РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Радомир, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231730100804 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и насрещен иск с правно
основание чл. 109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС -
Радомир, ищците са изключителни собственици на следния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на **********, за който имот
съгласно одобрения със заповед № III-144/1981 г. регулационен план на селото е отреден
парцел . (.) в кв. 121, с площ по нотариален акт от 1386 кв. м и с площ по скица от 730 кв. м,
ведно с построените в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 60 кв. м и гараж, построени без строителни книжа, но търпими съгласно § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, при граници: улица, парцел ., парцел ., парцел . и парцел ..
Сочи, че неправилно част от притежавания от тях имот, с площта на тази част от
около 280 кв. м е заснета към урегулиран поземлен имот . в кв. 121 по плана на **********,
собственост на ответниците, при граници на частта от имота: УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ..
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР да признае за установено по отношение на ответниците В. Д. И. и Г. П. И., че
ищците В. М. Х., С. К. Х. и М. С. Х. са били собственици към момента на одобряване на
регулационния и кадастрален план на **********, одобрен със заповед № III-144/27.03.1981
г., на реална част от недвижим имот с планоснимачен номер . (.) в кв. 121, с площ на
реалната част от 280 кв. м, при граници: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ . и при граници
1
на реалната част: УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., която част неправилно е заснета като част от
УПИ . в кв. 121 по плана на **********, при граници: УПИ ., УПИ ., УПИ . и улица.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е изразено
становище за недопустимост на предявения иск по отношение на ответника Г. И..
Сочи се и че в процесната реална част ищците са засадили земеделски култури, чийто
добив използвали за собствени нужди, като до датата на подаване на отговора на исковата
молба ответницата В. И. не се е противопоставяла на отглеждането на земеделските култури,
тъй като с ищците имали роднинска връзка и поддържали нормални отношения.
Ответниците поддържат и че границите на двата имота са установени от извършено
през 2023 г. геодезическо заснемане, от което следвало, че не е допусната грешка при
изготвянето и одобряването на кадастралния и регулационен план на с. Г. Д..
От своя страна, ищците не представяли доказателства, от които да може да се направи
извод, че същите са собственици на процесната реална част с площ от 280 кв. м.
С оглед изложеното, молят предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са предявили насрещен иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ищците да премахнат засетите от тях
земеделски култури в процесната реална част от недвижим имот с планоснимачен номер .
(девети за имот с планоснимачен номер хиляда сто двадесет и девети) в кв. 121, с площ на
реалната част от 280 кв. м, при граници на частта: УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ .. Сочи се, че
тъй като между имота на ищците и този на ответниците нямало поставена ограда, ищците
навлезли в имота на ответниците и засадили в процесната реална част с площ от 280 кв. м
земеделски култури (ягоди, картофи, фасул и пр.) и по този начин пречели на ответниците да
ползват собствения си имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявения насрещен иск, в който се
сочи, че ищците са осъществявали непрекъснато и необезспокоявано владение върху
процесната реална част.
Наред с това, твърдят, че през г. С. И. Х. е дарил на В. С. Х. парцел ., кв. 31 по плана
на с. Г. Д. с неуредени сметки по регулация и в срока по ЗУТ не е подадено заявление до
общината за уреждане на сметките по регулация. Поддържат и че не е налице пълна
идентичност между УПИ ., кв. 31 и УПИ ., кв. 121 по плана на с. Г. Д..
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител -
адв. Б. Б. от ПАК, поддържат предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и молят
за уважаването му, като наред с това оспорват насрещния иск с правно основание чл. 109
ЗС.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен
представител - адв. М. Н. от САК, оспорват предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР и молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Поддържат предявения
насрещен иск и молят за уважаването му.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС - Радомир, се
установява, че Г. С. Х. и К. Х. Х. са продали на М. С. Х. и С. К. Х. следния свой собствен
недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на **********, за който имот
съгласно одобрения със заповед № III-144/1981 г. регулационен план на селото е отреден
парцел . (.) в кв. 121, с площ по нотариален акт от 1386 кв. м и с площ по скица от 730 кв. м,
ведно с построените в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 60 кв. м и гараж, построени без строителни книжа, но търпими съгласно § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, при граници: улица, парцел ., парцел ., парцел . и парцел ..
По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело
№ г. на Радомирски районен съдия, от който се установява, че С. И. Х. е дарил на Д. С. Т.
следния свой собствен недвижим имот, съставляващ парцел . (.) за имот с планоснимачен
номер . от кв. 31 по плана на с. Г. Д., с площ от 1947 кв. м, с неуредени регулационни сметки,
както и на В. Са Н. - парцел . (.) за имот с планоснимачен номер . от кв. 31 по плана на с. Г.
Д., с площ от 2352 кв. м.
По делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по регулация № ., том ., дело № . г. на Радомирски районен съдия, по силата на който Г. С. Х.
е признат за собственик на мястото, което му се придава по регулация към неговия парцел .,
кв. 31 по регулационния план на с. Г. Д., а именно: празно дворно място, с площ от 150 кв. м,
което се взема от имот с планоснимачен номер ., собственост на Д. М. Й., при граници:
улица, Д. М. Й. и Г. С. Х..
По делото е представено и удостоверение № . г., издадено от Община Радомир, от
което се установява, че част от УПИ ., кв. 31, описан в нотариален акт № ., том ., дело №. г.,
по отменения план на с. Г. Д., е идентичен с част от УПИ ., кв. 121 по действащия
кадастрален и регулационен план на с. Г. Д., одобрен със заповед № III-144/27.03.1981 г.
От представеното по делото писмо с изх. № АБ-94-00-2588(1).22.08.2024 г. се
установява, че във връзка със заявление с вх. № АБ-94-00-2588/14.08.2024 г., в архива на
Община Радомир не се съхраняват и откриват цитираните в заявлението заповеди по
отменения кадастрален и регулационен план на с. Г. Д. от 1922 г., както и заповед № III-
144/27.03.1981 г. от действащия кадастрален и регулационен план на селото.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от
Столична Община, р-н „Т.“, от което се установява, че В. С. Х. е починала на . г. и е оставила
за наследница В. Д. И..
По делото са представени и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на В. С. Х.,
издадено от Столична Община, р-н „Триадица“, удостоверение за сключен граждански брак,
3
от което е видно, че Г. П. И. и В. Д. Н. са сключили граждански брак на . г. в гр. С., както и
удостоверение за раждане на В. Д. Н..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите К. Х. и Е. Ш..
От показанията на свидетеля К. Х. се установява, че същият притежава недвижим
имот в с. Г. Д., съседен на имота на ищците, който последните са закупили преди повече от
десет години от Г. и К. Х.. Според свидетеля между имота на ищците и този на ответниците
няма поставена ограда и на място няма никакви трайни белези, от които да се съди къде се
намира границата между двата имота. Сочи, че имотът на ищците се обработва, а в този на
ответниците не може да се влезе, защото същият е обрасъл с дървета. Ищците обработвали
собствения си имот повече от двадесет години и никой не им е пречил да владеят имота.
От показанията на свидетеля Е. Ш. се установява, че спорната част от процесния
недвижим имот представлява градина и същата винаги е била обработвана от Г. и К. Х., а
впоследствие – от ищците и техните деца, като никой не им е пречил да владеят имота.
Според свидетеля между имота на ищците и този на ответниците няма поставена ограда.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, че поради липса на официална и достоверна информация за административен
акт и графична част към него за одобрено изменение на кадастралния и регулационен план
на с. Г. Д. от 1922 г., касаещ новообразуван имот с планоснимачен номер .-а и отредените за
него парцели, съпоставка с действащия кадастрален и регулационен план на селото от 1981
г. е невъзможна.
Вещото лице сочи, че съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот №., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир,
урегулиран поземлен имот ., кв. 121 по одобрения със заповед № III-144/1981 г.
регулационен план на с. Г. Д. е с урегулирана площ от 730 кв. м. Поради установеното
несъответствие между съществуващата на място ограда и дворищно – регулационната
граница между парцели .. и ., както и липсата на достоверни данни от предходния
кадастрален и регулационен план на селото от 1922 г., е невъзможно установяването на
частична или пълна идентичност на процесния имот, описан в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №., том., дело № . г. на Радомирски районен съдия, съставляващ парцел .,
имот .- от кв. 31.
В заключението е посочено и че регулационната граница между парцели . и . не е
материализирана с ограда. Според вещото лице в действащия кадастрален план от 1981 г.
няма отделни имоти за процесните парцели . и . и не може да става въпрос за „промяна на
кадастралната граница за имота на ищците“. Сочи и че процесните имоти попадат в обхвата
на кв. 31, имот с планоснимачен номер ., като в Община Радомир не се съхранява и открива
заповед за изменение на плана в кв. 31 и цитирания ПИ . по отменения кадастрален и
регулационен план на селото.
Сочи и че регулационният план на с. Г. Д., одобрен със заповед № III-144/1981 г., не е
4
приложен по отношение на двата процесни имота, като до м. юли 2024 г. в Община Радомир
няма регистрирано заявление с искане за изменение на кадастралния и регулационен план на
с. Г. Д., касаещо процесните имоти - парцел . и парцел . в кв. 121. Вещото лице е посочило и
че УПИ (парцел). и УПИ (парцел). в кв. 121 са отредени съгласно действащия регулационен
план на с. Г. Д. за имот с планоснимачен номер .. Границите на двата парцела съгласно
регулационния план са дворищно-регулационните и улично-регулационните линии.
Имотната граница на имот с планоснимачен номер 129 не съвпада с границите по регулация
на УПИ . и УПИ ..
Спорното място е означено от вещото лице на Приложение № 6 към заключението и е
заключено между буквите А, Б, В, Г, Д, А, с площ от 332 кв. м.
В заключението е отразено и че границите на УПИ (парцел) . са дворищно –
регулационните и улично – регулационните линии съгласно действащия регулационен план.
В тези граници са констатирани от вещото лице следните насаждения, а именно: 5 бр.
овощни дървета, 4 бр. асми, ягоди и боб.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства и ги кредитира изцяло,
като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - техническа експертиза,
като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания
да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР:
Съдът намира, че предявеният иск се явява допустим, но неоснователен, поради
следното:
Правната същност на търсената с предявения иск защита е разрешаването на спора за
материално право и установяване действителното правно положение на притежанието на
собствеността върху процесния имот към момента на одобряване на кадастралния план. В
този смисъл е и произнасянето на ВКС с определение № 131/31.03.2011 г. по ч. гр. д. №
109/2011 г. и решение № 294/20.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г. Достатъчно е ищецът да
твърди наличието на грешка или непълнота в кадастралния план, за да се приеме наличието
на правен интерес от предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като преценката за
допустимостта на претенцията (включително и досежно правния интерес като абсолютна
положителна процесуална предпоставка), съдът извежда на база твърденията на ищеца,
заявени с исковата молба.
Предмет на иска по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър е
установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена
между погрешно нанесените според ищеца в кадастралната основа, имотни граници, с имота
на ответника и твърдените верни имотни граници към минал момент, а именно - към
5
момента на одобряване на действащия регулационен план. Правният интерес от иска се
състои във възможността при установяване на правото към един предходен момент да се
извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се
извърши изменение и на дворищната регулация.
Кадастърът по легалното определение на чл. 2 ЗКИР представлява съвкупност от
основни данни за границите на териториите; местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху
недвижимите имоти. Значението на данните в кадастъра е информативно, те отразяват, а не
създават правото на собственост, но същевременно влязлата в сила кадастрална карта
определя пространствения обхват на собствеността и неин обект става съответната
кадастрална единица. Затова чл. 54 ЗКИР предвижда непълнотите или грешките в основните
данни от кадастралната карта и кадастралните регистри да се допълват или поправят по
молба на заинтересуваното лице по административен ред, а когато са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. С иска по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР правото на собственост се установява към минал момент (решение №
867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г. на ВКС, I г. о.), след установяването на правата на
спорещите страни по съдебен ред, те се отразяват в кадастъра.
Не се спори по делото, а това се установява и от приложените писмени доказателства,
че страните са собственици на съседни имоти. Ищците В. Х., С. Х. и М. Х. са собственици
на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на **********, съставляващ парцел .
по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-144/1981 г., а ответницата
В. И. е собственик на основание наследствено правоприемство на урегулиран поземлен
имот . по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-144/1981 г., което се
установява от приложените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том
., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия и удостоверение за наследници с изх. № . г.,
издадено от Столична Община, р-н „Триадица“.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че не е налице
грешка в кадастралния и регулационен план на с. Г. Д., одобрен със заповед № III-144/1981 г.
За да съответства на действителното положение, действащият кадастрален и регулационен
план следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните
граници. Непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
спрямо действителното им съС.ие към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри. При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че в
настоящия случай не е налице такова несъответствие, тъй като не е налице погрешно
нанасяне в кадастралната основа на имотната граница между двата имота. Този извод на
съда се мотивира от приетото в заключението на вещото Р. С., според което към момента в
кадастралния план няма отделни имоти и не може да става въпрос за промяна на имотната
граница между тях. При това положение, съдът приема, че кадастралният и регулационен
план от 1981 г. отразява вярно имотната граница между имота на ищците и имота на
6
ответницата, още повече, че в заключението си вещото лице изрично е посочило, че
процесните имоти попадат в обхвата на кв. 31, имот с планоснимачен номер ., като в
Община Радомир не се съхранява и открива заповед за изменение на плана в кв. 31 и
цитирания ПИ . по отменения кадастрален и регулационен план на селото, както и че поради
липса на официална и достоверна информация за административен акт и графична част към
него за одобрено изменение на кадастралния и регулационен план от 1922 г., касаещ
новообразуван имот с планоснимачен номер .-а и отредените за него парцели, няма
техническа възможност да се направи съпоставка с действащия кадастрален и регулационен
план на с. Г. Д. от 1981 г. Наред с това, следва да се посочи, че в случаите, в които ищецът се
легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се
установява към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на
влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16
ЗУТ или за отчуждаване на имот - частна собственост за държавни или общински нужди по
реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като собственик към
настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило
отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение (имотно или парично), правото
на собственост се установява към минал момент, така: решение № 70/20.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 6305/2015 г., II г. о., ГК. Дали предявеният положителен установителен иск ще
бъде квалифициран по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл. 124, ал. 1 ГПК зависи единствено от
твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата или
наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната
карта, какъвто е и настоящият случай, искът е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а ако правният интерес
се извежда от други твърдения – по чл. 124, ал. 1 ГПК. Същите съображения важат и в
случаите, когато правото на собственост се легитимира с реституция по ЗВСНОИ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В случая безспорно ищците се легитимират към настоящия момент за
собственици на УПИ XI-1129, кв. 121 по плана на с. Г. Д. и след като според настоящия
съдебен състав не е налице грешка в кадастралния и регулационен план на с. Г. Д., одобрен
със заповед № III-144/1981 г., изразяваща се в неправилно заснемане на част от имота на
ищците към този на ответницата, то искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно нормата на чл. 109 ЗС всеки собственик може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е
поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна
претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно
и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по
такъв иск. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
7
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-
големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
За да се определи доколко неоснователните действия на страната - ответник, сочени
като неоснователно вмешателство в правната сфера на ищеца, пречат на упражняване на
едно абсолютно право като правото на собственост, регламентирано като основно право по
чл. 8 ЕКПЧОС, с решение на Съда по правата на човека от 25.11.2010 г. по делото „Милеви
и др. срещу България“ се прима, че „неудобството следва да е достигнало минимално ниво
на тежест, за да представлява намеса в личния живот на жалбоподателите, т. е., за да се
квалифицира като нарушение на основно човешко право, а критериите за преценката са
интензивност, продължителност на неудобството, психическо и физическо въздействие“.
Твърдението, че едно действие е незаконно, не е достатъчно основание да се твърди и че има
засегнати конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно действие“,
нарушението следва да е сериозно и да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното
ползване на вещта.
От страна на ответниците (ищци по насрещния иск), върху които лежи
доказателствената тежест, не бяха ангажирани никакви доказателства за извършени от
страна на ищците (ответници по насрещния иск) неоснователни действия, изразяващи се в
неправомерно засяване на земеделски култури (ягоди, картофи, фасул и пр.), като в тази
връзка следва да се посочи, че макар в заключението си вещото лице да е посочило, че в
границите на УПИ . е констатирало наличието на засадени овощни дървета, асми, ягоди и
боб, по делото липсват доказателства, мотивиращи извод, че същите са били засети именно
от ищците.
Липсват и ангажирани доказателства по делото, сочещи на извод за наличието на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, с
оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен.
Ръководен от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ предявения от В. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. .,
ап. . С. К. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . и М. С. Х., с ЕГН: ., с
адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за
установено по отношение на ответниците В. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ.
Радомир, обл. Перник и Г. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ. Радомир, обл.
Перник, че ищците са били собственици към момента на одобряване на регулационния и
кадастрален план на **********, одобрен със заповед № III-144/27.03.1981 г., на реална част
от недвижим имот с планоснимачен номер . (.) в кв. 121, с площ на реалната част от 280 кв.
м, при граници: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ . и при граници на реалната част: УПИ .,
УПИ ., УПИ . и УПИ ., която част неправилно е заснета като част от УПИ . в кв. 121 по плана
на **********, при граници: УПИ ., УПИ ., УПИ . и улица.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ.
Радомир, обл. Перник и Г. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ. Радомир, обл.
Перник насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на В. М. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . С. К. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ЖК „Л.“, бл. ., ап. . и М. С. Х., с ЕГН: ., с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . да премахнат
засетите от тях земеделски култури в реална част от недвижим имот с планоснимачен номер
. (.) в кв. 121, с площ на реалната част от 280 кв. м, при граници на частта: УПИ ., УПИ .,
УПИ . и УПИ ..
ОСЪЖДА В. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник
и Г. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник ДА ЗАПЛАТЯТ
на В. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . С. К. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . и М. С. Х., с ЕГН: ., с адрес: гр. С., ЖК „Л.“,
бл. ., ап. . сумата в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . С. К. Х., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., ап. . и М. С. Х., с ЕГН: ., с адрес: гр. С., ЖК
„Л.“, бл. ., ап. . ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ.
Радомир, обл. Перник и Г. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д. Д., общ. Радомир, обл.
Перник сумата в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10