№ 231
гр. Враца, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 73/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 741/2022 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина, е осъдено ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми:
- на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл.45
и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и чл.86 ЗЗД сумата 5
000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, при настъпило ПТП на
12.02.2022 г., около 21:40 часа, в гр.Бяла Слатина, на кръстовището между
ул."***" и ул."***", ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 5 000,00 лв. до претендирания размер от 20 000,00 лв. като
неоснователен и недоказан;
- на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата
131,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 131,10 лв. до претендирания размер от 138,00 лв. като
неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт ЗД "Бул Инс" АД е осъдено да заплати:
- на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ на адвокат П. К. сумата 960,00 лв. с ДДС за безплатното
1
процесуално представителство на ищцата Д. Г.;
- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бяла Слатина
държавна такса в размер на 200,00 лв., разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер на 137,50 лв. и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Районният съд е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д. Р. Г. да
заплати на ответника ЗД "Бул Инс" АД направените деловодни разноски в
размер на 3 315,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
С постановено по реда на чл.247 ГПК Решение № 106/31.03.2025 г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното
решение, като в мотивите и диспозитива на съдебния акт се запише, че искът
за законна лихва върху присъденото обезщетение се отхвърля за периода от
19.02.2022 г. до 17.06.2022 г.
С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 336/05.05.2025 г.
съдебното решение е изменено в частта относно разноските, като ищцата Д. Р.
Г. е осъдена да заплати на ответника ЗД "Бул Инс" АД направени деловодни
разноски в размер на 1 219,58 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
С постановено по реда на чл.247 ГПК Решение № 180/29.05.2025 г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение
336/05.05.2025 г., като в диспозитива на определението изписаната дължима
сума за адвокатско възнаграждение да се чете – в размер на 694,58 лв.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2168/31.03.2025 г. от адв.П. К., като
пълномощник на ищцата Д. Р. Г., против Решение № 73/21.02.2025 г. по гр.д.№
741/2022 г. по описа на РС-Бяла Слатина, като същото се атакува в частта, в
която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди над уважения
размер от 5 000,00 лв. до размер от 15 000,00 лв., като частичен иск от 30
000,00 лв., както и в частта, в която е отказано да бъде присъдена законна
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за
периода от 19.02.2022 г., евентуално от 24.02.2022 г., до 17.06.2022 г.
В жалбата се поддържа, че искът за неимуществени вреди е уважен в
занижен размер, който не съответства на претърпените от пострадалата ищца
морални вреди и е в противоречие с принципа за справедливост, както и че не
е съобразен със съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.
Посочва се също, че присъдената сума показва незачитане на човешкия живот
и здраве.
Изразява се съгласие с изводите на районния съд, че са налице
условията на чл.432 КЗ и са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което искът се явява основателен, но не и с
изводите, че е налице принос от страна на пострадалата за настъпването на
инцидента и с присъдения размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Според въззивницата, първоинстанционният съд не е отчел в
достатъчна степен характера и степента на получените от нея увреждания,
претърпените болки и страдания в началния период след злополуката и
продължилите такива по време на възстановителния период, остатъчните
явления и усложнения, както и отражението върху психическото й състояние.
Счита, че не са взети предвид събраните доказателства, от които се
установява, че при процесния инцидент й е било причинено мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, т.е. средна телесна повреда, което
представлява състояние временно опасно за живота. В тази насока се позовава
2
на ППВС № 3/27.09.1979 г. и на практика на ВКС. Изтъква, че според
съдебната практика при състояния на леки телесни повреди се присъждат
обезщетения в размер на 30 000 лв., а за средни телесни повреди – в размер от
40 000 лв. до 70 000 лв., при което определеното в случая обезщетение се
явява изключително занижено и несъобразено с вида и характера на
нанесените телесни увреждания.
В жалбата се съдържа подробно изложение на събраните гласни
доказателства и на заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психологичната експертиза, като се прави обобщение, че така събраните
доказателства не са отчетени в достатъчна степен от първоинстанционния съд
при определяне на дължимото обезщетение. Освен това се изтъква, че
присъденото обезщетение противоречи и на установения лимит на
отговорност на застрахователя, като в тази насока се излагат подробни правни
съображения.
Най-сетне в жалбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил лихва
за забава върху определените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, считано от 17.06.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба в
съда. Излагат се доводи относно отговорността на застрахователя и
приложението на чл.429 КЗ. Изразява се несъгласие и с изводите в
обжалваното решение, че ответникът не е бил в забава, тъй като ищцата не е
била представила всички изискуеми доказателства, указани й с писма на
застрахователя, като в тази връзка се извършва позоваване на разпоредбите на
чл.496, ал.3, т.1 КЗ и чл.107, ал.1 КЗ. Твърди се, че ответникът не е предлагал
да заплати обезщетение, което да не е могло да бъде платено единствено по
причина, че не е представена банкова сметка. Прави се извод, че претенцията
за присъждане на законна лихва следва да бъде уважена ако не от датата на
ПТП, то от 19.02.2022 г. или евентуално от 24.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Прави се искане за частична отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго решение, с което да бъде уважен предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 15 000 лв.,
частично от 30 000 лв., т.е. за още 10 000 лв., както и да бъде присъдена
законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, считано от 19.02.2022 г. или от 24.02.2022 г. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
заедно с начислен ДДС, за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция.
Подаден е отговор вх.№ 2959/02.05.2025 г. от ЗД "Бул Инс" АД, чрез
пълномощника му адв.М. Г., в който се оспорва въззивната жалба и се
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.
Въззиваемият счита, че присъденото от районния съд обезщетение от 5
000 лв. е адекватно и съобразено със събрания доказателствен материал.
Посочва, че от заключението на автотехническата експертиза става ясно, че
вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи на
автомобилите, участвали в инцидента. Навежда доводи, че травмите на
ищцата са единствено повърхностни наранявания и лекостепенно мозъчно
сътресение, при които възстановителният период е кратък и без трайни
последствия. Счита, че няма данни за изпадане в безсъзнание, освен в
3
показанията на св.Д. Т., с когото ищцата съжителства. Сочи, че макар
пострадалата да е имала известен дискомфорт, същият не е бил до степен
такава, че да води до нужда от чужда помощ, както и че няма данни да е
приемала медикаменти и да е настъпила съществена промяна в начина й на
живот. Излага съображения и относно липсата на доказателства за съществени
нарушения в емоционалното и психологическо състояние на ищцата.
В отговора се сочи, че ищцата сама признава, а и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза е видно, че е била без поставен
обезопасителен колан
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
в атакуваната част.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Д. Р. Г., с която
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД са предявени обективно съединени осъдителни
искове за сумата 5000,00 лева, като частичен иск от 30 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, и за сумата от
138,10 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди, във връзка с проведеното лечение и възстановяване, ведно със
законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 19.02.2022 г. (датата, на
която изтича срока по чл.429, ал.3, вр. чл.430, ал.1 КЗ) или евентуално от
24.02.2022 г. (датата на предявяване на застрахователна претенция от ищцата
по реда на чл.380 КЗ) до окончателното им изплащане. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски и адвокатски хонорар на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В хода на първоинстанционното производство районният съд на
основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, като същият е увеличен до размер от
20 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2022г., около 21:40 часа в
гр.Бяла Слатина на кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“ е настъпило
ПТП, при което л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР *** СА, управляван от С.
С. П. в нарушение правилата за движение по пътищата, е блъснал л.а. „БМВ
320 Д“ с рег.№ ВР *** СВ, управляван от Д. Т., вследствие на което са били
причинени телесни повреди на ищцата Д. Г. –пътник на предна дясна седалка
в л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР *** СВ.
Посочва се, че по случая е било образувано ДП № 118/2022 г. по описа
на РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 98/2022 г. по описа на РП-Враца.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача С. П. нарушения на правилата за движение по пътищата, както и че е
налице пряка причинна връзка между деянието на водача П. и настъпилите
4
общественоопасни последици – телесни увреждания на Д. Г..
Посочва се, че за увреждащия л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР ***
СА, към момента на инцидента е била налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и че съгласно чл.380 КЗ
ищцата е предявила претенция за заплащане на обезщетение пред "Бул Инс"
АД, като е представила всички документи, с които разполага, но в
законоустановения срок застрахователят не й е предложил плащане на
обезщетение.
Поддържа се, че вследствие на ПТП ищцата е получила: мозъчно
сътресение; загуба на съзнание; комоцио церебри; психически стрес;
множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло.
В исковата молба се описва, че след инцидента на 13.02.2022 г. ищцата
е приета в "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД с оплаквания от главоболие,
световъртеж, гадене и повръщане и данни за загуба на съзнание, като й е
поставена диагноза – комоцио церебри. Проведени са консултации и
изследвания и на 16.02.2022 г. е изписана. Посочва се, че видно от
удостоверение № 2/18.05.2022 г. към датата на инцидента тя е била бременна.
Поради продължаващите оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене е
посещавала контролни прегледи. Сочи се също, че в резултат на получените
увреждания ищцата е търпяла силни болки и страдания и възстановяването й
продължава и към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че е
изживяла и силен стрес, за дълго време е била напрегната и е имала
нарушение на съня.
Сочи се още, че в резултат на цитираните увреждания е проведено
лечение, за което ищцата е търпяла разноски за лекарства и потребителски
такси в размер на 138, 10 лева.
С така изложеното се обосновава правния интерес на ищцата от
търсената съдебна защита.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор, с който ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на посочения лек
автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР *** СА. Оспорва описаното ПТП
да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм и да е причинено
виновно от водача на застрахования автомобил.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата Д. Г., която е пътувала без поставен предпазен колан.
Намира претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишена
по размер и неотговаряща на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва твърдените от ищцата увреждания да се намират в причинна
връзка с ПТП и да са довели до продължителни болки и страдания, както и
твърденията й за изживян стрес и душевни страдания.
Ответникът оспорва и началната дата на претендираната законна лихва.
Както бе посочено, решението на РС-Бяла Слатина се обжалва само в
частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над
уважения размер от 5 000 лв. до размер от 15 000 лв., както и в частта относно
началната дата на присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. В останалата част, в която на ищцата са присъдени
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. между страните със сила на
5
пресъдено нещо е разрешен спорът относно съществуването на елементите от
фактическия състав на чл.432 КЗ, а именно – наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите между прекия причинител на
вредата и ответника-застраховател; виновното увреждане на ищцата от
застрахования; причинно-следствената връзка между претърпените вреди и
противоправното поведение на застрахования; спазването на изискванията на
чл.380 КЗ.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда на първо място до
размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищцата Д. Р. Г..
За да се произнесе по този спор, въззивният съдебен състав обсъди
поотделно и в тяхната пълнота събраните в рамките на първоинстанционното
производство доказателства, имащи отношение към претърпените от ищцата
увреждания, при което приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към исковата молба заверено копие от епикриза по ИЗ
№ 337 на "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД се установява, че след настъпването на
ПТП ищцата Г. е била приета за болнично лечение от 13.02.2022 г. до
16.02.2022 г. с диагноза: Комоцио церебри. При снемане на анамнезата тя е
съобщила за загуба на съзнание за кратко време след ПТП и се оплаква от
главоболие, световъртеж, гадене и повръщане. При отразяване на обективното
й състояние е посочено, че е в добро общо състояние, ориентирана за време и
място, отговаря адекватно на въпроси, зениците й реагират на светлина, има
травматичен оток на главата и слаби болки във фронтопариеталната област,
има травматичен хематом в основата на ляво бедро. Посочено е, че липсват
видими травми и засягане на други органи и системи. Извършена е
консултация с невролог. Направени са й рьография и КАТ на главен мозък, при
която не се визуализират КТ данни за огнищни изменения. Назначено е
медикаментозно лечение. При описване хода на заболяването е посочено, че
липсват болки в главата, не повръща и липсва световъртеж. При контролен
преглед на невролог е посочено, че няма данни да огнищна симптоматика.
Изписана е с подобрение, като са дадени препоръки за медикаментозно
лечение.
От представеното копие от амбулаторен лист № 413/17.02.2022 г. е
видно, че на посочената дата ищцата е извършила консултация с невролог, при
която й е поставена диагноза "мозъчно сътресение". При снемане на
анамнезата е посочено, че е преживяла ПТП на 12.02.2022 г. с травма на
главата дясно темпорално, ляво рамо, ляво бедро и шийни прешлени. При
проведеното й болнично лечение в ХО на МБАЛ-Бяла Слатина се е оплаквала
от уморяемост, главоболие, световъртеж, гадене – не е повръщала. Няма ясен
спомен за инцидента. Като обективно състояние е описано, че долните
крайници се уморяват по-бързо, има съхранена сетивност, залита в
неопределена посока. Предписана е медикаментозна терапия.
След изписването й от болницата, на 18.02.2022 г. ищцата Г. е посетила
съдебен лекар. Видно от съставеното съдебномедицинско удостоверение №
31/2022 г. при прегледа е констатирано, че в окосмената част на главата вдясно
теменно към челно има овално охлузване с дебели кафеникави корици с площ
3/2 см.; меките тъкани са леко оточни; на ляво бедро по външната повърхност
към тазобедрената област и седалището има разлято петнисто мораво
6
кръвонасядане с жълтеникав оттенък с площ около 20/18 см, в предния край
на което има 2 успоредни косо разположени лентовидни охлузвания с
кафеникави надигнати корици и размери до 7/10см.; по вътрешната
повърхност на дясна колянна става има петнисто мораво кръвонасядане с
площ около 11/6 см, а на дясно коляно има 2 линейни охлузвания с
кафеникави корици с размер на по-голямото 1/0,2 см.; в кръсцовата област има
овално петнисто мораво кръвонасядане с площ около 3/2 см., като подобно
кръвонасядане се установява и по външната повърхност на лява подбедрица с
площ 4/3 см. и по външно задната повърхност на ляво рабо с площ 10/4 см,
като кръвонасяданията са с леко жълтеникав оттенък; по предната повърхност
на гръдния кош леко вляво от гръдната кост на границата средна горна трета
има овално жълтеникаво кръвонасядане 3,5/3 см. Заключението на съдебния
лекар е, че Г. е получила лекостепенно мозъчно сътресение; охлузване и оток
в областта на главата; кръвонасядания в областта на тялото; охлузвания и
кръвонасядания в областта на долните крайници. По механизъм тези
увреждания отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от
пострадалата, т.е. в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил.
Посочено е, че на Г. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Приложени са и копия от амбулаторни листове от 22.02.2022 г., 02.03.22
г., 04.03.22 г., от които е видно, че е провела още 3 консултации с невролог.
Представено е удостоверение № 2/18.05.2022 г. от МЦ "Св.Марина"
ЕООД, гр.Плевен, в което е отразено, че последната редовна менструация на
ищцата е на 06.02.2022 г. и вероятният термин на раждане е 13.11.2022 г.
Към исковата молба са приложени заверени копия от фактура №
**********/18.02.2022 г. от МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца на стойност
40,00 лв. – такса за СМУ и касова бележка към същата; касов бон от
21.02.2022 г. на стойност 10,00 лв. за извършено образно изследване в ДКЦ
"Авис-Медика", гр.Плевен; рецепта и касов бон от 15.02.2022 г. на стойност
9,18 лв. за лекарствени средства; рецепта и касов бон от 16.02.2022 г. на
стойност 11,42 лв. за лекарствени средства; касов бон от 04.03.2022 г. на
стойност 35,50 лв. рецепта и касов бон от 17.02.2022 г. на стойност 32,00 лв. за
лекарствени средства.
В рамките на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства за установяване състоянието на ищцата Г. след ПТП.
От показанията на св.Д. Т., който съжителства на семейни начала с
ищцата и е бил участник в ПТП на 12.02.2022 г., в качеството си на водач на
лекия автомобил, в който е пътувала Г., се установява, че след удара само той
от всички пътуващи в колата е бил в съзнание. По отношение на ищцата
разказва, че тя само е дишала и е била като заспала – не е мърдала, не е
говорела и не е имала никаква реакция. Свидетелят я е викал, местил, бутал,
но тя не е реагирала по никакъв начин. Той я е напръскал с вода. По спомен на
свидетеля, тя е дошла в съзнание около 10-15 минути след инцидента, но
преди да дойдат пожарната, полицията и бърза помощ. Свидетелят Т. е подал
сигнал на тел.112, като ищцата била транспортирана до болницата с пожарния
автомобил.
От показанията на свидетелката С. Г., която е майка на ищцата, се
установява, че е узнала за ПТП от телефонен разговор, в който Д. й е съобщил
7
за инцидента. След като свидетелката и съпруга й тръгнали за гр.Бяла
Слатина, тя е получила второ обаждане от Д., който й е съобщил, че дъщеря й
Д. е откарана в болницата в гр.Бяла Слатина и да отива направо там.
Свидетелката установява, че е отишла в бърза помощ, където е видяла дъщеря
си на една носилка.Повикала я е, но пъвоначално дъщеря й не й е отговорила,
а след това е попитала какво е станало. Според свидетелката, дъщеря й е била
видимо в шок, имала е на главата подутина и й е течала кръв. Постоянно се е
пипала и е казвала, че я боли. Клинът й е бил скъсан, поради което
свидетелката е забелязала, че има рана на лявото бедро. Според свидетелката,
някоя от сестрите й е казала, че ищцата е били в безсъзнание. Установява се,
че Д. Г. е била настанена в болницата за лечение, което е продължило 4 дни.
Свидетелката разказва, че е била с дъщеря си през цялото време на престоя й в
болницата, тъй като трудно е ставала, изпитвала е силни болки и е имала
нужда от постоянна помощ. След като ищцата била изписана от болницата,
свиделката е продължила да се грижи за нея, тъй като не е можела да се
изправя сама, изпитвала е страх и нощно време се е изпускала, постоянно е
плачела от болка. Според свидетелката, около месец след инцидента ищцата е
продължавала да има нужда от помощ, като заявява, че и до момента на
разпита (м.09.24 г.) ищцата продължава да изпитва страх от пътуване, както и
че все още има болка в левия крак и таза. В показанията си свидетелката
разказва, че в края на м.02.2022 г. дъщеря й е разбрала, че е бременна и са се
запитали дали и към момента на катастрофата не е била бременна.
Свидетелката пояснява, че при инцидента дъщеря й със сигурност не е знаела,
че е бременна и не е била ходила на лекар. Заявява, че по време на
бременността си ищцата е имала проблеми – болки в кръста, но е успяла да
износи бебето.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието от съда, се установява, че Д. Г. е получила: лекостепенно
мозъчно сътресение; охлузване и оток в областта на главата; кръвонасядания в
областта на тялото и охлузвания и кръвонасядания в областта на долните
крайници, които увреждания са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че тези увреждания са
причинили на ищцата болки, страдание и неудобство непосредствено след
ПТП и през периода на възстановяването, като не са довели до затруднение в
ДЕЖ. Лечението, което е проведено по време на болничния й престой, е било
с противооточно средство, калциев глюконат, витамини, вливане на
водносолиев разтвор, НСПВС и обезболяващо, като същото е продължило 3
дни. В периода след изписването ищцата е приемала медикаменти от
назначена терапия от специалист-невролог, а именно – невропротектор,
обезболяващи, антиспастично средство, НСПВС, комбинация от витамини,
обезболяващ гел и гел за по-бързо възстановяване на меките тъкани от
хематоми. В заключението е посочено, че обичайният процес за
възстановяване на подобни травми е между 2 и 3 седмици. Заключението на
експерта е, че към момента на прегледа пострадалата е възстановена от
посочените увреждания и няма остатъчни явления от същите. Според вещото
лице, направените разходи за лечение от пострадалата са във връзка с
получените от нея увреждания при процесното ПТП.
В заключението е посочено, че към момента на ПТП Д. Г. не е била с
8
поставен предпазен колан. Посочените увреждания по механизъм отговарят
да бъдат получени от удар с/или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил, като
имайки предвид механизма на ПТП, а именно - че в случая се касае за удар
отзад и вляво странично и вдясно странично, не биха могли да бъдат
избегнати или ограничени при поставен колан. Вещото лице, заключва, че
направените разходи от ищцата са в размер на 131.10 лева, като същите не се
поемат от РЗОК.
При изслушването му в с.з. на 07.11.2024 г. вещото лице д-р Ф. Т.
посочва, че въз основа на показанията на св.Д. Т. и начина, по който същият
описва състоянието на ищцата непосредствено след ПТП, може да се приеме,
че тя е била в безсъзнателно състояние. Пояснява, че заявените от ищцата
оплаквания при приемането й в болница са симптоми от групата на общо-
мозъчна симптоматика, които обикновено се наблюдават при мозъчно
сътресение. Според вещото лице, състоянието на пълна загуба на съзнание,
дори и продължило секунди, може да доведе до опасност за живота и е
свързано с безпомощно състояние, в което изпада лицето с невъзможност да
предотврати евентуално някакви външни физични въздействия върху него.
Обяснява, че обичайно се спазва режим, който е свързан с избягване на
гледане на телевизия и ползване на мобилни устройства, както и покой.
Пред районния съд е изслушано и заключение на съдебно –
психологична експертиза, което също не е оспорено от страните и е прието от
съда. Според вещото лице Ч. М., ищцата изпитва преодолими, с нисък
интензитет страх и тревога при самостоятелно шофиране, които е способна да
преодолява самостоятелно. Като основание за определяне степента на
интензитета на изпитваните негативни емоции вещото лице посочва
обстоятелството, че ищцата не съобщава за изпитвано чувство на загуба на
контрол върху ситацията и неспособност за концентрация, липсва и
разиграването на негативни сценарии в мисловната дейност и очакване на
страшни събития. Според заключението, по-силно е изразен със среден
интензитет е страхът от повторно ПТП, което би увредило детето й. Пред
експерта ищцата съобщава за нарушения в съня. Според изготвеното
заключение продължителността на изпитване на негативни емоции се дължи
на факта, че ищцата не е търсила и получавала адекватна психологична
помощ, поради което състоянието й е обяснимо и нормално от психологична
гледна точка. Заключението на експерта е, че тези състояния на ищцата,
възникващи при шофиране, не възпрепятстват обичайното й функциониране.
При изслушването му в с.з. на23.01.2025 г. вещото лице пояснява, че тревогата
на ищцата е ситуативна и единствено насочена към нов инцидент, когато
шофира с детето си, както и че тревожността й е личностна характеристика и
има такава предразположеност.
При така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
9
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на това обезщетение в настоящия случай
съдът взема предвид, че от събраните по делото доказателства се установи, че
вследствие ПТП ищцата Д. Г. е претърпяла няколко травматични увреждания,
изразяващи се в лекостепенно мозъчно сътресение; охлузване и оток в
областта на главата; кръвонасядания в областта на тялото и охлузвания и
кръвонасядания в областта на долните крайници. Според заключението на
СМЕ, тези увреждания са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че от събраните
доказателства се установява, че ищцата е претърпяла мозъчно сътресение,
което е причинило временна загуба на съзнание и съставлява "средна телесна
повреда" – разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Действително в показанията на свидетеля Д. Т. се съдържат данни, че след
ПТП ищцата Д. Г. е била в безсъзнание за период от около 10-15 минути, а в
показанията на св. С. Г. се съдържат твърдения, че е видяла дъщеря си в Бърза
помощ в неадекватно състояние и някоя от сестрите й е казала, че е била в
безсъзнание. Съдът преценява тези показания по реда на чл.172 ГПК, като
взема предвид, че първият свидетел живее на съпружески начала с ищцата, а
втората свидетелка е нейна майка, което сочи на заинтересованост от изхода
на делото. Ето защо и като отчита липсата на други доказателства, които да
подкрепят показанията на свидетелите в тези части, съдът не ги кредитира. Не
е представен фиш за спешна медицинска помощ, в който да е описано
състоянието на ищцата непосредствено след инцидента и да са отразени
стойности по ГКС, а от приложената по делото епикриза се установява, че
ищцата е постъпила за лечение в болницата адекватна и ориентирана.
Допълнителен аргумент за недоказана средна телесна повреда е и фактът, че
от приложеното Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.04.2023 г. по пр.пр.№ 981/2022 г. по описа на РП-Враца,
ТО-Бяла Слатина е видно, че наказателното производство е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК, без да се иска съгласие от
10
Д. Г., в качеството й на лице, претърпяло съставомерна средна или тежка
телесна повреда - чл.343, ал.1, б."б" НК. Съдът намира, че дори и да бъде
дадена вяра на показанията на свидетелите, доколкото в епикризата е
отразено, че при постъпването си в болницата Г. също съобщава за
краткотрайна загуба на съзнание, следва да бъде отчетена липсата на данни за
увреди на мозъка вследствие на мозъчното сътресение, за увреди на черепната
кутия, както и за каквито и да било трайни последици.
При тези съображения и като отчита вида на проведеното лечение -
медикаментозно; продължителността на проведеното лечение - болничен
престой от 4 дни и проведените 3 контролни прегледа при невролог в рамките
на обичайния възстановителен период от 3 седмици; присъщите на
посочените телесни увреждания болки и страдания, търпени в рамките на
тази обичайна продължителност на възстановителния период; претърпените
неудобства в ежедневието; изживените стрес, емоционални и психически
страдания, присъщи за ситуация на претърпяно ПТП, настоящият състав
намира, че следва да бъде присъдено обезщетение от 8 000,00 лева.
Въззивният съд намира, че не следва да бъде определяно обезщетение в
по-висок размер, поради следните съображения: при проведеното болнично
лечение не са извършвани хирургични интервенции или други инвазивни
процедури, а е провеждано единствено медикаментозно лечение. Според
заключението на СМЕ, не са налице данни за настъпили усложнения след
изтичането на обичайния възстановителен период при подобен род травми,
както и да са претърпени претърпени вреди, които да надхвърлят значително
по обем и последици обичайните за този вид увреждания. В показанията на
свидетелката С. Г. се съдържат данни, че почти две години след настъпване на
инцидента ищцата продължава да има болки в левия крак и таза, но при
преценка на тези показания с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът не им
дава вяра в тази част, както поради наличието на близка родствена връзка
между ищцата и свидетелката, така и с оглед липсата на други данни по
делото, които да сочат, че ищцата е търсила медицинска помощ във връзка с
продължаващи болки и страдания. Що се касае до показанията на същата
свидетелка в частта, в която говори за изпитвани затруднения и болки по
време на бременността на дъщеря й, която е констатирана в края на м.02.2022
г., т.е. след ПТП, съдът намира, че не е доказано наличието на причинно-
следствена връзка между тези болки и уврежданията, настъпили вследствие
на инцидента. Съдът отчита и възрастта на ищцата към момента на
настъпване на произшествието – 21 години, която предполага по-добри
възможности за пълно физическо възстановяване в сравнение с по-възрастни
лица. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза към
настоящия момент ищцата е напълно възстановена от уврежданията и няма
остатъчни явления от същите. Съдът отчита и липсата на данни ищцата да е
търсила специализирана психологична помощ за лечение на страхови и
тревожни изживявания след ПТП. Не се твърди да има флашбек състояние,
наличие на депресивна симптоматика или структурни изменения на
психиката. Заключението на изслушаната СПЕ е, че е налице единствено
състояние на тревожност, свързано със страх от повторно ПТП, което би
увредило детето й, но според вещото лице тази тревога е ситуативна и
представлява по-скоро личностна характеристика на ищцата.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и съдебната
11
практика по сходни казуси – напр. Решение № 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по к.
т. д. № 370/2024 г., ТК, І т. о., с което за претърпяно мозъчно сътресение без
открита черепно – мозъчна травма, придружено с частична амнезия, както и с
постоянно главоболие / ефалгия/, продължила повече от два месеца, виене на
свят, нарушено равновесие и болезненост при движение на главата,
множество кръвонасядания в областта на главата, гърдите и крайниците,
вследствие пътен инцидент от 2019 г., на увреденото лице е било присъдено
обезщетение от 6 000 лева; Решение № 50009 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 2214/2021 г., I т. о., ТК, с което за претърпяна контузия на главата със
сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, вследствие пътен инцидент от 2018 г.,
на увреденото лице е било присъдено обезщетение от 8 000 лева. Съдът
отчита, че в конкретния казус, в сравнение с посочените случаи, доказаните
увреждания имат някои незначителни различия, но взема предвид, че ПТП е
настъпило по-късно – през 2022 г., през който период е променен стандартът
на живот в страната и се наблюдава нарастваща инфлация, поради което
намира, че следва да бъде определено обезщетение към посочения в тези
актове по-висок размер.
В обобщение на изложеното въззивният съд намира, че сумата 8 000,00
лв. би възмездила по справедлив начин претърпените неимуществени вреди от
ищцата Д. Г. и исковата претенция се явява основателна до този размер.
Що се касае до направеното във въззивната жалба оплакване за
неправилност на изводите на районния съд за наличие на съпричиняване,
следва да бъде отбелязано, че макар и действително в обжалваното решение
да са направени такива изводи, не е било извършено намаляване на
определеното обезщетение. При това положение и при липсата на жалба от
ответника, чийто е бил правният интерес да атакува това процесуално
нарушение, въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос.
В обобщение на изложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер от 5 000,00 лв. до размер от 8 000,00 лв. и
вместо него следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде
уважен за тази разлика. В останалата обжалвана част, в която исковата
претенция е отхвърлена над размер от 8 000,00 лв. до размер от 15 000,00 лв.
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Спорът пред въззивната инстанция на второ място обхваща
началния момент, от който се дължат присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Както бе посочено, с първоначално постановеното Решение №
73/21.02.2025 г. по гр.д.№ 741/22 г. по описа на БСлРС е присъдена законна
лихва върху обезщетенията, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 17.06.2022 г., а с постановено по реда на чл.247 ГПК Решение
№ 106/31.03.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначалното решение, като е добавено, че искът за законна лихва върху
присъденото обезщетение се отхвърля за периода от 19.02.2022 г. до
17.06.2022 г.
За да присъди законната лихва от датата на предявяване на иска,
районният съд е приел, че ищцата не е представила всички изискуеми
12
доказателства, указани й с писма на застрахователя, които са били изпратени в
срока по чл.496, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание
чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Разрешението, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна, като след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, а при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва и върху обезщетението за собствената си забава, трайно се
споделя в практиката на ВКС - Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 50073 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
587/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т.д.№
2530/2021 г., І т.о., ТК и мн.др.
Процесното ПТП е настъпило на 12.02.2022 г. Ищцата е заявила
писмена претенция по чл.380 КЗ, която е получена и заведена пред
застрахователя на 24.02.2022 г. По делото липсват данни застрахователят да е
бил уведомяван по-рано за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования. Ето защо на основание чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията му, т. е. от установената дата на отправената претенция по чл.380
КЗ от ищцата, в качеството й на увредено лице, а именно - 24.02.2022 г. В
случая се претендира единствено заплащането на тази лихва, а не и на лихва
за изпадане на застрахователя в забава, поради което изложените от районния
съд мотиви, касаещи приложението на чл.496 и чл.497 КЗ са неправилни и
незаконосъобразни. Претенциите за заплащане на обезщетения за забава са
основателни за периода от посочената дата на уведомяване на застрахователя
до окончателното изплащане на обезщетенията за претърпените
неимуществени и имуществени вреди. Не могат да бъдат възприети доводите
във въззивната жалба, че обезщетението за забава следва да се присъди от
19.02.2022 г. - датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3, вр. чл.430, ал.1 КЗ,
13
тъй като неизпълнението на задължението на застрахования във връзка с
неговата гражданска отговорност да уведоми застрахователя в посочения срок
от 7 работни дни не би могло да постави последния в забава по отношение
отговорността му спрямо увреденото лице.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното решение, което е
поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 106/31.03.2025 г., следва да
бъде отменено в частта, в която са отхвърлени претенциите за присъждане на
законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди за периода от 24.02.2022 г. до 17.06.2022 г. и вместо това
да бъде постановено решение, с което да бъдат присъдени и законните лихви
за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди и за периода от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото
лице - 24.02.2022 г. до предявяването на исковете – 17.06.2022 г.
По разноските:
Ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. В случая Д. Г. е била освободена от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК и не е
направила такива, както в рамките на първоинстанционното производство,
така и пред въззивната инстанция, поради което ответникът не й дължи
заплащане на разноски.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2,
вр. ал.1, т.2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата - адв.П. К. възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковите претенции, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски, в т.ч. и
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции.
Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с начина на
определяне на взаимно дължимите от страните адвокатски възнаграждения,
следва да бъдат направени следните пояснения:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С
438/22 и формираната въз основа на него практика на ВКС на РБ, се приема,
че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждение не представляват обвързващи съда правила, а могат да
служат единствено като ориентир при служебно определяне на
възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В конкретния случай, макар и да не е обвързан от посочената Наредба и
определените в нея размери на възнагражденията, съдът приема, че същата
следва да послужи като справедлив ориентир при присъждане
възнагражденията на процесуалните представители и на двете страни, като
бъдат отчетени фактическата и правна сложност на делото и обема на
работата, извършена от процесуалните представители. Разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредбата, която също няма обвързващ съда характер, не следва да
бъде прилагана, тъй като предоставената от процесуалните представители на
страните защита и съдействие по двата обективно съединени иска за
неимуществени и имуществени вреди е идентична и доказването на всеки от
14
тези искове не предпоставя различен вид и количество извършена работа.
При определяне дължимото на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат на ищцата, настоящият
съдебен състав взема предвид следното:
С обжалваното решение районният съд е присъдил адвокатско
възнаграждение на адв.П.К. в размер на 960,00 в. с ДДС. От мотивите на
съдебния акт не става ясно по какъв начин е определен този размер. Посочено
е единствено, че съразмерно с уважената част от иска (без да се конкретизира
кой иск) възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което
възлиза на 400,00 лв. Въззивният съд намира, че ако присъденото
възнаграждението е било определено като сбор от отделни възнаграждения по
400,00 лв. и вкл. ДДС за иска за неимуществени и за иска за имуществени
вреди, е допуснато нарушение, тъй като посочената разпоредба от Наредбата
не е приложима по отношение на исковата претенция за неимуществени
вреди, тъй като уважената част от тази претенция надхвърля 1 000,00 лв. и
попада в приложното поле на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Доколкото обаче не
е било поискано изменение по реда на чл.248 ГПК на решението в тази част от
нито една от страните, въззивната инстанция не може да извършва корекция
на присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение. С оглед
изменения от въззивната инстанция размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, следва обаче да бъде присъдена разликата между
дължимото адвокатско възнаграждение при новоопределения размер на
обезщетението и присъдения размер на адвокатското възнаграждение от
първоинстанционния съд. При уважена част от исковите претенции пред двете
инстанции от общо 8 131,10 лв. (8 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и 131,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди), дължимият размер
на адвокатското възнаграждение, определен при прилагане чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата и с вкл. ДДС възлиза на 1 113,11 лв. без ДДС, а при включване на
ДДС – на 1 335,73 лв. След приспадане на присъдената от районния съд сума в
размер на 960,00 лв. с вкл.ДДС, на адв.К. следва да бъде присъдено
допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на 375,73 лв. с
вкл.ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС.
С оглед обжалваемия интерес пред настоящата инстанция интерес от 10
000 лв. и уважената част от 3 000 лв., на процесуалния представител на
въззивницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за втората
инстанция в размер на 720,00 лв. с вкл. ДДС, определено на основание чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски при
отхвърляне на исковете. Ответникът е направил следните разноски в рамките
на първоинстанционното производство: 400,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за САТЕ, 300,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СМЕ и 3 720,00 лв.
– договорено и изплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, т.е. общо 4
420,00 лв. С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение №
336/05.05.2025 г. районният съд е намалил адвокатското възнаграждение до
размер от 1 050,00 лв., като в мотивите е отбелязал, че съразмерно на
уважената (вероятно се има предвид отхвърлената) част от иска се дължи
размер от 694,58 лв., а с диспозитива е присъдил направени деловодни
15
разноски пред първата инстанция в общ размер на 1 219,58 лв., Впоследствие
с Решение № 180/29.05.2025 г. е допуснал поправка на ОФГ в Определение №
336/05.05.2025 г., като в диспозитива на определението дължимата сума за
адвокатско възнаграждение да се чете "в размер на 694,58 лв.". Всъщност
такъв изричен диспозитив за адвокатско възнаграждение липсва в
Определение № 336/05.05.2025 г., тъй като със същото са присъдени общо
разноски, а не само адвокатско възнаграждение, поради което остава неясна
волята на районния съд какво точно е поправено. Тези съдебни актове обаче
не са обжалвани от страна на ответника, поради което настоящият съдебен
състав не следва да подлага на инстанционен контрол правилността на
извършеното от районния съд намаляването на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника до размер от 1 050,00 лв. При общ
размер на разноските на ответника за първата инстанция от 1 750,00 лв.,
включващ 1 050,00 лв. (намаления размер на адвокатското възнаграждение) и
разноски за експертизи от общо 700,00 лв., с оглед изменения от въззивния съд
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 5 000,00 лв. на
8 000,00 лв., отхвърлената част от двете искови претенции се равнява на 12
007,00 лв. При това положение на ответника се дължат разноски, съразмерно с
тази отхвърлена част, в размер от общо 1 043,41 лв. При това положение
обжалваното решение, което е изменено в частта за разноските с
постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 336/05.05.2025 г.,
следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени общи
разноски над размер от 1 043,40 лв. (в т.ч. 626,04 лв. – за адвокатско
възнаграждение и 417,36 лв. разноски за експертизи) до присъдения размер от
1 219,58 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 560,00 лв., с вкл.ДДС. От
насрещната страна е направено възражение за прекомерност на договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. При обжалваем интерес от 10 000 лв., дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.97.2004 г. възлиза
на 1 300,00 лв., а с вкл. ДДС – на 1 560,00 лв., т.е. в договорения размер. Този
размер отговаря и на фактическата и правна сложност на делото. От така
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдена по съразмерност (определена въз основа на обжалваемия интерес
от 10 000 лв. и отхвърлената част от 7 000 лв.) част в размер на 1092,00 лв., с
вкл. ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Враца в размер на 120,00 лв. върху допълнителното присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 3 000,00 лв. Следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Бяла Слатина и допълнителни разноски за
изплатените от бюджета възнаграждения на вещите лица по СМЕ и СПЕ в
размер от още 84,57лв .
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ Решение № 73/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№
741/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от Д. Р. Г. против ЗД "Бул Инс" АД иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 5 000,00
лв. до размер от 8 000,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД ЗД "Бул
Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от още 3 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на
12.02.2022 г., около 21:40 часа, в гр.Бяла Слатина, на кръстовището между
ул."***" и ул."***", при което общо дължимият размер на присъденото от
двете съдебни инстанции обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 8
000,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№
741/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, в останалата обжалвана
част, в която исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена над общо уважения размер от 8 000,00 лв.
до обжалвания размер от 15 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 73/21.02.2025 г. по гр.д.№ 741/2022 г. по описа
на Районен съд-Бяла Слатина, поправено с постановено по същото дело по
реда на чл.247 ГПК Решение № 106/31.03.2025 г., В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени претенциите за законна лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди за периода от 24.02.2022 г. до
17.06.2022 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ ЗД
"Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, законните лихви за
забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди и за периода от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото
лице - 24.02.2022 г. до предявяването на исковете – 17.06.2022 г., при което
лихвите за забава върху присъдените от двете инстанции обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди се дължат, считано от 24.02.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/21.02.2025 г. по гр.д.№ 741/2022 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина, поправено с постановено по същото дело
по реда на чл.247 ГПК Решение № 106/31.03.2025 г., в останалата част, в която
са отхвърлени претенциите за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за периода
от 19.02.2022 г. до 23.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА
ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. К., Булстат ***, сумата 375,73 лв., представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за първата инстанция,
съразмерно с уважената част от исковите претенции, както и сумата 720,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с
вкл.ДДС, определено съразмерно с уважената част от жалбата.
ОТМЕНЯ Решение № 73/21.02.2025 г. по гр.д.№ 741/2022 г. по описа
на Районен съд-Бяла Слатина, изменено с постановеното по реда на чл.248
17
ГПК Определение № 336/05.05.2025 г., В ЧАСТТА, в която Д. Р. Г. е осъдена
да заплати на ЗД "Бул Инс" АД деловодни разноски за първата инстанция над
размер от общо 1 043,41 лв. (в т.ч. 626,04 лв. – за адвокатско възнаграждение и
417,36 лв. разноски за експертизи) до присъдения размер от общо 1 219,58 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 1 092,00 лв., представляваща част от
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съразмерна на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на 120,00
лв., както и по сметка на РС-Бяла Слатина допълнителни разноски за
изплатените от бюджета възнаграждения на вещите лица в размер от още
84,57 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18