№ **10
гр. Бургас, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от М. Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501087 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на В. Д. В. от гр.*** -
ответник по гр.д. № 612 /2021 год. по описа на Царевския районен съд
против решение № 25/06.04.2023 год. ,с което на основание чл. 29, ал. 3 от
СК на ищцата Д. П. В. е определен по-голям дял в размер на 86% ид.ч. от
придобитото имущество по време на брака й с В. Д. В., както следва:
недвижими имоти с адрес в гр.***, кв.*** , представляващи втори жилищен
етаж със застроена площ от 127 кв.м. представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 48619.505.548.1.4 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48619.505.548.1.2 и магазин за хранителни стоки в партерния
етаж, МПС - лек автомобил „Мицубиши“, модел „Л300“, с peг. № А 02 44,
цвят- бял;МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 320 ЦДИ “, с
peг. № 6004,НМ цвят – черен металик ;Моторна лодка с позволително за
плаване № 25-4358-09/02.09.2009 г. г. издадено от Директора на ДМА –
Бургас.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,необосновано и неправилно в атакуваните части ,при
1
процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че съдът не е преценил правилно събраните по
делото доказателства ,а някои от тях въобще не е обсъдил в решението си,
доказателствата са обсъдени едностранчиво и не е извършен подробен
детайлен анализ,като не са налице законови основание за уважаване на
претенцията така ,както е предявена .Не са събрани доказателства ,от които да
се направи извод ,че ищцата по делото има по-голям принос в придобиването
на процесното имущество по врема на брака й с ответника .
В случая съдът се е позовал единствено и само на показанията на
разпитаните свидетели ,което е довело до постановяване на неправилно
решение.Без да анализира всички събрани доказателства ,съдът безрезервно е
дал вяра на гласните доказателства на ищцовата страна и така е формирал
неправилен извод ,че при придобиването на собствеността върху процесните
имоти и движими вещи В. не е бил активната страна ,не е полагал труд ,не е
реализирал доходи ,пречел е, отколкото да е помагал ,а ищцата е била
единствената ,която се е грижила за детето ,дома и семейството и е изплащала
кредитите .Не се кредитират показанията на ответната страна ,за които съдът
приема ,че са неистински и противоречат на гласните и писмените
доказателства .
Съдът напр. е игнорирал факта ,че договорът за ипотечен кредит от
24.06.2008 г. за сумата от 20 000 евро е бил изцяло погасен с лични средства
на ответника-въззивник.Също и по договора за потребителски кредит от
23.04.2010 г. за 100 000 лв.,с който всъщност е рефинансиран кредитар с
договора от 20.09.2005 г.,погасяването също е ставало с лични средства на
ответника ,който кредит продължава да се погасява от него и слер развода
/съдът не е обсъдил представеното в тази връзка банково извлечение ,от което
става ясно ,че ответникът е направил лично 91 вноски за обслужването на
този кредит /.Договорът за банков кредит –овърдрафт от.*9-08.2017 г. е с
търговското тружество на ищцата и е неотносим към иска с правно
основание чл.29 ал.3 СК.
Съдът не е обсъдил и възраженията ,направени още в отговора на
исковата молба ,че представените договори за заем от трети физически лица
,са антидатирани и неверни ,съставени единствено за целите на процеса.
Недоказано е останало и твърдението на ищцата ,че имала по-голям
2
принос в придобиването на общото имущество ,тъй като разполагала с
доходи от дейността на търговското дружество „Валяров“ЕООД ,чийто
собственик на капитала е тя.Всъщност не са представени никакви
доказателства ,че това дружество е реализирало такива печалби и че със
същите са погасавяни именно паричните заеми по представените
договори.липсват и доказателства ,че по оспорените договори за заем
фактически е извършено някакво предоставяне ,респ. връщане на паричните
суми ,посочени в тях.Свидетелските показания в тази връзка не могат да
послужат като доказателство ,за да се направи извод нито за получаване на
пари по договори за заем ,нито за връщане на такива пари ,както и за факта
,че ответникът не е полагал труд и с нищо не се занимавал.напротив –св.
Стаматова заявява ,че ответникът се замимава с риболов и много други
дейности и че е трудово ангажиран ,независимо какви доходи е имал ,тъй
като и ищцата не е доказала каквито и да било доходи .
Счита се ,че са допуснати и процесуални нарушения при едностранчивото
тълкуване на доказателствата .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърлят изцяло исковите претенции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ищец по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че решаващият съд е обсъдил подробно и
задълбочено представените доказателства и е направил правилни и
обосновани изводи .
Счита се за доказано твърдението за по-големия принос на ищцата при
построяването на процесните недвижими имоти и придобиване на движимите
вещи,което се изразява както във внасянето на по-големи парични средства и
доходи ,така и при полагане на повече грижи за дома и семейството .
За да финансира построяването на процесните имоти ищцата била
сключила няколко договора за заем ,включително и ипотечен ,по който
страна е ответник и тези договори са обслужвани само от нея посредством
лични средства ,трудови доходи ,получени от търговска дейност –като
3
управител на ЕООД и собственик на магазин,както и средства ,дадени й
назаем от нейни близки и роднини.В тази насока са и показанията на
ищцовите свидетели ,които подробно се обсъждат ,като се счита ,че правилно
са преценени от съда.От друга страна било установено според въззиваемата
страна ,че ответникът не е упражнявал по врече на брака каквато и да е
трудова дейност ,не е разполагал със спестени средства и не е допринесъл с
нищо за придобиването на имотите .Бил е назначен за продавач във фирмата
на ищцата и не е получавал регулярен трудов доход.Освен това ,получените
от него средства през годините са служили единствено за задоволяване на
собствените му нужди,а не и за семейството .
По недвусмислен начин следвало да се възприеме за изключителен
приноса в придобиването на общото имущество за ищцата ,за разлика от този
на бившия й съпруг,какъвто според въззиваемата страна не съществува
.Назначената по делото счетоводна експертиза е установила ,че липсва
разпределяне на парични средства под формата на дивиденти от
декларираната печалба на дружеството „Валяров“ЕООД в полза на ищцата
като физическо лице и именно в този смисъл това е възприето от съдебния
състав .
Моли се за потвърждаване на решението и отхвърлян на въззивната
жалба.И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по
делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 29 ал. 3 СК .
Не е спорно по делото , а и ангажираните писмени доказателства го
установяват, че страните са бивши съпрузи и са сключили граждански брак
на 21.10.1995 г.,,от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца /имат един
пълнолетен син /, а така също и че бракът им е прекратен посредством
съдебно решение, постановено по гр. д. № 70 от 2021 г., влязло в сила на
14.07.2021 г.
Не е спорно и че по време на брака съпрузите са придобили три
4
недвижими имота -втори жилищен етаж със застроена площ от 127 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.548.1.4 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.505.548.2 и магазин за
хранителни стоки в партерния етаж /вж. нот. акт № *** т.* ,д.№ ***/20** г.
на нотариус Чалъков и договор за доброволна делба от 24.03.2004 г. / . Не се
спори, че по време на брака, страните са придобили МПС- лек автомобил
„Мицубиши „ с рег. № А 02 44 ВК и л.ад „Мерцедес „ с ДК № А 6004
НМ,както и моторна лодка . Това обстоятелство, по принцип, не е от
съществено значение, тъй като предмет на настоящия иск е цялата
съпружеска имуществена общност, а не отделни части от нея.
Спорен е въпросът дали приносът на ищеца за придобиване на
имуществото по време на брака е значителен и дали този принос обуславя
уважаване на иска за 86% от общото имущество .
На първо място следва да се подчертае ,че в хода на
първоинстанционното производство не са събрани доказателства
,включително и чрез изслушване на съдебно-счетоводна експретиза, вещото
лице по която да посочи каква е общата стойност на имуществото, което
всеки един от съпрузите по време на брака е получил, да се вземат предвид
трудовите им възнаграждения, средствата получени от продажба на лично
имущество и на имущество, представляващо съпружеска имуществена
общност, средствата получени от роднини на съпрузите, отпуснатите кредити
в полза на някой от съпрузите, стойността на построените по време на брака
недвижими имоти към момента на построяването им /в тази връзка
допуснатата експертиза за оценка на имотите към настоящия момент е
излишна ,тъй като този факт е правно ирелевантен /.Доколкото тежестта на
доказване по-големия принос на съпругата – ищца за придобиване на цялото
семейно имущество е нейна ,именно тя е следвало да представи съответните
доказателства за стойността на това имущество към момента на
придобиването ,за което й е била дадена възможност .
Основните принципи на режима на съпружеската имуществена общност
са идентични по действалите във времето Семеен кодекс от 1968 г. и 1985 г. –
отменени – и Семеен кодекс от 2009 г. Съгласно чл. 21 от действащия Семеен
кодекс от 2009 г. вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
5
на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага и може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в
домакинството. Щом към имуществените отношения на съпрузите е
приложим законовият режим на общност и вещни права са придобити по
време на брака на възмездно основание, то спрямо трети лица имуществото се
счита придобито в режим на съпружеска имуществена общност.
Установяването, че съобразно вътрешните фактически и правни отношения
между съпрузите, конкретно вещно право е лично притежание на единия от
тях, може да стане само по исков ред чрез предявяване на иска по чл. 21, ал. 4
СК, по който ищеца установява, че липсва всяка форма на принос на другия
съпруг по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК или чрез предявяване на иска по чл. 23
СК за установяване че вещното право е придобито с негово. лично имущество
по смисъла на чл. 22 СК (чрез възражение тези права могат да бъдат
упражнени само по претенция за собственост на единия бивш съпруг против
другия бивш съпруг или техни правоприемници по отношение на
индивидуално определена и придобита по време на брака вещ, предмет на
правния спор). Щом някой от тези искове не е предявен и липсва влязло в
сила решение за уважаването му по отношение на конкретен имот, то всяко
вещно право придобито на възмездно основание по време на брака, освен
нормативно уредените изключения по чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, се счита
включено в режима на съпружеската имуществена общност, а съответно при
прекратяването й на някое от основанията по чл. 27 СК, дяловете на
съпрузите в съсобствеността са равни. Ако обаче единия съпруг счита, че
приносът му значително надхвърля приноса на другия съпруг при
придобиване на общото имущество, той може да предяви конститутивния иск
по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от този, следващ му се по
силата на чл. 28 СК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решение за уважаване на иск по чл. 29, ал. 3 СК се разпростира върху всички
имущества, придобити в режим на съпружеска имуществена общност и то
независимо дали са били посочени от страните при разглеждане на делото и
преклудира исковете по чл. 24, ал. 4 СК и чл. 23 СК.
В практиката на ВКС (решение № 238 от 6.02.2017 г. по гр. д. № 1454/2016 г., IV г. о. и
решение № 125/13.06.2016 г. по гр. д. № 6310/2015 г. на ВКС, I г. о.) е дадено
тълкуване, че съпругът, който има по-голям принос или дал лични средства
при придобиване на имущество, може да се позове на притежание на вещно
6
право чрез исковете по чл. 29 СК или чл. 23 СК, но може и без да претендира
вещно право да предяви иск за връщане на това, което е дал и с което другия
съпруг се е обогатил по чл. 59 ЗЗД, както и че когато фактическите твърдения
за приноса покриват хипотезите на чл. 29 СК или чл. 30 СК искът по чл. 59
ЗЗД ще е допустим само ако е предявен в едногодишния срок по чл. 31 СК,
след който споровете по чл. 29 СК и чл. 30 СК се преклудират.
Затова при предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато страните не спорят за
имуществения режим, приложим към придобитото вещно право и не е
предявен иск по чл. 24, ал. 4 СК или чл. 23 СК по отношение на конкретна
индивидуално определена вещ, придобита по време на брака, съдът при
определяне приноса на всеки от съпрузите следва да съобрази всички
обстоятелства по чл. 21, ал. 2 СК, без значение дали средствата са лични като
придобити преди брака или по дарение на единия съпруг, дали са в резултат
от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи или са от
осъществявана по време на брака дейност, като без значение е за какво са
изразходвани тези конкретни средства – за придобиване на имуществото в
режим на съпружеска имуществена общност или за осигуряване бита на
семейството и отглеждането на децата. Притежаването на лични средства не
следва да се отчита единствено в хипотеза, когато по исков ред е установено,
че те са вложени в придобиването на вещно право, за което е признато за
установено, че е лична собственост, изцяло или отчасти, на единия съпруг на
основание чл. 23 СК.
Посредством чл. 29, ал. 3 от СК се допуска определяне на по-голям дял от
имуществото, придобито по време на брака, в полза на съпруга, който докаже,
че има значително по-голям принос в придобиването му. Посочената по-горе
норма касае цялото имущество, придобито по време на брака възмездно,
включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са
посочили в хода на производството, но по силата на чл. 21, ал. 1 от СК са
съпружеска имуществена общност. Приносът се изразява в осигуряване на
по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от
тези форми на принос не трябва да се дава приоритет, а те трябва да бъдат
разглеждани като еднакво значими и равностойни, тъй като дължимото
поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК, е с взаимно
разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането,
7
възпитанието и издръжката на децата. Тоест, при преценката на приноса на
всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на
приноса за сметка на друга, тъй като всичките форми на принос са равно
значими. В този смисъл е Решение № 237 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
931/2010 г., I г. о., ГК.
От друга страна, в мотивите към т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.
д. № 5/1972 г. е посочено, че за определяне на неравни дялове от общото
имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до
изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да
надхвърля приноса на другия. Това тълкуване е дадено при действието на чл.
14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г., според която норма в изключителни случаи,
при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия
съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса
на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-
голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от СК от
1968 г. и чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г. /втората от които е приложим към
настоящия казус/, са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на
общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може
да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия
съпруг. Макар в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК да не е възпроизведена
предпоставката "изключителен случай", понастоящем практиката на ВКС
продължава да приема, че по-голям дял от общото имущество може да се
определи само в изключителни случаи. Също така, многократно поголемите
доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат
основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 от СК, но
само когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде
придобито. В този смисъл е Решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 780/2020 г., II г. о., ГК. Възможно и приносът на единия съпруг да е състои
изцяло в осигуряване на материалното благополучие на семейството, а
другият съпруг изцяло да е поел грижите за домакинството и отглеждането на
децата.
Като по-голям принос не следва да се третират и средствата, които
единият съпруг е получил в резултат на сключен от него договор за заем.
8
Когато продажната цена е платена със средства, получени въз основа на
договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези
средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 от
СК. Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за
закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за
тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 от СК.
Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови
лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото
право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само
облигационни задължения за другия съпруг. Ако целият кредит или част от
него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след
прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във
вр. чл. 32 от СК, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от
платеното. В този смисъл са мотивите към Решение № 60080 от 11.06.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК.
С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав приема, че средствата,
получени от като кредит от "Юробанк И Еф Джи България „АД, респ.Банка
ДСК/потребителски кредит за 22 000 лв./ независимо от това, кой е
възстановил същите на кредитора, не трябва да се отчитат като част от
приноса само на единия съпруг в придобиването на общото имущество. По
същите съображения не следва да се вземат предвид и договорите ,с които
ищцата е получил като заем от различни физически лица.Тук следва да се
отбележи ,че всички тези многобройни договори за дарение и заем
,представени по делото и сключени между ищцата и трети лица са частни
документи ,без достоверна дата /нямат нотариална заверка / и доколкото са
оспорени от ответната страна като неистински –„антидатирани“,именно
ищцовата страна е носила тежестта на доказване на твърдяния от нея факт
,че е получила сочените в договорите суми /на заем,или като дарение / че
тези суми са вложени за придобиването на семейното имущество ,както и че
заемите са върнати от нея .
„Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по
делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва. Доказателствената сила на частния документ е само
формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан
– че е съставен (чл. 180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за осъществен
9
оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата
на съставянето му. Спорът по факта и/ или датата не включва твърдение за
неистинност на частния документ, а съдът няма задължение да открие
производство по чл. 193 ГПК. Страната, която основава довод, възражение,
реплика или дуплика на оспорения засвидетелстван положителен факт, е длъжна
да го докаже, когато за установяването му по делото е представен единствено
документът (чл. 146, ал. 2 ГПК)“-реш. № 213/15.01.2018 г. по гр.д. № 856/2017 г.
на трето г.о.ВКС.
Ето защо въпросните договори не биха могли да послужат като доказателство
,че семейното имущество е придобито със средства ,взети или дадени на ищцата
от нейни близки ,а и няма данни /дори и твърдения /,че тя е обслужвала и
връщала тези заеми /ако не ги е върната тя само е обременила с дългове в
значителен размер семейния бюджет/.
Противно на твърденията на ищцата ,от представените писмени доказателства
се установява ,че приложените по делото три банкови кредита /с които ясно са
закупени недвижимите имоти ,придобити от съпрузите / са обслужвани предимно
от ответника и към м. март 2022 г. остатъкът за плащане към банката по
кредита от 2005 г. /вторият договор от 2010 г. е отпуснат за рефинансиране на
първия /е 57 333 лв. ,като текущите месечни вноски ответникът твърди ,че
продължава да плаща .Видно от извлечението от Юробанк България АД
,приложено към отговора на исковата молба ,в периода от 2010 г. до март 2022
г. ответникът е направил 91 бр. вноски по кредита лично ,а ищцата –само 38 бр.
вноски .Всичко това опровергава твърденията на ищцата ,че единствено тя е
обслужвала трите договора за банков кредит ,за което между другото не са
представени и никакви доказателства .
Недоказано и голословно е останало и твърдението на ищцовата страна ,че е
имала по-голям принос в придобиването на общото имещество ,тъй като
разполагала с доходи ,получени от дейността на търговската дружество „Валяров
„ЕООД.От извършената съдебно-икономическа експертиза се е установило ,че
няма никакви конкретни данни това търговско дружество да е реализирало такива
печалби,че със същите да е извършвано погасяване именно на представените
договори за парични заеми .
Всъщност не е изяснено по делото кога е вписано въпросното търговско
дружество на ищцата ,с какво точно се е занимавало ,какви доходи е имало през
годините .От заключението на в.л. се установява ,че не е установено разпределяне
10
на парични средства по формата на дивиденти от декларирана печалба на
„Валяров „ЕООД в полза на ищцата ,в периода 2011-2021 г. ищцата не е
получавала паричен дивидент от разпределение на печалбата .Представени са
служебни бележки ,изходящи от самата ищца като едноличен собственик на
капитала на дружеството относно реализирани печалби през годините от 2011 г.
,но от една страна следва да се посочи ,че семейните имоти са придобити в по-
ранен период –през 2004-2005 г. Какви са били доходите на ищцата ,че да може да
обслужва банковите кредити ,кредитите към трети лица ,както и да издържа
семейството ,не става ясно .
В случая ,за да уважи предявения иск /и то в размера ,посочен в исковата
молба /,първоинстанционният съд се е позовал единствено на свидетелските
показания на свидетелите на ищцовата страна ,които са сочили ,че ответникът не
е бил активна страна в брака ,не е полагал труд ,не е реализирал никакви доходи
,пречил е ,отколкото е помагал,изплащането на задълженията по кредите падало
единствено върху ищцата и тя била единствена ,която се грижила за детето ,дома
и семейството .Игнорирани са изцяло показанията на ответниковите свидетели
,които са заявили ,че ответникът вади риба ,като има лодка ,зарежда общия
магазин /който стопанисвали със съпругата си /,всеки ден ходи до Бургас и
зарежда с плод и зеленчук,а като се върне излиза в морето за риба ,която продава
/свид. К. /;работи в магазина,в ресторанта ,прави ракия и я продава /свид.Г.
/;“сутрин ставаше в 3 часа за борсата ,връщаше се и почваше в магазина да
работи до вечерта,докато имаше хора ….цяла зима влизаше в морето ,фризерите
бяха пълни „/свид. К. .Защо показанията на свидетелите на ответника са
неистински,бланкетни и изцяло противоречащи на писмените доказателства по
делото ,не става ясно ,независимо ,че суверенно право на съда е да кредитира една
група и да не кредитира друга група свидетели .
При така установените факти не може да се приеме, че приносът на
ищцата значително надхвърля приноса на ответника при придобиване на
имуществото в режим на съпружеска имуществена общност. Всеки от
съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК и съобразно
възможностите си се е грижил за благополучието на семейството (ответникът
преобладаващо е пазарувал за магазина ,работил е в него ,ходил е за риба
,когато ищцата е отсъствала за магазина се е грижил единствено той ).
Доходът на ищцата от търговското й дружество действително е бил по-
голям от дохода от работната заплата на ответника,макар и да не става ясно с
11
колко точно . Освен това ,когато синът им станал студент,ищцата отишла с
него в София и през това време ответникът поел магазина изцяло /свид. К. /
И двамата съпрузи са разполагали с лични средства, които също са внасяли в
семейния бюджет.
Практиката на ВКС е разяснила, че при равен нематериален принос и
когато всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК,
значително по-високия доход на единия от тях е основание за определяне на
по-голям дял от общото имущество, само ако без този по-висок доход
имуществото не би могло да бъде придобито.В случая при придобито по
време на брака имущество, оценено от експертизата на около 150 000
лв./вещото лице Златен е посочило ,че към момента на придобиването
стойността на недвижимите имоти е била около 2 пъти по-ниска от сегашната
,оценена на 334 000 лв. /, всяка от страните не е разполагала със средства за
придобиването му и то е придобито чрез заемни средства-банкови кредити ,
поради което единствено поради стойността на реализирания от ищеца
спрямо стойността на реализирания от ответника доход, не може да бъде
определен по-голям принос на основание чл. 29, ал. 3 СК.
Районният съд, с оглед допуснатите нарушения на материалния и
процесуалния закон ,при преценка кои обстоятелства следва да се отчетат
при определяне приноса на съпрузите, е достигнал до необоснован и
неправилен извод за основателност на иска, поради което решението следва
да бъде отменено и вместо него – отхвърлена исковата претенция.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника-ответник следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото пред двете инстанции на осн.чл.
78 ал. 3 ГПК ,които са в размер на 1950 лв.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 25/06.04.2023 г. постановено по гр.д. №
612/2021 г. по описа на Районен съд –Царево и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. В. ,ЕГН ********** от гр.*** ,кв. "***" ,ул.
12
"*** ***" № ** ,съд.адрес – гр. Бургас ,ул.“Сливница „ № 2А,ет. 3 –чрез адв.
М.Трифонова ,предявен на основание чл. 29, ал. 3 от СК против В. Д. В.,ЕГН
********** ,съд.адрес – гр. Бургас ,ул.“Цар Асен „ № 26-чрез адв.
И.Мелконян ,за определяне по-голям дял в размер на 86% ид.ч. от
придобитото имущество по време на брака й с В. Д. В., както следва:
недвижими имоти с адрес в гр.***, кв.*** , представляващи втори жилищен
етаж със застроена площ от 127 кв.м. представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 48619.505.548.1.4 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48619.505.548.1.2 и магазин за хранителни стоки в партерния
етаж, МПС - лек автомобил „Мицубиши“, модел „Л300“, с peг. № А 02 44,
цвят- бял;МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 320 ЦДИ “, с
peг. № 6004,НМ цвят – черен металик ;Моторна лодка с позволително за
плаване № 25-4358-09/02.09.2009 г. г. издадено от Директора на ДМА –
Бургас,дължина -5,75 м.,широчина-1,65 м.,двигател тип „Кубота“,мощност -
14 к.с.,дизелово гориво .
ОСЪЖДА Д. П. В. ,ЕГН ********** от гр.*** ,кв. "***" ,ул. "*** ***"
№ ** ,съд.адрес – гр. Бургас ,ул.“Сливница „ № 2А,ет. 3 –чрез адв.
М.Трифонова ДА ЗАПЛАТИ В. Д. В.,ЕГН ********** ,съд.адрес – гр. Бургас
,ул.“Цар Асен „ № 26-чрез адв. И.Мелконян,сумата 1950 /хиляда деветстотин
и петдесет /лв. – разноски по делото пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14