№ 663
гр. София, 27.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20201001002254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
С молба вх.№13696/03.08.2021г., депозирана от Национална
агенция за приходите е направено искане за допълване в частта за
разноските на решение №391/29.06.2021г. на САС по настоящото дело.
Молителят твърди, че е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание по
същество.С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – уважаване на
жалбата, такива му се дължат, като моли съда да съобрази размера им с оглед
цената на иска във връзка с Наредбата за правната помощ.
Препис от молбата е връчен на другите страни - „Пикадили“-ЕАД/Н/,
„МК Трансинженеринг“-ЕООД и синдиците на „Пикадили“-ЕАД /Н/, на
основание чл.248, ал.2 ГПК, като в законния срок отговор не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, като разгледа молбата по чл.248, ГПК
на НАП във връзка със събраните доказателства и съгласно законовите
разпоредби, приема следното:
Молбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от
надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
С решение №391/29.06.2021г. на САС по настоящото дело, чието
допълване в частта за разноските се иска, съдът е уважил подадената от НАП
въззивна жалба, като е отменил в обжалваната от него част
първоинстанционното решение, с която е отхвърлен частично иска по
1
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ. Съдът е признал за установено в отношенията на
длъжника, синдиците и всички кредитори на несъстоятелността
съществуването на публични вземания на Национална агенция за
приходите срещу „Пикадили“-ЕАД /Н/ в размер на 3 389.96лв., произтичащо
от Акт за установяване на задължение № П-29002917105031-135-001 от
14.08.2017 г., издадено от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП,
ведно със законната лихва от предявяването му пред съда по
несъстоятелността – 05.01.2018 г. до окончателното изплащане. Разпоредил е
сумата от 3 389.96лв. да се включи в списъка на приетите вземания под
условие, като същата подлежи на удовлетворяване по реда на чл.725, ал.1 от
ТЗ.
Видно от данните по делото, жалбоподателят Национална агенция
за приходите е представлявана във въззивното производство от В. П. – лице с
юридическо образование, директор на Дирекция „Държавни вземания“. С
въззивната жалба на НАП е направено искане за присъждане на разноски за
въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира искането за основателно, независимо, че този
жалбоподател не е представляван от юрисконсулт. Представителството е
уредено от нормата на чл.32, т.3 ГПК. По своя характер то е договорно и се
осъществява по пълномощие. Упълномощеният представител следва да е
юрисконсулт или друго лице с юридическо образование, което е в
трудовоправни отношения с представлявания. Този вид представителство е
уредено от закона по еднакъв начин за юрисконсултите или други служители
с юридическо образование, както е в случая. Поради това няма и разлика в
присъждането на разноските за осъществяването му. В зависимост от изхода
на делото съгласно чл.78, ал.8 ГПК се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение за оказаната защита. Не е необходимо представяне на
доказателства за осъществено плащане на възнаграждението, тъй като такова
не се извършва, а размерът му се определя от съда. Така Определение № 218
от 8.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2510/2014 г., III г. о., което настоящият
състав споделя.
С въззивната жалба на НАП е направено искане за присъждане на
разноски за въззивното производство. С решението по същество съдът е
пропуснал да присъди такива на НАП, с оглед изхода на спора и уважаване на
неговата въззивна жалба.Поради това, на основание чл.248,ал.1 ГПК, по
искане на страната, направено в законния срок, такива следва да бъдат
присъдени, като се допълни постановеното решение в частта за разноските.
Техният размер следва да бъде определен съобразно разпоредбата на
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съобразно
материалния интерес за жалбоподателя. В настоящия случай НАП е обжалвал
решението в частта, с която иска по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ е отхвърлен
2
частично за сумата 3 389,96 лева. Затова и на основание чл.78,ал.1, във вр. с
ал.8 ГПК, във вр. с чл.25,ал.1 от НЗПП на този жалбоподател следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като се
допълни решението в този смисъл.
Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение при
условията на чл.25,ал.2 от НЗПП, тъй като материалният интерес на
жалбоподателя във въззивното производство е под размер на 10 000 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248,ал.1 ГПК решение №391 от
29.06.2021г. на САС, постановено по т.д.№2254/2020 г. в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА „Пикадили“-ЕАД /Н/, „МК Трансинженеринг“-ЕООД и
синдиците на „Пикадили“-ЕАД /Н/ да заплатят на Национална агенция за
приходите на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК сумата 300 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3