РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330110290 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 266 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Р. Й. М., ЕГН: **********, от ************, чрез пълномощник адв. С. И., е
предявил против С. С. Г., ЕГН: **********, от ******************, иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1 300 евро (или левовата им равностойност от 2 542, 58
лева)- главница, произтичаща от устен договор за изработка от 07.05.2019 г. за демонтаж на
спиртна инсталация в гр. ****, ****, както и сумата от 300, 87 лева- лихва за забава върху
главницата за периода 20.06.2019 г.- 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска- 18.08.2020 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2019 г. ответникът предложил на ищеца да
извърши конкретна работа по специалността си- демонтаж на спиртна инсталация в гр.
*****, ******, като работата включвала демонтаж на ел. табла, на КпА табла, маркиране,
сортиране и опаковане, а като времетраене щяла да отнеме около един месец. Устният
договор за изработка бил сключен на 07.05.2019 г., при възнаграждение от 1 300 евро. На
1
17.05.2019 г. ищецът заминал за *****, два дни по- късно започнал работа, която приключил
за един месец и на 13.06.2019 г. се прибрал в България. По време на престоя си в чужбина
получавал по 15 евро на ден за храна, работел по 8 часа, 6 дни седмично, като всеки ден се
разписвал в специална книга за инструктаж. След завръщането си потърсил ответника за
заплащане на договореното възнаграждение, но последният отказал, като се установило, че
лицето вече не било управител на търговско дружество, а години преди това бил прехвърлил
дяловете си. По случая била подадена жалба до Районна прокуратура- Пловдив, която обаче
отказала да образува досъдебно производство, защото приела, че няма престъпна измама по
смисъла на чл. 209 от НК. Моли за осъждане на ответника да заплати възнаграждението по
договора, ведно с лихва за забава. Претендират се и разноските по делото. С допълнителна
писмена молба потвърждава, че устният договор за изработка от 07.05.2019 г. бил за
демонтаж на спиртна инсталация в гр. ******, ******, при възнаграждение от 1 300 евро.
Посочва, че след успешното приключване на работата ищецът се завърнал в България и на
20.06.2019 г. следвало да си получи възнаграждението за извършената услуга. Не бил
допуснат обаче до среща с ответника в офиса на „Сигротех“ ЕООД, на което лицето се
представял, че бил управител. За извършената работа не бил съставен писмен протокол.
В първото по делото съдебно заседание ищецът лично и с пълномощника си моли за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от постановления на
прокуратурата по случая, договор за прехвърляне на дружествени дялове и справка от
електронен калкулатор за размерa на лихва за забава.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 26.01.2021 г.). Св. Р. И. Т.- познат на ищеца, заявява, че ответникът, с
когото се познавали покрай ловната им дружинка, го попитал дали иска да му възложи
работа в гр. ******, свързана с демонтаж на спиртоварна, като му намери и още хора, за да
свършат работата. Той предложил на ищеца, който му бил колега заварчик и двамата
отишли в офиса на ответника, където последният от свое име им възложил работата, като
обещал на ищеца възнаграждение от 1 300 евро, плюс по 15 евро на ден за храна.
Пристигнали на място, за около месец приключили работата, като германците там останали
доволни от свършеното. Транспортът им бил организиран. Като се върнали, потърсили
ответника, който казал, че ще им плати и на двамата, но след като си получи парите от
******. Така и обаче не им се обадил повече, въпреки че многократно бил търсен, като дори
разпоредил на охраната пред офиса да не ги пускат за срещи с него.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 20.10.2020 г.,
като страната е била редовно призована за първото по делото заседание пак там на
16.12.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване
в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските.
2
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени и събрани гласни доказателства, се налага изводът, че искът е
вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 151, 70 лева (лист 14 от делото)
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева (л. 3).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН: **********, от ********, да заплати на Р. Й. М., ЕГН:
**********, от ************, сумата от 1 300 (хиляда и триста) евро (или левовата им
равностойност от 2 542, 58 лева)- главница, произтичаща от устен договор за изработка от
07.05.2019 г. за демонтаж на спиртна инсталация в гр. ******, ******, както и сумата от
300, 87 (триста лева и осемдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за
периода 20.06.2019 г.- 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на иска- 18.08.2020 г. до окончателното й погасяване, както и направените
разноски по делото: сумата в размер на 151, 70 (сто петдесет и един лева и седемдесет
стотинки) лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 410 (четиристотин
и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3