МОТИВИ
ПО НОХД № 24/2019 год. на ОС – ХАСКОВО:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура–
Хасково е повдигнала против П.Г.Д. *** следните обвинения:
1/ Затова, че на 15.12.2015 год. в гр.Хасково държал археологически
обекти, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред,
регламентиран в §5ал.1 от ПЗР на ЗКН; чл.97 ал.3 и ал.7 /предишна ал.5, изм. ДВ
бр.54 от 2011 год./ от ЗКН; чл.102 ал.5 от ЗКН /нова – ДВ бр.54 от 2011 год./,
чл.107 ал.1 и ал.2 от ЗКН, чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 год.
за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра за движимите
културни ценности /издадена от министъра на културата, обн.ДВ
бр.101/18.12.2009 год./; §6 ал.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗКН /изм. ДВ бр.92 от 2009
год., в сила от 20.11.2009 год./; §7 ал.1, 2, 5 и 6 от ПЗР на ЗКН, а именно: 1
брой монета – Тракийски Херсонес, сребро /хемидрахма/ на стойност 90 лв. и 1 брой монета – Македонски
царе, Филип II /359
-336 пр.Хр./, бронз на стойност 25 лв. - престъпление по чл.278 ал.6 от НК,
както и затова, че
2/ На 18.01.2016 год. в гр.Хасково противозаконно държал оръдие – метал-детектор
марка „Fisher M-scope“, модел 1235 – Х, без
сериен номер, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически
обекти – престъпление по чл.277а ал.7 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
и по двете обвинения. Дава подробни обяснения, в които утвърждава следното:
Двете монети не били автентични, а изработени лично от него. Поддържа, че
същите представляват сувенири, каквито той изработва с цел търговия и това е
незабранена от закона дейност. Впоследствие изменя позицията си относно
монетата Македонски царе, Филип II,
бронз, като твърди, че същата си купил преди много години от пазар в гр.Велико Търново,
където се предлагали такива легално и в изобилие на цена около един лев. Нея
състарил собственоръчно с азотна киселина, за да изглежда автентично, и да я
продаде. Относно метал - детектора заявява, че се снабдил с него много отдавна
– през 1993 год. по причини, които нямат нищо общо с търсенето на
археологически обекти. Тогава стопанисвал **** и при ремонтни дейности в същия скъсал
захранващ електрически кабел, с което предизвикал голяма авария. Дошлият на
място Началник – район от „Електроснабдяване“ – Хасково го посъветвал да си
закупи метал-детектор и с него предварително да проверява къде преминават
кабели, за да не причинява повече аварии. Няколко години по-късно продал този
метал-детектор, а си закупил друг модел, защото било въведено изискване в
нощните заведения да се извършва проверка за оръжие на гостите и старият не му
вършел работа за тази цел.
В обвинителната си реч прокурорът
намира и двете повдигнати обвинения доказани от събраните доказателства. Обвинението
в престъпление по чл.278 ал.6 от НК обаче не поддържа в частта, за една от монетите,
предмет на това престъпление – Тракийски Херсонес,
сребро, хемидрахма, тъй като за нея се доказало, че
не е автентична и поради това не е археологически обект. Досежно
другата монета, за която е повдигнато обвинение - Македонски царе, Филип II, бронз, били установени
всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението.
Същевременно се опровергавали и всички възражения на подсъдимия в насока
липсата на представи, че същата е истинска и автентична, както и затова, че се
държи противозаконно – без съответно разрешение и надлежна регистрация. За
обвинението по чл.277а ал.7 от НК обръща внимание, че освен безспорния факт на
простото държане на метал – детектор, е установено чрез приобщените по делото
ВДС в резултат на приложени СРС още и че подсъдимият търси из различни
местности археологически обекти и е намирал такива, което доказва наличие на
представи, че е предназначен за такава цел. Липсвали законови основания да се
приеме, че стореното от подсъдимия е маловажен случай. Поради това пледира за
осъдителна присъда. Изразява становище за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК на основание, че предмет и на двете престъпления е
само една вещ – монета и метал-детектор, но за налагане на наказание и по чл.37
ал.1 т.7 от НК – „лишаване от право да се извършва определена дейност“, а
именно- забрана за изработване на копия, реплики и предмети с търговско
предназначение.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда поради липса на осъществен престъпен състав по така
повдигнатите обвинения. На съдебното следствие се доказала фактическа
обстановка, коренно различна от изложената по обвинителния акт, поради това, че
последният бил внесен въз основа на досъдебно производство, разследването по
което не било обективно и всестранно. За
монетата Македонски царе, Филип II,
бронз дори назначената от съда тройна експертиза, в състав от несъмнено
компетентни авторитети, не дала на сто процента категорично становище, че е
автентична. Не била изключена вероятността да е отлята от разтопени парчета
скрап от автентичен материал. Субективната страна на това деяние пък останала
изцяло недоказана, подс.Д. я закупил напълно свободно
по време на форум на нумизмати в гр.Велико Търново преди
много години, където автентични монети не се предлагали. Напълно явната ѝ
продажба, която извършил от свое име и чрез пощата, също подкрепяли този извод.
Незначителна била окончателната, възприета по делото стойност на тази монета –
20 лв., което давало основание за приложение на чл.9 ал.2 от НК по отношение на
това деяние – несъставомерност поради малозначителност. Установявало се и незнание на обективни
признаци от състава на престъплението. Що се отнася до обвинението по чл.277а
ал.7 от НК – инкриминираният метал-детектор бил придобит във времена, когато не
били установени законови забрани затова, по повод и с цел, нямащи нищо общо с
теренни проучвания. И досега била свободна търговията с такива изделия. Подсъдимият
знаел от свой близък, че министерство на културата отказва регистрацията им,
когато такава се иска от лица, които не се занимават с теренни проучвания,
затова преценил, че е безпредметно сам да поиска такава. Липсвали доказателства за използването му за
противозаконна дейност. Ето защо и това негово деяние не било съставомерно.
Подс.Д.
също пледира за оправдателна присъда и по двете обвинения. Настоява на тезата,
че монетата Македонски царе, Филип II, бронз също не е автентична, а е изработена през 90-те години
от неизвестен майстор от парчета от античен скрап.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установена следното:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият П.Г.Д. *** е на ** год., ****,
**** гражданин, ****, със **** *** образование, ***** на ****. Разведен, от прекратения
си брак има едно ***** дете. Понастоящем живее във фактическо съжителство на
съпружески начала, от което има още едно ***** дете. Без регистрирани предходни
противообществени прояви и с много добри, положителни, лични характеристични
данни.
През 90-те години подсъдимият
стопанисвал ******. През 1993 год. предприел мащабен ремонт в същия, при което
прекъснал магистрален, захранващ електрически кабел и с това предизвикал голяма
авария, оставила без захранване централната градска част. За отстраняването
ѝ дошла ремонтна група от тогавашното „Електроснабдяване“ – Хасково. Свид.Р.Л., по това време ******, му обяснил, че освен
засегнатия, през същото място минават още два кабела и причинената вреда е
могла да бъде още по-голяма. Споделил му, че аварийната група открива
местонахождението на кабелите чрез релейна лаборатория, но това може да стане и
чрез метал – детектор, който открива трасето им и под земята, и под мазилката в
стена.
Тогава подсъдимият закупил метал –
детектор, марка „Fisher M-scope“, модел CZ-6 Quicksilver“ със сериен номер *****. Купил го от магазин в София с фактура
и го завел счетоводно като актив на дружеството. Няколко години по-късно същият
метал – детектор започнал да дава дефекти, не работел добре. По това време –
1998-99 год. - било въведено задължение за ****** да проверяват посетителите за
оръжие. Притежаваният от подсъдимия не бил удобен за тази цел, имал ненужно
голяма антена. Затова го продал, а си купил друг, по-компактен – отново марка „Fisher M-scope“, но модел „*****“. Този път обаче
го закупил от приятел, без фактура, не бил посочен и сериен номер. Тъй като на
дружеството му се водел метал – детектор, той отлепил табелката /стикер/ с марката,
модела и фабричния номер ***** от стария и я залепил на новия.
След 2001 год. подсъдимият вече не ******* и метал - детектора не му
бил необходим и не бил използван за тази цел.
От 2010 год. подс.Д.
е ****** на „******. Част от предмета на дейност на дружеството включвал изработване на копия и реплики на антични
предмети и монети и авторска бижутерия, търговия с антики и други произведения
на изкуството, аукциони /след разрешение на
компетентен затова орган, когато такова се изисква/.
Дълги години отпреди това той се интересувал от антични предмети и
монети, станал нумизмат, започнал да закупува и
колекционира такива. Членувал в нумизматично дружество „Клокотница“,
регистрирано още от 1996 год., което обаче не било пререгистрирано съгласно
изискванията на ЗЮЛНЦ, респ. не било вписано в Централния регистър на
юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието, както и в
регистър към Министъра на културата съобразно §6 ал.2 от Закона за културното
наследство, поради което не е действащ правен субект.
През годините интересът на подсъдимия към тази дейност се развивал и
задълбочавал. Прераснал в опити сам да изработва неавтентични предмети и
монети, което му се удавало, и той започнал търговска дейност с тях. Същата осъществявал
в интернет. За целта ползвал различни приложения като Facebook, Skype, Messenger, както и електронни страници и
платформи като www.ebay.com,
където имал профили - ****, *****, ****,
*****.
Паралелно с това обаче подсъдимият се занимавал и с търсене на
археологически и културни ценности, като периодично обикалял със свои познати и
„колеги“ различни местности из областта, а за целта използвал притежавания от
него метал-детектор.
Подсъдимият притежавал две монети - Тракийски Херсонес,
сребро /хемидрахма/ и Македонски царе, Филип II /359 -336 пр.Хр./, бронз,
за които не са установени произходът и времето на придобиване. Тях предложил за
продажба в профила си **** в www.ebay.com.
Същите били закупени чрез приета по интернет оферта и той следвало да ги достави
на купувачите, които били две различни лица от ***– И. Л. и Р. А.. Подобни
доставки подсъдимият бил извършвал нееднократно, като за целта ползвал услугите
на „Български пощи“ЕАД под формата на международна пратка. Още при изпращането
на първите пратки, той бил представил в пощата сертификат, че изпращаните
предмети не са автентични и не са паметници на културата. Същият останал на
разположение на пощенските служители за постоянно.
На 15.12.2015 год. подс.Д. за пореден път
отишъл до пощенска станция – център в Хасково и заявил на дежурния служител свид.Ж.К., че отново желае да изпрати две международни пратки
за САЩ. Пратките представлявали обикновени пощенски пликове, в които били
поставени монетите. Свид.К. го познавала много добре
по лице от предишни контакти по същия повод. Този ден пратките били оформени
като препоръчани и международни, с бар-кодове съответно ******** и ******, за
което автоматично от програмния продукт се отпечатали две разписки за
приемането им. Пратките с тегло до 2 кг се водели малки пакети. В подобни
случаи изпращачът попълвал декларация на гърба на самата пратка /стикер/, в
която се обявява какво изпраща. Когато обаче пратката практически представлявала
обикновен пощенски плик, такава декларация липсвала и не се попълвала, а
изпращачът декларирал пред пощенския служител устно съдържането ѝ. Изпращаните
от подсъдимия били тъкмо такива, поради това свид.К.
се задоволила да го попита какво изпраща и той, както обикновено отвърнал –
сувенири. На свидетелката бил и служебно известен оставения от него отпреди в
пощата сертификат.
На базата на получена оперативна
информация за дейността на подсъдимия, органите на МВР поискали задържането за
така изпратените две пратки и това било сторено от служители на Митница
Аерогара „София“ в разпределителния разменно – сортировъчен център „Враждебна“
на „Български пощи“ЕАД. Пратките, ведно със съдържанието им, са приобщени като
веществени доказателства по делото с протокол за предаване и протокол за оглед
на ВД.
На 21.12.2015 год. в дома на
подсъдимия в **** на ул.****** е било проведено претърсване и изземване, при
което от различни помещения са били иззети множество различни предмети с вид на
антични артефакти – 18 бр. монети, както и 1 бр. метален детайл – дръжка за
врата, 1 бр. метален кръст с дръжка, 1 брой сечиво – брадва, 1 бр. метална
лампа с капковидна форма, 1 бр. дръжка за съд - човешка глава, 1 бр. метална статуетка –
мъж, 1 бр. метална статуетка – жена. С две отделни заключения на археологически
експертизи – за предметите /т.I л.59-64/ и за монетите / т.I л.73 – 78/
обаче е установено, че нито един от тях не е автентичен и поради това няма
статут нито на движима културна ценност по смисъла на чл.7 от ЗКН, нито на
археологически обект по смисъла на чл.146 от същия, нямат научна и художествена
стойност и не представляват национално богатство. Не подлежат и на оценка.
Поради това същите не са били предмет на по-нататъшно разследване по настоящото
ДП. Материалите във връзка с тях са били изпратени на Министерство на културата
за преценка ангажирането на административно-наказателна отговорност.
Двете монети, иззети на разменно –
сортировъчния център от митнически служители, които са предмет на настоящото
обвинение по чл.278 ал.6 от НК също са били обект на назначена на ДП експертиза
– нумизматична /т.I
л.84 – 89/. Според изготвеното по нея заключение са автентични, представляват
археологически обекти по смисъла на чл.146 от ЗКН, както и движими културни
ценности по дефиницията на чл.7 от същия. Оценени са на общо 115 лв., както
следва – Тракийски Херсонес, хемидрахма,
сребро – 90 лв. и Македонски царе, Филип II, бронз – 25 лв.
По време на разпита си на съдебното
следствие обаче вещото лице М.С. се разколебава в становището си за автентичността
на едната от тях, а именно – Тракийски Херсонес, хемидрахма, като уточнява, че монетите са изследвани
единствено чрез оглед под микроскоп.
С цел преодоляване на възникналите колебания и съмнения, съдът назначи
нова археологическа и нумизматична експертиза, която възложи на вещо лице проф.
д-р И.П., безспорен авторитет и международно признат експерт. Същият изготви заключение, според което
монетата Тракийски Херсонес, хемидрахма
несъмнено не е автентична, а „добре познат съвременен фалшификат“, тъй като е
изработена чрез отливане от идентичен калъп, чиито характеристики са
регистрирани и познати от други засечени фалшификати, вкл. по други наказателни
производства. Автентичните монети Тракийски Херсонес
били само сечени, а представената за изследване – отливка. За монетата Македонски
царе, Филип II, бронз
категорично становище не могъл да изрази само чрез методите на огледа, а едва
след лабораторен анализ. В случая деструктивен анализ бил недопустим, защото
изземването на макар и микроскопична част от метала, или дори само на част от
патината, представлява посегателство върху евентуална културна ценност.
Вещото лице проф. д-р П. дава при
разпита си и някои други сведения, които, макар да не се отнасят пряко до
предмета на обвинението, са от значение за делото в следните насоки: Първо,
автентични монети Тракийски Херсонес не се срещат
често в Хасковския регион, с което си обяснява заблудата на вещото лице М.С., ******,
но се откриват в големи количества на границата между Хасковска и Старозагорска
области, както и в района на Нова Загора. Монетата Македонски царе, Филип II е
често срещана в наши дни и характерна за всички региони на страната, поради
което и цената на автентична такава не е никак висока. Второ, в древността
монетите са се изработвали само чрез сечене и изковаване, не и чрез отливане.
Отливала се е само пръчка метал, която се насичала на парчета според броя
монети, които да се получат от нея. Парчетата са се претопявали, но само за да
придобият правилна форма, след което в крайна сметка пак са се отсичали, или
изковавали.
За да се отхвърлят всякакви съмнения
и се постигне категоричност на заключението относно автентичността на процесните монети, съдът назначи тройна експертиза,
включваща вещите лица проф. д-р И.П. и М.С., както и вещо лице Р.М., *******,
на която възложи да изготви заключение след провеждане на лабораторен анализ на
същите.
Лабораторният анализ е извършен чрез
използване на недеструктивен метод – сравнителен анализ на съдържанието на
метала на няколко автентични монети Филип II, бронз и Тракийски Херсонес, хемидрахма, сребро от IV в. пр.Хр. с процесните чрез рентгено-флуоресцентен апарат, както и чрез максимално
оптическо увеличение.
В резултат на така извършените изследвания, експертизата дава
становище, че бронзова монета Филип II /359 -336 год. пр.Хр./ е автентична, а сребърна монета
Тракийски Херсонес, хемидрахма,
IV. в. пр.Хр. е
съвременен фалшификат. Стойността на първата като автентична определят на 20
лв., а на втората като фалшификат – 15 лв.
Изследването с рентгено-флуоресцентен апарат
дава възможност да се установи състава на металите в микроелементите, от които
се състои сплавта, от която е изработена монетата. Античните бронзови монети всъщност представляват сплав с
множество примеси. Самата характерна за тези времена технология на изработка е
включвала ползването на множество метали/компоненти и наличието на остатъци от
такива е най-сериозното доказателство за автентичност.
Относно монетата Македонски царе, Филип II: Процесът на рафиниране в древността
не е бил така изчистен, поради което при добивът на бронз задължително са
оставали малки количества други метали - злато и калай задължително, но така
също и голям брой други – никел, кадмий и пр. Установеното съдържание на метали
в процесната бронзова
монета Филип II
съответстват на тези, използвани в древността, както и на съдържанието в използваните
за сравнителен материал 8 на брой автентични монети от серията Филип II /сравнителни таблици на
стр. 7 и 8 от заключението/.
Втори аргумент за автентичността на монетата Филип II, бронз е анализът на патината по нея.
Последната е допълнително манипулирана, с цел запазването ѝ по дълго
време в добро състояние, но следите от манипулации били явни и сочели, че са последващи. Нейните структурна здравина и твърдост изключвали
монетата да е била претопявана, т.е. да е изработена от парчета от античен скрап.
При монетата Тракийски Херсонес, хемидрахма, сребро сравнителният анализ на съдържанието на
металите е установил, че тя е изработена от т.нар „съвременно“ сребро, модерна
сплав, при която след рафиниране са отстранени всички примеси. В нея се откриват
само сребро и мед, които са характерни съвременни промишлени производни. Докато
в автентичните такива се открива съдържание още и на злато, желязо, олово,
галий и родий. Наличието специално на злато и олово в автентичните монети,
изработени в древността, е задължително предвид тогавашната методология на
изработване.
По време на претърсването и изземването в дома на подс.Д.
разследващите органи възприели също така и че той държи в дома си метал –
детектор. Впоследствие му разпоредили да го предаде, което той сторил с
протокол за доброволно предаване на 18.01.2016 год. /т.II л.159/.
Така иззетия метал-детектор е бил обект на експертиза на ДП, където е
бил идентифициран съобразно поставената на него табелка с идентификационни
данни - марка „Fisher M-scope“, модел CZ-6 Quicksilver“ със сериен номер
*****. Изготвеното заключение гласи, че е годен, работещ апарат,
сигнализиращ при наличието на метални обекти, намиращи се в обхвата му. Оценен
е като висок клас /т.I
л.95-100/.
Във връзка с дадените от подсъдимия обяснения, че метал-детекторът е
друг модел на същата марка, а именно - марка „Fisher M-scope“, но модел „1235 –Х“, без фабричен
номер, на съдебното следствие се назначи допълнителна техническа експертиза,
възложена на същото вещо лице. Съгласно изготвеното заключение и дадените при
неговия разпит показания, объркване се е получило вследствие на залепения на
уреда стикер, насочващ към изрични марка и модел, но самото заключение не търпи
промени по същество, а именно че се отнася за апарат, сигнализиращ при
наличието на метални обекти в обхвата му, който е технически годен и работещ.
Последното впрочем е напълно логично, тъй като вещото лице така или иначе е изследвало
само един-единствен уред – метал-детектор, този, който е приобщен като
веществено доказателство по делото, същият, който се е намирал в държане на
подсъдимия.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
свидетелските показания на свидетелите Р.Л. и Ж.К., заключенията на назначените
на ДП и на съдебното следствие множество експертизи – археологически и
нумизматични и техническа и компютърно-техническа, протоколите за извършените
на ДП действия по разследването – претърсване и изземване, оглед и оглед на
веществени доказателства, писма, справки и пр., а така също ВДС, изготвени в
резултат на приложени на ДП СРС.
Съдът дължи обсъждане на обясненията на подсъдимия и направените от
защитата възражения по въпроса кои и какви факти следва да се приемат за
безспорно доказани.
Буди известно недоумение становището на защитата, че на съдебното
следствие се доказала фактическа обстановка, коренно различна от описаната по
обвинителния акт, като се има предвид, че от поддържаните от прокурора факти, подсъдимият
оспорва само и единствено автентичността на двете монети, чието държане се
инкриминира. В обясненията си той на практика признава всички останали такива –
че извършва търговска дейност с предмети, които според него представляват
сувенири, че осъществява същата в интернет, ползвайки посочените платформи и
профили и т.н., както и че държи в дома си метал-детектор.
Приоритетен за правилното решаване на делото е спора за автентичността
на двете монети. По този въпрос съдът изгражда вътрешното си убеждение изцяло
върху заключението на тройната археологическа и нумизматична експертиза. За
изготвянето му вещите лица ползват и прилагат съвременни научни методи и
модерна техника за недеструктивно изследване. Становището им е убедително и
логично изведено и научно обосновано. Ето защо съдът прие за категорично
доказано, че монетата Тракийски Херсонес, сребро, хемидрахма не е автентична, а „добре познат съвременен
фалшификат“, докато автентичността на втората – Македонски царе, Филип II, бронз е извън всякакво
съмнение.
В подкрепа на този извод впрочем съдът отбелязва факта, че в подробните
си обяснения подсъдимият на няколко пъти подробно, охотно и в детайли описва
как е изработил монетата Тракийски Херсонес, докато за
монетата Македонски царе, Филип II
се задоволява само лаконично да посочи, че е закупил същата от място и при обстоятелства,
които изключвали изграждането у него на представи, че е възможно да е
автентична. Това е косвена индиция, че първата
действително е изработена от него, докато втората - не.
Вероятно защото престъплението по чл.277а ал.7 от НК е формално, такова
на просто извършване, по отношение на него прокурорът се е задоволил да опише по
обвинителния акт само простия факт на държането на инкриминирания метал-детектор.
По делото няма никакъв спор, че подсъдимият го е държал в дома си, Обясненията
му по този пункт на обвинението се ограничават до това да изясни
обстоятелствата, при които го е придобил и целта, за която го е използвал.
Според тях, след 2001 год. метал-детекторът практически не е бил ползван
изобщо.
По делото се установени чрез
прилагането на СРС обаче и други факти и обстоятелства, свързани с това деяние,
които имат съществено значение не за установяване на фактическата обстановка,
въз основа на която е повдигнато обвинение,
за която е достатъчно доказаното държане, а за изводите на съда относно
субективната страна на това деяние. Същевременно категорично опровергават
обясненията на подс.Д. в насока, че след 2001 год.
изобщо не е ползвал метал-детектора, защото вече не *****, а той не му бил
нужен за други цели. Именно затова по-горе съдът изтъкна, че докато се опитвал
и усъвършенствал сам да изработва под формата на „сувенири“ предмети и монети с
вид на антични артефакти, занимавал се е и с търсене на археологически и
културни ценности, като периодично обикалял със свои познати и „колеги“ из
различни местности, а за целта използвал притежавания от него метал-детектор. Горното
недвусмислено се установява от съдържанието на приложените по делото ВДС,
изготвени в резултат на приложени СРС спрямо него – подслушване на телефонни
разговори. То е достатъчно красноречиво.
Т.напр. от разговори №1, 5, 6 и 7 става ясно, че подсъдимият заедно със
свои познати и „колеги“ обикаля из различни местности в търсене на културни,
антични ценности. Особено красноречив е разговор №24, в който подсъдимият лично
обсъжда „голяма находка“ в местността „****“ **** където явно се очертава
„голямо селище“, но „с Фишер-а“ трудно се работи.“ Споделя и, че негов приятел
е хванал „някакви фолиси, но вероятно вече ги е
изкопал“, а накрая заключава „ще трябва да отидем да го видим тоя „*****“.
Специално внимание заслужава разговор №34, в който подсъдимият се
застъпва пред неизвестно лице, с което разговаря, да му намерят изгодно
„някаква монтанка“ втора ръка /в разпита си пред съда
вещото лице, изготвило заключение по техническите експертизи изрично споменава,
че много добри метал-детектори се произвеждат и в България, напр. в
гр.Монтана/. Обсъждат се качества и характеристики на метал-детектори. В
следващия разговор №35 му диктуват телефонен номер, на който да се обади за
подходящ уред, като в разговора подсъдимият се изказва ласкаво за този, за
когото ходатайства с думите „изведох го няколко пъти с мен и сега постоянно ми
мрънка да ходим пак. Мераклия е.“
По-късно в разговори №38 и 41 се коментира, че същото момче направило
неудачен избор, при което отново се коментират качества на различни модели уреди,
като не остава съмнение, че става дума за метал-детектори от разказаното от
самия подсъдим, как направил демонстрация у тях в двора на същото момче колко
по-добър е неговия „Фишер“ от уреда, който си закупил.
Изложеното е твърде красноречиво и убедително доказва от една страна,
че метал-детекторът, който подсъдимият е държал, не е стоял неизползван от 2001
год., когато той престанал да стопанисва нощно заведение, в което проверявал
гостите за оръжие, а от друга – субективната страна на деянието, за което му е
предявено обвинение в престъпление по чл.277а ал.7 от НК – знание, че е
предназначен за търсене на археологически обекти.
По правната квалификация на
деянието:
По обвинението
в престъпление по чл.277а ал.7 от НК:
Подсъдимият е
обвинен в това, че на 18.I.2016
год. в гр.Хасково противозаконно държал оръдие – металдетектор
марка „Fisher M-scope“, модел „1235 – Х“, без
сериен номер, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически
обекти.
Както вече се
изтъкна, фактът на държане изобщо не се отрича от него.
Заключенията
на назначената техническа експертиза са категорични за обстоятелствата, че се
отнася за годен и технически изправен уред, който открива и сигнализира при
наличието на метални обекти, намиращи се в обхвата му, при това същият е от
висок клас. Колебанията относно точните марка и модел бяха преодолени чрез
предприетото от прокурора изменение на обвинението в тази насока.
Това
престъпление е формално, на просто извършване, за осъществяването му е
достатъчно деецът да осъществява фактическата власт върху предмета на
престъплението. В случая се установява, че той е и собственик на
метал-детектора, макар, че субект на престъплението може да е и простият
държател.
Следва да се
обсъди обективният признак от неговия състав „противозаконно“. В тази връзка са
възраженията на защитата, че подсъдимият и да бе поискал, не би могъл да получи
регистрация на уреда, защото било широко известно, че Министерство на културата
допуска регистрацията на такова техническо средство само в случаите, когато
същото е предназначено за извършване на теренни проучвания, които са подложени
на разрешителен режим и изискват съответна компетентност и ценз на лицето,
което ги извършва. Последното е съвършено вярно, но е ирелевантно.
Противозаконното държане от лица, които не се занимават с такива теренни
проучвания не се извежда от липсата на надлежна регистрация на техническото
средство, а от знанието, че това средство е предназначено, или може да послужи
за извършване на дейност, която е поставена под разрешителен режим, но въпреки
това се извършва без съответно разрешение.
В резюме –
поддържаната по делото защитна теза не държи сметка за целта на правната норма
на чл.277а ал.7 от НК и същинският смисъл от инкриминирането на подобни деяния,
чийто действителен обхват като субекти на престъплението са именно лица, които
държат метал-детектори, без да се занимават с разрешени теренни проучвания,
чийто разрешителен режим е подробно разписан в ЗКН, и без да притежават
съответните компетентност и ценз.
Ето защо съдът
прие, че от подс.Д. са осъществени от обективна
страна всички елементи от състава на изпълнителното деяние на това
престъпление.
Що се отнася
до субективната му страна, която обхваща знание за предназначението на предмета
на престъплението, съдът по-горе изложи подробни мотиви в тази насока. Тук
следва да се отбележи, че изводите си съдът изгради не само въз основа на
доказателствата, събрани в резултат от експлоатацията на СРС спрямо подсъдимия,
а прецени същите в съвкупност с изобилните такива за негов дългогодишен, сериозен
и задълбочен интерес към античните предмети и монети, членство в нумизматично
дружество и участие в сбирки на нумизмати из
страната, за уменията му сам да изработва такива и открито да търгува с тях в
интернет.
Поради това
съдът призна подс.Д. за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.277а ал.7 от НК.
По обвинението
в престъпление по чл.278 ал.6 от НК:
Предмет на
това обвинение могат да бъдат само археологически обекти, чиято легална
дефиниция е дадена в разпоредбата на чл.146 от Закона за културното наследство,
които са и културни ценности по смисъла на чл.7 от същия. Абсолютно условие е
да се отнася за автентични предмети, само такива могат да бъдат предмет на
престъплението.
По отношение
на една от монетите, предмет на обвинението – Тракийски Херсонес,
хемидрахма, сребро, по категоричен начин се установи
по делото, че не е автентична, а съвременен фалшификат. Ето защо с нейното държане не може да се
осъществи състава на престъплението по чл.278 ал.6 от НК.
Автентичността
на другата инкриминирана монета – Македонски царе, Филип II, бронз, 359-336 г. пр.Хр. обаче се
доказа по несъмнен начин. Държането ѝ от подс.Д.
не се отрича.
Следващите
обективни признаци от състава на това престъпление са държания археологически
обект да не е идентифициран и регистриран по съответния ред.
Преди всичко
прокурорът правилно /дори излишно подробно/ е очертал законоустановения
ред за идентификация и регистрация на археологически обекти, с което е запълнил
израза „съответния ред“ в състава на една блакнетна норма.
Отнася се за разпоредбите на:
Параграф 5
ал.1 от ПЗР на Закона за културното наследство - водещата приложима норма
относно този ред, установяваща задължение в едногодишен срок от влизането на
закона в сила лицата, които държат археологически обекти, да поискат тяхната
идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния
исторически музей или съответния регионален музей по реда на чл.97 ал.5.
Нормата на чл.97 ал.3 и ал.7 /предишна ал.5 към действащата редакция на закона/,
установява задължение към искането за идентификация и регистрация да се приложи
документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за
произхода и способа за придобиване на вещта. Чл.102 ал.5 предвижда създаването
и воденето от музеите на регистри за идентифицираните от тях движими културни
ценности, а чл.107 ал.1 и ал.2 от същия –приемането на наредба от министъра на
културата за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра, вкл.
подлежащите на вписване обстоятелства и промени в тях.
Такава наредба
е приета - Наредба № Н-3 от 3.XII.2009 год. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности на
Министъра на културата /обн. ДВ бр.101/18.XII.2009
год./. Нейните разпоредби в чл.10 ал.1 и ал.3 възпроизвеждат задължението на
физическите и юридически лица собственици и държатели на културни ценности
/археологическите обекти са такива/ да поискат тяхната идентификация и
регистрация в едногодишен срок и установява образци на заявления и декларации,
които следва да се подадат.
Най-после –
разпоредбите ва §6 ал.1, 2 и 3 от ПЗР на Закона за
културното наследство /в сила от 20.ХI.2009 год./ се отнасят конкретно до
лицата, установили фактическа власт върху „монети или монетовидни
предмети“, като указва, че тяхната идентификация и регистрация може да се
извърши от нумизматични дружества, вписани в регистър към Министерство на
културата и получили удостоверение затова. В този случай удостоверение на
лицето се издава от председателя на нумизматичното дружество. Нормите на §7 ал.1, 2, 5 и 6 от ПЗР на Закона
за културното наследство сочат реда и процедурата, които следва да съблюдават
самите нумизматични дружества при осъществяването на тази своя дейност –
излъчването на комисия, включването в нейния състав на експерти, изготвянето от
същите на експертно заключение, регистрацията на монетите или монетовидните предмети в самото нумизматично дружество и
уреждането на отношенията със собственика.
Няма спор по
делото, че нищо от гореописаното не е било предприето от подсъдимия и не е било
спазено.
Със
стореното подсъдимият е осъществил състава на чл. 278 ал.6 предл.І
от НК.
Субективната
страна на деянието съдът също прие за доказана, макар подсъдимият да поддържа,
че тази монета придобил при обстоятелства и по начин, изключващ изграждането у
него на представи, че може да е истинска. В тази насока съдът отново оцени
наличието на изградени у него дългогодишни, задълбочени и завидни и
теоретически знания и практически умения в областта на античните предмети и
особено монети.
Заслужава
внимание искането на защитата за приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК по
отношение на това деяние. Същото поначало не е лишено от основание. Тук може да
се оцени изтъкнатото от вещото лице проф. д-р П., че подобни монети са характерни
за нашите земи и изключително често срещани. Според вещото лице М.С. пък, само
в Историческия музей в Хасково има изложени няколкостотин
автентични такива. Поради това и цената на тази монета дори като автентична е
едва 20 лв. Съдът би споделил довод, че с притежаването и държането на тази
монета защитаваните от закона обществени отношения, свързани с опазването на
културното и историческо наследство не са застрашени в такава степен, че да
бъде оправдано реализирането на наказателна отговорност спрямо дееца. Предвид
изложеното, без колебание би приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и би
оправдал подс.Д. изцяло по това обвинение, вкл. за
тази монета, ако данните по делото сочеха, че той просто я държи като
колекционер.
Това обаче не
е така. Монетата е обявена за продажба на търг в интернет и продадена,
направено е от подсъдимия всичко необходимо, за да бъде доставена на купувача,
който е от чужбина. Нейното държане не удовлетворява колекционерска страст и
интерес, а преследва комерсиални, а поради това и користни цели. Освен това
държането ѝ следва да се цени в контекста на цялостната дейност на
подсъдимия, който сериозно се занимава както с търсене на автентични монети,
така и с изработването на такива като „сувенири“ /вещото лице проф. д-р П.
подробно изясни по делото защо изработките на подсъдимия не могат да бъдат нито
копия, нито реплики, нито сувенири по смисъла на ЗКН/, най-сетне – така и с
продажбата им. Придобитите по този начин материални средства той е превърнал в
единствен свой източник на такива за издръжка на себе си и семейството си.
Гореизложеното
разкрива в съвсем различна светлина степента на обществена опасност на деянието
и изгради у съда извод за неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
В заключение,
по това обвинение съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението в
престъпление по чл.278 ал.6 от НК досежно държането
на един археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по
съответния ред – 1 брой монета - Македонски царе, Филип II, бронз, 359-336 г. пр.Хр., на
стойност 20 лв., като го оправда частично по първоначално предявеното му
обвинение за разликата до поддържаната по обвинението стойност на тази монета
от 25 лв., както и за държането на още една монета – Тракийски Херсонес, хемидрахма, сребро.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.278 ал.6 предл.І от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до четири години и „глоба” от 2 000 до 10 000
лв. За престъплението по чл.277а ал.7 от НК предвиденото наказание е лишаване
от свобода” до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от права по
чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което да бъде адекватно на
конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът
на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства.
Личността на дееца не разкрива висока степен на обществена опасност.
Същият е с определено положителна характеристика като личност, семеен,
неосъждан, ползва се с добро име и авторитет по местоживеене, неконфликтен, без
други противообществени прояви. Живее във
фактическо съжителство на семейни начала, от което има едно дете, все
още маловръстно.
И двете инкриминирани деяния имат за предмет по един-единствен предмет,
което силно занижава степента на обществената им опасност, обстоятелство,
изтъкнато и от прокурора. Що се отнася до монетата, съдът по-горе изложи
подробни съображения затова, че ако не бяха налице конкретни обстоятелства,
нейното държане би могло и да не
обоснове необходимост от реализиране на наказателна отговорност. В крайна
сметка режимът за идентификация и регистрация на притежавани археологически
обекти и движими култури ценности е сравнително подробен и е бил изцяло
игнориран от подсъдимия, но търговска дейност с тях не е принципно забранена от
закона.
Предвид изложеното, съдът прецени по отношение налагането на наказания и
за двете извършени престъпления приложение на чл.55 от НК, в случая в
хипотезата по ал.1 т.2 б.”б” от същия и тъй като за наказанието „лишаване от
свобода” и за двете не е предвиден минимум, премина към налагане на наказание
„пробация”.
За престъплението по чл.278 ал.6 от НК съдът наложи наказанието „пробация“ в неговия възможен минимум - под формата само на
двете задължителни пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ
адрес” при минималната първоначална периодичност от 2 пъти седмично и
„задължителни срещи с пробационен служител” и то за минималния, предвиден от
закона срок от по шест месеца, по съображения, които бяха многократно
изтъкнати. Затова и по отношение на наказанието „глоба”, предвидено за това
престъпление, съдът прецени приложение на разпоредбата на ал.3 на чл.55 от НК,
тъй като това наказание, дори наложено в размер на ½ под предвидената
долна граница от 2 000 лв., т.е.- в размер на 1 000 лв. не е съответно на
престъпното деяние.
Престъплението по чл.277а ал.7 от НК е по-тежко, поради което за него
съдът наложи наказанието „пробация“ също под формата
само на двете задължителни пробационни мерки-
„задължителна регистрация по настоящ адрес” при минималната първоначална
периодичност от 2 пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен
служител”, но за срок от седем месеца.
Съдът не сподели и не уважи искането на прокурора за налагане и на
наказание „лишаване от права“ по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК за това
престъпление, тъй като прецени това за практически неосъществимо. Изработваните
от подсъдимия предмети не представляват нито копия, нито реплики, нито сувенири
от гледна точка на законовите дефиниции за такива, а да се забранява
изработването на фалшификати е абсурдно /отделен е проблемът с липсата на
законова дефиниция и на понятието „фалшификат“/
В съответствие с изискванията на чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс.Д. едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му - „пробация“ при пробационни
мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес” при първоначална периодичност
от 2 пъти седмично за срок от седем месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” също за срок от седем месеца. С така
наложеното наказание съдът приема, че ще бъдат постигнати целите на
индивидуалната и генерална превенция.
По веществените доказателства и разноските:
Автентичната монета Македонски царе, Филип II, бронз, 359-336 г. пр.Хр., съгласно
изричната разпоредба на чл.278 ал.7 от НК, както и метал-детекторът марка „Fisher M-scope“,
модел 1235 – Х, без сериен номер, на осн. чл.53 ал.2
б.“а“ от НК съдът постанови да се отнемат в полза на държавата, а монетата
Тракийски Херсонес, хемидрахма,
сребро- да се върне на подсъдимия, тъй като самото ѝ притежаване не е
забранено.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените
по делото разноски в размер на 2 832.64 лв. общо за досъдебното и съдебно
производство бяха поставени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: