П Р О Т О К О Л
04.03.2020
г. ГР.
ПАЗАРДЖИК
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
НА ЧЕТВЪРТИ
МАРТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА
В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
секретар ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МЛ.СЪДИЯТА ВАСИЛЕВА
В.гр.д. № 118 по
описа за 2020 година
На именното повикване в 11.25 ч. се явиха:
Жалбоподателят Г.М., редовно призована лично и чрез адв.П.
не се явява. За нея се явява адв. П., редовно упълномощен.
За ответника по жалбата „Н.Ч.В.-1946“ НЧ, редовно призован,
се явява адв. И., редовно упълномощен.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Адв. И.: – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО:
На
основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С
Решение № 1/03.01.2020г., постановено по гр. дело № 962/2019г. по описа на
Районен съд-В., са уважени предявените от Г.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Н.Ч.В.-1946“ НЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Г..,
общ. В., представлявано от председателя В.П.Р., кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 3/01.08.2019г., издадена от председателя на „Н.Ч.В.-1946“
НЧ; за възстановяване на работника-ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „библиотекар” в „Н.Ч.В.-1946“ НЧ; за заплащане на парично обезщетение
за периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г., през който не е полагала труд по
трудово правоотношение, общо в размер на сумата от 988,80 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
20.09.2019г. до окончателното й заплащане. Предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за
разликата над 988,80 лв. до пълния му предявен размер от 1217,06 лв., отнасяща
се за периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г. Със същото решение е уважен
предявения от Г.А.М. срещу „Н.Ч.В.-1946“ НЧ иск с правно основание чл. 128 от КТ за сумата в размер на 47,29 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2019г., както и за сумата от 195,00 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2019г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата
молба – 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като исковата
претенция за месец януари 2019г. е отхвърлена за разликата над уважения размер
от 47,29 лв. до пълния предявен размер от 365,00 лв., като неоснователна.
Присъдени са разноски.
Решението на Районен съд – В. е обжалвано от
ищцата Г.М. само в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу „Н.Ч.В.-1946“
НЧ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ. В останалата част първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Въззивницата
поддържа, че постановеното решение е неправилно в частта, в която съдът е
отхвърлил предявения от нея иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата над 988,80 лв. до пълния претендиран
размер от 4401,60 лв. за оставането й без работа за шест месеца след
незаконното уволнение, включващо периода от 01.08.2019г. до 31.01.2020г. Сочи,
че съдът неправилно е приел, че претендира обезщетение за оставането си без
работа само за периода от 01.08.2019г. до 20.09.2019г. (датата на подаване на
исковата молба) за сумата от 1217,06 лв., както и че погрешно е счел, че
уволнението й е извършено на 12.08.2019г., а не на 01.08.2019г. Изтъква, че в
исковата молба е претендирала обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за цялото
време, през което е останала без работа, поради уволнението, като само е
посочила периода, в който действително била без работа - от датата на
уволнението - 01.08.2019г. до датата на предявяване на иска - 20.09.2019г.
Сочи, че не знаела до кога ще бъде без работа след предявяване на иска, затова
е претендирала само сумата в размер на 1217,00 лв. за периода от 01.08.2019г.
до 20.09.2019г. На следващо място, твърди, че съдът неправилно е приел, че
уволнителната заповед й е връчена на 12.08.2019г., базирайки този извод на
показанията на свидетелите на ответната страна. Заявява, че свидетелските
показания за опровергаване на посочената в уволнителната заповед дата на
връчване са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Прави искане в съдебно заседание пред
въззивния съд да бъде извършена констатация от трудовата й книжка, че
продължава да бъде без работа в резултат на незаконното уволнение. Моли да бъде
уважена въззивната жалба.
Въззиваемата
страна „Н.Ч.В.-1946“ НЧ не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Адв. П.:
– Поддържам въззивната жалба. Уточнявам, че правя искане съдът да се произнесе
по целия заявен петитум на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. В тази връзка моля да констатирате, че в решението няма произнасяне по
цялото ни искане, така както е посочено в исковата молба и да върнете делото за
произнасяне по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, така както
е предявен – за целия период 01.08.2019г. до 31.01.2020г. и за цялата сума от
4 401.60 лв.
Моля да
направите констатация по трудовата книжка, че ищцата в 6- месечния срок е
останала без работа. Представям трудовата книжка в оригинал и копие от нея.
Нямам други искания.
Адв. И.:
– Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Моля да потвърдите
решенето на РС-В.. Не възразявам да се приемат
доказателствата.
Пред
въззивния съд се представи оригинала на трудовата книжка
на Г.А. М. /Ш../. След
извършената констатация по трудовата книжка
съдът КОНСТАТИРА, че последните вписвания са на стр.14 и стр.15 от
трудовата книжка, в които е отразено, че лицето е работило в периода от
13.11.1990г. до 12.08.2019г. в „Н.Ч.В.-1946“ НЧ. След направено записване
от работодателя „Н.Ч.В.-1946“ НЧ с.Г.. до края на трудовата книжка няма други
записвания.
Оригиналът
на трудовата книжка се ВРЪЩА на адв. П..
ПРИЕМА
заверено копие от адв. П. на стр. 3, 14 и 15 от трудовата книжка на Г.М..
С оглед
направеното в днешно съдебно заседание изрично изявление от
процесуалния представител на въззивницата, че уточнява въззивната жалба и прави
искане съдът да се произнесе по цялото заявено искане по претенцията по чл.344,
ал.1, т.3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, а именно за целия заявен петитум,
в това число и за периода от 20.09.2019г. до 31.01.2020г. и до пълния
претендиран размер на иска от 4 401.60 лв., въззивният съд намира, че в
тази част въззивната жалба представлява молба за допълване на решението на
първоинстанционния съд чрез произнасяне по чл.250 от ГПК с допълнително решение
по цялото заявено искане по исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ. Компетентен да се произнесе по молбата за допълване на
решението е първоинстанционният съд, поради което въззивният съд намира, че
производството по делото пред него следва да се прекрати и да се върне на РС-В.
за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК, след което делото отново да се изпрати
на Окръжен съд-Пазарджик за произнасяне по въззивната жалба по същество.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№118/2020 год. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ВРЪЩА делото
на РС-В., за изпълнение на указанията дадени в настоящото определение.
След
изпълнение на указанията, делото да се върне на Окръжен съд-Пазарджик за
произнасяне.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи
в 11.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.
СЕКРЕТАР: