РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от А. Ив. Иванова Въззивно гражданско дело №
20225300501948 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от В. В. В., ЕГН:********** от гр.***** чрез пълномощника си
адв.А. К. против решение №1691 от 17.05.2022 г. по гр.д.N1405/2021 г. на ПРС, 16гр.с., с
което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 3,33 лв., представляваща недължимо
платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №770173/21.06.2019 г. и сумата
35,67лв.- неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство по този потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира за разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
Конкретно са изложени оплаквания, че съдът неправилно не е кредитирал
представената справка за получени плащания по договора за кредит, от която е видно, че
кредитополучателката е била задължена и съответно е изплатила сумите по допълнително
избрана услуга в размер на 35.67 лв., представляваща начислено възнаграждение за
поръчителство по договор за потребителски кредит; че е доказано по безспорен начин, че са
налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране
1
отговорността на ответника в пълен размер, тъй като са събрани доказателства, че ищцата
предсрочно е погасила изцяло задълженията по сключения договор в общ размер на 339 лв.
Според изготвената съдебна счетоводна експертиза действителният размер на годишния
процент на разходите би бил 8 556.92 %. Счита, че е доказано по делото, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 26 ЗЗД.
Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл. 22. Не са направени доказателствени искания за
събиране на нови доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Фератум България ЕООД, с който се
счита решението за правилно и законосъобразно и се иска да бъде потвърден. Изложени са
съображения, че правилно съдът е приел, че възнаградителната лихва не противоречи на
добрите нрави и не е прекомерна. Лихвата по договора е 1.11 %, а ГПР 49.62 %, които не
надвишават 5-кратния размер на законната лихва и разходите, съгласно изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК.Счита, че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ЕАД е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от
„Фератум България“ЕООД и не подлежи на включване в годишния пороцент на раходите по
договора за кредит, което било видно от приложение №2 към отговора на ИМ, както и че
„Фератум Банк“ЕАД е самостоятелно ЮЛ, а дължимата по договора гаранция такса е
възнаграждение за поръчителя, а не на кредитодателя. Правилно съдът е приел, че
възнаградителната лихва е била дължимо платена, тъй като задължението за заплащането й
произтича от действителна уговорка между страните, поради което исковата претенция за
връщане на платената по нея сума следва да бъде отхвърлена. Счита, че ГПР е правилно
определен. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 39 лв. като недължимо
платена, в т.ч.:3,33 лв, платена за възнаградителна лихва, както и 35,67 лв.- платено
възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за потребителски кредит без правно
основание.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска за недължимо платените суми.
По делото е приет договор №770173 от 21,06. 2019 г. за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който на въззивница е предоставен заем в размер
на 300 лв. за срок от 10 дни с възнаградителна лихва в размер на 3,33 лв. при лихвен
процент – 1,11% и ГПР от 59,62%, общи условия на „Фератум България„ЕООД ; извлечение
от уебсайта на дружеството; извадка от системата на същото дружество за изпратено
съобщение, съдържащо параметрите на искания кредит, заявка от В. В. за отпускане на
кредит. По делото е прието и заключение на ССЕ от 11.04.2022 г., изпълнено от ВЛ И. Г.
според което на 01.07.2019 г. ищцата е извършила банков превод по сметка на ответното
2
дружество в размер на 303,33 лв., от които 300 лв.-главница по договор №770173 и лихва в
размер на 3,33 лв., както и че няма данни на кого е внесена и кога сумата от 35,67 лв.по
приложения договор за гаранция.
В представената от „Фератум България„ЕООД справка за получени плащания по
договора за кредит от В. В. /л.98 от д.РС/ в размер на 303,33 лв., платени на падежната дата
– 01.07.2019 г., е записано също , че сумата от 35,67 лв. се дължи на „Фератум банк“ по
посочена от него сметка и че съгласно чл.16.2,б.“а“ от ОУ на „Фератум България„ЕООД
следва да нареди изплатената на „Фератум България„ сума на „Фератум банк“ като
потвърждава, че тази сума не е задържана от него. ПОС намира, че горното съставлява
признание на ответника, че сумата от 35,67 лв. е платена от В. по неговата сметка и е
преведена на „Фератум банк“.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява поръчителството.
Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които
се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Възнаграждението по договора за
поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява
кредита и следва да се включи в общите разходи по същия. Всъщност, видно от
заключението по ССЕ при това положение ГПР нараства до размер от 8556,92 %, а
възнаградителната лихва е 474,50% годишно. По причина на това, че възнаграждението за
поръчителя въобще не е упоменато в сключения между страните договор, се опорочава
коректността на цялото съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПР
и общите разходи по кредита, което дава достатъчно основание да се приеме, че договорът е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съобразно с разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
недължими се явяват всички платени от въззиваемата суми над чистата стойност на кредита
в размер от 300 лева.
Липсват доказателства по делото за това, дали действително съществува такъв
правен субект „Фератум банк“, който да е регистриран в Търговския регистър като
едноличен търговец или като определен вид търговско дружество и с определен ЕИК, както
и за отношенията между кредитодателя и поръчителя, тъй като за да е налице поръчителство
следва преди всичко да е налице договор между кредитора и поръчителя. Ето защо, съдът
3
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че сумата от 35,67 лева е
договорена и платена в полза на „Фератум банк“ и заемодателят не дължи връщането й.
След като тази сума е платена по сметка на „Фератум България“ЕООД, не се установява
основане за плащането й, поради което тя се явява недължимо платена.
По отношение на довода, че уговорената възнаградителна лихва от 40,51% годишно е
нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва /която е 30%/, поради
което противоречи на добрите нрави и не се дължи, не се споделя от въззивната инстанция,
тъй като съгласно специалната разпоредба на чл.19,ал.4 ЗПК нищожността на
възнаградителната лихва се свързва с ГПР, които заедно не могат да надвишават 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
ПМС.
При заемна сума от 300 лв. и възнаградителна лихва от 3,33 лв., следва, че ГПР
надвишва 50%, тъй като възнаграждението по договора за гаранция от 35,67 лв. е следвало
да бъде включена в ГПР, тъй като представлява скрито оскъпяване на кредита. От това
следва, че ГПР е некоректно посочен в ДПК в размер на 49,62%, както и общата сума,
дължима от потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че действителният
размер на ГПК надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК, който е 5 пъти
размера на законна лихва по просрочени задържения в левове и валута, определена с ПМС,
т.е. не може да надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.
При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че заемодателят се е
обогатил неоснователно със сумата 39лв., недължимо платена от кредитополучателя при
недействителен договор, поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се явява основателелен.
Не до същият извод е достигнал РС в своето решение, поради което същото е
неправилно и незаконосъобазно в обжалваната част и следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което искът ще се уважи. Следва да се отмени решението и в частта за
разноските и вместо него да се постанови друго, както следва:
Въззивникът е направил разноски пред ПОС в размер на 25 лв.за ДТ, а съгласно чл.38
ЗАдв. на пълномощника му адв.А. К. следва да се присъди адв.възнаграждение за
пр.представителство пред ПОС по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ -
300 лв. с ДДС.Разноските му пред ПРС са 200 лв. – ДТ и ВЛ, а на пълномощника му – 300
лв.- АВ по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1691 от 17.05.2022 г. по гр.д.N1405/2021 г. на ПРС, 16гр.с., с
което е отхвърлен искът за присъждане на сумата 3,33 лв., представляваща недължимо
платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №770173/21.06.2019 г. и сумата
35,67лв.- неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта за разноските и вместо него в тази
част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ***** със седалище и АУ:гр.***** да
заплати на В. В. В., ЕГН:********** от гр.***** сумата от 3,33 лв., представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №770173/21.06.2019
г. и сумата 35,67лв.- неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство по кредита,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. ОСЪЖДА Фератум България
ЕООД, ЕИК ***** да заплати на В. В. В., ЕГН:********** сумата от 200 лв. –разноски по
делото пред ПРС и сумата от 25 лв. – разноски по делото пред ПОС.
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.А. К. от гр.*****
сумата от 600 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и
ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5