Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2591 по описа на
СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ
/отм./.
Ищецът твърди, че е предоставил
на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ парична сума по силата на рамков договор за
платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 09.06.2014 г., като
са открити следните банкови сметки: 1. Собствени на „К. и П.“ разплащателни
сметки, както следва: IBAN: ***; IBAN: ***: ********** ** и 2. Клиентски
сметки по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата, както следва: IBAN: ***: *******. Посочва, че титуляр на
разплащателните сметки и вземанията по тях е единствено „К. и П.“ Адвокатско
дружество. Собствените разплащателни сметки са били заверени със следното салдо
към 06.11.2014 г. – датата на отнемане на лиценза на „К.т.б.“ АД, а именно: IBAN: ***ер на 6 008 лева; IBAN: *** – сумата 5 лева и IBAN: *** – сумата 2,52 евро или 4,93
лева, а клиентските сметки IBAN: ***ер на 9 876,30 лева и IBAN: *** – сумата
3 628 340 евро, респективно 7 096 416,22 лева. Счита, че на
основание чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./
във връзка с чл. 4 от същия закон следва да получи пълния размер на вземанията
си по собствените сметки, като гарантиран влог в размер на 6 017,93 лева,
който не надхвърля законово определения размер от 196 000 лева. По отношение
останалите сметки, твърди, че пълният размер на вложените средства следва да
получат всички клиенти с парични средства по клиентските сметки на „К. и П.“
Адвокатско дружество, чийто размер е под минималния гарантиран влог от
196 000 лева. Посочва, че само един клиент има вземания, които надхвърлят
гарантираната сума. Общата сума, която следва да бъде изплатена по клиентските
сметки е 416 550,05 лева. Твърди, че към настоящия момент е изплатен
гарантиран размер на влога 186 107,72 лева по клиентските сметки на „К. и П.“
Адвокатско дружество. Разликата между дължим и изплатен размер на гарантирания
размер на влога е: по собствени сметки 5 872,80 лева и по клиентски сметки
230 587,47 лева. Общият размер на дължимия и неплатен гарантиран размер на
влога е в размер на 236 460,27 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът счита, че
предявените искове са недопустими, поради липса на надлежна процесуална
легитимация за ищеца за водене на предявените искове на основание чл. 26, ал. 2 ГПК и поради липса на правен интерес. Посочва, че с оглед на описаните
твърдения на ищеца може да се направи извод, че предмет на исковата претенция
са не собствените влогове на ищеца, за които с оглед размера им от
6 017,93 лева ищецът очевидно е получил плащане от Фонда. Относно сумите,
налични по клиентските сметки в КТБ счита, че средствата по тези сметки се
притежават от клиентите, поради което с предявените искове се търси защита на
чужди материални права не от техния носител, т.е. липсва основна положителна
процесуална предпоставка за предявяването на иск. Оспорва исковете и като
неоснователни. Не оспорва, че ищецът е получил от ФГВБ сумата от
186 119,72 лева. Твърди, че относно собствените сметки на Адвокатското
дружество „К. и П.“, както са описани в исковата молба, наличностите по които
към 06.11.2014 г. са възлизали на 6 020,26 лева, ищецът е получил гаранция
в пълен размер от ФГВБ. На самостоятелно основание посочва, че по банкова
сметка *** *** „КТБ“ АД
са били предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените
от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради
това, същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ, независимо от това кой е
неговият титуляр/оправомощено лице. Твърди, че предвид статута на клиентските
сметки, съгласно чл. 39 от Закона за адвокатурата и предвид разпоредбите на
ЗГВБ /отм./, ищецът няма право да получи гаранция, във връзка със същите
сметки. Посочва, че банката е олихвявала банкова сметка ***: ***.06.2014 г. до 06.11.2014 г.
с текущ лихвен процент в размер на 1%, както е поискано от управителя на
адвокатското дружество в искане за откриване на банкова сметка ***.06.2014 г.,
подписано от В.Д.К. и по сметката е начислена лихва в размер на 14 513,36
евро за горепосочения период. Към датата на откриване на посочената сметка, обявените
от КТБ лихвени условия, които тя е била длъжна да прилага към своите вложители,
са били установени в Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД
прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 31.03.2014 г. и съгласно
тази Скала, стандартният годишен лихвен процент за „разплащателни, особени,
ликвидационни сметки и сметки на бюджетни предприятия“ в евро, обявен от КТБ, е
бил в размер на 0,1%. Посочва, че заплащането на по-високи лихви от тези, които
„КТБ“ АД обичайно е заплащала на своите вложители, е спомогнало за влошаване на
финансовото състояние на банката. Поради това, сумите по тази банкова сметка ***.
5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ и не подлежат на гарантиране от ответника. При
условията на евентуалност възразява срещу размера на исковата претенция. Счита
за неоснователна претенцията за законната лихва от датата на исковата молба,
тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 ЗГВБ Фондът не дължи лихви по гарантираните
суми, поради което претенциите за заплащане на мораторна и законна лихва са
неоснователни. Прави искане за привличане в процеса като трето лице помагач на
страната на ответника „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/. Предвид изложеното иска
да се отхвърлят исковете.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва правните и фактически твърдения
изложени в подадения от ответника отговор на исковата молба. Поддържа,
че единствено „К. и П.“ Адвокатско дружество разполага с правомощието да търси
защита от свое име, но за сметка на своите клиенти, съответно носител е на
активна процесуална легитимация да предяви исковете, предмет на настоящото
производство. Оспорва съотношението, при което Фондът твърди, че е изплатена
сумата от 186 119,72 лева. Твърди, че не е налице привилегирован лихвен процент
по отношение на клиентска сметка в евро IBAN: ***,
респективно не намира приложение чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./. Посочва, че
договор за клиентска сметка между страните относно привилегирован лихвен
процент не е подписван. Оспорва и останалите възраженията направени в отговора.
Не се противопоставя на искането за конституиране на „КТБ“ АД /н/ като трето
лице-помагач на основание чл. 219 ГПК.
С отговор на допълнителната
искова молба ответникът поддържа становището си за недопустимост и
неоснователност на исковете.
Третото лице помагач „К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ счита предявените искове за недопустими, а по същество
неоснователни. Твърди, че за клиентска сметка на адвокатското дружество в евро
са предоставени и ползвани привилегировани лихвени условия по отношение на
паричните средства.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2014 г. е подписан Рамков
договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци между „К.т.б.“
АД и „К. и П.“ Адвокатско дружество, с който, съгласно чл. 1, се урежда
бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от
клиента, както и задълженията и условията за водени от банката на платежни
сметки на специалните и/или допълнителни условия за водена на съответния вид
сметки. В чл. 2 е предвидено, че банката открива банкова сметка ***ване на
банкова сметка ***. Съгласно чл. 5, т. 1, клиентът има право да дава нареждания
или предварителни съгласия за извършване на плащания със средствата по
съответната платежна сметка, сам или чрез законните му представители или
оправомощени от тях лица.
С анекс № 492629 от 09.06.2014 г. към
Рамковия договор по възлагане на „К. и П.“ Адвокатско дружество, „К.т.б.“ АД е
открила на негово име банкова разплащателна сметка в лева с IBAN: ***. В чл. 5 е уговорено, че
банката начислява лихва върху сумите по разплащателната сметка с текущ годишен
лихвен процент в размер на 0,1000%. Съгласно чл. 9, ал. 1, сумите по банковата
сметка са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който
гарантира пълното им изплащане независимо от броя на сметките, в размер до
196 000 лева на едно лице, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в
банките.
С анекс № 492657 от
09.06.2014 г. към Рамковия договор е открита на името на ищеца разплащателна
сметка в евро с IBAN: ***. Уговореният текущ лихвен
процент в чл. 5 е 0,1000%.
С анекс № 492656 от
09.06.2014 г. е открита в „К.т.б.“ АД по възлагане на „К. и П.“ Адвокатско
дружество разплащателна сметка в лева с IBAN: ***роцент в
размер на 0,1000%.
На 09.06.2014 г. от
управителя на „К. и П.“ Адвокатско дружество е подадено искане до „К.т.б.“ АД с
искане да бъдат открити три броя разплащателни сметки на дружеството /две в
лева и една в евро/, както и два броя специални сметки по чл. 39, ал. 1 от
Закона за адвокатурата в лева и евро. Посочено е, че по евровата специална
сметка от Закона за адвокатурата ще бъде преведена сумата 3 500 000
евро, поради което да се прилага/начислява от банката преференциален текущ
годишен лихвен процент в размер на 1,00% като се ангажира, че във всеки един
момент паричната сума по сметката ще бъде не по-малка от 1 000 000
евро. В случай, че наличната по клиентската сметка сума намалее под
1 000 000 евро, се съгласяват банката да прилага стандартен лихвен
процент в размер на 0,1%. Поискано е цитираната сметка да бъде освободена от
такса за откриване, месечна такса за поддържане и обслужване на сметка и такса
за закриване на сметката. На искането има ръкописно изписано: „Да“ и положен
подпис.
Представена е докладна
записка от 11.06.2014 г., изготвена от управител на ФЦ София-Център до изпълнителните
директори на „КТБ“ АД, с искане да се одобрят параметрите по специалната сметка
в евро по чл. 39, ал. 1 ЗА, както следва: 1 брой специална сметка в евро с
минимален неснижаем остатък по сметката – 1 000 000 евро, лихва 1,00%
с първоначално очаквана сума по евровата сметка 3 500 000 евро.
Представен е неподписан
договор за клиентска сметка на адвокатско дружество от 09.06.2014 г. между „К.т.б.“
АД и „К. и П.“ Адвокатско дружество за откриване на банкова сметка ***: ***, наричана „клиентска
сметка“. Предвидено е в чл. 3, ал. 1 банката да начислява върху наличната по
клиентската сметка сума годишна лихва с текущ лихвен процент в размер на 1,00%,
като той ще се прилага само при положение, че наличната по клиентската сметка
парична сума във всеки един момент от действието на този договор е не по-малко
от 1 000 000 евро. В случай, че наличната по клиентската сметка сума
намалее под 1 000 000 евро, банката ще прилага стандартен лихвен
процент в размер на 0,1% /чл. 3, ал. 2/.
Не се спори, че с протокол № 27 от 06.11.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ е взето решение № 138, с което лицензът за извършване
на банкова дейност на „К.т.б.” АД е отнет. Съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151,
ал. 2 ЗКИ решението подлежи на незабавно изпълнение.
С молба от 11.11.2014 г. до
квесторите на „К.т.б.“ АД ищецът „К. и П.“ Адвокатско дружество е уведомило
банката, че има открити в „К.т.б.“ АД следните сметки: 1. Собствени
разплащателни сметки, както следва: IBAN: ***; IBAN: ***: **************и 2. Клиентски сметки
по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата, както следва: IBAN: ***: *******.
С писмо от 28.11.2014 г.
банката е изискала от ищеца информация за лицата, на които принадлежат
паричните средства, налични по специалните сметки.
С молба от 18.03.2015 г. „К.
и П.“ Адвокатско дружество е предоставило списък с лицата, имащи пари по
клиентски сметки в „К.т.б.“ АД. Приложен е списък на 47 клиенти с пари в
клиентска сметка в „К.т.б.“ АД.
С решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав, „К.т.б.” АД е обявена в
несъстоятелност.
На 15.06.2015 г. „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/ е издало удостоверение в уверение на това, че „К. и П.“
Адвокатско дружество е титуляр на следните банкови сметки: IBAN: ***, със салдо към 20.06.2014
г. в размер на 5 лева, салдо към 06.11.2014 г. в размер на 4,87 лева и салдо
към 22.04.2015 г. в размер на 4,86 лева; IBAN: ***, със
салдо към 20.06.2014 г. в размер на 6 060,50 лева, салдо към 06.11.2014 г.
в размер на 5 853,46 лева, салдо към 22.04.2015 г. в размер на
5 847,63 лева, като начислената, но неотнесена по сметките лихва към 22.04.2015
г. е в размер на 0,44 лева; IBAN: ***, със салдо към 20.06.2014 г. в размер на 25,50 евро, салдо към 06.11.2014
г. в размер на 2,45 евро, салдо към 22.04.2015 г. в размер на 2,44 евро; IBAN: ***, със салдо към 20.06.2014
г. в размер на 9 913,80 лева, салдо към 06.11.2014 г. в размер на
9 880,28 лева, салдо към 22.04.2015 г. в размер на 9 884,10 лева, с
начислена, но неотнесена по сметките лихва към 22.04.2015 г. е в размер на 0,74
лева и IBAN: ***, със салдо към 20.06.2014
г. в размер на 3 628 340 евро, салдо към 06.11.2014 г. в размер на
3 547 772,20 евро, салдо към 22.04.2015 г. в размер на
3 548 283,51 евро, с начислена, но неотнесена по сметките лихва към
22.04.2015 г. е в размер на 10 933,04 евро.
Видно е от вписванията по
партидата на банката, че вземането на „К. и П.“ Адвокатско дружество е включено
служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания от 21.08.2015
г., като титуляр на три броя разплащателни сметки с приети вземания, както
следва: ред 383 – вземания от ред 4 /вложители/ в размер на 9 613,64 лева,
ред 384 – вземания по ред 4 /вложители/ в размер на 6 976 681,03 лева
и ред 7561 – вземания от ред 9 /законна лихва след откриване на производството
по несъстоятелност до окончателното предявяване на вземането/.
На 04.12.2015 г. ищецът е
подал до синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ възражение в качеството
на вложител в банката и в качеството на довереник на клиентите, описани в
приложение № 1 към писмото, притежаващи средства по клиентски сметки на „К. и пратньори“ Адвокатско
дружество. Описани са трите собствени сметки и двете клиентски сметки на
дружеството, както и че по посочена от ищеца сметка е преведена сума в размер
на 186 107,72 лева, която не съответства на гарантирани размер от
196 000 лева за едно лице. Посочено е по какъв начин банката е отнесла
сумите по петте сметки. Ищецът е поискал да се извърши поправка и да се допълни
списъка по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23, като: 1. клиентите на „К. и П.“
Адвокатско дружество, посочени в извлечението от клиентските партиди,
предоставено в писмо от 18.03.2015 г. – общо 48 на брой, чрез адвокатското
дружество, в качеството му на доверител, бъдат включени като вложители с право
на гарантиран размер общо 7 144 122,22 лева или разделно
148 835,79 лева за всеки клиент по сметки: IBAN: ***: *******. Този размер следва да бъде
коригиран, в случай че някой от клиентите вече е включен в списъка по чл. 7,
ал. 3 от Наредба № 23 или не е, но има средства в КТБ по собствена сметка. 2. „К.
и П.“ Адвокатско дружество да бъде включено като вложител с право на гарантиран
размер по собствени сметки IBAN: ***; IBAN: ***: **************при „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ в размер на 6 020,26 лева.
Приета е като доказателство
Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени
средства от клиенти.
С преводно нареждане от
05.12.2014 г. в полза на ищеца е прехвърлена сума от „КТБ“ АД в размер на
186 119,72 лева.
Представено е писмо от
11.06.2021 г., подписано от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ до „К.
и П.“ Адвокатско дружество, във връзка с искане от ищеца да се получи плащане
по втора частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КТБ“ АД, обявена на 24.08.2020 г. в търговския регистър за сумата в размер на
604 213,83 лева и четвърта частична сметка за разпределение на налични
суми между кредиторите на „КТБ“ АД, обявена на 17.02.2021 г. в търговския
регистър за сумата в размер на 356 318,66 лева, като е посочено, че
искането не може да бъде удовлетворено до приключване на т.д. № 2591/2019 г. на
ТО, VІ-1 състав.
Видно е от писмо от
04.08.2021 г. на синдиците на „КТБ“ АД /н/, а това обстоятелство е заявено и от
ищеца, че на 23.09.2021 г. е изплатена на ищеца сума по втора частична сметка
583 735,24 лева и по четвърта частична сметка 344 241,97 лева.
От приетото по делото
първоначално заключение на съдебно-счетоводната експертиза /от лист 380 до лист
394/ се установява, че към датата 06.11.2014 г., по разплащателна сметка в лева
с IBAN: *** „К. и П.“ Адвокатско
дружество е имало наличност на парични средства в размер на 6 025,18 лева.
На 06.11.2014 г. е начислен като приход лихва в размер на 0,15 лева. На същата
дата са удържани две такси с общ размер на 15 лева. Формираното салдо/наличност
по сметката на 06.11.2014 г. след посочените операции е 6 010,13 лева.
След което на същата дата 06.11.2014 г. е прехвърляне сума към ФГВБ от сметката
в размер на 156,87 лева, в резултат на което паричната наличност става
5 853,46 лева. Към 06.11.2014 г., по разплащателна сметка в лева с IBAN: ***т е имало наличност на
парични средства в размер на 12,50 лева. На същата дата е удържана такса в
размер на 7,50 лева. Формираното салдо/наличност по сметката на 06.11.2014 г.
след удържане на таксата е в размер на 5 лева. След което на същата дата
06.11.2014 г. е прехвърлена сума към ФГВБ от сметката в размер на 0,13 лева, в
резултат на което паричната наличност става 4,87 лева. Към 06.11.2014 г., по
разплащателна сметка в евро с IBAN: *** „К. и П.“ Адвокатско
дружество е имало наличност на парични средства в размер на 6,35 евро. На
същата дата е удържана такса в размер на 3,83 евро. Формираното салдо/наличност
по сметката на 06.11.2014 г. след удържане на таксата е в размер на 2,52 евро.
След което, на 06.11.2014 г. е прехвърлена сума към ФГВБ от сметката в размер
на 0,07 евро, в резултат на което паричната наличност става 2,45 евро. Към
06.11.2014 г. по специална сметка в евро с IBAN: ***т е имало
наличност на парични средства в размер на 3 628 340 евро. На
06.11.2014 г. е начислена като приход – лихва в размер на 14 513,36 евро.
Формираното салдо/наличност по сметката на 06.11.2014 г. с включената лихва се
получава 3 642 853,36 евро. След което, на същата дата 06.11.2014 г.
е прехвърлена сума към ФГВБ от сметката в размер на 95 081,16 евро, в
резултат на което паричната наличност става – 3 547 772,20 евро. Към
06.11.2014 г. по специална сметка в лева с IBAN: *** „К. и П.“
Адвокатско дружество е имало наличност на парични средства в размер на
9 880,03 лева. На 06.11.2014 г. е начислена като приход – лихва в размер
на 0,25 лева. На същата дата са удържани две такси с общ размер на 15 лева.
Формираното салдо/наличност по сметката на 06.11.2014 г. след посочените
операции е 9 880,28 лева. От извършената проверка при ФГВБ и по
представените към делото доказателства се констатира, че на 05.12.2014 г. от
ФГВБ е извършено плащане в размер на 186 119,72 лева от банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „ОББ“ АД с получател ищецът, с основание
на превода: „Прехвърляне на сума от КТБ“. Съгласно представена операционна
бележка към платежното нареждане от 05.12.2014 г., част в размер на 12 лева от
размера на превода 186 119,72 лева е удържана от „Банка ДСК“ ЕАД за такса
по извършеното плащане, като постъпилата сума по сметката на получателя след
удържане на таксата е 186 107,72 лева. По предоставена информация от
ответника се констатира, че изплатената на ищеца сума в размер на
186 119,72 лева е формирана от следните суми и сметки на ищеца: за сметка
с IBAN: ***, с наличност към 06.11.2014
г. в размер на 4,93 лева е изплатена сума в размер на 4,93 лева; за сметка с IBAN: ***, с наличност към 06.11.2014 г. в размер на 5
лева е изплатена сума в размер на 5 лева; за сметка с IBAN: ***, с наличност към 06.11.2014
г. в размер на 7 124 801,89 лева /3 642 853,36 евро8 е изплатена
сума в размер на 180 099,46 лева и за сметка с IBAN: ***, с
наличност към 06.11.2014 г. в размер на 6 010,33 лева е изплатена сума в
размер на 6 010,33 лева. Установява се, че от фигуриращи се в списъка по
клиентска сметка лица, само „С.М.“ ЕООД е клиент на банката, но по сметката на
дружеството не е имало парични наличности и движения. Сборът на сумите, които
всеки от клиентите на адвокатското дружество, посочени в Приложение 1, както и
самото дружество, притежават в „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ и които не
надхвърлят гарантирания влог от 196 000 лева е 416 550,04 лева.
Прилаганите лихвени условия по специална сметка в евро с IBAN: *** се различават, респ. се
отклоняват от стандартните лихвени условия на „КТБ“ АД, действащи към датата на
сключване на договора за специална сметка 09.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Констатираното
отклонение е в размер на 10 пъти или лихвените условия по специалната сметка са
10 пъти по високи от действащите стандартни лихвени условия за
безсрочни/разплащателни сметки и сметки на юридически лица в евро на банката за
изследвания период. По счетоводни данни на „КТБ“ АД /н/, начислената лихва по
специалната сметка в евро на ищеца е в размер на 14 513,36 евро към
06.11.2014 г. Начислената сума за лихва е върху наличността по сметката от
3 628 340 евро при годишна лихва от 1,00% по договора за периода 09.06.2014
г. до 06.11.2014 г., включващ 144 дни, съобразно начина на начисляване на
лихвата по договора. При прилагане на стандартния лихвен процент за безсрочни
сметки в евро за юридически лица в размер на 0,10% годишно, то начисленият
размер на лихвата върху наличността по сметката 3 628 340 евро, за
периода 09.06.2014 г. до 06.11.2014 г. се получава 1 451,34 евро. Общият
размер на изплатените лихви от „КТБ“ АД по привилегировани влогове /влоговете,
по които предоставените лихвени условия са по-благоприятни от обявените от
„КТБ“ АД лихвени условия към нейните вложители/, за периода от 20.06.2012 г. до
20.06.2014 г. са в размер на 40 618 862,73 лева. Общият размер на начислените лихви по привилегировани влогове при олихвяването
им с редовно прилагания за същия период лихвен процент от „КТБ“ АД за периода
от 20.06.2012 г. до 20.06.2014 г. би бил в размер на 16 793 518,59
лева. Разликата между изплатените лихви и тези, които би биха били начислени с
редовно прилагания лихвен процент е 23 825 344,14 лева. Наличието на
привилегировани лихвени условия на банката спомага за привличане на по-голям
финансов ресурс, с който банката да функционира по-добре, да извършва повече
сделки, от което да реализира допълнителен доход. Финансовото състояние на
банките, вкл. и на „КТБ“ АД, се определя от това колко ликвидна е банката към
съответния момент. Ликвидността на банката е нейната способност във всеки един
момент да покрие всички възникнали задължения, при нормални условия и в условия
на криза. Вещото лице прави извод, че от една страна сключването на
привилегировани лихвени проценти по депозити води до увеличаване разходите на
банката за лихви към вложителите, но от друга страна банката привлича по-голям
финансов ресурс от т.нар. привилегировани депозити и разполага с по-големи
възможности /повече ресурс/ за реализиране на допълнителен доход от дейността. С
привличането на повече финансов ресурс вследствие на договорените по-високи
лихвени проценти, финансовите показатели на банката се подобряват, а именно –
увеличават се набраните средства, респ. увеличава се оборотния капитал на
банката. С увеличаване на разходите за лихви се увеличават приходите от лихви
по предоставени повече кредити с новопривлечените средства. По предоставена
информация от „КТБ“ АД, в първоначалния списък на кредиторите изготвен в
изпълнение на чл. 64, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, обявен по
партида на „КТБ“ АД /н/ на 21.08.2015 г. „К. и П.“ Адвокатско дружество е
включено като кредитор под № 383 с вземане в размер на 9 613,64 лева /по
сметка с IBAN: ***/ и под № 384 с вземане в
размер на 6 976 681,03 лева /за останалите четири банкови сметки/. Съгласно
одобрената от УС на ФГВБ втора частична сметка за разпределение на суми между
кредиторите на „КТБ“ АД /н/, обявена на 25.04.2017 г. в търговския регистър,
одобреният процент за удовлетворяване на кредиторите е в размер на 11,304%.
Приетите от синдиците вземания на ищеца, обявени в списъка на приетите вземания
в търговския регистър са в общ размер на 6 986 294,67 лева, а
изчисленият процент на заделената по втора частична сметка сума за ищеца спрямо
общия размер на приетите от синдиците вземания на ищеца по обявения списък с
приети вземания е 11,304%. Ищецът води по отделни счетоводни партиди – счетоводна
сметка 5031 за сумите в лева и счетоводна сметка 5041 за сумите в евро,
поверените му парични средства по Приложение 1, възлизащи на общо
185 962,59 лева. От извършена повторна проверка не се установява към 2015
г. да има изплащане на суми от ищеца на неговите клиенти по Приложение 1. По
данни от счетоводството на ищеца същият е получил плащане по частична сметка,
публикувана на 25.04.2017 г. по партидата на „КТБ“ АД. Плащането е извършено от
сметката на „КТБ“ АД в „Уникредит Булбанк“ АД към ищеца на 26.06.2020 г. като
са платени суми в общ размер на 790 639,22 лева. Въпросните суми са
разпределени по партидите на клиентите в съответствие с принципа приложен и при
разпределение на сумите, платени от ФГВБ – пропорционално и процентно, съгласно
пропорционалното и процентното съотношение между сумите по партидите към датата
на отнемане на лиценза. Ищецът и издавал
сметки за адвокатски хонорар и проформа-фактури за дължимо възнаграждение от
част от клиентите му по приложение 1 към заключението.
От приетото допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза /от лист 371 до лист 377/ се
установява, че при „КТБ“ АД не е налице разработена и/или одобрена
конкретна/персонална методика/методология в банката, която да определя частта
за изплащане от ФГВБ по отношение на „К. и П.“ Адвокатско дружество. Поради
липса на нормативно или поднормативно определен метод, разпределението може да
се извърши пропорционално съобразно относителното тегло на паричните средства
на съответния клиент спрямо общия размер на клиентските средства или така,
както ищецът е разпределил средствата. От извършената проверка при „КТБ“ АД не
се установява наличието на изпратена информация от квесторите на банката до „К.
П.“ Адвокатско дружество, която да касае начина на определяне на сумите,
съответно как се съотнася спрямо наличностите по собствени разплащателни сметки
и клиентски сметки на адвокатското дружество. От извършената проверка се
установява, че „КТБ“ АД няма ангажимент за водене на клиентските партиди на ищеца.
Клиентските партиди се водят единствено от ищеца „К. и П.“ Адвокатско
дружество. По информация предоставена от ищеца, клиентските партиди на
клиентите на адвокатско дружество са открити по различно време с оглед момента
на установяване на отношения между клиента и адвокатското дружество и
извършването на превод на клиентски средства. Партидите се откриват при
постъпване на клиентските средства по специалната сметка на адвокатското
дружество. По счетоводни данни на ищеца за периода от 15.01.2016 г. до
25.03.2021 г. от клиентските партиди са изплатени средства в общ размер на
527 616,22 лева, а са постъпили общо 902 евро.
От приетото допълнение на
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /от лист 397 до
лист 398/ се установява, че по специалните сметки с титуляр „К. и П.“
Адвокатско дружество могат да се разпореждат със средствата както управителя на
адвокатското дружество г-н В.Д.К., така и упълномощено от него лице – В.М.Д.,
съгласно наличните в клиентското досие нотариално заверено пълномощно от
06.06.2014 г. и спесимен на подписите от същата дата. По предоставена
информация от ищеца, клиентските средства се разходват целево от специалните
сметки съгласно Закона за адвокатурата по инструкции на клиента, от адвоката
и//или адвокатското дружество.
От приетото по делото
повторно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, допуснато по част от
въпросите от основното заключение, се установява, че към 06.11.2014 г. сумите по банкови сметки
открити в „КТБ“ АД на дружествата посочени в Приложение 1 са в общ размер на
7 112 310,45 лева, от които 6 017,93 лева по банкови сметки на
ищеца и 7 106 292,52 лева по клиентски сметки. Освен ищеца, открити
банкови сметки в „КТБ“ АД има дружеството „С.М.“ ЕООД, като по сметка на
последното дружество не е имало парични наличности и движения. Към 06.11.2014
г. сумите по банкови сметки, открити в „КТБ“ АД на дружествата в Приложение 1,
които не надхвърлят гарантирания влог от 196 000 лева, са в общ размер на
422 565,57 лева, от които 6 017,53 лева по банкови сметки на ищеца и
416 550,05 лева по клиентски сметки. При изчислението сумата от
6 885 742,47 лева, принадлежаща на К.Е.О.С.е взета в размер на
гарантирания влог, а именно 196 000 лева. Сумата 186 107,72 лева е
разпределена пропорционално – 157,47 лева по банкови сметки на ищеца и
185 950,25 лева по клиентски сметки. Вещото лице констатира, че ищецът е
получил плащане на сумите, заделени му по частична сметка, публикувана на
25.04.2017 г. в общ размер на 790 639,22 лева. Експертът сочи, че
клиентските партиди на клиентите на ищеца са открити по различно време с оглед
момента на установяване на отношения между клиента и адвокатското дружество и
извършването на превод на клиентски средства. Първичните счетоводни документи
са извлечения от банкови сметки, по които постъпват наредените суми от
клиентите на дружеството ищец. В периода от 15.01.2016 г. до 21.05.2021 г. от
банково сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД са извършени плащания в полза на
клиенти на ищеца посочени в Приложение 1 в общ размер на 169 633,18 лева.
Предвидената за изплащане на ищеца сума по четвъртата частична сметка за
разпределение, вписана в търговския регистър на 17.02.2021 г. е в размер на
356 318,66 лева. Вещото лице, след извършени проверки и анализ на
представените по делото доказателства и информационната система на „КТБ“ АД /н/
констатира, че наличието на привилегировани лихвени условия по определение
влогове в „КТБ“ АД /н/, които са в отклонение на обявените от банката лихвени
условия, които тя прилага към останалите свои вложители, при равни други
условия, не са посочени като условия спомагащи за влошаването на финансовото
състояние на банката в одиторския доклад, извършен от „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“
ООД и „АФА“ ООД към 30.09.2014 г., извършен относно „КТБ“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на производството е иск с правно основание чл.
23, ал. 1 Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, предявен от „К.
и П.“ Адвокатско дружество срещу Фонд з.г.н.в.в б.з. заплащане на сума в размер
на 236 460,27 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като дължим и неплатен гарантиран
размер на влог.
Съдът намира за неоснователно възражението, поддържано
от ответника и третото лице помагач за недопустимост на иска поради включване
на вземанията на „К. и П.“ Адвокатско дружество в списъка на кредиторите на „К.т.б.“
АД /„КТБ“ АД/. Предмет на иска е предявено вземане срещу Фонда за гарантиране
на влоговете в банките при твърдения за наличие на предпоставките, визирани в
Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. Процесуално условие за
допустимост на иска е подаване на възражение по реда на Наредба № 23 за
условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз на БНБ
и конкретно чл. 10, ал. 2, което в разглеждания случай е направено от „К. и П.“
Адвокатско дружество и тъй като не е уважено, дружеството може да предяви
правата си по установения в действащото законодателство ред. Включването на вземане
на ищеца в списъците на приети вземания по реда на чл. 66, ал. 1 ЗБН не
съставлява процесуална пречка за правото на иск, тъй като касае различни
правоотношения – едното с банката с отнет лиценз и другото към Фонда за
гарантиране на влоговете в банките относно схемите за гарантиране на депозити. От
приетите по делото писмени доказателства се установи, че има извършени плащания
към „К. и П.“ Адвокатско дружество по приети частични сметки в производството
на несъстоятелност на „КТБ“ АД, но със същите не е изплатено изцяло вземането
на ищеца като вложител. Следва да се посочи също така, че ако бъде уважен
предявеният иск, то съгласно чл. 71, ал. 2 ЗБН ответникът ще се суброгира в
правата на вложителя и списъкът по чл. 67, ал.2 ЗБН би подлежал на промяна от
синдика. Ето защо искът срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките е
допустим и при прието в производството по несъстоятелност вземане, което не е изцяло
удовлетворено, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно
възражението н. Фонд з.г.н.в.в б. и на „КТБ“ АД /н/ за недопустимост на иска,
поради липса на надлежна процесуална легитимация и поради липса на правен
интерес за адвокатското дружество. Ищецът твърди, че има право, но не е получил
от ответника гарантирания размер на влога на „К. и П.“ Адвокатско дружество,
тъй като не му е изплатен в пълен размер, като търси осъждане в своя полза, а
не в чужд интерес.
Предвид изложените съображения, искът следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ /отм./, Фондът
гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо
от броя и размера им до 196 000 лева, която сума включва и начислените
лихви към датата на решението на Българска народна банка за отнемане на
издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.
По делото се доказа, че „К. и П.“ Адвокатско дружество
е имало открити сметки в „КТБ“ АД във връзка с подписан на 09.06.2014 г. Рамков
договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци, както
следва: 1. Собствени разплащателни
сметки – с IBAN: ***; с IBAN: ***: **************и 2. Клиентски сметки
по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата – с IBAN: ***: *******.
Установи се от приетите
писмени доказателства и изслушаните съдебно-счетоводни експертизи, че към
06.11.2014 г. горепосочените сметки, открити на името на ищеца в „КТБ“ АД, са заверени
със следното салдо:
- по разплащателна сметка в
лева с IBAN: *** „К. и П.“ Адвокатско
дружество е имало наличност на парични средства в размер на 6 025,18 лева.
На 06.11.2014 г. е начислен като приход лихва в размер на 0,15 лева. На същата
дата са удържани две такси с общ размер на 15 лева. Формираното салдо/наличност
по сметката на 06.11.2014 г. след посочените операции е 6 010,13 лева.
След което на същата дата 06.11.2014 г. е прехвърляне сума към ФГВБ от сметката
в размер на 156,87 лева, в резултат на което паричната наличност става
5 853,46 лева;
- по разплащателна сметка в
лева с IBAN: ***т е имало наличност на
парични средства в размер на 12,50 лева. На същата дата е удържана такса в
размер на 7,50 лева. Формираното салдо/наличност по сметката на 06.11.2014 г.
след удържане на таксата е в размер на 5 лева. След което на същата дата
06.11.2014 г. е прехвърлена сума към ФГВБ от сметката в размер на 0,13 лева, в
резултат на което паричната наличност става 4,87 лева;
- по разплащателна сметка в
евро с IBAN: *** „К. и П.“ Адвокатско
дружество е имало наличност на парични средства в размер на 6,35 евро. На
същата дата е удържана такса в размер на 3,83 евро. Формираното салдо/наличност
по сметката на 06.11.2014 г. след удържане на таксата е в размер на 2,52 евро.
След което, на 06.11.2014 г. е прехвърлена сума към ФГВБ от сметката в размер
на 0,07 евро, в резултат на което паричната наличност става 2,45 евро;
- по специална сметка в евро
с IBAN: ***т е имало наличност на
парични средства в размер на 3 628 340 евро. На 06.11.2014 г. е
начислена като приход – лихва в размер на 14 513,36 евро. Формираното
салдо/наличност по сметката на 06.11.2014 г. с включената лихва се получава 3 642 853,36
евро. След което, на същата дата 06.11.2014 г. е прехвърлена сума към ФГВБ от
сметката в размер на 95 081,16 евро, в резултат на което паричната наличност
става – 3 547 772,20 евро и
- по специална сметка в лева
с IBAN: *** „К. и П.“ Адвокатско
дружество е имало наличност на парични средства в размер на 9 880,03 лева.
На 06.11.2014 г. е начислена като приход – лихва в размер на 0,25 лева. На
същата дата са удържани две такси с общ размер на 15 лева. Формираното салдо/наличност
по сметката на 06.11.2014 г. след посочените операции е 9 880,28 лева.
Ищецът счита, че на
основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ във връзка с чл. 4 от същия закон следва да
получи пълния размер на вземанията си по собствените сметки като гарантиран
влог в размер на 6 017,93 лева, който не надхвърля законово определения
размер от 196 000 лева. По отношение на останалите сметки твърди, че
пълният размер на вложените средства следва да получат всички клиенти с парични
средства по клиентските сметки на „К. и П.“ Адвокатско дружество, чийто размер
е под минималния гарантиран влог от 196 000 лева, като общата сума, която
следва да бъде изплатена по клиентските сметки е 416 550,05 лева.
Видно от подписаните анекси с №№ 492629, 492657 и
492656 от 09.04.2016 г. към Рамковия
договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговски, подписани
от страните по тях „К. и П.“ Адвокатско дружество и „КТБ“ АД, банката е открила
в полза на ищеца собствени разплащателни сметки, както следва: с IBAN: ***, с IBAN: ***: ********. Общата стойност на
посочените влогове на ищеца към 06.11.2014 г. е възлизала на 6 020,26 лева.
Съдът намира, че за тях адвокатското дружество има право да получи гаранция от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Не се спори, че ищецът е
имал открити и две клиентски сметки в „КТБ“ АД – клиентски сметки по смисъла на
чл. 39 от Закона за адвокатурата с IBAN: ***: *******.
Ответникът оспорва, че
средствата по клиентските сметки не принадлежат на адвокатското дружество и
поради това то няма право на гаранция във връзка със средствата по тези сметки.
Освен това твърди, че по банкова сметка ***: *** „КТБ“ АД са били предоставени привилегировани лихвени условия, в
отклонение на обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители и поради това същият влог не подлежи на гарантиране от Фонд з.г.н.в.в
б. независимо от това кой е неговият титуляр/оправомощено лице.
Предявеното от „К. и П.“ Адвокатско дружество право на
вземане от Фонд за гарантиране на влоговете предполага дружеството да е страна
по договор/и за влог с „КТБ“ АД като банка, на която е отнет лиценза за банкова
дейност и към този влог да не са прилагани привилегировани лихвени проценти.
Не се спори, че в „КТБ“ АД ищецът е имал открити две
клиентски сметки по чл. 39 от Закона за адвокатурата, която разпоредба дава
възможност паричните средства, които
клиентът/тите предоставят за разходване от адвоката да се внесат в банка по
клиентска сметка. Съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката.
Страни по договора за влог обаче са банката и адвокатското дружество, без
значение от кого постъпват сумите и дали те са част от имуществото на титуляря.
Съдът счита, че за възникналото облигационно отношение с „КТБ“ АД от значение е
лицето, което е изразило воля за сключване на договора – адвокатското дружество,
а не отношенията между титуляра и клиентите. Отношенията между „К. и П.“
Адвокатско дружество и клиентите му по отделните партиди от сметката не засягат
тези между банката и адвокатското дружество.
Титулярят на клиентските сметки е „К. и П.“ Адвокатско
дружество и като такъв е овластен да оперира с тях и да се разпорежда в
отношенията с банката и поради това като вложител е включено адвокатското
дружество в списъка на приети вземания с цялата наличност по сметките.
Както се установи по делото, към датата на отнемане на
лиценза на „КТБ“ АД – 06.11.2014 г. има наличност и по двете клиентски сметки,
които представляват влог по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗГВБ /отм./, тъй като са
парични средства по банкови сметки, открити на името на ищеца, които парични
средства банката е длъжна да плати обратно на вложителя, съгласно приложимите
законови и договорни условия.
Наличната сума по откритите в „КТБ“ АД клиентски
сметки на вложителя „К. и П.“ Адвокатско дружество са гарантирани съгласно чл.
4 ЗГВБ /отм./. Прилагайки обаче цитираната разпоредба на чл. 4 ЗГВБ /отм./
ищецът има право да получи от Фонда като титуляр на петте влога общо до
196 000 лева.
Искането на ищеца да му бъде присъдена като гарантиран
размер по клиентската сметка с IBAN: *** клиентите му – 47 на брой до размера 196 000
лева за всеки, е неоснователно и не държи сметка между кои лица е възникнало
правоотношението по договора за влог и оттам кой има право да получи сумите,
които са налични в откритата сметка. Вътрешните отношения между адвокатското
дружество и клиентите, начинът на превеждане на сумите и тяхното разходване, не
променят факта, че като вложител спрямо банката се приема титулярят на
сметката, а не отделните клиенти, а оттук следва и изводът, че клиентите на
адвокатското дружество, за които има открити партиди не са вложители на банката
по смисъла на ЗБН, на които законът да признава право на гаранция от по
196 000 лева, а такъв се явява титулярят на сметката – адвокатското
дружество.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът има право да
получи от ответника на основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ по откритите пет
влога на свое име в „КТБ“ АД сума до 196 000 лева. Не се спори, че общата
наличност по сметките открити на „К. и П.“ Адвокатско дружество надхвърля
значително този размер.
Изводът на настоящия съдебен състав е, че независимо,
че средствата не са част от имуществото на адвоката, то титуляр на влога е
адвокатското дружество и то има право на гаранция за откритите на негово име
сметки, при спазване разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./. Ето защо следва
да се разгледа второто възражение на ответника относно банкова сметка ***: ***, че от страна на „КТБ“ АД са били предоставени привилегировани лихвени
условия, в отклонение на обявените от банката условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители и поради това същият влог не подлежи на
гарантиране от Фонд з.г.н.в.в б. независимо от това кой е неговият
титуляр/оправомощено лице.
В чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
/отм. / е предвидено изключение – да не се изплащат гарантираните размери на
влоговете в банката на лица, на които са били предоставени привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна
да прилага към своите вложители.
Договорът за банков влог е
формален договор, поради което изисква писмена форма за неговата валидност. По
делото е представен неподписан от ищеца и „КТБ“ АД договор за клиентска сметка
с IBAN: ***, при уговорен текущ лихвен
процент в размер на 1,00%, при условие, че наличната парична суми във всеки
един момент от действието на този договор е не по-малко от 1 000 000
евро. Едновременно с това в производството са ангажирани доказателства, че
ищецът е отправил искане до банката на 09.06.2014 г. за откриване на специална
сметка по чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата в евро при горепосочените
условия. Върху искането има положен подпис и съгласие. Представена е докладна
записка от 11.06.2014 г. до изпълнителните директори на „КТБ“ АД с мнение за
одобряване на така посочените параметри. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че банката е прилагала за периода от 09.06.2014 г. до
06.11.2014 г. уговореният лихвен процент – 1,00% и е начислила лихва в размер
на 14 513,36 евро към 06.11.2014 г. Ето защо съдът счита, че страните са
постигнали съгласие, обективирано писмено в размененото искане и даденото
съгласие за откриване на специална сметка в евро по Закона за адвокатурата, по
която ще бъде преведена сумата 3 500 000 евро и спрямо която ще се
прилага/начислява от банката преференциален текущ годишен лихвен процент в
размер на 1,00% като дружеството се ангажира, че във всеки един момент
паричната сума по сметката ще бъде не по-малка от 1 000 000 евро. В
случай, че наличната по клиентската сметка сума намалее под 1 000 000
евро, се съгласяват банката да прилага стандартен лихвен процент в размер на
0,1%.
Установи се от приложената Скала на стандартните
лихвени проценти, която банката прилага към привлечени средства на клиенти,
както и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че уговорените
лихвени условия по специална сметка в
евро с IBAN: ***, с титуляр „К. и П.“
Адвокатско дружество, се различават, респ. се отклоняват от стандартните
лихвени условия на „КТБ“ АД, действащи към датата на сключване на договора за
специална сметка от 09.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Констатираното отклонение е
в размер на 10 пъти или лихвените условия по специалната сметка са 10 пъти по
високи от действащите стандартни лихвени условия за безсрочни/разплащателни
сметки и сметки на юридически лица в евро на банката за изследвания период.
Доказа се по делото, че към датата на отнемане на
лиценза на „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ - 06.11.2014 г. по горепосочената
клиентска сметка е била налична сумата от 3 628 340 евро.
Към посочената сметка уговореният процент е 1,00%,
което е в отклонение от обявения от банката 0,10%. За да се приложи обаче
правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./, следва да се съобрази дали същото
съответства на предвиденото в Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране
на депозити.
Според чл. 288, т. 3 от ДФЕС, директивата е акт, който
обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до
които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на
формата и средствата на постигане на този резултат. За разлика от регламента,
който се прилага изцяло и директно, директивата определя цели, които да се
постигнат от страните членки в определен срок, който срок позволява на
националните законодателства да адаптират законодателството към новата
регламентация. За Република България Директива 94/19/ЕО относно схемите за
гарантиране на депозити е станала задължителна и от 01.01.2007 г. националното
право следва да съдържа разпоредби, съобразени с нея. В преамбюла на
директивата е предвидено, че в нея е дадено минимално гаранционно ниво, като не
трябва да се оставя твърде голяма част от депозитите без защита, в интерес
както на защитата на потребителите, така и на стабилността на финансовата
система. Посочено е също така, че държавата-членка трябва да е в състояние да
изключва определени категории специално изброени депозити или вложители, ако не
смята, че те се нуждаят от специална защита, от гаранциите, предлагани от
схемите за гарантиране на депозити.
Съгласно чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО,
държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат
изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като
изключенията са изброени в Приложение I. Следователно на държавите-членки е
предоставена възможност да изключат дадена категория вложители от гаранция, но
при съобразяване изчерпателния списък на Приложение I.
Хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./
съответства на предвиденото в Приложение I, т. 11 от Списъка на изключенията,
посочени в чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО. Съгласно същото, се изключват
депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата
кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за
влошаване на финансовото й състояние. Видно е, че към изключението, уредено в
директивата е необходимо освен настъпване на обективния факт по предоставяне на
привилегировани лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката
условия, това да е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката.
В разписаното в националното законодателство правило единственото условие, за
да се изключи депозитът от гаранцията е предоставянето на привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, но без поставено
изискване това е да е застрашило финансовата стабилност на банката. Въведената
презумпция в нашия закон изключва от групата на защитените депозити всички
такива, при които са дадени различни лихвени условия. Това обаче не съответства
на предвиденото в директивата, както и на целите, които същата си поставя –
изключенията да са изброени и да са насочени към определена категория специално
изброени депозити или вложители.
От изложеното следва, че изключението по чл. 7, § 2,
т. 11 от Приложение I е неправилно транспонирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
/отм./. Както се посочи, директивата не се прилага пряко. За да намери
приложение, трябва да са изпълнени следните условия: 1/ държавата-членка да не
е изпълнила в установения срок задължението си за транспониране; 2/
разпоредбата на директивата да е безусловна и достатъчно прецизна и 3/
разпоредбата да установява права на отделни субекти, противопоставяни срещу
същата държава-членка или срещу орган или организация, намиращ се под
юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия,
които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Съдът намира, че в разглеждания случай условията са
налице, тъй като в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ е предвидено изключение
по-широко по обхват от изключението по т. 11 от Приложение I. Нормата на
т. 11 е ясна и прецизна, като предвижда уговорените индивидуални условия по
депозитите да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната институция.
Разпоредбата има пряко значение за правото на ищеца и е противопоставима на
ответника. От изложеното следва, че чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ не намира
приложение и обстоятелствата по делото ще бъдат преценявани при прилагане на
чл. 7, § 2, Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО.
„К. и П.“ Адвокатско дружество е вложител в „КТБ“ АД
по горепосочената клиентска сметка, а размерът на приложения текущ лихвен
процент за периода от 09.06.2014 г. до 06.11.2014 г. надхвърля обявения от банката
0,10%, доколкото е договорен на индивидуална основа. Не се доказа по делото
обаче да съществува причинна връзка между така уговорения индивидуален лихвен
процент 1,00% и влошаването на финансовото състояние на банката. Съдът
кредитира заключенията на приетите основна и повторна съдебно-счетоводни
експерти, от които се установява, че наличието
на привилегировани лихвени условия на банката спомага за привличане на по-голям
финансов ресурс, с който банката да функционира по-добре, да извършва повече
сделки, от което да реализира допълнителен доход. Сключването на
привилегировани лихвени проценти по депозити води до увеличаване разходите на
банката за лихви към вложителите, но от друга страна банката привлича по-голям
финансов ресурс от т.нар. привилегировани депозити и разполага с по-големи
възможности /повече ресурс/ за реализиране на допълнителен доход от дейността.
С привличането на повече финансов ресурс вследствие на договорените по-високи
лихвени проценти, финансовите показатели на банката се подобряват, а именно –
увеличават се набраните средства, респ. увеличава се оборотния капитал на
банката. Наличието на привилегировани лихвени условия по определение влогове в
„КТБ“ АД /н/, които са в отклонение на обявените от банката лихвени условия,
които тя прилага към останалите свои вложители, при равни други условия, не са
посочени като условия спомагащи за влошаването на финансовото състояние на
банката в одиторския доклад, извършен от „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД
към 30.09.2014 г., извършен относно „КТБ“ АД. При тези данни съдът намира, че
по делото остана недоказано стойността на ползвания по сметката лихвен процент
да са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката, поради което
не се доказа да е налице изключение.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл.
23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ ищецът има право на изплащане по закон за откритите си
пет сметки – три разплащателни и две клиентски, гарантираният размер по чл. 4
ЗГВБ /отм./ до 196 000 лева. Доказа са се от приетите доказателства и
изслушаните експертизи, че Фонд з.г.н.в.в б. е заплатил на ищеца сума в размер
на 186 119,72 лева. Следователно на адвокатското дружество-ищец се дължи
разликата между 196 000 лева и 186 119,72 лева или сумата 9 880,28
лева, като до тази сума искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли
като неоснователен.
Искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
сумата, считаното от датата на исковата молба до окончателното изплащане
подлежи на отхвърляне. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗГВБ /отм./ Фондът не дължи лихви
по гарантираните суми. Предвиденото в цитираната разпоредба кореспондира и с
чл. 6, ал. 1 ЗГВБ /отм./, съгласно който общият размер на задължението
на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително
начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна
банка по чл. 23, ал. 1 се събират. Ето защо искането за присъждане на законна
лихва върху главницата е неоснователно, поради което не следва да се уважава.
По разноските: И двете
страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ
размер на 16 918,41 лева, от които 9 458,41 лева за държавна такса,
1 200 лева за депозити за вещи лица и 6 260 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 706,92
лева. От страна на ответника са извършени разноски в общ размер на 8 759
лева, от които 2 500 лева за депозити за вещи лица и 6 259 лева за
адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от иска на ответника се
дължат разноски в размер на 8 393,01 лева. Съдът намира за неоснователно
въведеното от ищеца и от ответника възражение за прекомерност на претендирания
от насрещната страна адвокатски хонорар, за който извод съобрази фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия по допускане и
приемане на експертизи, броят на проведените съдебни заседания и
обстоятелството, че хонорарите са определени в размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 23, ал. 1
ЗГВБ /отм./ Фонд з.г.н.в.в б. с адрес: ***, да заплати на „К. и П.“
Адвокатско дружество, с БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. „********,
сума в размер на 9 880,28 лева /девет хиляди осемстотин
и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неизплатена част
от гарантирания размер до 196 000 лева на суми за изплащане по сметки на
ищеца, открити в „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, както следва: 1. Собствени разплащателни сметки – с IBAN: ***; с IBAN: ***: **************и 2. Клиентски сметки
по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата – с IBAN: ***: *******, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдения размер 9 880,28 лева до предявения размер от
236 460,27 лева и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Фонд з.г.н.в.в б. с адрес: ***,
да заплати на „К. и П.“ Адвокатско дружество, с БУЛСТАТ ********,
с адрес: гр. София, ул. „********, сума
в размер на 706,92 лева /седемстотин и шест лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К. и П.“ Адвокатско дружество, с БУЛСТАТ ********,
с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати н. Фонд з.г.н.в.в б. с адрес: ***, сума в размер на 8 393,01
лева /осем хиляди триста деветдесет и три лева и една стотинка/, представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: