№ 92
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110211174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от М. П. А. срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/12.10.2023 г., издаденo от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3500,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за извършено
административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл.
7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С Решение № 11630/11.07.2024 г., постановено по КНАХД № 3737 по
описа за 2024 г. на АССГ, IV к.с., е отменено Решение № 1137/05.03.2024 г.,
постановено при първоначално разглеждане на делото по НАХД № 15581 по
описа за 2023 г. на СРС, НО, 104 състав, като касационната инстанция е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при
съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че
1
при извършена проверка от контролните органи е установено, че
натоварването на втората и задвижваща ос е 29,900 тона, при допустимо
натоварване от 19 тона, поради което е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на основание чл. 26, ал. 2, б. „а“ от ЗП,
без в АУАН или НП да е посочена общата маса на ППС-то или габаритните
размери на същото, което представлявал съществен порок, водещ до отмяна на
НП. Установеното от фактическа страна не изпълнявало приложения
административнонаказателен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2, вр.
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. Видът на превозвания товар – пясък, не налагал
издаването на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко ППС, в
рамките на специално ползване на пътищата. Разрешаването на движението на
извънгабаритното ППС в случая би било незаконосъобразно, равнозначно на
заобикаляне на нормативно установената забрана и несъответно на
преследваната от закона цел. Товарът е бил делим и в случая не са били
налице предпоставките за разрешаване движението на процесното ППС по
път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително,
или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките
на специалното ползване на пътищата (чл. 8, ал. 2, вр. ал. 4, ал. 5 и ал. 7, вр.
Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. и чл. 26, ал. 2, б. „а“ от ЗП, чл. 18, ал.
5 от ЗП). Деянието съставлявало административно нарушение с оглед
обявяването му за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Разрешението не е било необходимо към датата на проверката, защото не е
било налице „специално ползване на пътища“ по смисъла на параг. 1, т. 8 от
ДР на ЗП. Твърди се, че жалбоподателят не е участвал в нито една от
предвидените дейности по цитираната разпоредба. Твърди се, че неправилно
административнонаказателната отговорност е ангажирана за превозване на
тежък и извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това, но не и
за управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството – чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разрешителното,
което се изисквало по чл. 26 от ЗП, било различно от разрешителното, което се
издавало по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, вр. разпоредбите на Наредба №
11/03.07.2001 г. В процесния случай административнонаказателната
2
отговорност не била ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен
товар в условията на специално ползване на пътищата, а за превозване на
тежък или извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това. С
оглед на това за отговорни по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗП са физическите лица, осъществяващи транспортна дейност, в качеството си
на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физически лица – водачи на
пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци
имали задължението да се снабдят със съответното разрешение за извършване
на превоз в случаите по чл. 26 от ЗП. Доколкото нарушението е извършено за
първи път, се твърди, че глобата е в завишен размер и не отговаря на целта на
закона и степента на обществената опасност на нарушението, не е съобразена
с подбудите за извършване на нарушението като лице, полагащо наемен труд и
изпълняващо разпорежданията на работодателя си. Направено е искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В случай, че съдът
прецени, че не са налице предпоставките за това, е направено искане за
намаляване на размера на наложеното наказание до минимално предвидения в
закона.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично и не е бил представляван.
В писмени бележки до съда въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е възразила срещу
основателността на жалбата. Посочено е, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на ЗАНН по съдържание и са издадени от компетентни органи.
Посочва се, че жалбоподателят е следвало да има разрешение за превоз на
извънгабаритен товар и да заплати дължимите за това такси. Отговорността
на лицето е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, която определя
като субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП физическите
лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или
наредят да се извърши дейност по движение на извънгабаритни и тежки ППС
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. В случая жалбоподателят управлявал тежко ППС, без разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя, като не се касаело за
хипотеза по параг. 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Съгласно
3
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП водачът на ППС е физическо лице, което извършва в
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП движение на тежко ППС, без
разрешение от компетентната администрация. Настоящият случай не касаел
ангажиране на отговорност за това, че водачът на ППС не се е снабдил с
разрешение, а за това, че извършва движение на тежко ППС без разрешение.
Възразява се срещу становището на жалбоподателя, че отговорно лице за
извършеното нарушение е „превозвача“, тъй като терминът не бил използван в
ЗП или Наредба № 11/03.07.2001 г. Неоснователно било твърдението, че на
водача на ППС е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от
ЗДвП (на същия била ангажирана отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП).
Цитираните норми, регулирали различни обществени отношения. В чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП били регламентирани правила за безопасност на движението по
пътищата. В чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП били уредени правилата за
ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието нарушавало
изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно била
ангажирана отговорността по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. следвало да се тълкува в контекста на чл. 36
от същата наредба, вр. чл. 46 от ЗНА. В този смисъл контролът върху
извънгабаритните ППС по пътищата се осъществявал от Агенция „Пътна
инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР.
Извършеното нарушение не попадало в приложното поле на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН – деянието е застрашило обществените отношения, предмет
на защита, с достатъчна интензивност. Жалбоподателят е следвало да
притежава професионална компетентност и да бъде запознат с нормативната
уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва. Нарушението било
извършено при евентуален умисъл. Претоварването било с 10,900 това и
попадало в т. 4 от Приложение № 1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията
от 18.03.2016 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на ЕП и Съвета и
за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на ЕП и Съвета, и
се квалифицирало като тежко. Направено е искане за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, е била представлявана от юрисконсулт. На
етап съдебни прения процесуалният представител е направил отново искане за
потвърждаване на обжалвания акт. Подчертано е, че претоварването в случая е
4
било драстично, поради което нарушението е тежко и наложената глоба е
съобразена с това. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Считано от 09.05.2023 г. жалбоподателят изпълнявал длъжността
„шофъор“ на тежкотоварен автомобил към „Л. К. Т. И К.“ ЕООД.
На 15.09.2023 г. около 10,40 часа жалбоподателят извършвал превоз –
същият управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси, с марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***. С превозното средство жалбоподателят извършвал
превоз на пясък. Преди разклона за с. ***, на отбивна площадка в посока гр.
*** – гр. ***, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Е. Л. С.,
заемащ длъжност на главен инспектор към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, и А. М. А.,
заемащ длъжност на главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.
В хода на проверката било направено измерване с техническо средство
електронна мобилна везна с модел PW-10 № *** и ролетка № *** (5 м), при
което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,900 т,
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 10,900 т. над
допустимото. Било установено още, че водачът извършва по този начин
превоз на пясък, без да разполага с разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габарити и и/или
тежки ППС.
Видно от документацията от л. 32 до л. 54, приложена в преписката по
делото при първоначалното първоинстанционно разглеждане и приобщена по
надлежния ред от настоящия съд, уредите за измерване са били преминали
необходимите първоначални и последващи проверки, притежавали са
5
необходимите сертификат и декларация за съответствие.
Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Същите приели, че доколкото разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от
ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба
№ 11/03/07.2001 г. предвиждат движението на тежки ППС да е забранено и да
се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя, а такова липсвало в случая, било допуснато нарушение.
Свидетелят С., оправомощен със заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
съставил и връчил лично и непосредствено на жалбоподателя АУАН №
0009871/15.09.2023 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е
депозирал писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични изводи от фактическа
и правна страна, като тези в АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление № ***/12.10.2023 г. на началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощен със
заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2
от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП,
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
6
фактическа обстановка. В синхрон с тях са събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Е. Л. С. и А. М. А., поради което съдът счита, че не
е налице съмнение за тенденциозност в разказите им. От показанията на
свидетелите успешно се установява периодът, обхвата и материята на
извършената спрямо жалбоподателя проверка, констатациите от нея и
процедурата по съставяне на АУАН-а. Съдът кредитира същите като логични,
последователни и подробни. С оглед липсата на противоречия в събраната
доказателствена маса и доколкото спорът по делото е по правото, а не относно
фактите, и най-вече - по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от
НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от
събраните доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗП,
предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни
превозни средства, като разрешението се издава по реда, указан в Раздел IV от
Наредба № 11/03.07.2001 г. Съгласно легалната дефиниция на параг. 1, т. 8 от
ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях,
както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях;
7
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на
части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г. определя, че тежки ППС или състав от ППС
са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите
по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Според
законодателя, когато разстоянието между осите на ППС е от 1, 3 м до 1, 8 м,
допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона.
В чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е предвидено, че
извънгабаритните и/или тежки ППС да могат да се движат с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР
движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като
съгласуването се извършва върху разрешителното.
От събраните писмени и гласни доказателства се установяват успешно
резултатите от извършеното измерване при провелата се проверка.
Използваният кантар измерва тонажът на товара и натоварването на всяка ос,
като видно и от протокола за измерване се касае за измерване на всяка ос от
групата оси (двойна ос) поотделно, като за нарушение на общата маса на
МПС, заедно с товара, не е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Касае се за измерване поотделно на всяка ос, което използваният уред има
възможност да измери с оглед своите индивидуални характеристики. В случая
отговорността е ангажирана за превишаване на осовото натоварване, а не за
превишаване на допустимата максимална маса на МПС. Измереното
разстояние между осите на проценото МПС е 1.40 м, а сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на същото е 29,900 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б.
„в“ от Наредбата. Следователни правилни са констатациите, че ППС-то е
тежко и превишаването на натоварването е с 10,900 т. Доколкото се доказва
използването на пътя за превозване на тежки и извънгабаритни товари –в
случая пясък, който макар и делима вещ, която може да се товари в норми, се
извежда горепосоченото „специално ползване на пътищата“.
8
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че лицето е
санкционирано за нарушение на неправилната разпоредба и на него е
следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, доколкото
са налице различни охраняеми обществени отношения. В разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП са регламентирани правила, свързани с обезпечаване на
безопасността на движението по пътищата. В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 2 от ЗП са уредени правила във връзка с ползването и безопасността
на пътната инфраструктура. Процесното деяние нарушава изискванията за
ползване на пътищата (в този смисъл Решение № 5276 от 16.05.2024 г. на
АдмС - София по адм. д. № 2413/2024 г.).
Доколкото управляваното от жалбоподателя МПС се явява „тежко“ по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/3 юли 2001 г., то съгласно чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“, пр. 2 от ЗП се касае за специално използване на пътищата от
републиканската пътна мрежа, за което е било необходимо специално
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласно чл.
8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. По делото не се установява, но и не се
твърди, жалбоподателят да е разполагал с такова, с което е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата,
без съответно разрешително за това. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при форма на вината непредпазливост, тъй като е бил
длъжен и е могъл да извърши проверка преди да започне извършването на
превоза дали е издадено необходимото разрешително за осъщественото
специално ползване на пътищата. Същият обаче не е сторил това.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че е доказан състава на
извършеното административно нарушение от обективна и субективна страна.
Съдът не счита, че спрямо нарушението е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Деянието, представляващо административно нарушение, е
формално. По делото не се констатира наличието на смекчаващи
обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното
повече от обичайното. Видно от представения трудов договор,
9
жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с дружество и като лице със
съответната компетентност, професионални знания и умения е осъществявал
правата и задълженията си по повод това правоотношение, но това не следва
да изключи спазването на законоустановения ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за движение
на тежко пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице,
извършило нарушението, се налага административно наказание „глоба“ в
размер от 1000,00 лева до 5000,00 лева. В настоящия случай жалбоподателят,
като водач на процесното МПС, се явява извършилия процесното нарушение.
Наложеното наказание е в размер над средния и към максимума, а именно
3500,00 лева. Съдът констатира, че нарушението е първо по ред за
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че въпреки констатираното количество
надвишаване над максимално допустимото натоварване на оста, доколкото по
делото не се доказва настъпването на допълнително, несъставомерни вреди
във връзка с това конкретно надвишаване, съдът счита, че целите на
генералната и специална превенция, предвидени в ЗАНН, могат да бъдат
постигнати и без да се налага непропорционална санкция, доколкото
наказанието не може да бъде самоцел. В този смисъл съдът счита, че
законосъобразно и целесъобразно се явява наказание в минималния предвиден
от законодателя размер.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената глоба, като последната
бъде намалена до размер от 1000,00 лева.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат
определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на
исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН
се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се
прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като в
чл. 143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени
случаите на частично уважаване на жалбата. Административното наказание
„глоба“ в случая се намалява от 3500,00 лева на 1000,00 лева. По делото не са
10
представени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, нито е
направено искане от негова страна за присъждане на такива, както за
въззивното, така и за касационното производство, поради което и такива не
следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е претендирала
юрисконсултско възнаграждение само за производството пред районния съд.
На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение,
тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
както и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът
счете, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лева. Съразмерно на неоснователната част от жалбата в полза на
страната следва да се присъди сумата в размер на 22,86 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***/12.10.2023 г., издаденo от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с което на М. П. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за извършено административно нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на глобата от
3500,00 лева на 1000,00 лева.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
София, бул. „Македония“ № 3, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в
размер на 22,86 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство, съобразно неуважената част от
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
11
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12