Р E Ш Е Н И Е
№ 17
гр.Плевен, 08.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 906 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 88 от 12.08.2020 г., постановено по анд № 168/2020 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0293-001312 от 06.01.2020 г. на началник група към ОД на МВР
– Плевен, РУ – Левски, с което на М.С.Ш., ЕГН ********** ***, на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за това, че на 18.12.2019 г. в 23,15 часа в гр.Левски на
ул.Александър Стамболийски, на кръстовище с улица Гоце Делчев, като водач на
лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ***, превозва пътник на задна седалка, без да
използва обезопасителният колан, с който е оборудван автомобилът и на основание
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца
за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП за това, че по същото време и
място използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.С.Ш., който счита същото
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на
доказателствата, относими към предмета на установяване и доказване, както и
неправилно тълкуване на фактите и прилагането на материалноправните разпоредби.
Касаторът сочи, че въпреки
изложените от него в подадената жалба и становище възражения и искания за
попълване на АНД с относими доказателства, което е депозирал по АНД , съдът е
постановил обжалваното решение само и единствено въз основа на АУАН , НП и
разпитаните свидетели , които са служители в РУ МВР Левски. Сочи, че Районен
съд Левски не се е произнесъл по направените от касатора искания за попълване
на делото с относими доказателства досежно преценката за неговата обществена
опасност, дали извършеното от него не съставлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН , а именно да изиска и приложи справка за съдимост, характеристична
справка и справка за нарушител.Тези доказателства счита, че са необходими да бъде направена преценка от съда
за неговата обществена опасност ,респ. прилагането на чл.28 от ЗАНН , което не
е изпълнил административно наказващия орган преди да издаде НП. Счита, че съдът
неправилно е приел, че случаят не е маловажен по чл.28 от ЗАНН , поради
непълнотата на данните по АНД досежно преценката на обществената му опасност
като нарушител.
По отношение на вмененото му
нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, счита, че същото не е доказано по
безспорен и категоричен начин, което е зедължение на административно наказващия
орган . Липсват доказателства дали се касае за неизпълнение л.а. да бъде
оборудван с предпазни колани на задните седалки , което според касатора съставлява друго нарушение,тъй като адм.орган
не е установил дали л.а. е оборудван или не. Приел е , че пътникът е без
поставен предпазен колан , без да установи относимите факти и обстоятелства.
Сочи още, че АНО не е изпълнил задължението си да установи причините, поради
които пътникът не е поставил предпазен колан, както и дали не се касае за
изключение при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан,
предвидено в чл. 137а от ЗДвП.
Сочи още в жалбата, че както АУАН , така и НП не
отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т.З и т.4 от ЗАНН, тъй като от
описанието на нарушението не става ясно къде точно е извършено нарушението, тъй като е посочено , че нарушението
е извършено в гр. Левски, на ул. Ал. Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце
Делчев, но никъде в АУАН и в НП не е посочена посоката на движение на
управлявания автомобил. Непосочването
на точното място на извършването на нарушението според касатора е съществено
нарушение , тъй като съгласно чл.42, т.З от ЗАНН и в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
се изисква както в АУН , така и в НП да се посочи точното място на извършването
на нарушението.
Счита,
че Районен съд
Левски е постановил Решението, с което е потвърдено НП, без да се произнесе по
направените от касатора искания за попълване на АНД с доказателства, обосноваващи
наличието на маловажност на деянието по
смисъла на чл.28 от ЗАНН , като по делото липсват каквито и да било
доказателства за неговата личност и обществена опасност, въпреки че от негова
страна е направено искане да бъдат изискани и приложени. На това основание
счита, че съдът се е произнесъл при непълнота на относимите доказателства. Противно
на трайната съдебна практика съдът е решил , че самото нарушение не е с ниска
степен на опасност като нарушение, типично е за този вид. Счита изводите на
съда в тази връзка за нелогични , тъй
като за всяко едно конкретно деяние следва конкретно да се прави оценка дали е
маловажен случай или не по чл.28 от ЗАНН, като се прецени обществената опасност
на деянието/нарушението / и обществената опасност на нарушителя , без значение
дали е формално и законодателят е предвидил настъпването на резултат. Според
касатора съгласно трайната съдебна практика , както чл.9,ал.2 от НК е приложим
за всички престъпления от НК , назависимо кои обществени отношения засягат , независимо
дали са формални или резултатни, така и чл.28 от ЗАНН е приложим за всички
нарушения, като за всеки отделен случай следва да се прецени обществената
опасност на нарушението, настъпили други общестевноопасни последици, независимо
дали са елемент от състава на нарушението и обществената опасност на нарушителя.
Твърди, че Районен съд Левски формално се е произнесъл, че нарушенията не
съставляват маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, без да направи обективна
преценка на относимите факти и обстоятелства , при непълнота на данните по АНД
, които са необходими, за да бъде направена такава преценка. В Решението съдът
не е посочил и не е направил преценка защо е приел и въз основа на кои
доказателства, че нарушението не е маловажно по чл.28 от ЗАНН, като единствено
е посочил , че нарушението е типично за този вид и не се отличава с по - ниска
степен на обществена опасност. Не става ясно според касатора поради какви
причини , предвид че не е осъждан , има добри характеристични данни , няма
налагани адм.наказания за други нарушения на ЗДвП, съдът не е приел, че като
нарушител и като личност не е с висока степен на обществена опасност .
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. Депозирал е писмено становище , в което е изложил подробни
съображения за основателност на жалбата си, моли съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него НП.
Ответникът Районно управление – Левски към ОД на МВР –
Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство е започнало с издаване на АУАН на 18.12.2019г. срещу
жалбоподателя, затова че на същата дата, около 23:15 часа в гр. Левски, по ул.
Александър Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце Делчев, управлява лек
автомобил Шкода, с посочен рег. номер, собственост на С.Ш., като управлява
посоченото МПС, като на кръстовището не използва пътя, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,
като извършва резки рисковани маневри, като подаване рязко газ и повишаване
оборотите на двигателя, с което превърта движещите колела на автомобила,
завърта в кръгово автомобила и преднамерено го извежда извън контрол; превозва пътник на задна седалка, без да
използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът. Като нарушени били
посочени разпоредбите на чл. 104б, т.2 и
чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП. За констатираните с АУАН нарушения на 06.01.2020г. било
издадено наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.7 пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така описаната фактическа обстановка съдът установил
въз основа на приложените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Актосъставителят съобщил,
че на посочената в акта дата са изпълнявали служебните си задължения заедно с
колегата си И.П., когато пред тях излязъл движещ се бързо автомобил, който се
завъртял на кръстовището с ул. Гоце Делчев. Свидетелите последвали автомобила,
като водачът направил опит да избяга, но бил настигнат. Установили при
проверката, че водачът не е бил сам в автомобила. Имало е още три или четири
лица. На задната седалка на автомобила е имало пътник без поставен предпазен
колан, като според свидетеля управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил с
монтирани предпазни колани на задната седалка. В автомобила не е имало лица със
здравословни проблеми, които да са освободени от задължението да ползват
предпазни колани. От своя страна свидетелят
П.– полицай в РУ – Левски, който работел нощна смяна с колегата си С., пред тях
един автомобил се е завъртял на пресечката с ул. Гоце Делчев. Последвали го, спрели
и бил съставен АУАН за констатираните нарушения, като същият е свидетел и на
нарушението, и на съставяне на акта. Съдът дал вяра на показанията на
свидетелите като логични,
непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи както на писмените доказателства, така и помежду си, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия.
При така установената фактическа обстановка съдът приел,
че констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение. Изложил мотиви, че съгласно
разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
материалите по делото установил, че Ш. е управлявал лекия автомобил, като на
ул. Ал. Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце Делчев не е използвал пътя,
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, като е извършвал резки и рисковани маневри, чрез
подаване рязко газ и чрез повишаване оборотите на двигателя, превъртал колелата
на автомобила, завъртал го на кръстовището и преднамерено го извеждал извън
контрол. Съдът направил извод, че водачът
не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари.За да направи този извод, се позовал
на показанията на разпитаните свидетели, които са се намирали в служебния автомобил и
пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна
маневри. Счел за правилен извода на АНО, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране,
което не представлява използване на път с обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Поради изложените
съображения съдът направил извод, че Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Съдът приел още, че в хода на административното производство не са допуснати
нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното
постановление и да налагат отмяната му като незаконосъобразно. По отношение на
доводите, че в АУАН е посочен само един свидетел И.С.П., за който не било
посочено дали е свидетел на извършване, установяване на нарушенията или
свидетел при съставяне на акта, съдът приел, че по аргумент от чл. 40, ал.1-3
от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в
негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. Според съда законодателят е употребил понятието
„свидетели” в множествено число, не
защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един. Задължението в
АУАН за посочване на двама свидетели произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3
от ЗАНН, приложима в хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението или когато не е възможно да се
състави акт в присъствието на такива свидетели. В конкретния случай съдът изложил мотиви, че
АУАН е съставен в присъствие на Ш. и освен подписа на актосъставителя, съдържа
подписа на един свидетел, който е свидетел- очевидец на извършеното нарушение и
свидетел при съставяне на акта. Съдът направил извод, че с посочването на един
свидетел, та дори и работещ в РУ – Левски, не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане на правото на защита на
санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел е индивидуализиран, посочен с
трите му имена, ЕГН и адрес. Същият е очевидец на извършеното нарушение и
свидетел при съставяне на акта.
Съдът счел, че и актът, и наказателното постановление
съдържат изискуемите от закона реквизити. Случаят не може да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не
се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид и не са ангажирани доказателства за многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
По отношение на другото вменено на Ш. нарушение-на разпоредбата
на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП съдът приел, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установяват описаните в АУАН и НП факти – водачът
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан. Според съда нарушението е типично за този вид и не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност. Осъществяването на деянието е свързано със
създаване на опасност за живота и здравето на пътуващите в автомобила лица,
поради което засягат обществени отношения, поставени под засилена защита,
поради което не може да се квалифицира като малозначително, нито като
маловажно. Вмененото нарушение – по чл.
На тези основания въззивният съд потвърдил изцяло
оспореното НП.
Според касационната инстанция
постановеното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на Ш. факти са установени
в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правилния извод за съставомерност и доказаност на извършените деяния и за липса на допуснати
процесуални нарушения при съставяне на акта и НП. Ето защо фактическите констатации
и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователни на първо място са оплакванията в
касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на
съдопроизводството, свързани с липса на процесуална активност за изискване и
приобщаване по делото на исканите от Ш. доказателства –справка за съдимост,
справка за нарушител-водач и характеристична справка относно водача, с оглед
преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като
маловажно, каквото Ш. твърди, че е процесното такова по чл.104Б, т.2 от ЗДП. От
посочените доказателства, справка за нарушител/водач за касатора, е приобщена
на л.29-30 от въззивното дело и информацията, която тази справка носи, ще бъде
коментирана във връзка с възражението за маловажност на деянието по чл.104Б,
т.2 от ЗДП. Справка за съдимост и характеристична справка действително не са
изискани от въззивния съд, но същите, дори и да бяха изискани и приобщени по
делото, не биха променили извода на съда, че вмененото деяние по чл.104Б, т.2
от ЗДП не е маловажно. За да направи този извод, съдът съобрази следното:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водач на МПС да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е
застрашил живота и здравето им, е без правно значение за съставомерността на
извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът
да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни
елементи като условие за съставомерност на деянието. Умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством извършване на резки рисковани
маневри, като рязко подаване на газ, повишаване оборотите на двигателя, водещо
до превъртане на задвижващите колелета на автомобила и завъртането му в кръг, и
изобщо извеждането му извън контрол, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз
на хора и товари. Ноторно известно от гледна точка
на общожитейския опит и практика е дори за лица, които не са правоспособни
водачи, че при определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване
на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко
спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната
спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на
колата или на цялата кола и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на
гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение
този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на
автомобила. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен
и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство”
при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи
как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно
отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила (превъртане на задвижващите колела и завъртането му в кръг) на
платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС.
Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране по описания начин,
водещ до превъртане на колелата на автомобила и завъртането му в кръг, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред на
мисли, всяко неовладяване на колата под
въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол
над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който
е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини
щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на достатъчно опит и
на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се
отклонил процесният автомобил, такова отклонение е възможно под
действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на
„черната” статистика за жертви в резултат на ПТП. Всяко неовладяване на
автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има
фатални последици, поради което вероятно в повечето издадени НП за нарушение на
този текст се вписва, че е създадена и
опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на
ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили
извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в
населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма
на чл. 175а,
ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца.
Именно по горните изложени съображения деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на административно
нарушение, до какъвто правилен извод е достигнал въззивният съд. По принцип,
както твърди касаторът, е възможно и при формалните нарушения, каквото е
настоящото, да се говори за маловажност,
но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на
„просто извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения
от същия вид. Настоящото констатирано нарушение не се отличава от останалите
такива от вида си, напротив-то е типично за своя вид. Освен това, в конкретния
случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е
отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно
нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ.
нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на
деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него
санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят
едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на
конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него
индивидуализирано наказание. В случая единственият релевантен за приложението
на чл.28 от ЗАНН факт е, че наказаното лице е извършило нарушение от посочения
вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и
това обстоятелство има административнонаказателноправно значение за
индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от
Закона за движение по пътищата,
обусловени от целта на закона, разписана в чл.1, ал.2, свързана с
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, е изведен като специален, под особена
закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на
отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната
закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността
на предвидената санкция. Закрилата на живота и здравето на гражданите е конституционно закрепено благо с
разпоредбите на чл.4, ал.2, чл.28 и чл.52, ал.3 от Конституцията на Република
България. Тези конституционно защитени блага са особено значими и нарушенията,
които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото
деяние накърнява установения ред за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, както и правната сигурност и създава усложнения в
отношенията между участниците в движението. Защото подобно съзнателно поведение
по оживени централни улици в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на
останалите пътници в автомобила, каквито в конкретния случай е имало, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В същото време предвиденият изключително
висок фиксиран размер на глобата от три хиляди лева и срок на кумулативното
наказание лишаване от правоуправление за срок от дванадесет месеца сочи, че
законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена
защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че с
деянието по чл.104Б, т.2 от ЗДП се
засягат обществени отношения, които се отличават с изключително висока степен
на обществена опасност. От друга страна, водачът не е представил доказателства например за
имотното състояние, доходи, трудова заетост, с оглед преценка за съразмерност
на предвидената и наложена санкция на икономическото състояние на лицето,
семейно положение и т.н., но и твърдения за лошо материално състояние, липса на
трудова заетост и др. касаторът не е и твърдял в хода на производството. Същевременно и видно от ЕГН на водача, към
датата на извършване на деянието-18.12.2019 год., Ш. е бил на 18 години и два
месеца, като само четири месеца преди датата на нарушението и само два месеца
преди навършване на пълнолетие, му е било издадено СУМПС-на 16.08.2018 год.,
видно от справката за нарушител/водач на л.29-30 от въззивното дело. Т.е. касае
се за млад човек, току-що станал правоспособен да управлява МПС и почти веднага
след придобиване на правоспособност, извършил такова тежко нарушение,
застрашаващо живота и здравето на участниците в движението, на самия водач, на
пътниците в автомобила и целостта на имуществото на гражданите. В случая младата му
възраст по-скоро не е смекчаващо поведението на водача обстоятелство, а
факт, който има значение при преценка за
неговото отношение към извършеното деяние от гл.точка на опита,
поведението и възможността за адекватна
реакция в конкретна ситуация, което следва да го мотивира към по-голямо
внимание. Ето защо, дори наличието на характеристична справка за добро
поведение в обществото и справка за съдимост, че е неосъждан, не биха могли, в
случай, че бяха приобщени такива по делото, да оборят при конкретните данни
извода за високата степен на обществена опасност на самото деяние и на
сравнително високата степен на обществена опасност на самия водач, без опит и
стаж, извършил точно този вид опасно деяние в много кратък срок след
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Деянието, по данните от
делото, е извършено на кръстовище в гр.Левски, като по принцип, обичайно,
интензивността на движението по кръстовищата е по-голяма, движението е
по-натоварено, в сравнение с обикновения двулентов път, тъй като потокът от
автомобили е насочен в различни посоки, има не само разминаващи се, но и
завиващи автомобили в едно кръстовище. Наред с това, констатираното деяние при
наличие на други пътници в автомобила през зимния период-18 декември, когато
атмосферните условия по принцип са по-лоши и специфични, а състоянието на пътя по принцип е по-опасно
поради застудявания, мъгли, валежи от дъжд, сняг, заледявания на пътя, в
тъмната част на денонощието-23:15 часа, когато видимостта е намалена, а в някои
случаи-липсва, също е някаква индиция относно характеровите особеностите на
поведението на водача от гл.т. на характеристичните му данни, доказателства за
каквито е искал пред въззивния съд. Ето защо, добрите характеристични данни за Ш.
и чистото му съдебно минало, ако са били налице доказателства за такива, не
могат да опровергаят, при наличието на другите коментирани конкретни
обстоятелства, извода на съда , че извършеното деяние не съставлява маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и
преценката за маловажност на деянието да е такава за законосъобразност
съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС, поради което
изводът на въззивния съд в тази насока се явява правилен и обоснован.
Правилен е и изводът на въззивния съд, , че не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила със
съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел-очевидец. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Не се спори, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
на един свидетел –И.С.П., вписан като очевидец, присъствал при констатиране и установяване
на нарушението. Законът използва множествено число в нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, не за да регламентира изискване актът да се състави в присъствие на
повече от един свидетел, а за да укаже, че в случаите, когато на нарушението са
присъствали повече от един свидетел, те могат да се впишат в съставения акт като
свидетели-очевидци. Последното е установено от законодателя с оглед
възможността при евентуално оспорване на вписаните в акта констатации, да бъдат
издирени и разпитани всички очевидци, за да може в пълна степен да се гарантира
разкриването на обективната истина по случая. Няма пречка обаче, дори и да не
бъдат вписани като свидетели в АУАН, същите да бъдат посочени от страните и разпитани пред АНО и/или пред съда с оглед
изясняване на обективната истина. В случая по данните от делото, в автомобила ,
управляван от Ш., е имало пътници, но касаторът не е поискал те да бъдат
разпитани за обстоятелствата във връзка с нарушението.
Противно на оплакванията в първоначалната жалба, в НП
са посочени точно, ясно и изчерпателно както датата на нарушенията, така и
конкретното място на тяхното извършване по начин, даващ яснота и конкретика
относно същото, описани са и обстоятелствата във връзка с двете нарушения. Не е
необходимо да се описва посоката на движение на автомобила, защото съставът на
нарушението не изисква това и защото посоката на движение не е елемент на
самото конкретно деяние, респ. няма информативна стойност за съществените елементи
на нарушението в конкретния случай. Не е било необходимо да се посочват и конкретно
индивидуализиращи данни за пътника без колан, защото за съставомерността на
деянието законът изисква да се посочи единствено, че се превозва „пътник“ ,
неизпълнил задължението си за ползване на обезопасителен колан. Освен това от
показанията на контролните органи се установява, че в управлявания от Ш.
автомобил има монтирани колани на задната седалка, а касаторът не е представил
доказателства например, че конкретният управляван от него автомобил фабрично
или поради външна намеса не е имал обезопасителни колани на задната седалка-последното
би могло да се удостовери с документ относно техническите характеристики на
конкретния автомобил, или на тази марка, модел и година на производство
автомобили, или с каквито и да е други доказателства, удостоверяващи установения
от актосъставителя и оспорен от касатора
факт на наличие на обезопасителни колани на задната седалка на
автомобила. Все в тази връзка задължение на актосъставителя и на АНО е да
установят, дали водачът или някой от пътниците в автомобила не ползва
обезопасителен колан по време на движение на автомобила. В тежест на оспорващия
тези обстоятелства обаче е да обори с надлежни доказателствени средства тези констатации. Т.е. не АНО е длъжен да
изследва евентуално дали не са налице обстоятелства, изключващи задължението на
водача и на пътниците да поставят колан, а задължение на оспорващия е да докаже,
че са налице обстоятелства в конкретния случай, изключващи отговорността му за
това вменено нарушение. Т.е. ако пътникът е страдал от заболяване или е налице
друго обстоятелство по смисъла на чл.137а, ал.2 от ЗДП, това е следвало да бъде
заявено от водача/пътника пред контролните органи и да бъде подкрепено от доказателства, за да може
законосъобразно да не му се съставя акт, респ., ако вече е съставен, да се прекрати
производството по него в тази част. В този аспект за АНО ще възникне задължение
да изследва това обстоятелство, само ако е било заявено от водача при съставяне
на акта или в подадено възражение против съставения акт обстоятелство по
смисъла на чл.137а, ал.2 от ЗДП, каквито данни за заявяване или подаване на
възражение, по делото не се съдържат.
Ето защо оспореното решение, в което съдът е достигнал
до аналогични изводи , като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 88 от 12.08.2020 г., постановено по анд № 168/2020 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.