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО, за наети в същото лица, се явява незаконосъобразно и от него не
могат да се черпят права. Новоустановените факти и обстоятелства от проверките
на НОИ и НАП и заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО досежно М.И.М. се явяват
нови данни по смисъла на чл. 114. ад, 2. т. 2 от КСО - представени са след
изплащането на обезщетенията и имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане им, което обосновава приложението на последната
разпоредба. Неоснователно се претендира, че нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е неприложима предвид влизането й в сила на 01.01.2017 г., тъй като по
силата на чл. 142, ал. 2 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл -
получените от М.И.М. парични обезщетения за временна неработоспособност за
периода от 06.07.2015 г. до 15.03.2016 г. в общ размер на 7470.62 лв. Следва да
бъдат възстановени като неоснователно изплатени на лице, което няма правното
качество „осигурено” по смисъла на КСО.
На основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО на „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД, гр. София, жк Н*** ,
бл. * , ап. * от Контролен орган на ТП на НОИ София са дадени Задължителни
предписания № ЗД-1-21-00753330 от 12 05 2020 г. /л. 92 на дело 708/2021 г./, а
именно: да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за изброените
лица в т.ч. и за М.И.М. за периода 01 03 2015 – 29 02 2019 г. За изпълнение на
предписанията е даден срок от 20 работни дни, считано от неговото получаване.
Посочено е още, че при неизпълнение ще бъде съставен АУАН по реда на чл. 350,
ал. 1, вр. с чл. 349 и 349а от КСО. Посочено е също така, че предписанията
могат да бъдат обжалвани по реда на глава осма от КСО в 14 дн.ср. от връчването
им. Задължителните предписания са изпратени до дружество, с писмо и Известие за
доставяне на следните адреси: гр. София, бул. „В*** ” № * ; бул. „О*** п***” № * ; ул. „Б*** А*** ” № * ; жк Н*** , б. 112, като
всички писма са се връщали невръчени поради преместване или като непотърсени. /л.
93-100 от дело 708/2021 г. и л. 83 – 86 от настоящото дело/
Със Съобщение изх.
№ Ц 4016-21-245/19 08 2020 г./л. 87 настоящо дело/, на основание чл. 110, ал. 4
от КСО, дружеството „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД е уведомено, че в 7 дн. ср.
от неговото поставяне, следва да се яви в стая 1003, от 8:00 до 16:30 ч., за да
му бъде връчено Задължително предписание № ЗД--1-21-00753330 от 12 05 2020 г. При
неявяване в посочения срок от поставяне на настоящото съобщение, съответния
документ ще бъде приложен към административната преписка и ще се счита за
редовно връчен с произтичащите от това законни последици. В Съобщение е отбелязано,
че на 19 06 2020 г. същото е поставено на таблото за обявления в ТП на НОИ
София – град в сградата на НОИ гр. София, бул. „Ал. Стамболийски” № * -64, а на
дата 26 06 2020 г. е свалено от него, които обстоятелства са удостоверени с
подписите на длъжностните лица, извършили тези действия.
Съгласно докладна
записка от 22.11.2019 г. на служител от СДВР, обитаващите ап. * на посочения
адрес не поддържат контакти с други лица в блока и в повечето време ги няма,
същите не са отговорили и на оставените на входната врата на жилището покани.
Разпитаният по
делото свидетел Т.Н.К. установява, че преди да стане
Изпълнителен директор на "Н*** Ф*** М*** Б***", и преди 2014 г. дружеството е било
голяма продуцентска къща, притежавало над 15 авторски предавания - основно
снимане на продукции за ТВ7, външни продукции, както и за БНТ 1. Отивайки на
работа на 02.07.2014 г., първият й работен ден като Изп. директор в "Н***
Ф*** М*** България", е открила празни офиси – няма документация, няма
компютри, всичко е било опразнено предната нощ. Не помни към коя институция са
подали сигнал, но сигналът е бил затова, че е извършена такава намеса в техния
офис. Имали са около 50-60 човека на трудов договор и около 200 на граждански
договор, но след това са установили, че няма как да платят на тези хора, не са
знаели и кога точно ще могат да им платят, затова са им обяснили какво е
положението и са ги освободили от работа по взаимно съгласие. Останали са
няколко човека, които да водят битката да си получат обратно документите и да
продължат работа и това е тя, счетоводството, Директор продукция, който е бил
изключително важен кадър за предаванията. Не са извършвали дейност, такава с
каквато са стартирали. След известен период са получили частични документи, но
на практика не са разполагали с нищо, с което да се борят срещу ТВ7 за това, че
те са им нарушили авторските права. Адреса на дружеството са прехвърлили на ул.
„Б*** А*** " 6 – където е живеела, защото й е било удобно там да получава
кореспонденцията и защото е трябвало да освободят халетата, в които са се помещавали,
поради липса на пари да си плащат наема. Водили са съдебни производства и срещу
тях са също са водени като от 02.05.2019 г. вече не е изпълнителен директор. И тя
и оспорващият М.М. са ходили и са се явявали, отговаряли са на всяко едно
потърсване от страна на всяка една институция. Преместването на седалището от
"Б*** А*** " 6, в "Н*** " не знае кой го е направил. М. е
имал пълномощно от нея да я представлява, когато тя не може да се яви лично.
Той е оформял всички документи, които са изисквани от тях, дали от бивши
служители, дали от институции – той е подготвял абсолютно всичко. Подавал е и
декларациите, които се изискват по закон към държавата, за да може това дружество
да съществува. Общо взето тя му е съдействала на него.
При условията на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, оспорващият дава
обяснения като заявява, че дружеството е създадено през 2013 г. от лятото,
средата на м. юли когато е постъпил като Главен счетоводител на трудов договор.
Било е ЕООД и в началото на август е преобразувано в ЕАД. Занимавало се е с
продуциране и изработване на традиционни ТВ предавания. Имало е сключен договор
с *, Б*** и *, може би около 15 предавания са правени постоянно, плюс проекти, с тримесечен
период на изпълнение. До края на 2013 г. реализира печалба и 2014 г. започва с
малък дълг от страна на телевизиите. Имало е сериозен тормоз от страна на ТВ7.
На 1 юли 2014 г. от офиса им открадват всички документи, счетоводния софтуер,
заедно с компютъра, изтрити са сървърите, за да се скрие документацията по
дълга. С Т*** са започнали борба, за да защитят интересите на дружеството.. Работното
му място е било в гр. София, околовръстен път 371, там са имали студиа, но от
лятото на 2014 г. до сградата не им разрешен достъп от ТВ7, от която е била наета. След това е имал
споразумение за работа от разстояние, т.е. с помощта на технически средства, да
си върши задълженията които има, тъй като няма сметки, няма офис, цялото
обзавеждане - дивани, компютри, като активи, всичко е било заграбено. След
2014 г. е работил в защита интересите на дружеството – не е имало стопанска и
производствена дейност, такава дейност, каквато е имало през 2013 г. Втората
половина на 2014 г. не се е произвеждала продукция, работил е изцяло
административна и счетоводна работа, свързана с делата и декларациите, които се
подават в НАП - ДДС и осигуряване. Документи за работници не е обработвал,
освен за него и останалите няколко човека от Съвета на директорите, от
производствения отдел 2-3 човека за някакъв период от време, тъй като са
се надявали да възобновят дейността си и да могат да продават предаванията в
други телевизии. Имало е и юрисконсулт, който също е останал няколко месеца. Не
е правил точна справка към 2015 г. колко човека са били, но от 2016 г. са
трима. Неговият трудов договор е все още действащ. Има от време на време разни
проверки от НАП, напусналите физически лица, постоянно искат бележки за доход,
за детски и т.н. Отначало е вършел
цялата финансова дейност – касови операции, плащания, всичко, което е свързано
с пари е минавало изцяло през него. Тези документи са им били отнети от ТВ7 –
цялата стая с договори, фактури, отчети. Правели са и инвентаризации,
когато е имало активи, след това, когато всичко им е отнето, не е имало на
какво да правят. Докато фирмата е работила постоянно, той заедно с анализатор,
са правили и икономически анализ на стопанската дейност, но не се е подписвал
на тези анализи, тъй като те не са били задължителни, а са си за тях. За
периода от 2013 г. – 2019 г. е работил по втори трудов договор в "П***
М*** " като финансов директор, а именно от 2017 г. до 2018 г. Другите му
доходи са от негови дружества, едноличен собственик е и управлява дружествата:
"Ф*** Ф*** " ООД, "Д*** * И*** Г*** " ЕООД, "Д*** * А*** ", "Д*** * Л*** ", "ИС И*** М*** " ЕООД.
Открил ги е след 2014 г., когато са ги
изгонили от офиса и не се осигурява, защото осигуряването му в "Н*** Ф***
М*** Б***" е на максимален размер и не е имало необходимост от друго
осигуряване.
По делото са приети
като доказателства още трудов договор от 15 07 2013 г., длъжностна
характеристика от 15 07 2013 г., допълнително споразумение към трудовия договор
от 01 07 2014 г., доказателства за електронно подаване на Декларация обр. 1 и
обр. 6 до НАП от оспорващия, справки за осигурителния доход, възражение срещу
Разпореждане от 26 10 2020 г., Задължителни предписания до „Н*** Ф*** М*** Б***” ЕАД, гр. С*** от 14 09 2020 г., Констативен протокол №
КВ-5-21-00753316/12 05 2020 г., Задължителни предписания до оспорващия №
ЗД-1-21-00705545/17 01 2020 г., справка от НБД „Население”, Задължителни
предписания от 25 09 2019 г. до „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД, гр. София,Заповед
за възлагане на ревизия на ТП София-град, Протокол от ТД София, актуално
състояние на дружество „Н*** Ф*** М*** Б***” ЕАД, гр. C***, ведно с история за промяна в седалището и
управлението му за процесния период, справка за водени съдебни дела в СГС,
справка за задълженията на дружество „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД, гр. София
към НАП към дата 03 12 2020 г., подписвани от оспорващия различни счетоводни
документи
С Разпореждане от 17.03.2021
г. е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК и е дадена
възможност на страните да сочат и други доказателства.
При
така установената по делото и изложена по-горе фактическа обстановка и при
служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Страните не спорят по обстоятелството,
че за процесния период 06 07 2015 – 15 03 2016 г., оспорващият има сключен и
регистриран в НАП трудов договор.
Спорът между
страните, касае обстоятелството, дали за периода 06 07 2015 – 15 03 2016 г., оспорващият
следва да се счита за осигурено, по смисъла на кодекса, лице, т.е. дали реално е полагал труд/упражнявал е
трудова дейност в „Н*** Ф*** М*** Б***” ЕАД, гр. С***, с оглед правото му да получи
изплатеното му парично обезщетение в резултат на временна неработоспособност за
същия период от време.
Съгласно чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО - Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени
в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се
осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Съгласно чл. 5, ал.
4 от КСО - Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 /работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране/
или чл. 4а, ал. 1 /морските лица/ и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1, б. „а” от КСО - Осигурените за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за
временна неработоспособност, поради общо заболяване, трудова злополука и
професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински
преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на
здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина,
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед,
изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско
заведение поради карантина в заведението или на детето.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО - По смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО - Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане.
Съгласно чл. 118,
ал. 1, т. 3 от КСО - Контролните органи на Националния осигурителен институт
при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за
спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността,
възложена на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - Работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписват единният
граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер),
имената по документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход;
брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за
осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият
облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по
смисъла на ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата.
С оглед на така
действащото законодателство и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „Осигурено” по смисъла на
закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в закона
кумулативни предпоставки. Тези предпоставки са две и са както следва: 1. Лицето
да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е
лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на
това правоотношение за него се внасят и/или
дължат осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова дейност като
работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на
неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не
предвижда/не включва в хипотезата на приетата правна норма.
По отношение на
спорното кумулативно изискване, което касае упражняване на трудова дейност,
т.е. изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено
годно трудово правоотношение, настоящият състав приема, че същото не се
установява безспорно, т.е. от събраните по делото доказателства и за процесния
период 01 03 2015 – 29 02 2016 г. оспорващият не установява безпротиворечиво,
че е упражнявал трудови функции в „Н*** Ф*** М*** Б***” ЕАД, т.е. реално и обективно да е полагал наемен
труд за спорния период. В тази връзка, описваните от него и от разпитания
свидетел задължения, които е изпълнявал, не установяват същинските елементи на трудово
правоотношение, а именно: установено конкретно работно място за осъществяване
на трудовите функции, спазването на определен трудов ред и трудова дисциплина,
установено работно време, Разпитаният по делото свидетел – Т.К., както и самият
оспорващ в своите обяснения, дадени при условията на чл. 176 от ГПК, установяват,
че след 2014 г. дружеството не е развивало търговска дейност, офисът им е бил
обран и всичко им е било отнето, за което се водят съдебни спорове. Въпреки, че счетоводната дейност в дружеството не е обвързана
пряко с осъществяването на търговската дейност на дружеството и не изисква
извършването й от някакъв конкретен обект и в тази връзка съществуването на
счетоводни задължения, в т.ч. изготвяне и подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО, декларация за неактивност към НСИ, публикуване на ГФО в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, подаване на справки декларации по ЗДДС и
подаване на ежемесечни декларации обр. 1 и 6, касаещи осигурителните права, то
тези задължения поради възможността да бъдат от друг характер, различен от
трудовите, не могат да обуславят наличието на осигурително
правоотношение, още повече и на максимален размер. Това се подкрепя и от факта
на счетоводно обслужване /изпълнение на счетоводни задължения от вида и
характера на изпълняваните в /„Н*** Ф*** М*** Б***” ЕАД/ и към други дружества за
съответния период, каквито обяснения дава самият
оспорващ, както и че не е имал установено работно място в дружеството „Н***
Ф*** М*** ***” ЕАД. Обстоятелството, че не се е осигурявал
в тях, не би могло да промени осигурителните му права, респ. да създаде такива.
Свидетелските показания на разпитаната свидетелка, които съдът кредитира като
логични, безпротиворечиви и достоверни, съответни на доказателствата по делото,
също не установяват валидно осигурително правоотношение. Същевременно по делото
не се представят доказателства, оспорващият да е бил упълномощен от
изпълнителния директор на дружеството, в това число и по съответния надлежен
ред, да представлява същото, както и да изготвя документи, респ. от какъв вид и
характер.
Извън така установеното пред този състав и при надлежно доказване, за
оспорващия остава открита правната възможност да установява осигурителните си
права по общия съдебен ред при условията и реда на Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Неоснователно
е възражението, че липсват нови данни, тъй като липсата на отговор по
извършените проверки, респ. Липсват нови доказателства, не представляват такива
данни. Видно е че със Задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020
г. на контролен орган на ТП на НОИ София, на „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД,
което е дружеството-работодател на оспорващия, е предписано, за периода 01 03
2015 – 29 02 2019 г. и за изброените в него лица, в т.ч. и за оспорващия, да бъдат
заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Към датата на потвърденото
Разпореждане - 26 10 2021 г., тези
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г. на контролен орган на
ТП на НОИ София, са влезли в сила. Същите са връчени при спазване на условията
визирани в чл. 110, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 18а, ал. 8 от АПК – след
направен неуспешен опит същите да бъдат връчени на адреса вписан в нормативно
уреден регистър, какъвто е търговският регистър, като са поставени на таблото за
обявления в ТП на НОИ и след изтичане на 7 дневния срок от тяхното поставяне,
същите се считат за връчени или в случая дата на връчване е 26 06 2020 г.
Поради липса на обжалване в законоустановения 14 дневен срок, който срок е
посочен и в самите Задължителни предписания, същите са влезли в законна сила,
което на самостоятелно основание и извън горните съображения по наличността на
осигурително правоотношение, обосновава правилността на оспорения акт. Задължителните
предписания, в който смисъл е и самото наименование, са именно задължителни,
дадени са при условията на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с цел спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт. Поради липса на доброволно изпълнение,
данните по
чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД, са заличени служебно при условията на чл. 4, ал. 10, т. 4, вр. с ал. ал.
13 от Наредба № Н-13 от 17 12 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според цитираните
текстове, Националният осигурителен институт подава данни и за заличаване на
декларации образец № 1 или образец № 5, подадени за лицата по чл. 4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и в 7 дневен срок от неговото влизане в сила. Заличаването
на данни, в резултат на влезлите в сила Задължителни предписания, всъщност са
основанието и новите факти/обстоятелства/данни, които са възникнали след
изплащане на паричното обезщетение на оспорващия, в който период същият е
ползвал отпуск за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и които данни
имат значение за определяне правото му на получаване на парично обезщетение
поради временна неработоспособност.
Задължителните предписания от 12 05
2020 г. са с адресат дружество „Н*** Ф*** М*** България” ЕАД, поради което
същите не са връчвани на оспорващия, тъй като същият няма качеството на негов
представляващ. За него остава открита правната възможност да установява
осигурителните си права по общия съдебен ред при условията и реда на Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Предвид горното, а
видно и от доказателствата по делото, служителите на ТП на НОИ са извършвали различни
процесуални действия, които са довели до издаването на различни актове -
Задължителни предписания, поради което възраженията, че липсва самостоятелно извършена проверка от страна на контролния орган на
разходите на ДОО остават неоснователни. Не се установява и нарушаване
на правилата за извършване на проверка от ответната страна, включително на
цитираните текстове от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ. В тази връзка няма законова пречка ответната страна да
изисква информация и данни, които се събират и съхраняват от други административни
органи и да ги приобщава като доказателства.
За настоящия спор правно значение има Задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г. на контролен
орган на ТП на НОИ София, с което на дружеството-работодател за оспорващия, е
предписано да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода
01 03 2015 – 29 02 2019 г. за оспорващия. Така заличените данни
несъмнено представляват нови данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане на извършените към това лице осигурителни
плащания.
Задължителни
предписания № ЗД-1-21-00705545/17 01 2020 г., за което оспорващият твърди, че не
е надлежно уведомен и което представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание
различно от процесния или до липса на основание за издаването му, няма правно
значение, тъй като с това Задължително предписание от оспорващия се изисква
представянето на определени доказателства, което не променя в последствие
извършеното заличаване на данни със Задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020
г.
С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че оспорващият не е имал качеството на осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, то за него не е възникнало и право на парично
обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО поради временна
неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание, поради
попадане в изключенията предвидени в чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, следва да
бъде възстановено, а именно, когато след изплащането на осигурителното плащане
са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
Неоснователно е възражението, че
текста на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО не намира приложение, тъй като същата
действа за напред и не може да се приложи за минал период. Текстът на нормата е
действащ към момента на издаване на оспорения акт, поради което същата е приложима,
тъй като обстоятелствата, които се установяват са по време на нейното действие
и не касаят минал период. Обстоятелството, че осигурителното плащане е
извършено в минал период, не дерогира нейното приложение, тъй като такова ограничение
законодателят не поставя. Към онзи минал момент е преценявано правото на
изплащане на паричното обезщетение, докато към настоящия момент и при
актуалното действие на текста на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, се преценява дали
съществуват нови документи или данни, които да се отразяват върху това право
и/или неговият размер и срок, и в случай на установяване на нови данни или
документи, добросъвестно получените суми подлежат на възстановяване.
Предвид
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен
акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в
съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправни норми, и в съответствие с
целта на закона.
За пълнота следва
да се отбележи, че сочените в оспореното Решение обстоятелства по издадените за
периода от 01.03.2019 г. до 29 02 2020 г. Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00810654/14.09.2020 г. до дружеството-.работодател на оспорващия, за
заличаване на данните no чл. 5, ал. 4 от КСО и за този последващ период, които
предписания също са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО със съобщение,
последното снето от таблото в ТП на НОИ София - град на 06 11 2020 г., нямат
отношение към настоящия спор, тъй като касаят друг период, за който няма данни
да е разпоредено възстановяване на парично обезщетение.
При
този изход на делото основателно при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, се явява
искането на процесуалния представител на ответната страна – юрк Л.К. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение което следва да се присъди в размер
на 100 лева.
С
оглед на горното и съгласно чл. 120, ал. 1 от КСО - За делата по тази глава
осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, съдът след като
приема, че оспорващият е неосигурено лице, следва да осъди същият да заплати 10
лева д.т. по сметка на Административен съд Монтана, която такса да внесе в 7
дн.ср. от влизане на решението в законна сила. При невнасяне на дължимата
държавна такса, съдът ще пристъпи към служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на М.И.М.,*** против Решение № Ц1040-21- 511/15.12.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане № Ц1012-21-1253/16
11 2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София –
град, за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради
общо заболяване за периода 06 07 2015–15 03 2016г. в размер на 7470.62 лв.
ОСЪЖДА М.И.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТП
на НОИ - София сумата от общо 100 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА М.И.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Административен
съд Монтана сумата от 10 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с оглед нормата на чл. 119 от КСО
и размера на търсената за възстановяване сума, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :