№ 702
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Иванка Д. Дрингова
И. Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100502343 по описа за 2022 година
С Решението на ВРС-47с-в № 2206/5.07.2022 по гр.д.№ 12105/2021
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. В. Д. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик" бл.308 вх.4 ет.7 ап.74, срещу Т. Г. П. ЕГН
********** с адрес: гр.Белослав ул.„3-ти март" № 52, иск за изменение на
определения режим на лични отношения между бащата Т. Г. П. и детето
В. Т. П., определен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 17226/2018гна ВРС ,
по сл.начин : всяка четна седмица от годината от 17ч в събота до 16ч в неделя
с преспиване, първата четвърт на пролетната ваканция, един ден за
Великденските празници, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск; през всяка нечетна година бащата ще има право да вземе
детето от 10ч на 22-ри декември до 16ч на 25-ти декември, както и през всяка
нечетна година от 10ч на 30-ти декември до 16ч на 1-ви януари, на осн.чл.59
ал.9 СК.
ИЗМЕНЕН Е размерът на присъдената с решение от 21.12.2018г по гр.д.
№ 17226/2018г на ВРС издръжка, дължима от Т. Г. П. в полза на малолетното
дете В., род.3.05.2013г, действащ чрез своята майката и законния си
представител И. В. Д. ЕГН **********, като Е УВЕЛИЧЕН от 180лв на
250лв, считано от подаване на ИМ - 18.08.2021г с падеж 15-то число на
месеца, за който се дължи до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, на осн.чл.150 СК.
1
ПОСТАНОВЕНО Е предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка, на осн.чл.242 ал. 1 ГПК
ОТХВЪРЛЕН Е предявения от Т. Г. П. ЕГН ********** с адрес:
гр.Белослав ул.„3-ти март" № 52, срещу И. В. Д. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна ж.к.“Вл.Варненчик" бл.308 вх.4 ет.7 ап.74, насрещен иск по реда на
чл.59 ал.9 СК за изменение на упражняването на родителските права,
местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката, определени
с влязлото в сила решение по гр.д. № 17226/2018г на ВРС и да бъде
постановено решение, с което:
1/ да се предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето В., род.2013г на бащата Т. Г. П., както и при него да бъде определено
местоживеенето на детето;
2/ на майката И. В. Д. да бъде определен режим на лични отношения с детето,
както следва:
всяка четна петък, събота и неделя от календарната година, с
преспиване, в часовете от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00 часа на
неделния ден, като майката при осъществяване на режима на личен
контакт ще взема детето от дома на бащата или от учебното заведение,
където детето учи, и ще го връща до дома на бащата.
1 месец през лятото, когато бащата не се намира в платен годишен
отпуск, както следва - от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-
ти август на съответната година, като майката ще взема детето в 10:00
часа сутринта на първия ден, от който ще се осъществява режимът на
личен контакт, от дома на бащата и ще връща детето в 18:00 часа на
последния ден, в дома на бащата;
през Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.
(двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 28.12. (двадесет и осми
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети
декември) до 18:00 часа на 02.01. (втори януари).
за Великденските празници - всяка четна година от 10.00 часа на Велики
петък до 10:00 часа на Велика неделя, и всяка нечетна година от 10.00
часа на Великден -неделя до 16.00 часа на Великден - понеделник, като
конкретните дати се определят всяка година от Българската Православна
Църква.
2
на рождения ден на майката -06.12, същата взема детето от дома на
бащата или от учебното заведение, където детето учи в 16:30 часа и
връща на другия ден детето в учебното заведение, което посещават или в
дома на бащата до 10:00 часа. Тогава, когато рождения ден на майката се
пада в почвен ден, същата взема детето с преспиване от дома на бащата
в 11:00 часа и връща детето на следващия ден до 16:00 часа в дома на
бащата.
личните отношения на детето с майката по време на рождения ден на
детето - 03.05, по три часа в съответния ден в интервала от 17:00ч. до
20:00ч., ако деня е учебен или от 11:00ч. до 14:00ч., ако денят е почивен;
3/ да бъде осъдена майката И. Вен.Диимтрова да заплаща в полза на детето В.
чрез неговия баща и законен представител Т. Г. П. месечна издръжка в размер
на 200лв, платима от първо до пето число на текущия месец
ОТХВЪРЛЕН Е предявеният Т. Г. П. срещу И. В. Д. в условията на
евентуалност насрещен иск по реда на чл.59 ал.9 СК за изменение на режима
на лични отношения, определен с влязлото в сила решение по гр.д. №
17226/2018г на ВРС, като се постанови решение, с което: да се определи
режим на личен контакт на бащата Т. Г. П. с детето В., както следва:
всяка нечетна петък, събота и неделя от календарната година, с
преспиване, в часовете от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00 часа на
неделния ден, като бащата при осъществяване на режима на личен
контакт ще взема детето от дома на майката или от учебното заведение,
където детето учи, и ще го връща до дома на майката;
всяка четна седмица от календарната година в дните сряда и четвъртък, с
преспиване, в часовете от 17:00 часа в сряда или след приключване на
учебните занятия на детето в сряда до започване на учебните занятия на
детето в петък, като бащата при осъществяване на режима на личен
контакт ще взема детето от дома на майката или от учебното заведение,
което посещава и ще го оставя в учебното заведение, което посещава
или до дома на майката, ако следващият ден е неприсъствен/почивен;
1 месец през лятото, когато майката не се намира в платен годишен
отпуск, както следва - от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-
ти август на съответната година, като бащата ще взема детето в 10:00
часа сутринта на първия ден, от който ще се осъществява режимът на
3
личен контакт, от дома на майката и ще връща детето в 18:00 часа на
последния ден, в дома на майката.
през Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 чаен на 24.12.
(двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 28.12. (двадесет и осми
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети
декември) до 18:00 часа на 02.01. (втори януари).
за Великденските празници - всяка четна година от 10.0(1 часа на
Велики петък до 10:00 часа на Велика неделя, и всяка нечетна година от
10.00 часа на Великден -неделя до 16.00 часа на Великден - понеделник,
като конкретните дати се определят всяка година от Българската
Православна Църква
на рождения ден на бащата -05.02, същия взема детето от дома на
майката или от учебното заведение, където детето учи в 16:30 часа и
връща на другия ден детето в учебното заведение, което посещават или в
дома на майката до 10 часа. Тогава, когато рождения ден на бащата се
пада в почвен ден, бащата ще взима детето с преспиване от дома на
майката в 11:00 часа и ще връща детето на следващия ден до 16:00 часа в
дома на майката;
личните отношения на детето с бащата по време на рождения ден на
детето -03.05, по три часа в съответния ден в интервала от 17:00ч учебен
или от 11:00ч. до 14:00ч., ако денят е почивен
ОСЪДЕН Е Т. Г. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, сумата от 100,80лв, представляваща дължимата държ.такса
по иска за увеличение на издръжката с правна квалификация чл.150 СК, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК
ОСЪДЕН Е Т. Г. П. да заплати в полза на В. Т. П., действащ чрез
своята майката и законния си представител И. В. Д., ЕГН **********, адрес:
град Варна, ж.к. Владислав Варненчик", бл.308, вх.4, ет.7, ап.74 сумата от
400лв, представляващи сторени в производството разноски, съобразно
уважената искова претенция по реда на чл. 150 СК, на основание чл. 78, ал.1
ГПК
Недоволна от постановеното решение е останала И. В. Д.,
представлявана от адв.Р.Д. от ВАК, съд.адрес: гр.Варна ул.„П.Волов" № 44,
4
партер, която подава въззивна жалба вх.№ 53679/4.08.2022г срещу частта
му, с която е отхвърлена искането й за изменение на определения РЛО
между бащата Т. Г. П. и детето В. Т. П., а именно: всяка четна седмица от
годината от 17ч в събота до 16ч в неделя с преспиване, на осн.чл.59 ал.5
СК.
Счита, че РС неправилно е приложил материалния закон, като не е
съобразил практиката на ВКС по тълкуването на относимите процесуални
норми, а приетите за установени в мотивите факти и обстоятелства не
кореспондират на събраните по делото доказателства, което от своя страна го
прави необосновано.
В тази връзка моли за отмяната му в обжалваната част , като се съдът се
произнесе за редуцирането на РЛО, касаещ единствено изключването на
петъчната вечер от всяка четна седмица на месеца.
Заявява, че не поддържа останалите посочени в ИМ мерки, касаещи
официални и лични празнични и почивни дни.
Счита, че така поисканият режим ще бъде изцяло в интерес на детето и
на неговото емоционално, психическо и училищно развитие, а дали самото
дете осъзнава това, по никакъв начин не промяна основателността на
искането, като последното отбелязва относно заключенията в обжалваното
решение, че В. не искал да му се променя режима на лични отношения.
Твърди се, че този режим, за съжаление, се изразявал най-вече в
безконтролното даване на компютърни игри, както и че детето нямало за
пример деца с изграден навик да подготвят уроците си, а също и
възрастни с изграден режим на почивка, забавления и работа, което, със
сигурност, не се отразявало положително на възпитанието и бъдещите
ценности и възприятия на детето.
I. Излага сл.доводи за неправилността на решението в обжалваната
част.
1. Напълно необосновано и опровергаващо се от събрания
доказателствен материал е изводът на съда, че мотивите за подаването на
настоящия иск били „личните кризи и невъзможността на родителите (да се
разбира само майката) да се справят с емоциите в резултат на раздялата и
болката, предизвикана у всеки у тях относно разпада на личните им
отношения и продължаването напред на единия от тях, което не следвало да
5
влияе и да създава условия за разрушаване на връзката между тях и роденото
по време на общото им съжителство дете."
Мотивите на ищцата нямали нищо общо с горепосочената „болка от
раздялата и неприемане продължаването напред на другия родител", тъй
като връзката на ответника с настоящата му приятелка датирало още от
времето на съвместното им съжителството им и ако това бил водещият мотив,
тя нямало изобщо да се съгласи на споразумението, одобрено с влязло в сила
решение.
Единствената мотивация да иска промяна на режима и то само в дните,
включващи учебни занятия, била поради нейните лични и непосредствени
впечатления, че продължителността от три последователни дни, прекарани от
детето в дома на баща му, не му се отразяват добре нито на училищното му
подготовка и образование, нито на личните и емоционалните му потребности.
Счита, че като майка може да прецени тези обстоятелства най-добре при
положение, че от раждането му била ежедневно с него и познава
възприятията и нагласите му. Затова заключенията на което и да било вещо
лице-психолог или социален работник, срещнали се с детето за не повече от
час, не могат да бъдат по меродавни за всеки конкретен случай.
Друго напълно неправилно и превратно е коментираното от РС, че от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установявала
„липсата на конструктивен диалог с бащата, който пречи и на двамата при
изграждане на обща рамка относно отглеждането на общото им дете". Това е
така, доколкото въззивницата е родителят, който всячески се опитва да
изгради диалог с бащата относно общата отговорност и полагането на усилия
и на двете страни за грижите и възпитанието на детето, но ответника или
изобщо не отговаря на обажданията й или неглижира участието си.
В тази връзка се оспорва и приетото в решението, че ищцата не е
предоставяла на бащата учебници при престоя на детето там, което било
валидно само в началото на първи клас, когато децата се учат да пишат букви
и цифри и затова през период майката изпращала В. само с тетрадката с
упражнения, по която детето съвсем спокойно би могло да се подготвя, но е
трябвало да му се обърне внимание от възрастен, което липсвало в дома на
бащата.
Че бащата не е ангажиран в отглеждането и възпитанието на сина им се
6
установявало от сл.факти: вече втора година той
- не присъствал и не участвал финансово в подготовката на тържеството на
детето си за рождения му ден; не идва на първия му учебен ден за първи и
втори клас,
- не присъствал на състезанията му по спорт, нито на други важни за детето
дати и събития.
Това води до извода, че щом като родителят не се интересува от
празничните събития на сина си, не се интересува и от делничните му
задължения, включващи училищните предмети и подготовка, както и
непредвидените събития, като напр. водене на лекар при заболяване.
Въз основа на тези и другите изложени в ИМ и в ПО по насрещния иск
въззивницата многократно се била убедила, че не може да разчита на
помощта и подкрепата на бащата и че той не държал на думата си.
Така напр. през м.април 2022г майката попитала бащата дали ще се
включи в празнуването на РД на сина им, защото не е можела едновременно
да си позволи като парични разходи да отиде с детето на състезание по карате
в Асеновград и да празнуват в „Capela play" в Mall Varna, където искало
детето. Бащата обещал, че ще се включи, но впоследствие, въпреки
многократни обаждания по телефона, за уточняване на подробностите около
РД, той й затварял и не й връщал обаждането впоследствие.Едва 5 дни преди
3.05.2022г, на РД на В., бащата информирал майката по телефона на детето,
че нямало да се включва парично. Това наложило ищцата в последния момент
да направи нова организация за 7.05.2022г в детска театрална школа
„Щурче", в която наела зала с аниматор и следвало да осигури храната и
напитките. В крайна сметка, В. бил щастлив и изкарал един прекрасен рожден
ден, но без каквото и да било участие на баща му.
Съдът е приел въз основа единствено на свид.показания на
заинтересовано от изхода на делото лице - приятелката на ответника
Христина, че при престоя си там детето било водено при личния лекар във
Варна, което нямало как да се случи в събота и неделя, тъй като той не работи
тогава, а не се твърди да са ходили в Спешен кабинет. Не е представен и
документ за извършен преглед, което също е задължително. Това още веднъж
налага извода за необоснованост на решението.
В решението е прието, че В. ходел на плуване по инициатива на баща си,
7
което не отговаряло на истината. В у-ще "П.Кр.Яворов", където учи детето,
има плувен басейн и В. бил записан да посещава уроците по плуване от майка
си, което ставало през учебно време - 1 час седмично.
Счита, че съдът не е съобразил невъзможността на бащата реално да
осъществява контакт със сина си В. поради съвпадане с работните му
ангажименти, а и поради нежелание да положи усилия.
Без коментар е останал фактът, че от м.септ.2021г в къщата на ответника
в гр.Белослав живее и учи и голямото дете на неговата приятелка - Валентин,
а към настоящия момент Т. и Христина очакват общо дете, което трябвало да
се роди до 2-3 месеца, което само по себе си е сериозен ангажимент и би се
отразило на възможността и времето, което бащата би могъл да отделя за В..
Неправилно съдът не е приел за доказано обстоятелството, че жената, с
която ответникът съжителствал, имала негативно отношение към В., което
наред с липсата на капацитет и родителски авторитет на бащата, се
отразявало неблагоприятно върху детето.
Неправилен е и приетото от съда, че в жилището на бащата имало
самостоятелни стаи и легла за всички деца и че при пребиваването си там В.
можел да разчита на собствен кът за игра, почивка и учение. Това се
опровергавало от факта, че на едното от трите засега деца му се налагало да
спи на диван в общата дневна стая, а след раждането на бебето не било ясно
как ще бйде разпределяно ползването на стаите, тъй като по данни на
ответника къщата не е използваема в цялост и се нуждаела от ремонт.
Основен всичко изложеното счита, че бащата и физически не бил в
състояние на да полага толкова дълго време грижи за сина им, тъй като почти
през целия ден в продължение на шест, а понякога и седем дни от седмицата е
на работа. Затова в жилището му детето пребивава с други хора. За разлика от
приетото в решението по този въпрос, законът е еднозначен, че родителят, а
не членовете на домакинството му, следва да полагат основните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Отделно от това, след раждането на
бебето настоящата партньорка на бащата е нормално да бъде ангажирана
предимно с грижите по него.
Въззивницата не оспорва личното право на бащата да живее с когото
намери за добре, но счита, че съдът следва да прецени тези обстоятелства
съобразно указанията на ВКС дали средата и личните отношения в
8
семейството на бащата няма да влияят негативно на възприятията и грижите
за нейното дете.
Освен всичко изложено както в ИМ, така и в ПО срещу насрещния иск,
за липсата на грижа и внимание от бащата към детето В., негативните
коментари и обиди по отношение на детето от страна на новата партньорка на
бащата, се добавя и фактът, че по време на пребиваването в дома на бащата
В. ставал свидетел на нееднократни сцени на словесно и физическо насилие
проявявано между различните съжителстващи в къщата на баща му. Изводите
на съда, че след като детето не било споделило пред социалните работници
или пред психолога за тези скандали, те не са се осъществили, е
необоснован.Майката нямало от кого друг да узнае за тези скандали освен от
детето, което многократно й го е споделяло.
Не по-малко притеснително е обстоятелството, останало без никакъв
коментар в решението, че В. ставал свидетел на насилие и спрямо другите
деца на партньорката на баща му, като споделил, че когато Дани /2 год. по-
голям от В./ не слушал или е направел беля, майка му го биела. По думите на
детето това ставало в детската стая, чиято врата майката затваряла, за да не ги
виждат, но виковете, които се чували, били непоносими за детето В.. Детето
било стресирано от това и тъй като до момента не били прилагани такива
възпитателни методи спрямо него, той няколко пъти вече искал майки му да
му обещае, че нямало го бие, ако не слуша.
С оглед на горното не можело да се говори за „топла семейна среда" в
дома на бащата, както било прието в решението.
Несериозно и нехайно било отношението на бащата и към забраната
детето да диша цигарен дим по повод изложеното от бащата в насрещния иск,
че димът при пушенето на цигари се задържал в обособена за това зона.
Въззивницата счита, че това противоречи на основни физични закони и
затова звучи най-малкото недостоверно. Още повече, едната свидетелка на
ищцата споделя до каква степен дрехите и вещите на детето били пропити с
цигарен дим след връщането му от дома на бащата.
За установяване на приетия от съда за недоказан факт, че детето има
неалергична астма представя медицински документи, датиращи още от
времето на съвместното съжителство на родителите.
Исканата от майката промяна е и предвид необходимостта детето да
9
подготвя своевременно и на спокойствие дадените му домашни за почивните
дни.
От издадената училищна характеристика В. П., 9год. е завършил втори
клас в СОУ„П.Кр.Яворов"-Варна се установявало, че детето редовно
посещавало учебните занятия и имало положителна мотивация за учене;
можел да бъде отговорен, стараел се, но било необходимо да преодолее
притеснението, което показвал понякога в училище. В тази връзка майката се
убедила, че причина за показаната понякога липса на концентрация и
притеснение в голяма степен се дължали на неподходящия режим, определен
с решението на ВРС, който отнемал цялото свободно време на детето от края
на учебната седмица в петък до късно в неделния ден. При завръщането си
при майката, което почти винаги било в час, по-късен от определения, В. бил
изморен, недоспал, в лош външен вид и без подготовка по нито едно от
зададените домашни. Затова се налагало да стои до късно вечер, за да ги
подготви, което допълнително го изморявало и изнервяло, а на следващия ден
не бил напълно концентриран в училище.
Поради всичко изложено моли за отмяната на решението на ВРС в
обжалваната част, като бъде постановено изменение в определения РЛО на
детето с бащата, а именно - всяка четна седмица от годината от 14ч в събота
до 16ч в неделя, с преспиване в дома на бащата.
С жалбата са заявени доказателствени искания:
1/ за приемане на писмени доказателства:
- извлечение от електронната система за оценяване на СУ„П.Кр. Яворов"-
гр.Варна за детето В. Тод.П. за изминалата учебна 2021/2022г.
- медиц.документи за здравословното състояние на детето В..
2/ за установяването на новозаявените с жалбата обстоятелства да бъде
допуснат един свидетел при режим на водене.
3/ да бъде дадена възможност да представи и актуална характеристика за
детето В. Т.П., изд. от Директора на СУ„П.Кр.Яворов"- Варна
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
64280/20.09.2022г от въззиваемия Т. Г. П. чрез адв.д-р Г.В. от АК-Варна,
със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
10
постановеното от ВРС решение в тази част.
Исканото от майката ограничаване в седмичния РЛО на детето с бащата
счита, че не е в интерес на детето, тъй като същото е привързано и има
изградена силна емоционална връзка с него, което се установявало от всички
събрани по делото доказателства, вкл. и СПЕ, СД, свид.показания.
В съответствие с чл.8 от ЕКПЧ и на неговото тълкуване в практиката,
уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот е
приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду
си, е основен елемент от семейния живот.
В хода на първоинстанционното производство останали недоказани
твърденията на майката, че продължителността от три последователни дни в
дома на баща му не се отразявали добре нито на училищната подготовка и
образование, нито на личните и емоционални потребности на детето.
По делото се установило, че бащата разполагал с по-добър родителски
капацитет и по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето, видно от
заключението на СПЕ.
В устните обяснения в о.с.з. на 10.06.2022г в.лице е отговорило, че не
вижда причина, поради която /след работата с детето/ този режим да му се
отразява негативно.
Поддържа се становището, че причината за инициирането на
производството било нежеланието на майката детето да контактува
пълноценно с бащата и неговите близки.
Не са доказани твърденията й, че бащата не отговарял на обажданията й
и че неглижирал ролята си като родител. Напротив, Ив.Д. била тази, която се
държала неуважително и арогантно, игнорирала бащата като родител и
отказвала да води конструктивен диалог по повод детето им.
По делото било установено, че майката чрез действията си създавала
ситуации и поводи за напрежение, които да компрометирали родителския
капацитет на Т. П.. Напълно умишлено изпращала детето за времето на личен
контакт без учебници, тетрадки и помагала и по този начин лишавал бащата
от възможността да участва и помага в образователния процес на детето,
което се използвало като основен аргумент в настоящото производство. Това
11
се опровергавало и чрез гласните доказателства от показанията на
свидетелката на бащата, че след като вече имало образувано дело, учебници
се слагали, но само за упражнение; имало тетрадка за упражнение, тетрадка
по математика за упражнение. Преди това не се носели. По-нататък
свидетелката излага, че В. пишел домашните си; той, по принцип, много
обичал да се заиграва с такива задачи. Заедно с малкия й син решавали задачи
във вид на игра; правели диктовки; четял, много обичал да си чете.
Затова счита за правилни изводите на съда, че при липсата на
предоставени помагала и учебници, житейски необосновано е да се очаква
детето да се върне подготвено от бащата за следващата учебна седмица.
Освен това, въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства
не се установява в резултат на пребиваванията при бащата успехът на детето
да се е променил в негативна посока.
От характеристиката от класния ръководител, заключението на в.лице по
СПЕ и от социалния доклад на Д“СП“-Варна се установява, че детето се
справя с учебния материал, като се вслушвало в препоръките на
преподавателя и се стараело да даде най-доброто от себе си като от време на
време имал проблеми с концентрацията, но умеел да се концентрира при
подкрепа от страна на възрастен.
Правилно е прието от ВРС, че В. се чувствал много добре в дома на
бащата и че се разбирал и с новата му партньорка и нейното дете, с което
били много добри приятели. Тези обстоятелства били изложени от детето
пред социалните работници и вещото лице и недвусмислено опровергавали
твърдяното от майката, че настоящата му партньорка и синът й били
настроени негативно спрямо В..
В о.с.з. на 10.06.2022г, на поставения от съда въпрос в.лице е казало, че
въпреки разминаването между информацията, споделена от майката и тази от
детето, то не е споделило да се чувства зле при бащата и настоящата му
партньорка и нейните деца.
По делото не е установено детето да е ставало свидетел на насилие,
скандали и караници в дома на бащата. Подобни внушения за пореден път
доказвали негативното отношение на Ив.Д. към Т.П. и стремежа й да
компрометира родителския му капацитет.
Твърденията й, че бащата не участвал в подготовката и не присъствал на
12
важни събития в живота на детето се дължали именно на нежеланието от
нейна страна да води конструктивен диалог и да споделя информация във
връзка с детето. Бащата научавал всички новини в последния момент или
след като събитието било отминало от самото дете, когато то било при него
или в някой от редките телефонни разговори между тях, ограничавани от
Ив.Д. и контролирани от нея.
Недоказано е и твърдението й, че майката осигурявала и обезпечавала
всички извънкласни занимания на В.. При изслушването му бащата е заявил,
че поощрява спортната активност на сина си и лично поел инициативата да
ходи на уроци по плуване.
Единственото твърдение за нововъзникнало обстоятелство, че
въззивникът очаквал второ дете от настоящата си партньорка, било вярно, но
не счита, че това е основателен аргумент за уважаване искането на майката за
ограничаването на РЛО. Тъкмо обратното. Именно защото детето В. ще има
брат или сестра било необходимо той да прекарва повече време с баща си и
неговото ново семейство, за да можел да изгради емоционална връзка и с
новото дете на баща си, да го приеме за част от семейството и да не се
чувствал изолиран от живота им
Поради всичко изложено исканото от майката изменение РЛО за малко
повече от 24 часа през седмица накърнявало интересите на детето.
Поради това моли за оставяне без уважение подадената от нея въззивна
жалба, като бъде потвърдено решение на ВРС в частта му, с която е отхвърлен
предявения от Ив.Д. иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на определения РЛО
бащата Т. Г.П. и детето В. Тод.П., определен с влязлото в сила решение по
гр.д. № 17226/2018г на ВРС.
От въззиваемия е подадена и насрещна въззивна жалба, обособена в р-
л III срещу решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от него срещу И. Вен.Д. в условията на евентуалност насрещен иск по чл.59
ал.9 СК за изменение на РЛО , определен с влязлото в сила решение по гр.д.
№ 17226/2018г на ВРС.
Счита същото за неправилно в тази част, постановено в разрез
установената фактическа обстановка.
Бащата има желание и възможност да осигури детето да живее и да се
отглежда в стабилна семейна среда, да има трайно установени навици и
13
режим, да посещава училище, да се полагат адекватни грижи и същото да се
чувства сигурно и спокойно в дома му.
От всички писмени доказателства, вкл.социални доклади, оценката за
личностните и родителски качества на бащата, условията при него и
възможностите му като родител, е изцяло положителна.
Бащата има възможност да бъде емоционално и физически ангажиран с
детето си съобразно неговите потребности и график. Условията за живот в
дома на бащата били отлични, видно и от приетия по делото СД.
Установено било, че бащата притежавал нужните възпитателските
качества, морал, знания и умения за ефективност на полаганите грижи към
детето, същият изразява готовност да се грижи пълноценно за детето с оглед
неговите пол, възраст и нужди.
Бащата разполага и с помощта на трети близки лица, на които може да
разчита при нужда.
Установено било, че детето се разбирало много добре с новата
партньорка на бащата и с Дани – нейния син, с когото били приятели, играели
много, смеели се, разговаряли, имали много общи интереси и занимания.
Както съдът сам е констатирал, че когато на бащата се налагало да
работи в дните, през които детето е при него, той имал на кого да разчита – на
настоящата си партньорка, с която детето се разбирало и добре и за която
казва, че му приготвяла храна, говорели си и излизали на разходки.
Ето защо счита, че така предявеният в евентуалност иск бил напълно
доказан по основание, т.к. за детето било необходимо да прекарва повече
време с баща си, да се урегулирали всички ваканции, които ще прекарва с
него, тъй като майката била непоследователна в поетите ангажименти към
детето и бащата, което не е в интерес на техните отношения.
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС в
обжалваната част и вместо него бъде уважен насрещният иск по чл.59 ал.9
СК, като бъде определен следният РЛО на детето с бащата :
всяка нечетна седмица – в петък, събота и неделя от календарната
година, с преспиване, в часовете от 17ч на петъчния ден или от края на
учебния ден до 17ч на неделния ден, като бащата при осъществяване на
режима на личен контакт ще взема детето от дома на майката или от учебното
14
заведение, където детето учи, и ще го връща до дома на майката.
всяка четна седмица от календарната година в дните сряда и четвъртък,
с преспиване, в часовете от 17ч в сряда или от края на учебни ден до
започване на учебните занятия на детето в петък, като бащата при
осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на
майката или от учебните заведения, което посещава и ще го оставя в
учебното заведение, което посещава или до дома на майката, ако следващия
ден е почивен/неприсъствен.
през Коледната ваканция - всяка четна година от 10ч на 24.12. до 18ч на
28.12. и всяка нечетна година от 10ч на 30.12. до 18ч на 02.01.
през първите 5 (пет) дни от пролетната ваканция на съответната
година, с преспиване, като бащата ще взема детето в 10ч сутринта на първия
ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на
майката и ще връща детето в 17ч на последния ден, в дома на майката.
за Великденските празници - всяка четна година от 10ч на Велики петък
до 10ч на Велика неделя, и всяка нечетна година от 10ч на Великден - неделя
до 16ч на Великден - понеделник, като конкретните дати се определят всяка
година от Българската Православна Църква.
на рождения ден на бащата - 05.02, същия взема детето от дома на
майката или от учебното заведение, където детето учи в 16.30ч и връща на
другия ден детето в учебното заведение, което посещават или в дома на
майката до 10ч. Тогава, когато РД на бащата се пада в почвен ден, бащата
взема детето с преспиване от дома на майката в 11ч и връща детето на
следващия ден до 16ч в дома на майката.
за рождения ден на детето - 03.05, по три часа в съответния ден в
интервала от 17ч до 20ч, ако денят е учебен или от 11ч до 14ч - ако денят е
почивен.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Срещу подадената насрещна въззивна жалба е постъпил писмен отговор
от въззивницата И. В. Д. вх.№ 73841/27.10.2022г със становище за нейната
неоснователност и за потвърждаване решението в тази част.
15
1. Основното съображение е, че това не е в интерес на В. и че самото дете
не желае промяна по посока на разширяване на определения режим, в каквато
насока е и споделеното пред вещото лице по СПЕ.
2. Тук сочи няколко нови обстоятелства в подкрепа на това, че от
страна на бащата няма нито желание, нито минимално старание да се
възползва реално от предоставения му до момента РЛО, като делегира тези си
права на членовете на новото си семейство.
Преповтарят се доводите, изложени в жалбата на въззивницата, като е
добавено, че това поведение на бащата продължавало и към момента: на
15.10.2022г В. взел участие в състезание по карате киокушин в гр.Шумен в
рамките на 15-тия международен турнир за купа „Шумен" и съвпадащо с деня
за РЛО на детето с баща му. Т. Г. П. не само не присъствал на състезанието,
но не проявил никаква заинтересованост как ще отиде синът му дотам и се
наложило майката с детето да пътуват със семейството на друго дете от
отбора.
Затова всички заявки, изложени в НВЖ, не се подкрепяли от никакви
реални действия на бащата и на практика целят само оспорване и
противопоставяне на страните.
Отново поддържа възражението си за установените много добри
родителски качества на бащата пред първата инстанция по изложените по-
горе подробни съображения.
Затова счита, че не е налице нито едно от предвидените в закона
основания РЛО да бъде разширен.
По делото не е спорно, че от раждането си и до сега В. е отглеждан и
възпитаван от майка си по начин, вид, продължителност и ефективност на
полаганите грижи, които до момента са го изградили като добро, щастливо и
спокойно дете и това е установено от събраните доказателства. От
социалните работници и вещото лице се потвърждава и фактът на
привързаност на детето към майката и желанието му да живее и в бъдеще с
нея.
Тези обстоятелства са били налице и към момента на постигане на
споразумението, одобрено с влязлото в сила решение № 5366/ 21.12.2018г по
гр.д.№ 17226/2018г на ВРС и не са се променили. Затова няма правно
основание за тяхното изменение.
16
Откакто е роден В., живее в гр.Варна в жк“Вл.Варненчик" в жилище под
наем; това е средата, която му е близка, позната и където е кръгът на всичките
му познати и приятели, тъй като е посещавал детска градина „Първи юни" в
квартала, а в момента учи в СУ“П.Яворов" със същото местонахождение.
Всичките деца, с които той е израснал и играл в детската градина, на
площадките в квартала и в училището, са част от неговите ежедневни и
празнични дни и към момента; сред тях се чувства сигурен, обичан и
щастлив.Така социалната среда, в която детето живее и ще продължава да
живее, вкл.бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя
лица, няма да се промени. За запазването на настоящото положение е
фактът,че майката разполага с помощта на своята майка, която е пенсионер, а
преди това е работила като детска учителка.
Жилищно-битови условия на живот и финансови възможности на
майката към момента са много добри и удовлетворяват нуждите на детето.
В обобщение счита, че уважаването на предявения от бащата в
евентуалност иск по чл.59 ал.9 СК, целящ като краен резултат още по-голямо
разширяване на определения РЛО, е в разрез с интересите на детето. Що се
отнася до искането В. да прекарва рождения си ден половината ден с майката,
а останалата половина - с бащата, намира направо за недопустимо, тъй като
би довело до пълен хаос и напрежение в ден, когато то трябва да се чувства
спокойно и щастливо.
Затова моли за потвърждаване решението на ВРС в тази част.
Претендира присъждането на сторените по делото съдебно деловодни
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД при служебната проверка не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения. Затова не се налага изготвянето на нов
цялостен или частичен доклад с указания за разпределяне на
доказателствената тежест.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на
детето, съдът намира за необходимо личното явяване на двамата родители с
цел придобиване на лични впечатления от същите чрез поставяне на въпроси,
относими към предмета на спора, съгл.чл.59 ал.6 СК.
Що се отнася до заявените доказателствени искания от въззивницата,
същите са допустими и относими и затова следва да бъдат уважени.
17
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 53679/ 4.08.2022г от И.
В. Д., представлявана от адв.Р.Д. от ВАК, съд.адрес: гр.Варна ул.„П.Волов"
№ 44, партер, която подава срещу решението на ВРС-47с-в № 2206/5.07.2022
по гр.д.№ 12105/2021 в частта му, с която е отхвърлена искането й за
изменение на определения РЛО между бащата Т. Г. П. и детето В. Т. П., а
именно: всяка четна седмица от годината от 17ч в събота до 16ч в неделя
с преспиване, на осн.чл.59 ал.5 СК.
ПРИЕМА за разглеждане насрещна въззивна жалба, подадена от Т.
Г. П. вх.№ 64280/20.09.2022г чрез адв.д-р Г.В. от АК-Варна, срещу
решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него
срещу И. Вен.Д. в условията на евентуалност насрещен иск по чл.59 ал.9
СК за изменение на РЛО , определен с влязлото в сила решение по гр.д.№
17226/2018г на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се явят лично за изслушване от
съда и поставяне на въпроси по фактите, относими към предмета на спора.
УВАЖАВА доказателствените искания на въззивницата, като
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
- извлечение от електронната система за оценяване на СУ„П.Кр. Яворов"-
гр.Варна за детето В. Тод.П. за изминалата учебна 2021/2022г.
- медиц.документи за здравословното състояние на детето В.;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата да се ползва от гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при условията на водене за
установяване на новозаявените с въззивната жалба обстоятелства;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата да представи актуална
характеристика за детето В. Т.П., изд. от Директора на СУ„П.Кр.Яворов"-
Варна
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 7.03.2023 от 14.30ч, за която дата и час да се призоват страните
с връчване препис от настоящото определение.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19