Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15085/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.И.Ч., В.И.З. и С.И.Д., с която молба са предявени
срещу П.Й.Ш., П.Б.П. и Н.М.П. обективно съединени
искове при условията на евентуалност, както следва:
- главен иск по чл. 29 ЗЗД
за унищожаване поради измама на пълномощно от 04.05.2018 г. с рег.
№11297 за удостоверяване на подпис и рег. №11298 за удостоверяване на
съдържание по описа на нотариус Д.А. с рег. №595 на НК, издадено от Ц.В.С.– наследодател на ищците;
- евентуален иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка – пълномощно от 04.05.2018г.,
издадено в полза на ответника П.Й.Ш. от Ц.В.С.– наследодател на ищците поради
невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи
постъпките си;
- иск по чл. 42 ЗЗД за недействителност на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт нотариален акт от
27.06.2018г. с № 106, том 4, рег. №
12159, дело № 0643/2018г. на нотариус В. Б., рег. № 302 на НК. поради липса на
представителна власт на пълномощника на Ц.В.С.- ответника П.Й.Ш.
Ищците твърдят, че са наследници по закон - дъщери
на Ц.В.С.. След смъртта й са установили, че собственото на майка им жилище, в
което живеела в ж.к. Гео Милев е прехвърлено от пълномощника – П.Ш. на П.П. с нотариален акт № 106, том 4, рег. № 12159, дело № 0643/2018 г. Твърдят, че в
последната година преди смъртта си майка им не е можела да се движи
самостоятелно и често е забравяла много неща, губела смисъла на изказа си и
ориентация, особено извън къщи, често е случвало да не може да разпознае
дъщерите си и къде се намира. Ищцата М.Ч. е познавала ответника П.Ш. от
Техническия университет, гр. София, в който работили и двамата като колеги. В
края на 2017г. е помогнал за смяна на бравата на входната врата на жилището, за
което му е било заплатено, освен това започнал да я разпитва за жилището на
майка й, предложил да й помага като носи храна и лекарства. Към този период
ищците установили, че Ш. се е сближил с майка им, тя питала кога той ще идва
отново, споделяла, че е много любезен, че й помагал и я е изслушвал. Ищците
били в добри отношения с майка си и се грижили за нея, а ищцата М.Ч. живеела
заедно с майка си в отчужденото жилище. Оспорват наследодателят им Ц.С.да е
подписала пълномощното, на основание на което ответникът Ш. се е легитимирал
като нейн пълномощник за процесната покупко-продажба. Освен това твърдят, че ответникът
П.Ш. е въвел в заблуждение Ц.С.и чрез измамливи действия се е сдобил с
пълномощно от нея, за да се разпореди с апартамента й в ж.к. Гео Милев. По иска
по чл. 31 ЗЗД твърдят, че Ц.С.е издала пълномощното в момент, в който е била в
невъзможност да разбира или да ръководи действията си, предвид напредналата й
възраст, налични заболявания, в т.ч. и наличие на заболяване на паметта и
възможността правилно да възприема и осъзнато да действа и да се разпорежда.
Поради пороци на волята на пълномощното, искат същото да бъде унищожено, а договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №106 от
27.06.2018 г., да бъде обявен за недействителен по реда на чл. 42 ЗЗД, като
сключен без валидно учредена представителна власт поради унищожаване на
пълномощното.
Ответниците оспорват исковете.
Твърдят, че наследодателят на ищците не е била недееспособна, не е поставяна
под запрещение, оспорват да не е могла да разбира и да ръководи действията си.
Самата Ц.С.поискала да бъде освидетелствана преди атакуваната сделка и
представят документ, съставен след направената й психиатрична консултация от
19.06.2018 г. и съгласно който упълномощителката е била
със запазена психична годност да се грижи за своите работи и да извършва правни
действия. Нотариусът, заверил процесното пълномощно,
също лично и непосредствено се е уверил в изявената й воля за упълномощаване.
Оспорват, че ищците са се грижили за наследодателя си, навеждат доводи, че Ц.С.е
била със влошени отношения със С.И.Д. и прекъснала всякакви контакт с нея от
2007 г., когато бил развален с влязло в сила съдебно решение договор за
прехвърляне на процесния имот със задължение за
издръжка и гледане.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, а и
се установява от приложените по делото доказателства (удостоверение за
наследници, л. 11), че Ц.В.С.е починала е на 18.09.2018 г. и е оставила за
наследници по закон дъщерите си - М.И.Ч., В.И.З. и С.И.Д., ищци по делото.
Не се спори и се установява от приложените по делото
писмени доказателства (пълномощно, л. 178), че на 04.05.2018 г. Ц.В.С.се е
явила пред нотариус Д.А., с рег. №595
на НК, и е изявила писмено воля, по силата на която упълномощава пълномощника П.Й.Ш.
да владее, ползва, управлява и да се разпорежда (продава, дарява,
ипотекира, заменя, включително и сам на себе си) по всякакъв допустим по закона
начин и както намери за добре със следния недвижим имот, подробно описан в
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №104, том I, н.д. №104/1985 г., а
именно: апартамент /жилище/ №69, находящ се в жилищна
сграда блок №255, вх.Г, на 8-ми етаж, комплекс Гео Милев, в гр. София, състоящ
се от: две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения със застроена площ
109,65 кв.м., с принадлежащите – избено помещение №15, със застроена площ
1,163% идеални части от общите части на сградата при съседи на жилището: стълбище,
В.П. ***, на избеното помещение: коридор, В.П.П., Й.И.С..
В пълномощното е предвидено изрично правомощие на пълномощника да договаря сам
със себе си и да подпише и получи готовия нотариален акт за имота. Нотариусът е
удостоверил с рег. № 11297 подписа и с рег. №11298, том 3, акт
181 съдържанието на пълномощното.
Не се спори също и се
установява от приложената по делото схема на самостоятелен обект (л. 22), че процесният апартаментът е с идентификатор
68134.703.1325.2.69 по КККР.
Установява от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с №106, том IV, с
рег. №12159, дело №0643/2018г. на н-с В. Б., с рег. № 302 на НК, че ответникът Ш., като представител на Ц.В.С.по силата на
описаното пълномощно, е продал на П.Б.П. собственият на С.апартамент. Към датата на покупко-продажбата П.Б.П. е
бил в брак с ответницата Н.М.П.. Доколкото няма данни между П.Б.П. и Н.М.П. е
бил вписан режим на разделност или договорен режим,
поради което в отношенията им е приложим режимът на съпружеската имуществена
общност и на осн. чл.21, ал.1 СК.
Неоснователно е оспорването
на ищците по чл.193 ГПК на пълномощното
от 04.05.2018 г., съставено от Ц.В.С.като упълномощител,
заверено от Д.А., с рег. №595 на НК. От
приетата по делото съдебно-графологична експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че положеният върху процесното
пълномощно подпис за „упълномощител“ е на Ц.В.С.(л.
257). Поради това съдът приема, че по делото се установява автентичността на
документа, като изхождащ от посочения автор – наследодателката
на ищците Ц.С..
По главния иск с правно
основание чл.29 ЗЗД:
По силата на чл.29, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 44 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на
упълномощаването, когато едната страна е била подведена от другата да го извърши
чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищците следва да докажат, че
наследодателят им Ц.В.С.е била подведена от ответника Ш. да състави процесното пълномощно – чрез умишлено предизвикване,
създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно
определени обстоятелства от фактическия състав на сделката – относно нейното
съдържание, характер и последиците.
От събраните по делото
гласни доказателства не се установява твърдението на ищците, че ответникът Ш. е
подвел Ц.В.С.да състави процесното пълномощно чрез
предизвикване или поддържане у нея на неверни представи. От показанията на К.Л.(племенница
на починалата Ц.С.и първа братовчедка на ищците, л. 261-262) се установява, че Ц.С.е
споменавала през лятото на 2018 г., че иска да прехвърли жилището на една от
дъщерите си – ищцата М.И.Ч. със запазено право на ползване, както и че колега
на братовчедка й М.Ч. е задвижил нещата, но не се е стигнало доникъде. Пред
свидетелката С.не е споделяла, че иска да продаде жилището на други хора. По
мнение на свидетелката такава продажба е лишена от логика, тъй като С.няма друг
жилищен имот – има имот в с. Макоцево с бунгало в него, което е необитаемо, без
ток и вода. Тези показания съответстват на показанията на Л.Н. (племенница на Ц.В.С.и
първа братовчедка на ищците, л. 273), която също сочи, че Ц.С.е казвала през
лятото на 2018 г., че възнамерява да прехвърли апартамента си на дъщеря си М.Ч.
срещу издръжка и гледане, но е имало забава в документите. Свидетелката също
сочи, че пред нея леля й не е изразявала намерение да продава апартамента и да
го напусне. Поради съвпадение на показанията, както поради житейската им
логика, съдът кредитира показанията изцяло – по делото с категоричност се
установява чрез пред племенничките си С.е изразила намерението си да се разпореди
с имота си, прехвърляйки го на дъщеря си М.Ч. срещу задължение за издръжка и
гледане, както и че извършване на сделката е било забавено във времето поради
трудности при снабдяване с документите. В същото време текстът на процесното пълномощно, даващ правомощия на пълномощника да
се разпореди с имота както намери за добре, без да има изрична воля
прехвърлянето да е в полза на дъщеря й, нито относно вида на сделката, сочи, че
в някакъв момент прехвърлителката е променила
намерението си относно вида на разпореждането, което желае да направи. По
делото не са събрани доказателства какво е провокирало тази промяна в
намеренията на С.. Ищците не са ангажирали доказателства, че Ц.С.е била
въведена в заблуждение от ответника Ш. да състави процесното
пълномощно, нито сочат какви неверни представи са създадени у прехвърлителката, за да я мотивират да извърши
упълномощаването, с какви действия и от кого. Несъответствието между обявените
пред свидетелите намерения и действително осъществените действия сочи
единствено, че в някакъв момент прехвърлителката е
променила решението си относно разпореждането с имота. Не се установява обаче
причината за промяната на решението – по делото не са събрани никакви доказателства,
които да обосновават извод, че са осъществени действия по въвеждането на
пълномощника в заблуждение. Свидетелят К.Л.сочи, че Ц.С.е „била малко особен
тип. Скимне й нещо, разсърди се на едната дъщеря, после на другата“, което
създава впечатление за силна чувствителност и честа промяна на настроенията на Ц.С.и
съответно – промяна на взети решения.
По делото е разпитан
свидетелят С.К., но показанията му не допринасят за изясняване на релевантни за
предявения иск обстоятелства. От показанията му се установява, че има бегли
наблюдения над Ц.С.– виждал я е два или три пъти, когато като услуга на П.Ш. е
превозил с автомобила си него, Ц.С.и дъщеря й М.Ч., в това число – за да
заведат С.до психиатър. От Ш. свидетелят е чул коментари за поставено вещество
– медикамент в кафето на С., но лично не е видял това да се случва, нито пък е
станало в периода преди посещението при психиатър. Знае от Ш., че възрастната
дама е искала да си продаде апартамента, за да закупи по-малък, както и за
някаква пари на С.- „П. и Жоро са имали
отношения във връзка с някакви пари с възрастната жена“, „говореха за някаква голяма сума, която май е
била на възрастната жена“, „говореха
за някаква сума, че са я взели от някаква жена, но за какво спореха – не мога
да кажа.“. Подробности свидетелят не съобщава. Съдът приема, че не може да
опре фактическите си изводи върху показанията на този свидетел, доколкото те са
уклончиви и им липсва конкретика от една страна, а от
друга – не се отнасят за лични възприятия на свидетеля върху главния факт, а
препредават информация, споделена или дочута от други лица. Свидетелят не дава
никакви сведения за осъществени измамливи действия спрямо С., чрез въвеждането
й в заблуждение. Доколкото измама може да се осъществи чрез умишлено довеждане
на едно лице до състояние да не разбира достатъчно поведението си чрез употреба
на упойващи вещества, то и тази форма на измамливи действия не се установява от
показанията на К., тъй като последният не дава достатъчно информация относно
поставяне на вещество в кафето на С.– какво е веществото и какви са свойствата му,
кога е дадено на С.и какъв ефект е постигнат.
От показанията и на тримата
свидетели – К.Л., Л.Н. и С.К., както и от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, не се установява ответникът Ш. умишлено е
предизвикал, създал и/или поддържал у Ц.В.С.невярна представа относно
съдържание, характер и последиците на упълномощителната
сделка. Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск по чл. 31 ЗЗД:
По силата на чл.31, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД упълномощителна
сделка, извършена от дееспособно лице, което при извършването й не е могло да
разбира или ръководи действията си, е унищожаема. За
да бъде уважен иска по делото следва да се установи настъпила и съществуваща
към момента на съставяне на пълномощното невъзможност на наследодателя да
разбира и ръководи действията си, обусловена от заболяване или друго състояние на
отсъствие на съзнателна дейност.
Ищците, чиято е доказателствената тежест да установят заболяване или състояние,
попречило на пълномощника да разбира или ръководи действията си, налично към
момента на съставяне на пълномощното, не са ангажирали доказателства – гласни
или писмени в тази насока. Разпитаните свидетели К.Л.и Л.Н., племеннички на Ц.С.,
не сочат здравословни, ментални или други проблеми, които да са забелязали у
леля си. И двете предават разговори, които са имали със С.през 2018 г. и
заявяват, че леля им е била в добро здравословно състояние: „тя беше здрава, нямаше никакви здравословни
проблеми. Е, за възрастта си имапе леки изменения, но
винаги е била в много добро здравословно състояние“ (из показанията на
свидетелката Л.), „Леля ми беше в
абсолютно нормално състояние, когато ни е идвала на гости.“ (из показанията
на свидетелката Н.). Представеното писмено доказателство – медицинска бележка,
издадена от личния лекар на наследодателката (л.258)
установява здравословни оплаквания, за които са издадени направления за
посещение на очен и кожен лекар. Здравословни прожблеми,
свързани със зрението и кожни заболявания, не биха могли да обосноват извод за
невъзможност на наследодателката да разбира или
ръководи действията си. Поради това съдът прави извод, че не се доказва наличие
на заболяване у Ц.С., препятстващо я да действа разумно, нито се установява
състояние на отсъствие на съзнателна дейност към момента на съставяне на процесното пълномощно.
Проведеното от ответниците насрещно доказване от своя страна еднозначно,
непротиворечиво и убедително установява, че към момента на упълномощителната
сделка наследодателката С.е действала разумно и е
осъзнавала свойството и значението на постъпките си. Свидетелят Д.А., който е
заверил като нотариус процесното пълномощно, сочи, че
не си спомня лично Ц.С., но след като е направил заВ.на
документите (пълномощно и декларации), следва, че нищо особено не му е
направено впечатление. Свидетелят Х.Т., който е направил две психиатрични
консултации на Ц.С.– на 13.06.2018 г. и 19.06.2018 г. сочи, че след проведено
психиатрично интервю не е констатирал някакви психични отклонения при С., не е
имало данни за психоорганичен синдром в смисъл на деменция или слабоумие. Състоянието на Ц.С.е било едно и
също и при двете консултации, но е заявила различна мотивация: По време на
първата консултация е заявила, че иска да продаде процесният
апартамент на П.Ш., като го е посочила като свой внук, син на дъщеря й М.И.Ч.,
което свидетелят си е записал по време на прегледа, докато на втората
консултация е заявила, че е искала да продаде този апартамент на непознати хора
и да си вземе парите, с които да разполага. Свидетелят сочи също, че и при
двете консултации не е забелязал някакво притеснение у Станчева.
Съображенията защо не може
да се приеме за доказано да е налице отсъствие на съзнателна дейност поради
състояние у С., провокирано от приет медикамент чрез кафето й, са изложени
по-горе. Сведения за поставена течност в кафето дава свидетелят К.. Свидетелят
обаче дава уклончиви показания - казва, че това, което П.Ш. е слагал е било
„май медицински препарат“, не знаел с каква цел е слагал тези медикаменти, но
се съмнявал да е било във връзка с лечение. От тези показания не може да се
направи извод какво е сипвано в кафето на Ц.С., нито какви са евентуалните
последици за Ц.С.. Съответно, не може да се направи извод, че към момента на
извършване на сделката С.е била повлияна от вещество/медикамент, което да й е
попречило да действа разумно.
По изложените съображения
съдът приема предявеният иск за неоснователен - по делото не са събрани
доказателства, от които по несъмнен начин да може да се направи извод, че към
момента на съставяне на пълномощното Ц.В.С.не е можела да разбира или да
ръководи постъпките си. Ето защо не се установява порок на волята по смисъла на
чл.31, ал.1 от ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 42 ЗЗД:
Този иск е обусловен от
провеждане на успешно оспорване на автентичността на упълномощителната
сделка по реда на чл.193 ГПК или на установяване на порок на волята, водещ до
унищожаване на пълномощното. Както бе посочено по-горе, по делото се установи
автентичността на документа, представляващ пълномощно
от 04.05.2018 г., съставено от Ц.В.С.като упълномощител,
заверено от Д.А., с рег. №595 на НК. Не
се установиха пороците на волята, на които се позовават ищците – измама (чл.29 ЗЗД) или временна невъзможност на упълномощителката да
разбира и ръководи действията си (чл.31 ЗЗД). Поради това при сключване на
договора за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №106, том IV, с
рег. №12159, дело №0643/2018г. на н-с В. Б., с рег. № 302 на НК, ответникът Ш.
е действал като представител на Ц.В.С.по силата на валидно учредена
представителна власт с пълномощно от 04.05.2018 г. с рег. №11297 за
удостоверяване на подпис и рег. №11298 за удостоверяване на съдържание по описа
на нотариус Д.А. с рег. №595 на НК. Ето защо не са налице предпоставките на
чл.42 ЗЗД за обявяване на договора за покупко-продажба за недействителен като
сключен без представителна власт и предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответниците
следва да се присъдят направените по делото разноски по чл.78, ал.3 ГПК: на ответника
П.Ш. – 4065 лв., от които: 65 лв. - съдебно-деловодни разноски и 4000 лв. –
адвокатско възнаграждение; на ответника П.П. 4000 лв.
адвокатско възнаграждение и на ответника Н.П. 2000 лв. адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на ищците за прекомерност на
адвокатските възнаграждения - съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
за адвокатско представителство по делото е 3819 лв., което е близко до
уговорените възнаграждения. Съобразно фактическата и правна сложност по делото,
съставът счита, че претендираните възнаграждения не
следва да бъдат намалявани.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Ч., ЕГН **********, В.И.З., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** срещу П.Й.Ш., ЕГН **********, П.Б.П., ЕГН ********** и Н.М.П., ЕГН **********, искове
както следва: главен иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване поради
измама на пълномощно от 04.05.2018 г. с рег. №11297 за удостоверяване на подпис
и рег. №11298 за удостоверяване на съдържание по описа на нотариус Д.А. с рег.
№595 на НК, издадено от Ц.В.С.– наследодател на ищците; евентуален иск с правно
основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна
сделка – пълномощно от 04.05.2018 г., издадено в полза на ответника П.Й.Ш. от Ц.В.С.–
наследодател на ищците поради невъзможност на упълномощителя
да разбира и ръководи постъпките си и иск с правно основание чл. 42 ЗЗД за недействителност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт
нотариален акт от 27.06.2018 г. с № 106, том 4, рег. № 12159, дело №
0643/2018г. на нотариус В. Б., рег. № 302 на НК, поради липса на представителна
власт на пълномощника на Ц.В.С.- П.Й.Ш..
ОСЪЖДА М.И.Ч., ЕГН **********, В.И.З.,
ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, да заплатят, на П.Й.Ш., ЕГН **********,
на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4065 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.И.Ч., ЕГН **********, В.И.З.,
ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, да заплатят, на П.Б.П., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4000 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.И.Ч., ЕГН **********, В.И.З.,
ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, да заплатят на Н.М. Николова, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 2000 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: