РЕШЕНИЕ
Номер: 25.09.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд Шести
наказателен състав
На деветнадесети септември Година: 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2098 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 271 от 10.05.2018 год., издадено от Йордан Петров Николов на длъжност заместник-кмет на
Община Стара Загора, упълномощен със заповед № 10-00-2512 от 23.11.2015 год. на
кмета на Община Стара Загора.
Жалбоподателят „ТЕРМО КОНТРОЛ
2000” ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна Община Стара
Загора счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 00385 от 27.03.2018 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата за рекламната
и информационна дейност на територията на община Стара Загора – НРИДТОСЗ („За
нарушения на разпоредбите на настоящата Наредба на виновните лица се налагат
следните административни наказания: За разполагане на РИЕ без разрешение или в
нарушение на издаденото разрешение за поставяне – глоба в размер от 50 до 500
лв.; за едноличните търговци и
юридически лица – имуществена санкция в размер до 100 до 1000 лв.”) за това, че
на 27.03.2018 год. около 15.00 часа в гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики“
на около 300 метра западно от комплекс „Зора“ преди разклона за с.Старозагорски
минерални бани от южната страна на пътното платно на 5 метра от асфалтовата
лента в зелената тревна площ в имот № 213.698 с площ 12,742 дка, собственост на
Община Стара Загора, във връзка с дейността на дружеството – продажба на
пелети, е поставен без разрешение, издадено от Община Стара Загора, РИЕ
(рекламно-информационен елемент) с размери 40х80 см с надпис „Пелети – 300 м.“
Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя Д.Г.Т. и свидетеля по акта Г.А.Д.,
кореспондиращи помежду си и с представените с преписката снимков материал и
скица на имота, в който е бил разположен РИЕ – л.9-11 от делото, като същевременно
не се събраха доказателства, които да ги оборват. В случая описанието на
мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП съответства на информацията,
съдържаща се в свидетелските показания, скицата на имота и снимковия материал, поради
което и съдът намира за установено, че, видно от скицата, имотът, в който е бил
поставен РИЕ, е собственост на Община Стара Загора, като е без правно значение
дали той се ползва от трето лице, още повече, че липсват каквито и да било
данни, индициращи подобно обстоятелство. Същевременно начинът, по който
проверяващите са стигнали до магазина на жалбоподателя – следвайки указанията
на РИЕ, и фактът, че осъществяваната в последния дейност (продажба на пелети) не
се оспорва и съответства на надписа на РИЕ, недвусмислено навеждат на извода,
че РИЕ е бил поставен във връзка с дейността му, като доколкото жалбоподателят
е юридическо лице, без правно значение за съставомерността на извършеното се
явява обстоятелството кое именно физическо лице е поставило РИЕ, респективно –
дали е негов служител или е било наето от него за целта, още повече, че контролният
орган не е констатирал нарушението в момента на извършването му – поставянето
на РИЕ, а след това – когато РИЕ вече е бил залепен, т. е. не е разполагал с
данни за конкретното лице, което го е поставило, и следователно обективно не е
имал възможност да установи отношенията му с жалбоподателя. Именно по тази
причина, междувпрочем, като дата на извършване на нарушението правилно е била
посочена датата на констатирането му, доколкото и към тази дата с оглед на
характера и вида му то е било налице, а от друга страна липсват данни в кой
точно момент РИЕ е бил поставен. Противното би означавало да се изисква от
контролния орган да разполага с длъжностни лица, които да наблюдават по всяко
време всички възможни места, на които биха могли да бъдат поставени РИЕ, за да
могат да констатират нарушенията в момента на извършването им, а вменяването на
подобно задължение е не само житейски неоправдано, но и фактически невъзможно
да бъде спазено. В допълнение към изложеното следва да бъде отбелязано още, че,
за да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение,
респективно – необсновано висок размер на наложеното му наказание, в жалбата си
жалбоподателят се позовава на премахване на РИЕ веднага след съставянето на
АУАН, което де факто съставлява признание на обстоятелството, че РИЕ е бил
поставен от него – от негов служител или наето за целта лице.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването ме от
жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, обуславящи
отмяната на последното като незаконосъобразно, в частност административнонаказателното
обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и
ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно
защитата си. Вярно е, че е налице несъответствие в правната квалификация
нарушението между АУАН и НП, но това по-никакъв начин не е възпрепятствало
жалбоподателя от възможността да се защити, тъй като фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП е идентично и съответства на правната му квалификация в
НП, като при това последната е по-благоприятна от квалификацията в АУАН (в акта
е посочено, че е нарушен чл.5, ал.1, т.5 от НРИДТОСЗ, а за това нарушение имуществената санкция за юридическите лица е от 200
до 2000 лв. – чл.25, ал.1, т.1 от НРИДТОСЗ), т.е.
възприетата в НП правна квалификация е относима към същите фактически признаци,
по които жалбоподателят е имал възможност да се защитава след съставянето на
АУАН, и тази квалификация не обуславя налагане на по-тежко наказание. При това
положение напълно правомерно наказващият орган е издал НП, прилагайки чл.53,
ал.2 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), с което е
постигнал изискуемото единство между текстово и цифрово обвинение.
Що се отнася обаче до
наложеното наказание – имуществена санкция от 200 лева, т. е. малко над
минималния размер на предвиденото в НРИДТОСЗ за извършеното нарушение, съдът намира, че същото е
необосновано завишено и в този смисъл явно несправедливо, тъй като не
съответства на тежестта на конкретното нарушение (поставен е бил 1 брой РИЕ) и
обществената опасност на нарушителя (жалбоподателя), за когото (доколкото не се
установи противното) нарушението е първо по ред. Нещо повече: не е налице изрично
позоваване от страна на наказващия орган на отегчаващо отговорността
обстоятелство, само при наличието на каквото наказанието би могло да бъде
определено над минималния му размер, макар и с малко над него, т.е. при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената
с него имуществена санкция бъде намален от 200 лева на 100 лева, който според
съда се явява адекватен на тежестта на тежестта на конкретното нарушение и
обществената опасност на нарушителя.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 271 от 10.05.2018 год., издадено от Йордан Петров Николов на длъжност
заместник-кмет на Община Стара Загора, упълномощен със заповед № 10-00-2512 от
23.11.2015 год. на кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл.52, ал.1, т.2
от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община
Стара Загора на „ТЕРМО КОНТРОЛ 2000” ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********,
се налага административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 (двеста)
лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 200 (двеста) лева на 100
(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: