№ 845
гр. София, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205340 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и чл. 145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Д., чрез адв. П. П. - САК,
със седебен адрес гр. **** срешу Заповед за задържане на лице с рег. №
513зз577 от 29.03.2023г., издадена от Г.Ж.А. на длъжност старши полицай
при 04 сектор ООРОО – СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
същата е незаконосъобразна и неправилна, издадена при нарушаване на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че заповедта е с
неясно правно и фактическо основание, с нечетлив текст. Оспорват се
действията и компетентността на административния орган. Твърди се и че
заповедта не отговаряла на целта на закона, като се навеждат доводи, че
арестът на жалбоподателя бил ненужен и неправилен, тъй като същият е
приемал лекарствен продукт, а не наркотични вещества, както е посочено.
Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
1
представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на
заповедта.
Въззиваемата страна - редовно призован, се явява лично. Изразява
становище, че заповедта е законосъобразна, и издадено с оглед дадената
положителна проба от жалбоподателя при тестването му с техническо
средство и съмнението за извършено престъпление. Моли съда да потвърди
заповедта, като не взима отношение по разноските.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
На 29.03.2023г., около 02.30 часа, в гр. София, жалбоподателят М. С.
Д., управлявайки сосбствения си лек автомобил, марка „Тойота Корола“ с
рег. № **** по бул. „Цариградско шосе“ , с посока на движение от ул.
„Незабравка“ към бул. „Г.М. Димитров“ до блок 11, бил спрян за проверка от
полицейски служители, осъществяващи контрол по спазването на ЗДвП.
Жалбоподателят Д. бил подложен на проверка за употребата на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер 5000 с фабр. №
ARME - 0069, резултатът от който пробата с № 103 в 03.10часа била
положителна с резултат „Опиати“. На жалбоподателя е издаден талон за
медициско изследване № 0176505 за ВМА.
В резултат на констатациите от проверката на жалбоподателя М. С. Д.
бил съставен АУАН Серия GA № 923563 от 29.03.2023г. за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. Д. бил задържан незабавно след пробата. За
задържането му била издадена Заподве за задържане на лице рег. № 513зз-
577 от 29.03.2023г от Г.Ж.А. – старши полицай при 04 с-р ООРОО – СДВР,
която е послужила за фактическото задържане на лицето М. Д., като
посоченото в нея основание е по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - управлява МПС
след употреба на наркотични вещества- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК. М. Д. е задържан в 01 РУ - СДВР.
По случая била уведомена СРП, като 03.02.2023 г. било образувано ДП
№ 606/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр. пр. № 12132/2023г. по описа на
СРП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В рамките на образуваното ДП
жалбоподателят М. Д., като задържано по ЗМВР лице, няма повдигнато
обвинение и не е привлечен като обвиняемо лице съгласно писмо от СРП от
2
17.10.2023г./л.111/. От заключението на съдебно - химическа експертиза и
проведено изследване в медицинска лаборатория Военномедицинска
академия в кръвните проби и предоставения от жалбоподателя М. Д.
биологичен материал от 29.03.2023г., не били установени наркотични
вещества. Съгласно заключението в предоставените биологични проби от М.
Д. е установено присъствие на лекарствени вещества - парацетамол и
метамизол, и наличието на кодеин – съставка на комбинирания препарат
паракофдал. Кодеинът е включен в списък II /вещества с висока степен на
риск, намиращи приложени в хуманната и ветеринарна медицина/ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП и е вещество, принадлежащо към групата на
опиатите, с изразен антитусивен ефект, което се прилага в комбинирани
препарати / паракофдал, седалгин нео, солпадеин и др./.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни доказателствени
средства по делото в тяхната съвкупност, не се налага да излага подробни
съображения .
При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав
намира от правна страна следното:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
„управлява МПС след употреба на наркотични вещества във връзка с чл.
3
343б, ал. 3 от НК, както и че задържането на лицето е извършено в 03,30 часа
на 29.03.2023 г. и е освободен в 11.44ч. на 29.03.2023г. /л.85/.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие
от нея. Ведно с посочената заповед, Д. пълнил декларация (приложение № 2
към чл. 18, ал. 2) на 29.03.2023 г. в която е посочил, че е запознат с правата си
при задържането, както и че не желае адвокатска защита по негов избор и за
негова сметка, няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от
лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от
лекар; не желае да се уведоми член семейството му.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати
при освобождаването на лицето.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото
липсват специални правила относно последното.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името,
длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 29.03.2023г. е заявено запознаването с правото на
адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като
основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от
доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
задържането на Д. е имало данни, от които може да се направи извод за
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено
престъпление, доколкото от тестването с техническо средство е установено
наличие на положителна проба за опиати, а жалбоподателят е спрян при
управление на МПС – евентуална съпричастност именно към престъпление по
4
чл. 343б, ал.3 от НК.
Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление
да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е
посочено подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар
и формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от
останалата част на посоченото основание, а именно „управление на МПС след
употреба на наркотични вещества във връзка с чл. 343б, ал.3 от НК, поради и
което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок
до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е
извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за
последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да
може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между
посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта.
Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството,
мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице
основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на
жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното
производство, независимо какъв ще е крайният резултат от разследването по
образуваното досъдебно производство, и дали спрямо лицето в последствие
ще бъде повдигнато обвинение и търсена наказателна отговорност или не
/като при последващо прекратяване на наказателното производство
жалбоподателят има право да потърси обезвреда по реда на Закона за
отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите/.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен
извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна
степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за
допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.
При този изход на спора претендирането от жалбоподателя чрез неговия
5
процесуален представител за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание
чл. 172, ал. 2, предл. Последно от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Д. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 513зз- 577 от 29.03.2023г издадена от Г.Ж.А. на длъжност старши
полицай при 04 сектор ООРОО – СДВР, с която жалбоподателят е бил
задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокат и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6